Дали то се дължи на обида, на страх от отхвърляне или на неумение да комуникира?
Не го е обяснявал, но предполагам, че е от неумението да води нормален разговор след подобна случка, при положение, че вижда какви са последствията от уж ''нормалното наказание'', както той го наричаше в първите месеци. Може би самият той не е очаквал щерката така рязко да се отдръпне, разчитал е, че тя ще наведе глава, ще изтърпи наказанието и дотам. Може би преди 3-4 години би се случило точно така. Но аз съм му казвала, че при положение, че тя е на 15 (преди година беше на толкова), няма как да го приеме за нещо нормално и да не му обърне внимание. Още повече, защото знае, че тя е прекалено чувствителна. Не разглезена, а чувствителна!
Н.Филиповна, казвала съм страховете на мъжа си, отвръщал е, че просто е искал да осъзнае вината си. Било му по-трудно да възпитава момиче, отколкото момче и тогава крайните мерки за него били единственото решение на проблема. И за язвителния език съм приказвала може би над 20 пъти. Отговор: ''Ама знаеш, че не го мисля, но тя така като прави и аз...''. Да, той наистина в един момент беше почнал да и намира кусури за най-малкото, като почнем от това защо си изправя косата, защо е обула тези обувки, а не тези, защо това, защо онова, защо имала 5, ама тя можела за 6 да ги направи нещата, защо не участвала в училищни кръжоци, това било + за нея...и всякакви подобни.
Казал и, че може да изкара 6 вместо 5 - срамота! Какво да и каже: Как изкара 5, като си умна за 4? Кръжоците и допълнителните занимания са плюс, а съвети на тази възраст е добре да се дават. Или според теб да си трае и тя да прави каквото иска? И моите родители на 15 не са ми се въртяли на пета и са ме съветвали и аз така си възпитавам децата. Защото е нормално родителят от страната на опита си да дава съвети и да насочва нали искаме най-доброто за децата си?