Дъщеря ми е скарана с баща си...

Не виждам нищо общо с извъртането на цялата ситуация и оплюването на нормален тийн плюс чертаене на драстични крайни картини с наркотици, убийства, катастрофи, полицейски задържания и прочие пред майка му, която и без това е притеснена и търси съвет, но едва ли е очаквала да изкарат дъщеря й "пиян парцал" (цитирам) с това, в което ме обвиняваш. Аз не знам вие познавате ли такива хора на живо, но толкова изпуснатите деца не са отличници, не си идват след училище вкъщи, не си спазват вечерните часове и не си прекарват времето в учене, четене на книжки, гледане на филми и помагане на мама да измие чиниите. По това описание пуберския период е отминал. Не може да се очаква от 16-годишно момиче да не излиза с приятели или да няма такива. Това би било в пъти по-притеснително.

Не те обвинявам, казвам ти, че правиш подобно нещо и това е видно.
Тук винаги се намират оправдания за какво ли не, но никой не направи аналогия, че пиян на кирка човек е като парцал/пихтия чисто физически.
Винаги някой може да се измъкне, ако поиска, не е там въпросът. Въпросът е в двойните стандарти, които адресирах. В една тема е крайно лошо/обидно/гаднярско и каквото се сетите, но към друг човек- може. Да не давам и други примери, че ще е спам, а и не касаят теб.

А не допускаш ли, че на моменти и ти проявявяш "извъртяно" приемане на ситуацията, както и на дадените съвети? Може би, защото все още ти е по-лесно да се идентифицираш с въпросният тиин? Само че, описаната ситуация, въпреки някои прилики с твоя предишен опит, крие и по-незабележими, но много съществени разлики с него.
Само от уважение към тебе - разликите:
1) Острото алкохолно отравяне (медицинския термин за напиване) увеличава десетки пъти рисковете от всякакви нещастия докато трае - от физически травми, през прием на наркотици, прихващане на венерически болести и нежелана бременност до самоубийство. Това, че някой се е напил "само веднъж", елиминира тези рискове точно толкова, колкото риска от забременяване се намалява, когато е правен секс без предпазни средства за първи път. Това, че пияния/пияната е иначе прекрасен ученик, спортист и човек, не помага. Защото алкохола изключва критичното мислене, изкривява възприятията, забавя реакцията и води до депресивна психологическа нагласа. Като тези ефекти са особено силни (поради физиологични причини) при подрастващите. Това, че е била "в добра компания" (не ми се вярва), не изключва възможността някоя отрепка да се възползва по всякакви начини от безпомощното и състояние на връщане. Помеждудругото, някой от "добрата компания" да се е сетил да я изпрати до вкъщи?
Може би подобни мисли са накарали иначе сдържаната ти майка, Гугъл, да подивее от ТРЕВОГА (не гняв) и да ти зашие шамара?
2) Въпреки това, майка ти не се е скатала в тоалетната, оставяйки грижата за теб на някой друг, нали? Докато в настоящия случай майката е знаела за търканията с бащата, имала е време да види състоянието на дъщеря си, но не е поела ИНИЦИАТИВАТА за разрешаване на проблема? И вади от девет извора вода, за да оправдае този факт. Освен това се сърди на БАЩАТА, че е подходил зле. Пред дъщеря им...С което допринася за създалата се ситуация. И от това, което пише, продължава в същия дух, но по някаква причина търси решението на проблема ЕДИНСТВЕНО в бащата?
3) Относно даваните съвети. Всеки образован човек знае, че се лекуват не симптомите, а заболяването. Ако при висока температура, придружена със суха кашлица, упорито се дават температуропонижаващи и лекарства подтискащи кашлицата, човека ще си замине от пневмонията.
В случая, напиването, кражбата, пушенето, нежеланието да кажеш извинявай, играта на мълчание и т.н.са само симптомите. Проблема е в това, че на девойката са дадени права на възрастен, но се търси отговорност като на дете (от майката).
Може да взема решение дали да пуши или не, но няма отговорността да финансира със собствен труд вредните си навици.
Може да краде (думата не е пресилена) от баба си, но вместо като възрастен човек да разбере, че доверие лесно се руши, но трудно се възстановява, очакват с майка си роднините да третират постъпката и като детска (и да я забравят след едно извинявай), но после да я уважават като възрастен човек.
Може порасналата дъщеря да се докара до състояние на "пиян парцал", но не дай боже някой да нарече състоянието на горкото дете с истинското му име.
Може да постъпи безотговорно, ползвайки привилегията си на ГОЛЯМА, но никой няма право да удря дете.
Голямото момиче може да носи съответните дрешки, с които да привлича мъжко внимание, но горкото дете го е СТРАХ да каже "извинявай" на баща си.
Може да излиза с гаджета, но не се подготвя усилено за самостоятелен живот. Докарването на шестици в съвременното държавно училище не изисква почти никакви усилия. Виж научаването на чужд език, усвояването на конкретен занаят, редовното спортуване, участието в различни конкурси (не от сорта мис мокра тениска) изискват усилия - но носят и ползи. Освен това от тях не остава време и за глупости или излишна енергия за непродуктивни емоции. Както впрочем и при РАВНОПРАВНОТО участие в домакинските задължения. По мой опит в едно четиричленно семейство има поне 2 часа домакинска работа за всеки на ден. Сложи към тези 4 часа учене с екстри и или усвояване на занаят, час спорт, час хранене, час транспорт и 8 часа училище, и едвам се начегъртва по час на ден за излежаване в кревата с книга или излизане с приятели и други подобни.
Лекуването на пубертетските проблеми (във всяка литература по въпроса) се започва ПЪРВО с възлагането на ОТГОВОРНОСТИТЕ на възрастен, а при правилното им възприемане и изпълняване идват (за награда) и съответните ПРАВА на възрастен. В описания случай, обаче, се прави точно обратното от майката. А бащата е проявил съответната слабост, като се е самоотстранил от решаването на проблема. Но все пак, не той пита "какво да правя!!!", а майката, нали?
Затова и съветите са какво да направи ТЯ.
Майка ти, Гугъл, е действала подобно на съвета горе, нали? За разлика от Сани.

