- Публикувана: 28 фев. 2018, 11:38 ч.
- Последно мнение: 9 март 2018, 12:47 ч.
ОТслабвате или дебелеете по време на пости ?
много е красив хлябът! Благодаря! по принцип, не харесвам крайностите и не бих искала да се вманиачавам, все пак идеята ми е религиозна най-вече, но ми се струва, че хляб бих пробвала да си правя.
А някой може ли да ми каже, защо въздържанието и постът помагат за връзката с Бог?
А някой може ли да ми каже, защо въздържанието и постът помагат за връзката с Бог?
много е красив хлябът! Благодаря! по принцип, не харесвам крайностите и не бих искала да се вманиачавам, все пак идеята ми е религиозна най-вече, но ми се струва, че хляб бих пробвала да си правя.
А някой може ли да ми каже, защо въздържанието и постът помагат за връзката с Бог?
А някой може ли да ми каже, защо въздържанието и постът помагат за връзката с Бог?
http://www.pravoslavieto.com/docs/post/postite_v_BPC.htm
А някой може ли да ми каже, защо въздържанието и постът помагат за връзката с Бог?
Много обширна статия по въпроса
https://dveri.bg/xkxk
Цитат
Но Църквата знае, че хората нито имат тази духовна зрялост, че да знаят себе си, нито тези духовни сили, че да пребивават постоянно в такова състояние на бодърстване, на активна връзка с Бога и т. н. Затова четирите периода на постите през годината за установени като време, когато вниманието на човека да се насочи към проблемите, които иначе шумът на ежедневието ни заглушава. Ограничаването на храната е всъщност едно доброволно ограничаване на телесните ни потребности, ограничаване на желанието да правим веднага това, което пожелаем. В най-голяма степен и най-често вършим това при храненето си, защото то е ежедневно. Така че постът е аскеза, упражняване в дисциплина на самия себе си и то не като самоцел, а именно от послушание към Църквата. Без съзнанието, че участваме в Божия план за нашето спасение, преподаван от Църквата, постът се превръща в едно индивидуално упражнение, малко различаващо се от диетата.
Цитат
Така те започват да вярват, че изтощавайки тялото си, духът им се приближава до Бога. Затова св. отци и Сам Христос казва, че външният пост сам по себе си може да остане напълно безплоден, ако не води до раздвижване на съвестта ни, ако не води до пропукване на нашия егоизъм и чувство, че сме самодостатъчни. Затова Христос казва, че по-важната страна на поста е вътрешната: покаянието, съжалението за извършените грешки, вътрешната обнова на душата. Ако ги има тези неща, няма начин те да не се проявят навън като добротворство: което вие наричате "вършене на добри дела". Човекът, който изпитва покаяние, е и по-благ, и по-търпелив, и по-малко гневлив, по-състрадателен и т. н.
Не приемам чак такова анатемосване на хляба. Като че ли Светите Отци са яли само тофу, агаве и авокадо всеки ден 
Нали знаеш, че пост се прави за диета, а не за смирение и подготовка за Великия ден.
А някой може ли да ми каже, защо въздържанието и постът помагат за връзката с Бог?
Много обширна статия по въпроса
https://dveri.bg/xkxk
Цитат
Но Църквата знае, че хората нито имат тази духовна зрялост, че да знаят себе си, нито тези духовни сили, че да пребивават постоянно в такова състояние на бодърстване, на активна връзка с Бога и т. н. Затова четирите периода на постите през годината за установени като време, когато вниманието на човека да се насочи към проблемите, които иначе шумът на ежедневието ни заглушава. Ограничаването на храната е всъщност едно доброволно ограничаване на телесните ни потребности, ограничаване на желанието да правим веднага това, което пожелаем. В най-голяма степен и най-често вършим това при храненето си, защото то е ежедневно. Така че постът е аскеза, упражняване в дисциплина на самия себе си и то не като самоцел, а именно от послушание към Църквата. Без съзнанието, че участваме в Божия план за нашето спасение, преподаван от Църквата, постът се превръща в едно индивидуално упражнение, малко различаващо се от диетата.
Цитат
Така те започват да вярват, че изтощавайки тялото си, духът им се приближава до Бога. Затова св. отци и Сам Христос казва, че външният пост сам по себе си може да остане напълно безплоден, ако не води до раздвижване на съвестта ни, ако не води до пропукване на нашия егоизъм и чувство, че сме самодостатъчни. Затова Христос казва, че по-важната страна на поста е вътрешната: покаянието, съжалението за извършените грешки, вътрешната обнова на душата. Ако ги има тези неща, няма начин те да не се проявят навън като добротворство: което вие наричате "вършене на добри дела". Човекът, който изпитва покаяние, е и по-благ, и по-търпелив, и по-малко гневлив, по-състрадателен и т. н.
благодаря, аз полека лека навлезнах в ритъм, ям повече плодове зеленчуци и бобови, пия си протеиновите веган шейкове и се чувствам по-добре.
Относно вътрешния аспект, там е по-трудно, разбира се. Старая се да съм малко по-скромна и неегоистична, и не толкова конфликтна с близките си, естествено с малки стъпки
)). И всеки ден се старая да си мисля за Бог, за връзката си с Него.Фръц!,
Християнството не е българска религия, чията е точно толкова християнска храна, колкото е и житото.
Фръц!,
Християнството не е българска религия, чията е точно толкова християнска храна, колкото е и житото.
Лек пост!
Диалогът е обречен на безполезност
!
Диалогът е обречен на безполезност
Диалогът е обречен на безполезност
да, наистина
Твоят ник говори сам за себе си.
