Съпругът ти обяснява ли поведението си?
Дали то се дължи на обида, на страх от отхвърляне или на неумение да комуникира?
Дали то се дължи на обида, на страх от отхвърляне или на неумение да комуникира?
Не го е обяснявал, но предполагам, че е от неумението да води нормален разговор след подобна случка, при положение, че вижда какви са последствията от уж ''нормалното наказание'', както той го наричаше в първите месеци. Може би самият той не е очаквал щерката така рязко да се отдръпне, разчитал е, че тя ще наведе глава, ще изтърпи наказанието и дотам. Може би преди 3-4 години би се случило точно така. Но аз съм му казвала, че при положение, че тя е на 15 (преди година беше на толкова), няма как да го приеме за нещо нормално и да не му обърне внимание. Още повече, защото знае, че тя е прекалено чувствителна. Не разглезена, а чувствителна!
Н.Филиповна, казвала съм страховете на мъжа си, отвръщал е, че просто е искал да осъзнае вината си. Било му по-трудно да възпитава момиче, отколкото момче и тогава крайните мерки за него били единственото решение на проблема. И за язвителния език съм приказвала може би над 20 пъти. Отговор: ''Ама знаеш, че не го мисля, но тя така като прави и аз...''. Да, той наистина в един момент беше почнал да и намира кусури за най-малкото, като почнем от това защо си изправя косата, защо е обула тези обувки, а не тези, защо това, защо онова, защо имала 5, ама тя можела за 6 да ги направи нещата, защо не участвала в училищни кръжоци, това било + за нея...и всякакви подобни.
Казал и, че може да изкара 6 вместо 5 - срамота! Какво да и каже: Как изкара 5, като си умна за 4? Кръжоците и допълнителните занимания са плюс, а съвети на тази възраст е добре да се дават. Или според теб да си трае и тя да прави каквото иска? И моите родители на 15 не са ми се въртяли на пета и са ме съветвали и аз така си възпитавам децата. Защото е нормално родителят от страната на опита си да дава съвети и да насочва нали искаме най-доброто за децата си?
Приеми го, за да можеш да се справиш с проблема. То всъщност това е основния проблем - принцеската на тати е пораснала и се е влюбила в не'къв прошляк и на всичкото отгоре тати не само че не е най-важният за нея вече, ами и се облича като както я е нарекъл. Това е неговата гледна точка. Нейната е че тати не приема че съм голяма и мноооого умна, че и принца ми не хареса, за какъв се мисли. Ти си познаваш най-добре мъжа, знаеш как би осъзнал какъв е проблема и че трябва да пусне дъщеря ви да порасне без да се отдалечава прекалено много. Със сигурност само с малко хитрост и влизане под кожата ще стане. На дъщеря ти може да й намекнеш по някакъв деликатен начин за какво става дума, но в никакъв случай директно. Пожелавам ти от все сърце успех, според мен ще се справиш след като погледнеш от този ъгъл ситуацията. Само дръж под контрол отношението на дъщеря ти към това момче, че ми се струва малко притеснително предвид възрастта и емоционалността й. 
