Е, как - минутка за самореклама.
Масово хората знаят по 2 чужди езика, не е нещо невероятно.
Масово хората знаят по 2 чужди езика, не е нещо невероятно.
Ами така си е. Аз затова се учудвам, че ви се вижда толкова висока летвата.
- Публикувана: 27 фев. 2018, 22:47 ч.
- Последно мнение: 4 март 2018, 22:04 ч.
Дъщеря ми е скарана с баща си...
Ами така си е. Аз затова се учудвам, че ви се вижда толкова висока летвата.
Знаех си, че трябва да си купя кола и да изкарам книжка. Вече не е просто средство, с което да тровиш въздуха наоколо, да изпръскваш пешеходците и да образуваш кишави локви в новите квартали, а е признак на интелигентност и успешност.
Скрит текст:
Изкарването на книжка е, боя се, необходимост за човек с малко дете... Но не трови въздуха - вземи си кола на метан? Колкото до пръскането на пешеходците и правенето на локви в новите квартали...така е откак се е пръкнало колелото 
Ех, basila, разсъждаваш точно като майка ми и слава богу.
Никъде не ме е бутала, никъде не ме е спирала.
Даваше идеи, ако не искам, не напираше.
Нямаше "задължително", макар че си имах свои задължения. За тях не ме е санкционирала, но показваше, че й е приятно, когато съм си ги свършила и аз гледах да я зарадвам.
Нямахме много възможности, но все намираше начини за всичко. И книги четях (макар и от библиотеката или назаем, или от щандове втора ръка) на воля с тонове, и писах мои разкази/проза - тя ги четеше и даваше обективна критика - без острота и пренебрежение, сядаше и действително изчиташе писанията ми от първата до последната буква, и рисувах (записа ме на уроци при нейна приятелка за символична сума, където рисувах с темпер, въглен, моливи, шиех дрехи, правехме глинени фигури и дървени конструкции), и с фотография се занимавах, и полу-професионално с лека атлетика, и с химични опити за любители, и с флористика, и с тераристика... Така и дума не каза като затрупах къщата с различни видове цветя и домъкнах огромно умряло черешово дърво, на което закачих бромелии, или когато напълних с терариуми с различни видове тарантули, а веднъж един отровен дървесен вид избяга. Не ми се скара като изкарах двойка по математика, защото прекарах цял месец в спринтове за едно любителско 5 км състезание и не пипнах учебник. Не ми се разсърди, когато след това се отказах рязко от рисуването и смених плановете за кандидатстване в гимназия 6 месеца преди изпитите.
Ама за тези неща трябва да оставиш известна свобода, а не да запълниш всяка минута под строй с правилния план, който трябва да се следва с висшите цели. Дали не съм отделяла огромни количества време за всичко това, което в последствие се е оказало безперспективно? Ми сигурно, но изобщо не мога да видя загубата.
Никъде не ме е бутала, никъде не ме е спирала.
Даваше идеи, ако не искам, не напираше.
Нямаше "задължително", макар че си имах свои задължения. За тях не ме е санкционирала, но показваше, че й е приятно, когато съм си ги свършила и аз гледах да я зарадвам.
Нямахме много възможности, но все намираше начини за всичко. И книги четях (макар и от библиотеката или назаем, или от щандове втора ръка) на воля с тонове, и писах мои разкази/проза - тя ги четеше и даваше обективна критика - без острота и пренебрежение, сядаше и действително изчиташе писанията ми от първата до последната буква, и рисувах (записа ме на уроци при нейна приятелка за символична сума, където рисувах с темпер, въглен, моливи, шиех дрехи, правехме глинени фигури и дървени конструкции), и с фотография се занимавах, и полу-професионално с лека атлетика, и с химични опити за любители, и с флористика, и с тераристика... Така и дума не каза като затрупах къщата с различни видове цветя и домъкнах огромно умряло черешово дърво, на което закачих бромелии, или когато напълних с терариуми с различни видове тарантули, а веднъж един отровен дървесен вид избяга. Не ми се скара като изкарах двойка по математика, защото прекарах цял месец в спринтове за едно любителско 5 км състезание и не пипнах учебник. Не ми се разсърди, когато след това се отказах рязко от рисуването и смених плановете за кандидатстване в гимназия 6 месеца преди изпитите.
Ама за тези неща трябва да оставиш известна свобода, а не да запълниш всяка минута под строй с правилния план, който трябва да се следва с висшите цели. Дали не съм отделяла огромни количества време за всичко това, което в последствие се е оказало безперспективно? Ми сигурно, но изобщо не мога да видя загубата.