Хее, трила си, дописвала си, хитрееш
Като казваш немски хляб, какво си пробвала да ядеш. Аз лятото консумирах само на Mastermacher . От него няма как да приема повече от 1- 1.5 филии. Правех си студена доматена супа от зрели розови домати с магданоз. И натрошавах хлебче. Друго - филия с маслинова паста, с босилково песто / без сиренето/, с кьополу.
Други идеи - леща с много зеленчуци си правя; задушени гъби с праз; копривена чорба; ориз със зеленчуци и маслини / ползвам куркума за овкусяване/ , печени тиквички; супа от тиквички, моркови и пъщарнак; овесени ядки, малко лен и/или чия, нарязан плод и кокосова сметана. Не вярвам, ако изяждаш по 1 филия от препоръчания хляб към супичка/постна гозба, да напълнееш, даже тъкмо обратното би трябвало да се случи.
Ако има нещо, което ме разяжда много, то това са цитрусите. С тях да се заситя няма как
Не ям царевица и соя. Глутенът не ми е проблем, но от ГМО бягам и не искам и да чуя.
Получих си и 3 различни тахана, лешниците и тиквените семки са произведени в Бг. Не съм ги почнала, само опитах лешниковия.
Мир
Като казваш немски хляб, какво си пробвала да ядеш. Аз лятото консумирах само на Mastermacher . От него няма как да приема повече от 1- 1.5 филии. Правех си студена доматена супа от зрели розови домати с магданоз. И натрошавах хлебче. Друго - филия с маслинова паста, с босилково песто / без сиренето/, с кьополу.
Други идеи - леща с много зеленчуци си правя; задушени гъби с праз; копривена чорба; ориз със зеленчуци и маслини / ползвам куркума за овкусяване/ , печени тиквички; супа от тиквички, моркови и пъщарнак; овесени ядки, малко лен и/или чия, нарязан плод и кокосова сметана. Не вярвам, ако изяждаш по 1 филия от препоръчания хляб към супичка/постна гозба, да напълнееш, даже тъкмо обратното би трябвало да се случи.
Ако има нещо, което ме разяжда много, то това са цитрусите. С тях да се заситя няма как
Не ям царевица и соя. Глутенът не ми е проблем, но от ГМО бягам и не искам и да чуя.
Получих си и 3 различни тахана, лешниците и тиквените семки са произведени в Бг. Не съм ги почнала, само опитах лешниковия.
Мир
Мерси много, Фръц, този хляб нещо не мога да го намеря, но и аз споделям мнението ти, че ГМО-то е кофти. Аз изобщо се опитвам да ям локално поначало, смятам го за най-здравословно. Аз постя за първи път в живота си, и още се уча как да се храня така, че да не ми е съвсем дискомфорно. Заради това всички съвети са ми от голяма полза.
Без да съм светица, духовната страна на нещата не ми е маловажна, не се превземам. Искам да съм по-добър човек и да се развивам в това отношение.
Без да съм светица, духовната страна на нещата не ми е маловажна, не се превземам. Искам да съм по-добър човек и да се развивам в това отношение.
Хлябовете съм ги намирала в Била / на рафтовете, където поставят напр "Вита "/ и Метро.
Моли се, когато почувстваш нужда и порив. В молитвата винаги ми е било най -красиво и леко на душата.
Тъй като е изминала седмица от публикуваната тема, към момента как се чувстваш?
Скрит текст:
Щом ти е за пръв път съвсем естествено е да се затрудняваш, а и постът е изпитание. Аз не бих успяла 40 дни да издържа, предпочитам последните 3 седмици да постя. Съвсем случайно открих колко добре ми понасят, когато лятото, в резултат на прием на медикамент, така се увреди стомаха ми, че ме скъсаха киселини при всякаква поета храна. И тъкмо бях решила, че не може да продължава така и ща не ща трябва да търся мед. помощ, опитах да ям от него, без да очаквам такъв лечебен ефект
Моли се, когато почувстваш нужда и порив. В молитвата винаги ми е било най -красиво и леко на душата.
Тъй като е изминала седмица от публикуваната тема, към момента как се чувстваш?
ами много по-добре, в интерес на истината! тоест, имаше голяма полза за мен тази темичка. Правя си супи от замразени зеленчуци, бобови, елда, ям и по малко ядки. мъничко хляб. Искам да включа и тиква/морков такива неща. Гледам всеки ден да разнообразявам. Забелязвам, че ми изчезна желанието за непостна храна, не ме влече.
С молитвата по-скоро си чета разни неща свързани с Бог, от Светото Писание и беседи по него. Аз съм малко темерут и се моля в редки случаи, и в свободен текст, е ми е удобно да произнасям молитвите, които се препоръчват, но гледам да си размишлявам за Бог, и това е нещо, според мен.
Ти от колко време спазваш последните три седмици? И става ли ти по-лесно с времето?
С молитвата по-скоро си чета разни неща свързани с Бог, от Светото Писание и беседи по него. Аз съм малко темерут и се моля в редки случаи, и в свободен текст, е ми е удобно да произнасям молитвите, които се препоръчват, но гледам да си размишлявам за Бог, и това е нещо, според мен.
Ти от колко време спазваш последните три седмици? И става ли ти по-лесно с времето?
но гледам да си размишлявам за Бог, и това е нещо
Ти от колко време спазваш последните три седмици? И става ли ти по-лесно с времето?
Ти от колко време спазваш последните три седмици? И става ли ти по-лесно с времето?
Да де, това е Нещото
Аз няколко години правя този пост, но никога не съм пробвала да е 40 дни. Сега се назлъндисвам и тия дни ще ставам сериозна.
По-лесно не ми е, всеки път е различно и може би зависи от изходното ми псих. и физ. състояние . А моите са много променливи
Радвам се, че започваш да се чувстваш по -добре и не се отказваш!