Ежко и много други в темата, правят това, което правеха и моите родители - хвърлят вината и не предлагат никакво решение. Това да хвърлиш вината на този или онзи няма никакво влияние върху реалното решение на проблема.

Aко прочетеш горния ми пост, ще видиш, че решение е предложено.

Ежко, майка ми ми се е карала бая през тези месеци, но през цялото време е била на разположение за разговори, даже на разположение е слабо казано, хвалила ме е за хубави оценки, за постижения, проявявала е интерес към мен. Авторката прави същото с изключение на това, че не й се кара, но за това точно е виновен бащата. Ако не се беше врътнал на пета и да го играе обиден, можеха двамата да се съюзят - да се карат, да говорят, да наказват, да хвалят, както и би следвало да бъде. В тази ситуация - с обиден баща, който дори не честити рождени дни и уж се интересува от дъщеря си, но така, че тя реално не го усеща този интерес, на авторката е двойно по-трудно да бъде строга. За да може спокойно да викне и да наложи наказания, трябва самата атмосфера вкъщи да е на здраво семейство та момичето да се засрами, а не да се почувства отритната И от майка си, когато баща й вече не й говори от над година. Да съм в ситуацията на авторката, и аз бих се видяла в чудо.

За мен единствения полезен ход (освен психолога) е да скръцне със зъби на мъжа си и да му напомни, че детето е общо и е крайно време да се приключи с тези детинщини, които и без това са продължили прекалено дълго. Не е нужно да ходи да се извинява, щото след над година то вече е не просто късно, ами почти неуместно, а просто да си поеме отговорностите като родител и да започне да комуникира с дъщеря си. Когато прави глупости да й се кара (ама без язвителните забележки, целящи да я засегнат на най-болни от пуберска гледна точка места), но също да не забравя, когато е направила нещо хубаво, да я хвали. То не става само с намиране на кусури. Един човек е много по-склонен да се вслуша в критика, когато чувства, че е направена обективно от някой, който вижда и хубавите му страни. Ако само се търсят кусури, най-много да се затвори и да заеме отбранителна позиция.

Що се отнася до това дали шестиците в гимназията се получават лесно или не и дали върши достатъчно, на мен ми се струва, че нито се пресилва много, нито е прележала от мързел. Не си е занемарила успеха, учи си вкъщи, чете книги, има си дял в домакинството - това е ОК. За нея е хубаво да започне да мисли за учене за университет и къде, и какво иска - ето, например, в тази насока могат да започнат да й говорят и двамата. Ама за целта трябва да й говорят. С мусене и преструване, че не съществува, няма да стане.
Нормално е до някаква степен да е "изпусната" - тя от над година в един от най-ключовите периоди е оставена изцяло без контрол, но затова не е виновна тя, а родителите й, най-вече баща й, защото той е този, който абдикира. Майката поне прави опити, но е нормално, че не се справя така, както биха се справили двама родители, които си тежат на мястото.

Не мисля, че си ме разбрала, Гугъл.
Не предлагам девойката да се наказва, критикува или да и се карат и т.н.
Предлагам от девойката да започне ДА СЕ ИЗИСКВА (а не да се водят душеспасителни беседи).
- да участва РАВНОПРАВНО в домакинството. (поне 2 часа ефективно на ден)
- да учи усилено и/или усвоява професия, която след година-две ще почне  да я ХРАНИ. (поне 4 часа ефективно на ден)
- да изработва парите за вредните си навици със собствен труд. (от 16 годишна възраст може да работи)
- когато е сгрешила първа, да казва "извинявай" първа.
За горното не е необходимо участието на бащата. Нито поведението на бащата би попречило за изпълнението.
ГАРАНТИРАМ, че ако горното се спазва в продължение на поне половин година безкомпромисно, отношенията с бащата ще се оправят.
Да не говорим за останалите, далеч по-важни положителни ефекти.