В много държави шофирането е необходимост. То е като елементарната компютърна грамотност.
Двата езика са нещо съвсем нормално в днешно време, дори не дават кой знае какво предимство. Повечето младежи говорят английски естествено заради интернет културата.
Не мисля, че е кой знае какво да напуснеш училище с 2 езика и шофьорска книжка. Това даже са базови изисквания, за да си намериш не особено квалифицирана работа в някоя европейска страна. Истинската квалификация не свършва, а започва с тези неща.
Корпоративният сблъсък няма как да е отживелица, но човек има избор къде да се позиционира. Само че ако реши, че иска да се носи на високата писта, малко трудно ще му е да вземе този житейски избор след примерно 25-годишна възраст. Просто ще е доста закъснял.
Прекрасно е, ако детето има талант. Да го развива, да се бори, да достигне пълния си потенциал. Обаче и това иска много бачкане.
Ами ако няма такъв? Ако е един средностатистически интелигентен младеж?
Прекрасно е също децата да се занимават с изкуства, да четат откачена философия, да правят странни научни експерименти, да търсят себе си, да се изпробват. Кой отрича това?
Ама не, трябвало да търсят себе си в ъндърграуд компании, емо-гръндж-садо-модни експерименти, изследване от любопитство на забранени вещества, нестандартен секс и други такива интересни посоки. Щото им било времето.
Двата езика са нещо съвсем нормално в днешно време, дори не дават кой знае какво предимство. Повечето младежи говорят английски естествено заради интернет културата.
Не мисля, че е кой знае какво да напуснеш училище с 2 езика и шофьорска книжка. Това даже са базови изисквания, за да си намериш не особено квалифицирана работа в някоя европейска страна. Истинската квалификация не свършва, а започва с тези неща.
Корпоративният сблъсък няма как да е отживелица, но човек има избор къде да се позиционира. Само че ако реши, че иска да се носи на високата писта, малко трудно ще му е да вземе този житейски избор след примерно 25-годишна възраст. Просто ще е доста закъснял.
Прекрасно е, ако детето има талант. Да го развива, да се бори, да достигне пълния си потенциал. Обаче и това иска много бачкане.
Ами ако няма такъв? Ако е един средностатистически интелигентен младеж?
Прекрасно е също децата да се занимават с изкуства, да четат откачена философия, да правят странни научни експерименти, да търсят себе си, да се изпробват. Кой отрича това?
Ама не, трябвало да търсят себе си в ъндърграуд компании, емо-гръндж-садо-модни експерименти, изследване от любопитство на забранени вещества, нестандартен секс и други такива интересни посоки. Щото им било времето.
Ами то в момента родителите това искаме - след завършване на образованието да знаят един - два езика. За перфектност, ще ме прощавате, без допълнителни напъни не става. А и дълги години работих въс фирма, която наемаше хора с перфектен английски - дори и след университета и самостоятелна подготовка на повечето им куцаше и бе цяло чудо намирането на персонал.
И ако наблегнем на езиците то вероятността за придобит занаят не е висока. Малцина са преводачите със средно образование. И казвам "малцина", но не познавам ни един.
Само, че не всички деца имат усет и им вървят езиците. Какво правим тогава? Какво правим с математиците, с певците, с художниците и с децата без таланти в никоя област?
Да не говорим, че на 16-18 нямаме осъзнати и завършени личности, а пращащи от хормони младежи дето рядко знаят какво точно искат и как да го постигнат. И това е нормално.
И ако наблегнем на езиците то вероятността за придобит занаят не е висока. Малцина са преводачите със средно образование. И казвам "малцина", но не познавам ни един.
Само, че не всички деца имат усет и им вървят езиците. Какво правим тогава? Какво правим с математиците, с певците, с художниците и с децата без таланти в никоя област?
Да не говорим, че на 16-18 нямаме осъзнати и завършени личности, а пращащи от хормони младежи дето рядко знаят какво точно искат и как да го постигнат. И това е нормално.
Не мисля, че е кой знае какво да напуснеш училище с 2 езика и шофьорска книжка. Това даже са базови изисквания, за да си намериш не особено квалифицирана работа в някоя европейска страна. Истинската квалификация не свършва, а започва с тези неща.
Така съм съгласна.
