Дъщеря ми е скарана с баща си...

П.П. Изрази от типа на "пиян парцал" са показателни за автора. Мисля, че няма какво да им се връзвате.

Дотук не стана ясно как точно е показал на момичето, че съжалява? Защото, съдейки по описаното от авторката поведение на дъщерята след случката, той също липсва на нея в образа на бащата, който е познавала преди тази необмислена реакция, и според мен би откликнала.
Родителският контрол е задължителен, но има начини да се упражнява и без постоянно напомняне, че си зависим, че си  длъжен и така нататък. От друга страна, детето ще слуша, ако родителят успее да го предразположи, накара да слуша, като разговаря с него постоянно, като не лежи на кълката "длъжен си, защото съм ти родител". Да, не е способно още да се грижи само за себе си, не разсъждава като възрастен, и точно затова родителите не трябва да се отчуждават от него с подобно на описаното в темата поведение, а да се стремят това дете да се допитва до тях и да обсъжда с тях всичко, да бъдат близо до него. Почти всички примери, които виждам с деца, набори на моите, при които авторитетът на родителите се налага безогледно и чрез наказания, подтискане и липса на уважение, хич не са добри. Една съученичка на малката бяга от вкъщи и се мъкне с един мърляч на 20 години. Друг, набор на голямата, стигна дотам, да отмъква ключовете на колата и да се изнася посреднощ с нея, макар че не е карал курсове и няма книжка, като междувременно им претърсва и джобовете. И още доста такива примери мога да дам, и всичкото това заради неадекватното поведение на родителите. Колкото повече му демонстрираш и упражняваш властта си само защото си родител, толкова повече ще се бунтува и мъчи да те свали от трона, правейки неща, от които на човек да му се изправят косите.

Не, причината е, че някои демонстрират власт, смятайки, че това ще им гарантира вечно подчинение и послушание от страна на децата. И я упражняват, като не смятат за нужно да обсъждат, говорят, изобщо, да обяснят защо дадено тяхно действие е било извършено, да се извинят, когато са прекалили и прочие. И съответно, като срещнат същото у детето, копирано от тях, реагират с "ти си длъжен да ме слушаш, щото съм ти родител". Да, ама колкото по-рано е почната такава демонстрация на власт и упражняването й, толкова по-силен е отпорът в пубертета. И това наблюдавам при случаите, за които споменах - на въпросните не им пука ни за шамари, ни за викове, ни за покрив и храна. Бягат, правят си тяхното, при това с пълното съзнание, че после ще има от "военните" демонстрации, и са неуправляеми, ни се водят, ни се карат. И това, понеже понятията "разбирателство, доверие и приятелство с детето" са заменени от "власт" от ранна възраст. Е, ясно е накрая кой се оказва този без власт.

Прочетете първия пост, самата авторка споделя, че е била шокирана от състоянието на дъщеря си. Не се иска да си голям психолог, за да разбереш, че бащата ще е още по-шокиран. И да направиш необходимото да се избегнат близките срещи точно в този момент.


Причината е, че властта започва да се демонстрира прекалено късно, несистемно или без единство в позициите на родителите. Ако детето знае положението, правата и възможностите си от малко, ако вижда в перспектива как с възрастта се увеличават степените му на свобода и доверието, което му се възлага, вероятността за такива бунтове силно намалява. Това е част от отношението като към голям човек - да му е ясно, че няма как да му е позволено всичко, което и на големите, но че с времето това ще се случи, ако го заслужи с поведението си.
Бунтовете се получават, когато детето чувства подкрепа от страна на единия родител, която му дава чувството, че е онеправдано. Ако двамата родители са единни в изискванията си, съпротивата рязко спада.

В конкретния случай момичето е показало недопустимо поведение. И аз съм се напивала, но не помня да съм се връщала пияна пред нашите. Нито съм пушила, нито съм си водила любовниците вкъщи при баща ми, преди да стана пълнолетна, нито съм правила пред нашите каквито там лудории съм правила. Има един праг на уважение, който не е здравословно да се преминава. А майката, като е видяла накъде отиват нещата, е трябвало спешно да вкара дъщеря си първо в банята, после в спалнята, а не я оставя да се кара с баща си. А много преди това е трябвало това момиче да схване, че "извинявай" е необходимост в живота (което според самата майка представлява проблем; но отново някак - несъществен, извинен, защото момичето е младо).