Сори, глупости. От личен опит - когато един мъж като се държи като идиот, ако ще на челна стойка да му застанеш, пак ще се държи като идиот.

Ако някой ще изисква, то трябва фа са двамата родители.

Всъщност детето си спазва задълженията.

А бащата ... вече не е баща. Жалко.

Е, чак пък не е баща. Просто не се справя в ролята си на такъв. Ако имаше истинско мъжкарско поведение едва ли дъщеря му щеше да му държи нагъл език, да пуши и т.н. Не я е възпитал с неговите похвати и речник както му се иска и сега си сърба надробеното.

Смятам, че бащата е обиден колкото на дъщеря си, толкова и на жена си за липсата на подкрепа в усилията му да вкара момичето в правия път. Ако малко от малко среща такава подкрепа, и той ще смекчи поведението си, а и майката ще има много повече опции да повлиява върху бащата и да тушира острите ръбове. Но с тази нейна позиция на майка орлица и вечно анти лошия баща, и то в присъствието на обекта на възпитанието, няма как ситуацията да е друга.

Ежко е съвсем прав, че един успех в обикновено българско държавно училище не иска кой знае какво, освен природна интелигентност и обща култура. Няма нужда дори човек въобще да учи вкъщи. Ако детето учеше в математическа гимназия, майката досега да го е съобщила. Тогава би могло да се възторгнем от отличния й успех.

Детето наистина си спазва задълженията, които практически липсват.

Ако ежедневно влага поне час в домакинството и поне 2 часа за допълнителни извънкласни занимания, ако спортува 3 пъти седмично, тогава може да се каже, че си спазва задълженията. В момента тя си живее айляшки и просто си губи времето.

Ако майката се постарае малко по-малко да пърха около душевните й драми и вместо това да я насочи в продуктивна посока - да се открие какви са й заложбите и да започне да работи активно по тях, да я запише на спорт, да я включи редовно в домакинството с текущо задължение, за което момичето да отговаря лично и при неизпълнение да си търпи санкцията (а не инцидентно при помолване) - много повече ще й помогне. И бащата съответно ще застане на нейна страна. Намаляването или временното спиране на джобните при простъпка е доста ефективен, удобен и класически инструмент.

И съжалявам да го кажа, но едно момиче на нейната възраст да пуши редовно, та чак да прибягва до кражбичка, защото не може без цигари (в комплект с предизвикателно поведение и облекло), това говори зле.

Не прочетох 36 стр. уточнявам,ч е коментирам 1 пост.

Говори с мъжа си - той е проблема. Не е нормално възрастен мъж да се държи така афектиран, а после да не се извини и да не търси начин да оправи нещата. Все едно имаш два налагащи се пубертета, моите съболезнования!

Също така грешиш като прекарваш техните отношения през себе си.
Я си вземи направление по НОИ и върви на лечение и ги остави за 2 седмици сами пък да видим ...

А, това е идея! Да се оправят сами поне 1 седмица. Или пък да трябва да направят нещо заедно?

Ако единия родител "липсва", необходимо е другия да изисква. По добре това, отколкото никой.
ДЕТЕТО няма да може да се гледа и храни само със сегашните си задължения. А след година-две ще ТРЯБВА.

ПС
Мъжът (както и жената) се държи като идиот в два случая:
- Когато Е идиот. Тогава всякакви призиви да бъде променян за да се реши проблема са идиотски
- Когато живее в идиотска ситуация. Като описаната. Тогава тези участници в ситуацията, които имат претенция да не са идиоти, следва да се напънат да я променят, най-вече заради самите себе си. Като полезен страничен ефект ще бъде прекратяването на идиотизма от всички. Което и предлагах многократно.

отиграно е

Няма нищо непоправимо и фатално. Нито е късно. Просто двамата родители не са си свършили родителската работа. Трябва да си изработят заедно план, система от правила, да я СЪОБЩЯТ на малката (не става дума въобще за пазарлък, режимът е уведомителен) и да се придържат стриктно. С пояснението, че правят това, защото страшно много си обичат детенцето и искат то да бъде добре в живота си.

И да престанат да го жалят тоя индиферентен брат. И той трябва да се включи в спасяването на сестра си, нищо, че е далече. Какво като е студент? Вече не е ли част от семейството? И за него не е добре да се поощрява такъв егоизъм.

Едно от нещата, които наистина дълбоко в себе си искат проблемните деца, е да видят внимание от своите близки, пък дори и под формата на натиск. Ако е задружен, това означава задружно семейство, а това означава много и има въздействие.