Но перфектност + занаят ... ми се вижда повечко
Има си международни изпити със съответни нива, те са обективният критерий. Отлично не значи като матерен език. Има работа за помощник преводачи към по-малките издателства. Децата с взет международен сертификат пък директно имат право да станат заклети преводачи и да почнат работа по фирмите след съответен вътрешен изпит.
Под "занаят" разбирам неща като строителни специалности (за момчетата), готварство, шивачество и производните, преводачество/програмиране на базово ниво (ако училищата са с такава насоченост). Разбира се, говорим за най-ниски нива в служебната йерархия, няма как да се почва от тавана на заплатата.
Не смятам, че това са непостижими неща за един 18-19-годишен младеж. Дори това е най-малкото, което може да се изисква от тях. А една не малка част излизат от гимназиите със спечелени национални и международни конкурси, работен стаж по фирми или сериозни спортни постижения. Да, има и такива. Не може всички да са като тях, но всеки средно интелигентен и добре възпитан от родителите си младеж може спокойно да покрие изискванията, които посочих преди. Отговорност изцяло на родителите е да не допуснат децата им да си пропилеят гимназиалните години. Не ми се вярва умението да пушиш да е по-важно от умението да прочетеш един вестник на английски.
Под "занаят" разбирам неща като строителни специалности (за момчетата), готварство, шивачество и производните, преводачество/програмиране на базово ниво (ако училищата са с такава насоченост). Разбира се, говорим за най-ниски нива в служебната йерархия, няма как да се почва от тавана на заплатата.
Не смятам, че това са непостижими неща за един 18-19-годишен младеж. Дори това е най-малкото, което може да се изисква от тях. А една не малка част излизат от гимназиите със спечелени национални и международни конкурси, работен стаж по фирми или сериозни спортни постижения. Да, има и такива. Не може всички да са като тях, но всеки средно интелигентен и добре възпитан от родителите си младеж може спокойно да покрие изискванията, които посочих преди. Отговорност изцяло на родителите е да не допуснат децата им да си пропилеят гимназиалните години. Не ми се вярва умението да пушиш да е по-важно от умението да прочетеш един вестник на английски.
Много смесваш нещата. Пушенето специално не отнема от уменията ти по езика.
Докато хилядите домакински задължения отнемат време,което може да се посвети на език/уроци по нещо, което ти е приятно.
И мен също не са ме натискали никога за нищо. Винаги се е инвестирало много за образование в семейството ми, но никога не му е хрумвало на някого да ми казва какво да кандидатствам, кой език точно да уча, от колко до колко да уча и какво ли не. Това си е каиш и се къса по някое време по неприятен начин в по- късна възраст, когато вече е фатално.
Докато хилядите домакински задължения отнемат време,което може да се посвети на език/уроци по нещо, което ти е приятно.
И мен също не са ме натискали никога за нищо. Винаги се е инвестирало много за образование в семейството ми, но никога не му е хрумвало на някого да ми казва какво да кандидатствам, кой език точно да уча, от колко до колко да уча и какво ли не. Това си е каиш и се къса по някое време по неприятен начин в по- късна възраст, когато вече е фатално.
Много смесваш нещата. Пушенето специално не отнема от уменията ти по езика.
Отнема, отнема. Защото средата, в която е адски готино да се пуши, не е средата, в която е адски готино да учиш чужди езици (в случая не става дума за езикова гимназия).
А за "хилядите домакински задължения" нали се уточнихме, че става дума за нещо от порядъка на половин час дневно? Едва ли това е фатално за всякаквите други уроци по самоосъвършенстване, ако приемем, че има такива (а то няма).
По тази логика да вземем да съкратим времето за поддържане на лична хигиена (къпане, миене на зъби, обезкосмяване, маникюр и прочие), за да имаме достатъчно време за уроци по английски...
Не съветвам родителите на това момиче да й определят какво да учи, а само да открият в какво тя е добра, кое я интересува, и да я стимулират и подтикват (съответно финансират) в тази посока. Все е по-добре, отколкото да продължи да се шляе и да си губи времето. Гарантирам, че ще има по-малко време за мрачни мисли и по-високо самочувствие.
Е, как - минутка за самореклама.
Масово хората знаят по 2 чужди езика, не е нещо невероятно.
Масово хората знаят по 2 чужди езика, не е нещо невероятно.
Ами така си е. Аз затова се учудвам, че ви се вижда толкова висока летвата.
Авторката не е пояснила колко езика учи дъщеря й.
