Публикувана: 27 фев. 2018, 22:47 ч.
Последно мнение: 4 март 2018, 22:04 ч.

Дъщеря ми е скарана с баща си...

32 675
652
1

# 120 28 фев. 2018, 15:39 ч.

София
Мнения: 6 980

Не съм отглеждала тийнейджър засега, така че мнението ми може би не тежи толкова, но имам донякъде сходен опит; съгласна съм с повечето от написаното от Black_Sapphire. Само че според мен толкова време след критичния момент с шамара въпросът вече не е кой на кого да се извини и има ли смисъл изобщо да се напъва точно за нечие извинение. По-важно за мен би било ледовете да се разтопят, може би постепенно, с думичка днес, жест утре, да си позволят един на друг да се сближат отново.
"Тате не ме обича" - бих разказала конкретните случаи, които авторката сподели, с радостта на бащата от отличните оценки, с разглеждането на фотосесията, тревогите му за здравето ѝ. И да, като посредник, бих обяснила и на бащата как се чувства детето му, как би трябвало той да подходи. Не всички, особено мъжете, имат дар слово и могат да изкажат чувствата си, страховете, подбудите.

Авторке, обърна ли им внимание как се чувстваш ти в тази напрегната ситуация? В крайна сметка, и двамата те обичат и ги е грижа за теб. Натърти им колко ти е зле от всичко това и как го преживяваш, ако трябва и с по-крайни думи.

С две ръце съм "за" консултации с психолог, ако продължава да няма промяна.

# 121 28 фев. 2018, 15:42 ч.

Мнения: 12 722

Цитат на: Black_Sapphire в ср, 28 фев 2018, 15:17

Съгласна съм, че не е добре възпитана по отношение на поемането на отговорности и способността да се извини, особено на човек, на когото дължи уважение, по простата причина, че я е създал и отгледал от парче месо.

Родителите на тийнове и бъдещи такива да си сложат този израз на стената. За мен , уви, е късно.

# 122 28 фев. 2018, 15:53 ч.

Мнения: X

Детето може да бъде уважавано, без да си превишава правата. Правата (и задълженията) се увеличават с възрастта, но до поемането на собствената издръжка никога не са същите, както на родителите.

Апропо, споделих със сина ми случая и го попитах какво мисли. Не е много по-голям от това момиче и самият той доскоро ни пилеше по нервите. Според него малката отдавна е трябвало да помоли баща си за прошка и да престане да се прави на интересна, защото докато се прави на интересна, продължава да се храни от ръката на лошия си баща и да живее в дома му. Той обаче вече от една година работи и си изкарва една мини заплата наред с училището, та знае за какво иде реч.

Авторката говорила ли е с мъжа си, той държи ли дъщеря му да му се извини? Въобще някой от двамата някога предприемал ли е стъпки за подобряване на отношенията?

Не е хубаво човек да се изживява като жертва, особено едно младо момиче. Не би й помогнало по никакъв начин, ако все някой друг й е виновен, а тя - все чиста като сълза.

# 123 28 фев. 2018, 16:08 ч.

София
Мнения: 34 897

По какъв начин тя си е превишила правата и по какъв начин шамарът се вмества в уважението към нея? Шамарът не е ли превишаване на права – и според морала, и според закона?

# 124 28 фев. 2018, 16:12 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

А, любимото - щом си в къщата ми и ядеш от хляба ми, си ми длъжен по всички параграфи. Нищо повече от инструмент за контрол, ако друго не работи. Естествено, с какво друго да пречупиш непълнолетен? От описаното далеч не смятам, че момичето се прави на интересно и на жертва, нито че си превишава правата, а че се чувства необичано, неотговорило на родителските очаквания, виновно и поради това изключено от тоя родител поне. Само защото веднъж е сбъркала. Това е нейният начин на тия години да реагира. Други на нейното място такива биха ги сътворили, че на родителите им да им се отще да живеят. И на мястото на авторката сериозно бих се замислила да я заведа при психолог, защото не е нормално на 16 да си депресирана и да мислиш за смърт.
Никога не съм имала проблем да се извиня на децата си, когато съм прекалила, нито съм го смятала за унижение. В резултат получавам от тях същото отношение, никой не прави нещо през главата ми, нито са се качили на главата ми, нито ме имат за унизена. Напротив, за всичко споделят и се допитват, разсъждаваме, обсъждаме и така. И независимо, че голямата е вече пълнолетна, и доскоро работи и си изкарваше пари, пак идва и пита "може ли еди-какво си" или просто казва "ще ходя на купон/ще правя нещо си, нали няма проблем?". Но аз и не съм смятала, че децата ми са ми длъжни по дифолт, само защото съм им родител. И въпреки това имам уважението им и нямам проблемите, с които се сблъскват много други родители, смятайки, че децата им са им длъжници.

