Дъщеря ми е скарана с баща си...

  • 32 697
  • 652
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 5 425
Последният проблем от гореспоменатите е най-важен за мен, да, тъй като другите 2 ги е преодоляла.

По какво съдите, че ги е преодоляла? По това, че още не ги е повторила? Ами ако измисли нещо ново? Наркотици, бременност, опит за самоубийство?
А как е поела отговорност за последствията от действията си? Вкл. загубата на добро име пред тези, от които е откраднала, загубата на доверие от баща си и изкарването му извън нерви? Как тя (а и вие) смята да поправи тези последствия?

# 106
  • Мнения: 218
Авторке , много си мека и с двамата . И едновременно се опитваш и да ги разбереш , и да ги оправдаеш. И страдаш заради ината им. Е , не мога да си представя да обичам толкова много някого / родител- дете , или дете-родител/ , да имам нужда от присъствието , думите и мълчанието му , от подкрепата му , и да се инатя . И двамата са прави , и двамата са виновни. Стига с тази твоя дипломация. Ако има как , ще си взема една седмица отпуск , ще отида с приятелка на СПА и ще дам поотделно задача и на двамата , докато се върна , да са се оправили. Ако обичат МЕН.  Ти сега си и боксова круша , и отдушник , и балансьор. И двамата ти играят жертви. А колккото до смъртта- има ли тийн да не си го е мислил.
Иди някъде и ги остави да оправят каквото са забъркали. Такъв съвет мога да ти дам.Аз така бих постъпила . Станалото- станало. Причинителите да му мислят. А не, ти.

Правила съм го. Не на СПА, но по работа. Бях 1 седмица в Поморие лятото, а те двамата - вкъщи. Никакво развитие - идвам си, надявайки се нещо да се е оправило. Нищо. През дните, в които бях там и говорех с тях по телефона - нищо. Тя се прибира в 22:30, взема си нещо от магазина за ядене и въобще не се засичат в стая. Той вечеря и ляга. През деня същата работа е била - гледат да не се засичат, а ако случайно стане - за 10 секунди или единия, или другия се е изнизал.

# 107
  • Мнения: 157
Последният проблем от гореспоменатите е най-важен за мен, да, тъй като другите 2 ги е преодоляла.

По какво съдите, че ги е преодоляла? По това, че още не ги е повторила? Ами ако измисли нещо ново? Наркотици, бременност, опит за самоубийство?
А как е поела отговорност за последствията от действията си? Вкл. загубата на добро име пред тези, от които е откраднала, загубата на доверие от баща си и изкарването му извън нерви? Как тя (а и вие) смята да поправи тези последствия?

Като отиде в манастир.

# 108
  • София
  • Мнения: 34 955
Скрит текст:
Цитат
Не само, че участва активно, а и беше най-добрия баща за мен.
В какво се изразява активното участие?
Говорил ли е с нея за тези проблеми, алкохол, секс, наркотици, кражби, насилие и т.н. - имам предвид преди въпросното напиване, и не еднократно споменаване м/у другото?
Тя чувстваше ли се спокойна да се обърне към него по тези въпроси?

В моите тийн години и около мен е имало пиещи, крадящи и т.н., никакви викове за помощ не са били, а просто бърз начин за набавяне на пари, пукане щото е много яко да се хвалим кой колко може. Тези психо измислици може по филмите много да се котират, но реалността е друга. За простотиите, които съм правила като млада моите родители нямат никаква вина, нито съм викала за помощ, нито са ме интересували та чак да ги провокирам. Средата, приятелите сега те са ми били много важни, да се покажем кой колко е печен.

Тези, които съм познавала наистина и съм имала представа за какво става дума в семействата им, си бяха точно вик за внимание. Зад фасадата обаче наистина изглеждаше както го описваш.


Говорил е, да. Двамата бяха като израза ''дупе и гащи'' - тя не може без него, той не може без нея. Правеше всичко, за да я направи щастлива, шегуваше се с нея, когато беше тъжна, за да я развесели и също така, се интересуваше от момчето, в което е влюбена (тъй като въпреки крехката и възраст, тя от 2 години е влюбена в едно момче и въпреки, че не са заедно не го предава за нищо на света; наистина има чувства). Та, така. Тя самата ми каза преди време: ''Мамо, все едно никога не съм говорила с тате. Все едно не съм го познавала, много ми е чужд вече.'' И като и казах: ''Добре де, хайде направи нещо по въпроса.'' ''Какво да направя, като виждам, че не ме обича вече.''
Бащата е оплескал положението много.

