Дъщеря ми е скарана с баща си...

А, не съм се озорила изневиделица. Озорвах си се постоянно лека полека още от 14-годишна. Но пак смятам, че това не е живот и технологиите по-скоро би следвало да улесняват хората, а не да правят бита им още по-брутален.

А кой им е чистил тоалетната, докато са следвали в другия град или другата държава? Ако родителите не са богати и не могат да си позволят чистачка на студента?

Работа като сервитьорка за малко бива, стига човек да не гледа на това като на нещо сериозно. Добре е като трупане на социален опит. Става за лятото, когато няма други ангажименти.

Един ученик трябва да напусне училище със следните неща наред с отличната диплома:
1. Два западни езика - английски на отлично ниво и още един, може на по-ниско.
2. Шофьорска книжка
3. Поне един занаят, с който веднага да може да си изкарва една минимална работна заплата, за предпочитане между другото, докато учи висшето.
4. Умения за самоотглеждане, така че то да не е проблем: чистене, готвене, пазаруване, пране, поддържане на хигиена.

Тук не включвам децата със специални таланти - тях ги носи талантът (който изисква къртовски труд и никакво детство в общоприетия смисъл).

Хех,  доста ти е висока летвата.
През твоите критерии вероятно могат да преминат успешно 0-1-2 деца от випуск.

А ти с какви перфектни езици завърши + занаят? За уменията за самоотглеждане - щом умее да си прави сандвич без да се пореже /т.е. знае от де се държи ножа/ - готов е.

Аз ли? Немски и английски с международни сертификати.
Но нямах шофьорска книжка, което отчитам като грешка. Сега я поправяме със сина ми, така че няма да се наложи да си я плаща сам един ден.
Иначе можех да живея сама веднага след завършването.
За работа - почнах веднага да превеждам книги като помощник. Не ми пречеше на следването и си докарвах по някой лев.

Жалко за завършващите училище, ако си права.

Ох , и тука ли се промъква усещането за Апокалипсис...

Ох, международни сертификати как тежко звучи.
Кои, aко не е тайна.

Вероятно тия дето ги признават в цял свят. Ясно е кои. По-забавното е на какво ниво. И наистина летвата е малко височка.

Ако някой си мисли, че детството в миналото е било по-лесно или че приучаването към труд е почвало по-късно, бърка много жестоко.
Детето, а по-късно младежа следва постепенно да бъде приучаван към необходимия труд за постигане на самостоятелност. Има видове труд, които не подлежат на еквивалентна замяна. Домакинският (поне на първо време) и родителският(ако децата са желани) са сред тях.
Други видове подлежат - например труда за изкарване на прехраната. Там младежа може да избира ВИДА на труда, но не може да избира под минималното количеството на същия. Няма значение дали е сервитьорка, преводачка, лекар или овчар. Важно е да знае и да може да си изкарва честно хляба сам/сама.
Девойката е на 16. Изпълнява ли поне 80% от минималните изисквания за полаган труд, минимално необходим за самостоятелно съществуване? Не мисля така. Но мисля, че отношенията с другите се градят на уважението към себе си. А то не се придобива без полагане на труда, необходим за постигането на самостоятелност...

Те така са и направили технологиите, Гугъл. Дядо ми е започнал да се труди на 5, като пастир на биволи. За несведущите - да пасеш биволи, означава да си рискуваш живота всеки ден...

Е, как - минутка за самореклама.
Масово хората знаят по 2 чужди езика, не е нещо невероятно.

Не са и високи критериите. Напротив. Това си е съвсем нормално. За съжаление, когато аз учих, нямах възможност за втория език в самата учебна програма, но го изучавах допълнително. Няколко години по-късно и трети. Сега детето ми, слава богу, съвсем нормално -  в учебната програма, си учи английски, френски и китайски и не виждам никакво натоварване, доста му е забавно дори, а и има възможност да го практикува с останалите чужденци в училище.
Основни битови умения, също учат - готвене, пране, гладене - веднъж седмично. За избор на профил му е рано, но след 2-3 години и това е предвидено - професия да го наречем.

Трябва да вярваме в децата си и спрем да ги ограничаваме от нещо, защото за нас самите изглежда трудно.

Именно.
Хората, които са успели с цялата относителност на понятието и имат подплата да имат висока летва, не би трябвало да киснат толкова много по форумите да набиват акъл. Но знам ли.

П.П. Няма особено значение на какво ниво. Сертификатите (почти всички) са моменто огледало на подготовката на един човек за формата, дори не непременно на нивото му на езика.

Аз съм на друго мнение за успешност. Моят критерий е различен от корпоративния сблъсък и конкуриране на личностите до кръв. Даже го смятам за отживелица. За мен е много по-важно да се насърчават естествените таланти и умения в един човек. Не да ти кажат – ето сега е ерата на интернет, давай да ставаш програмист, че те много печелят. Трябва да се даде шанс на детето да пробва – рисуване, пеене, музикален инструмент, спорт, танци,  работа с ръцете. Така то самото напипва за кое го бива, за кое не, кое му допада и кое не. В един момент се насочва в тази област и я развива. Когато има труд, старание, последователност и поне мъничко талант, успехът е неизбежен.
Не ми трябва детето ми да има хиляда дипломи, а да може и иска да прави едно нещо поне – но да го прави добре и да му харесва и на него. Не заради парите, че ще издържа семейство или да доказва на някого, че е по-умно или успяло. Че за чий, животът е един и си е негов.
Няма лошо да се гради дисциплина и да се пробва как е да си изкарваш парите сам. Даже адмирирам. Но не и под строй и с нагласата – трябва.

Не виждам лошо момичето да поработи като сервитьорка. Ще знае, че парите не се изкарват лесно.Така може би ще разбере дали ѝ харесва и какво не ѝ харесва в сервитьорството и ще може да се насочи към нещо друго. Или пък не – кой е този дето ще каже кой ще е по-щастлив – сервитьорът или дипломанта с десет дипломи (не по-богат, нека не бъркаме пари с щастие:))

Знам, знам, сега ще дотопуркат привържениците на високото образование и изборите на образования човек. Ок, образованият взема по-информирани решения и прави по-информиран избор. Но това не е гаранция за добър живот.

Езици е супер, но и за там трябва не само желание, но и малко усет, не на всеки са сила, че и пари за курсове и уроци трябват. А нали момичето трябвало да си ги изработи първо?

Двата езика няма да направят никого милионер, но ти дават шанс за нормална работа и доходи.

Не е задължително да знаят 2 чужди езика. Спокойно постигат същия резултат, ако знаят да лепят плочки и поправят водопроводни инсталации, или пък са овладяли сладкарство и сервитьорство...
Като резултатите зависят не само от овладяването на материала, но и от постоянното му прилагане.

Знаех си, че трябва да си купя кола и да изкарам книжка. Вече не е просто средство, с което да тровиш въздуха наоколо, да изпръскваш пешеходците и да образуваш кишави локви в новите квартали, а е признак на интелигентност и успешност.

Иначе като гледам по форумни критерии децата ви в гимназията са готови за докторантура. Препоръчвам ви да не им губите времето с бакалавърска степен и магистратури, а директно да преминат към това. Така действително няма да преминат през някои елементи от следването, които несъмнено изграждат характер, но те така или иначе вече са го изградили на 4-5 годишна възраст, когато са писали първите си опровержения на Теорията на Относителността и защо тя не може да бъде компилирана с феномените на квантовото вплитане.