# 125 28 фев. 2018, 16:34 ч.

Мнения: 5 425

Цитат на: sani24 в ср, 28 фев 2018, 14:51

По това, което виждам. Когато успявам да разговарям с нея повече от 15 минути, виждам, че самият начин на мислене и е променен. Не дай си боже за наркотиците и бременността. В момента е в добра среда, което донякъде ме успокоява. Знае какви са мерките за сигурност при секс, не веднъж сме говорили и за наркотици, и вредите от тях. Успокоява ме това, че напоследък излиза всеки ден с приятели, има нещо, което да я разсейва. Скоро един семеен албум беше намерил мястото си във варела. Попитах я защо, а тя просто отвърна, че ''нямало място къде да го сложи''. След това я чух да плаче.

Моля да ме извините, но да повторя въпросите си:
Как смята да изчисти името си пред хората, от които е откраднала?
Как възнамерява да възстанови доверието на баща си? (И изпитва ли нужда от това, след като никой не я спира да продължава да прави каквото си ще?)
Как смята да компенсира баща си за причинената му болка да види дъщеря си в състояние на пиян парцал?
Да добавя още въпроси:
С какво толкова полезно е заета след училище, че едвам успява да отдели 15 мин. на майка си, въпреки че се връща след десет вечерта в къщи?
Какво конкретно прави за да поеме от задълженията на родителите си по нейното отглеждане? Пране, простиране, гладене, чистене, готвене, пазаруване - кое от тях?

# 126 28 фев. 2018, 16:38 ч.

Мнения: X

Упражняването на родителски контрол е задължение на родителите. Това не е унижение за децата, стига да са поставени в правилния контекст на отношенията. Никой в живота на възрастните не живее без контрол и без правила. Научаването на тази истина не означава "пречупване", а изграждане на представи за отговорности и възможности.

От друга страна задължение на децата е да слушат родителите (доколко го изпълняват е отделен въпрос), докато не докажат, че са самостоятелни. После могат да си позволят и да вземат решения, без да се допитват до мнението на родителите си. Но дотогава са длъжни да се съобразяват. И са длъжни да носят пропорционална част от домашните задължения - ама не когато им скимне, а ежедневно, като лична отговорност.

Нищо от това не изключва взаимното уважение и доверие.

Наистина вече няколко пъти питам и се присъединявам и към въпросите на предната потребителка:
1. Девойката предприемала ли е стъпки за сближаване с баща си, които той да е отхвърлил?
2. Девойката поела ли е някаква отговорност за грешките си?
3. Девойката има ли някакви задължения, освен да ходи на училище?

# 127 28 фев. 2018, 16:44 ч.

София
Мнения: 19 555

Вие не сте добре, честно! Момичето не е направило нищо чак толкова драматично, че да се стига до такива крайности. Напила се веднъж и взела 5 лева за цигари - хора, наред ли сте, или наистина, ама наистина сте забравили какво значи да си на 16?
П.С. Синът ми тъкмо излезе от тази черна фаза и да, всякакви простотии е правил (без напиването, или поне без аз да го видя) - ако трябваше да го шамаря и да не му говоря за всяка дивотия, досега да живеем в отделни градове.
Авторке, хващай мъжа си и му дудкай на главата, нон стоп, от сутрин до вечер. Той е възрастния, той е родителя, неговата любов е (по дифолт) безусловна. Да се хваща в ръце и да оправя нещата, защото това дете ще изчезне от вас с първия льольо, който пожелае да са заедно. Само и само да избяга и да се "докаже" пред баща си колко е голяма, успешна и няма нужда от него.

# 128 28 фев. 2018, 16:52 ч.

София
Мнения: 34 897

Разбира се, че родителският контрол е задължителен.
Разбира се, че домашните задължения са за всички – и бащата, и майката, и децата, тук изключвам прекалено малките деца, болните... Няма конкретно значение дали бащата простира, майката пере, дъщерята глади, пък синът бърше прах... Въпросът е, че са за всички и трябва да си ги разпределят. Това не отговаря на въпроса дъщерята с какво е прекалила и защо бащата не ѝ се е извинил за насилието, което е упражнил?
Родителите са тези, които са длъжни да учат децата си да се пазят и защитават, особено когато става въпрос за момиче, а не да ги дресират да подават и другата буза. Защото днес бащата я е ударил, утре някой друг ще я удари, защото не го била уважавала. Тя реагира срещу физ. насилие върху нея. Това е здравословната реакция. Свеждането на глава е пирова победа за бащата. Ако я иска.