# 109
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Последният проблем от гореспоменатите е най-важен за мен, да, тъй като другите 2 ги е преодоляла.

По какво съдите, че ги е преодоляла? По това, че още не ги е повторила? Ами ако измисли нещо ново? Наркотици, бременност, опит за самоубийство?
А как е поела отговорност за последствията от действията си? Вкл. загубата на добро име пред тези, от които е откраднала, загубата на доверие от баща си и изкарването му извън нерви? Как тя (а и вие) смята да поправи тези последствия?

Като отиде в манастир.
Или каторга.
По-важното е как родителят ще преодолее последствията от това си поведение. А последствията, проявленията им, както и нейния начин да ги открие авторката ги е описала преди няколко страници. За мен е много по-страшно детето ми да ми каже, че сънува смърт и на тия години да се държи като депресирана възрастна жена, отколкото изкарването на бащата извън нервите му. Той за това е родител - да е готов да посрещне и реагира адекватно. Ако тогава е загубил нейното доверие, сега ще му е много трудно да си го върне, ако изобщо успее.

# 110
  • Мнения: 218
Последният проблем от гореспоменатите е най-важен за мен, да, тъй като другите 2 ги е преодоляла.

По какво съдите, че ги е преодоляла? По това, че още не ги е повторила? Ами ако измисли нещо ново? Наркотици, бременност, опит за самоубийство?
А как е поела отговорност за последствията от действията си? Вкл. загубата на добро име пред тези, от които е откраднала, загубата на доверие от баща си и изкарването му извън нерви? Как тя (а и вие) смята да поправи тези последствия?

По това, което виждам. Когато успявам да разговарям с нея повече от 15 минути, виждам, че самият начин на мислене и е променен. Не дай си боже за наркотиците и бременността. В момента е в добра среда, което донякъде ме успокоява. Знае какви са мерките за сигурност при секс, не веднъж сме говорили и за наркотици, и вредите от тях. Успокоява ме това, че напоследък излиза всеки ден с приятели, има нещо, което да я разсейва. Скоро един семеен албум беше намерил мястото си във варела. Попитах я защо, а тя просто отвърна, че ''нямало място къде да го сложи''. След това я чух да плаче.

# 111
  • Мнения: X
На идиота А.С. Макаренко

Не ми е ясно как свикването с домашните задължения и поемането на отговорности е "Макаренко", ама щом казваш...

И аз не вярвам, че е искала да умре, защото се е скарала с баща си. Само момче е замесено и, евентуално, възбраната да се вижда с него през месеца на "строгия режим". Какво всъщност е довело до него и в какво се е изразявал? Да обичаш несподелено 2 години някого може да депресира всеки, особено пък младо впечатлително момиче.

Татко й (или въобще родителите) не я обичал. Това е много разпространено извинение за лошо поведение. Независимо дали я обича или не, защо не желае да се извини за нещата, които тя лично е сбъркала?
Тя самата правила ли е след това стъпки за сближаване, които да са били отблъснати? Ако е така, то наистина контрата остава в бащата и може да му се търси вина за настъпилото отчуждение. Но ако човекът се е опитвал нееднократно да разчупи леда, а насреща си е имал само нахалство и отхвърляне, вероятно и той се е отчаял и е прекратил опитите.

Авторката казва, че след случките с пиенето и кражбата, няма други отклонения, успехът е отличен.
Бих я посъветвала тогава да престане да се тревожи чак толкова. Бих я посъветвала да се опита да промени гледната точка на дъщеря си, и че баща й не може да бъде удобно извинение за всичките й неприятни чувства и житейски несполуки.
Не смятам също, че едно 17-годишно момиче да си направи сандвич в кухнята, представлява някакво чудо на самостоятелността.

# 112
  • Мнения: 12 722
А бащата знае ли за тези твои мисли?

# 113
  • Мнения: 157
На идиота А.С. Макаренко

Не ми е ясно как свикването с домашните задължения и поемането на отговорности е "Макаренко", ама щом казваш...

И аз не вярвам, че е искала да умре, защото се е скарала с баща си. Само момче е замесено и, евентуално, възбраната да се вижда с него през месеца на "строгия режим". Какво всъщност е довело до него и в какво се е изразявал? Да обичаш несподелено 2 години някого може да депресира всеки, особено пък младо впечатлително момиче.