Само дето някои почнаха с фантазиите колко пропаднало е училището, в което учи тя и оценките й не били реални на позннията й, защото били изкарани лесно.
Авторката не е давала инфо къде учи дъщеря й. Представи си има хора, които и в елитните училища (не частни, забележи!) не си дават много зор и пак имат високи оценки.
Абе да ти кажа, малко трудно ще изкараш шестици в математическа, без да си мръдваш пръста. Трябва да си в горните 10% по интелигентност.
Жената каза, че не живеят в София. Ако момичето учеше в езикова или математическа гимназия, почти е сигурно, че щеше да сподели (като аргумент, че е наистина отлична ученичка). Оттам си правя извода, че става дума за обикновена провинциална гимназия. Вярно, вечерните училища са по-зле, но не много по-зле. Всеки средно интелигентен ученик с нормална обща култура (а в случая явно я има, щом чете книги) може да изкара отличен успех, без да си дава абсолютно никакъв зор. Общото ниво в българските училища е много ниско. Това не им помага в живота по-нататък, но иначе им създава едно фалшиво самочувствие (и на родителите - също).
За езиците - бас държа, че освен 2-та часа английски в училище, не учи нищо друго. Съвсем недостатъчно.
Жената каза, че не живеят в София. Ако момичето учеше в езикова или математическа гимназия, почти е сигурно, че щеше да сподели (като аргумент, че е наистина отлична ученичка). Оттам си правя извода, че става дума за обикновена провинциална гимназия. Вярно, вечерните училища са по-зле, но не много по-зле. Всеки средно интелигентен ученик с нормална обща култура (а в случая явно я има, щом чете книги) може да изкара отличен успех, без да си дава абсолютно никакъв зор. Общото ниво в българските училища е много ниско. Това не им помага в живота по-нататък, но иначе им създава едно фалшиво самочувствие (и на родителите - също).
За езиците - бас държа, че освен 2-та часа английски в училище, не учи нищо друго. Съвсем недостатъчно.
Ех, basila, разсъждаваш точно като майка ми и слава богу.
Никъде не ме е бутала, никъде не ме е спирала.
Даваше идеи, ако не искам, не напираше.
Нямаше "задължително", макар че си имах свои задължения.
Никъде не ме е бутала, никъде не ме е спирала.
Даваше идеи, ако не искам, не напираше.
Нямаше "задължително", макар че си имах свои задължения.
На майка ти не се е налагало да изисква от теб в твърди форми, защото си е вършела правилно работата от ден едно на твоя живот.
Дали дискутирания случай е такъв?
Точно пък по математика може без много учене, защото е логична.
Понеже много изтъкване имаше в темата, ще си го кажа направо. Винаги родителите на глупавите деца напъват, че трябвало да се отделя еди- колко си време на учене и ги бутат и тикат.
В този смисъл е доста по- добре да се отдадат на нещо, което не изисква аналитичен ум, а не да ги натискат да знаят това и това и да покриват критерии, които очевидно не да им по силите. Има една граница на часове, прекарани в учене, и усилия, отвъд която е ясно, че човекът не става за тая работа. Усилията и ученето по принуда не заместват мозъка.
Сори бът нот сори.
Понеже много изтъкване имаше в темата, ще си го кажа направо. Винаги родителите на глупавите деца напъват, че трябвало да се отделя еди- колко си време на учене и ги бутат и тикат.
В този смисъл е доста по- добре да се отдадат на нещо, което не изисква аналитичен ум, а не да ги натискат да знаят това и това и да покриват критерии, които очевидно не да им по силите. Има една граница на часове, прекарани в учене, и усилия, отвъд която е ясно, че човекът не става за тая работа. Усилията и ученето по принуда не заместват мозъка.
Сори бът нот сори.
Ха-ха, ама че умници сте извъдихте, Черен Сапфир и Ежко! Направо ви се чудя! От главния проблем в темата, вие въртяхте, сучехте и стигнахте до...колко езика учи дъщерята и аджеба, че лежи по цял ден и те и пишат шестици по милост, щото физиономията и е симпатична. Когато не сте сигурни в нещо и предположенията ви са ТЪПИ И НЕОБОСНОВАНИ, моля помислете преди да пишете. Момичето учи 2 езика, живеем в малък град- да, но училището далеч не е ''проста провинциална гимназия'', айде моля, гражданите! С профил английски и математика е, от което следва, че има и трети профилиращ информатика. Ежко, респект към сина ти, само може да се гордееш с него. Да ти е жив и здрав!