# 129 28 фев. 2018, 16:56 ч.

Мнения: 1 782

Не са добре. Затова и използват форума като терапия да си морализаторстват на "воля". И с каква наглост ще пишеш за детето на форумен събеседник, че е "пиян парцал" ?
Комплекси? Дефицити? Или и двете?
Пък и се съмнявам някой от пишещите да е с перфектен морал и деца.

# 130 28 фев. 2018, 16:57 ч.

Мнения: X

Майката говори за "як пубертет". Освен това казва, че до преди случката с шамара, баща и дъщеря били много близки и бащата всякак е оказвал подкрепа на детето си. Някак не ми се връзва това с хипотезата за баща-звяр, който се е нахвърлил да малтретира без предизвестие невинната си дъщеричка. По-скоро е тормозила родителите си доста време преди фаталната случка, която само е послужила като последната капка. Допускам, че се е държала обидно и нагло, за да предизвика баща си на такава крайна реакция.

Има много случаи на родители, които еднократно удрят децата си за тежки простъпки, въпреки че това не е практика във възпитанието. Тук не говорим за тежък побой, а за шамар, вероятно в състояние на краен афект. Бащата също е човек. Направил е грешка, съжалил е. Ако момичето беше направило най-естественото нещо - да се извини за поведението си - щеше със сигурност да получи прошка и разбиране, а много е вероятно и извинение.

Аз бих попитала, след като майката е знаела, че дъщеря й е пияна, говори ужасни неща на баща си, а той е разстроен и вбесен, защо ги е оставила насаме? Защо не се е постарала да тушира ситуацията още в зародиш, а е допуснала да ескалира?

# 131 28 фев. 2018, 16:58 ч.

Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
Мнения: 1 351

Само аз ли мисля, че кражбата е по-страшна от напиването веднъж?

# 132 28 фев. 2018, 17:07 ч.

София
Мнения: 11 977

Впечатление прави, че редовно "връщаш" изпитото през балконо, което... груба, селска..., но както и да, минало. Само Не разбрах едно - баща ти е донесъл чаша вода след напиването с бира, усмихнал ти се е, и.... ти Никога повече не си пила бира. После баща ти ти е купил дънки след напиването с ракия, и... ти Никога повече не си близнала ракия.

Каква е магията тук, аз не разбирам, признавам си. Rolling Eyes

Не мисля, че кой знае колко тийнове биха има ли твоя свян/срам или

Цитат на: tini_tini в ср, 28 фев 2018, 07:53

Сани, изкушавам се да споделя сходен опит, но аз вече в ролята на дъщеря Ви.

За 15-я ми рожден ден ще правя купон вкъщи. Майка ми е в командировка, уговорила съм баща ми да отиде някъде и да освободи терена. Той уж се съгласи. За денят Х съм купила 1 каса бира. Дойдоха гостите ми. Но и баща ми се прибра Simple Smile

. Нищо не каза, влезе си в кухнята. Междувременно съм се напила. 2 бири изпих. Помня, че "връщах" поръчката през балкона. Кога са си тръгнали хората, кога и как съм си легнала - нямам спомен. Но помня, че на сутринта баща ми влезе в стаята с иронична усмивка ме попита дали съм жадна и ми донесе вода. Simple Smile

. Умрях от срам. А човекът нищо не ми каза, не е имало набиване на канчето. Питай ме дали оттогава съм близвала бира.

Година или две по-късно. Съседката прави купон. Нашите не ме пускат да остана за през нощта. А ние нищо лошо не правихме - играхме карти, слушахме хеви метъл и момчетата пиеха бира. Напук изпих 2-3 чашки ракия. Като се прибрах в уречения час, едвам стигнах до стаята си. Легнах. Поръчката тръна да се "връща". Три пъти в банята и три пъти през балкона. Майка ми беше дълбоко възмутена от мен. Баща ми дори не влезе в стаята. На другия ден ходихме на вилата и пътьом минахме през битака. Татко ми купи дънки. Mason's. За началото на 90-те това си беше направо последен писък на модата. И каза, че ако успея отново да се напия така, както снощи, ще ми купи и дънково яке Simple Smile

. Питай ме дали оттогава съм близвала ракия. И с брат ми имаше сходна случка.

Към днешна дата пия чаша-две вино, когато има повод. Много луда бях, но това си беше от възрастта.

В твоя случай мисля, че съпругът ти е прекалил малко. Хубаво е да поговориш с него, да потърси път към детето ти, а тя, като види че татко й е осъзнал, че е постъпил прибързано и емоционално, ще му прости.
Успех.