Татко й (или въобще родителите) не я обичал. Това е много разпространено извинение за лошо поведение. Независимо дали я обича или не, защо не желае да се извини за нещата, които тя лично е сбъркала?
Тя самата правила ли е след това стъпки за сближаване, които да са били отблъснати? Ако е така, то наистина контрата остава в бащата и може да му се търси вина за настъпилото отчуждение. Но ако човекът се е опитвал нееднократно да разчупи леда, а насреща си е имал само нахалство и отхвърляне, вероятно и той се е отчаял и е прекратил опитите.

Авторката казва, че след случките с пиенето и кражбата, няма други отклонения, успехът е отличен.
Бих я посъветвала тогава да престане да се тревожи чак толкова. Бих я посъветвала да се опита да промени гледната точка на дъщеря си, и че баща й не може да бъде удобно извинение за всичките й неприятни чувства и житейски несполуки.
Не смятам също, че едно 17-годишно момиче да си направи сандвич в кухнята, представлява някакво чудо на самостоятелността.



Е, авторката каза и друго " тате не ме обича" и "научих сама много неща на които трябваше той да ме научи", както и че след шамара е взела от на баба си парите 5 лв за цигари, както и че сънува смъртта.
Страшен успех, няма що.
Вярно, повече не се е написала, но и много вероятно и без шамара пак да не си помисляше за алкохол

# 114
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не се е извинила, защото така е възпитана. Това е видяла в семейството си, това прави.

# 115
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Авторката казва, че след случките с пиенето и кражбата, няма други отклонения, успехът е отличен.
Бих я посъветвала тогава да престане да се тревожи чак толкова.
Изобщо не бих се успокоявала с отличния успех на фона на описанието на психическото състояние на дъщерята, което даде авторката. Нито с привидно добро настроение на моменти.
И определено личи, когато имаме "тате/мама е виновен/на да се държа като г*з" и кога има действително самовнушение и самообвинения при детето, че родителят му наистина не го обича, защото го е разочаровало или не е оправдало очакванията му. И това самовнушение е следствие от поведението и реакциите на родителя.

# 116
  • Мнения: X
Е няма как да знаем точно какво е в главата на дъщерята и бащата, защото те не са тук да си кажат.
Много по-голямо значение за дъщерята в момента има и ще има оттук нататък настоящият й сексуален партньор, отколкото добрите отношения с баща й. Така че тя ще бъде добре.

Съгласна съм, че не е добре възпитана по отношение на поемането на отговорности и способността да се извини, особено на човек, на когото дължи уважение, по простата причина, че я е създал и отгледал от парче месо.


# 117
  • София
  • Мнения: 34 955
Скрит текст:
Е няма как да знаем точно какво е в главата на дъщерята и бащата, защото те не са тук да си кажат.
Много по-голямо значение за дъщерята в момента има и ще има оттук нататък настоящият й сексуален партньор, отколкото добрите отношения с баща й. Така че тя ще бъде добре.
Съгласна съм, че не е добре възпитана по отношение на поемането на отговорности и способността да се извини, особено на човек, на когото дължи уважение, по простата причина, че я е създал и отгледал от парче месо.



И от написаното от авторката се вижда, че уважение е имало. И даже повече от това. След което бащата го унищожава. Сега отново трябва да го заслужи. Ако има такова желание, разбира се.

# 118
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Не е възпитана да се извини от същия този, който не желае да се извини. Уважение и доверие е имало достатъчно, преди бащата да ги затрие и да продължава да не ги допуска с ината си.
Не вярвам авторката да си измисля подобни неща за психичното състояние на дъщеря си, най-малкото защото всеки нормален родител би се страхувал от подобно нещо.
А уважението се печели, не само се дължи. Колкото повече хора разберат, че децата ще ги уважават и разбират, ако срещат същото и от тях, толкова по-добре. Не може да кажеш "длъжна/ен си да ми се извиниш, защото съм ти майка/баща", ако и ти не правиш същото и с действията си показваш как следва да се държи един човек, а просто защото си родител. И тоя подход "по-низш си от мен и затова си длъжен" не води до нищо добро, защото по-низшият утре ще стане по-висш и ще прилага същото на следващите низши. Доста проблеми и разправии могат да се спестят с нормален разговор и показване на детето, че също е уважавано.

# 119
  • София
  • Мнения: 34 955
Абсолютно съм съгласна – уважението е двупосочен процес.

Общи условия

Активация на акаунт