Бащата си е изтървал нервите. В това е неговата грешка, която той повече не е повторил. Това е демонстрация на слабост, а не на сила. Трябвало е двамата родители да реагират спокойно, да не се оставят да ги провокират, а на следващия ден, когато изтрезнее малката, да намерят начин да я санкционират. Но след като белята е станала (а е могла да бъде избегната), е трябвало момичето да предприеме първата стъпка.

Все още не знаем въобще някой направил ли е някакви стъпки, които другият да е отблъснал?

Т.е. ти мислиш, че да вземеш на баба си от портмонето 5 лв. без да я питаш и без да кажеш не е кражба?

И двамата са били шокирани, но само бащата удря.
Пак да питам коя е била тежката простъпка на дъщерята?
Авторката каква вина има, че друг възрастен, предполагаемо зрял, човек не може да носи отговорност за действията си? Да не споменавам, че тя също е била шокирана, нали?

Авторке, какво ще кажеш да дадеш на мъжа си да прочете темата? Ще види доста гледни точки.

Авторке, според мен си насочи вниманието (и това на мъжа ти) по-скоро към това момче, в което е влюбена дъщеря ти. И за мен там е ключът към палатката. Абсурд мисли за смърт и депресия да са основно заради шамара и скарването с мъжа ти. Предполагам че и останалата част от поведението което не ти харесва е със същия корен. На твое място бих говорила с мъжа ти за да му обясня подозренията си и да го помоля да си пречупи егото и малко по малко да се сближи пак с дъщеря си. Дори не е нужно директно извинение, стигат малки жестове за разчупване на леда, според мен ще има ефект. И малко по малко събери информация за това момче, без да настояваш и да се натрапваш, за да прецениш има ли основание за опасение.

Трябва да питаш авторката какво е направила дъщеря й, за да изкара иначе любящия си баща от кожата му до такава степен, че да я зашлеви.
Аз лично не вярвам, че дъщерята влиза и бащата още от вратата й забива шамара, без никаква друга провокация. Кой знае какво му е наприказвала, а знаеш ли дали и тя самата не е посегнала да го удари? Нямаме представа. Можем само да гадаем.

Аз също съм учуден, че в нешно време се приема за Напълно Нормално това дете - пубер да се прибере пияно-заляно вкъщи.... И аз съм се напивал като тийн, и знам, че нашите не са били расли в саксии, и много добре са разбирали някои неща, но аз пиян пред тях никога не съм се показвал. Сега явно са други времена и нрави. Значи, да ми се прибере пияна на парцал, да ми държи тон..... просто, да не си пред мен.

То едно време и за секс не се говореше.

Страхът не се толерира днес, Роналд.

Само на мен ли ми направи впечатление как шокирана два пъти майка (пияна дъщеря и шамар) прави панаир в къщата, докато пияното обидено дете се тръшка в съседната стая?

Не се приема за нормално, но се случва. Момичето не се е прибирало многократно пияно, а веднъж. А ако някои предпочитате да не ви се мярка пред очите така, защото ви подронвала авторитета, оставете децата си да стоят на улицата пияни, с всички последствия от това. И после го набийте и му се цупете сума време, така най-сигурно ще му покажете нагледно как се възпитава и изгражда доверие и добри отношения. А следващия път, ако се случи, може да е по-лошо и да не разберете изобщо.

И аз съм се прибирала поне веднъж добре наквасена. Баща ми ме видя. Не вярвам да му е било много приятно, но нито ме е бил, нито ме е игнорирал. Тинейджърите искат да пробват от всичко. Колкото и да им говорим, те си пробват, това е. Изпитват и границите на търпението на родителите. Дотук не виждам момичето да е направило кой знае какво невиждано прегрешение. Не се приема за нормално. Но не е и някакво изключение.

Да бяха се прибрали тези родители, а не да се разправят с пиян тийн. Пък на другия ден на трезво да му приказват.

Не, аз питам за тази тежка простъпка, в която ти обвини дъщерята няколко пъти.