Може това с родителите му да е просто оправдание.
- Публикувана: 28 фев. 2018, 18:57 ч.
- Последно мнение: 29 март 2018, 11:50 ч.
Бременна съм а бащата не ни иска
Не сме били женени,сгодени,бяхме заедно 3 години.
Човекът е казал "ще се оправим" без много да му мисли щото сигурно е разчитал на нечии родители, а защо не и на двата чифта, да отгледат внучето. И тя му е повярвала, щото нали той е мъжът в семейството. Ама на него му е светнало в един момент, че оправянето вероятно е с цената на повече пари отколкото получава и след като мама и тати са го отрязали за евентуална помощ, е дал назад. Не мъж ами г@з.
Не сме били женени,сгодени,бяхме заедно 3 години.
Момичето писа,че не са били сгодени или женени.
Авторке, ако наистина не е пързалка темата - оставете го това момче. Всякакви причини може да има за това да даде на заден, включително и друго момиче (ново, интересно и най-вече небременно момиче), даже последното ми се струва най-реалистично.
Вие си планирайте нещата около бебето и забравете за таткото. Това за записването Ви е последният дерт в момента. Ако размисли за детето, не му обещавайте или отказвайте нищо засега и си изяснете Вашите взаимоотношения - след като иска да е част от живота на детето (ако вземе, че отново поиска), защо се отказва от Вас - друго момиче ли има, каква е причината точно? Ако няма причина - женете се. Ако има причина, организирайте обща среща с родителите на двете семейства и изяснете съвсем делово какъв ще бъде неговият ангажимент към детето, майка му и баща му искат ли и те да са ангажирани по някакъв начин с внучето си и т.н. И ако не искат да поемат ясен ангажимент, няма смисъл да го записвате бащата. Той ако поиска по-натам ще се запише, но не е нужно да го улеснявате в тази ситуация.
И най-важното! Говорете по тези въпроси с родителите си, не с нас тук! Ние не сме Ви родители. Не ни пука за Вас. Темата Ви за много от нас е една дъвка, с която да запълним работното време или да се разнообразим от тежката и достадна работа. И всички сумарно да ни съберете, не Ви желаем доброто и на 1/1000на колкото родителите Ви! Помнете го това и никога не го забравяйте, особено го помнете, когато Ви дават съвет някакъв.
Вие си планирайте нещата около бебето и забравете за таткото. Това за записването Ви е последният дерт в момента. Ако размисли за детето, не му обещавайте или отказвайте нищо засега и си изяснете Вашите взаимоотношения - след като иска да е част от живота на детето (ако вземе, че отново поиска), защо се отказва от Вас - друго момиче ли има, каква е причината точно? Ако няма причина - женете се. Ако има причина, организирайте обща среща с родителите на двете семейства и изяснете съвсем делово какъв ще бъде неговият ангажимент към детето, майка му и баща му искат ли и те да са ангажирани по някакъв начин с внучето си и т.н. И ако не искат да поемат ясен ангажимент, няма смисъл да го записвате бащата. Той ако поиска по-натам ще се запише, но не е нужно да го улеснявате в тази ситуация.
И най-важното! Говорете по тези въпроси с родителите си, не с нас тук! Ние не сме Ви родители. Не ни пука за Вас. Темата Ви за много от нас е една дъвка, с която да запълним работното време или да се разнообразим от тежката и достадна работа. И всички сумарно да ни съберете, не Ви желаем доброто и на 1/1000на колкото родителите Ви! Помнете го това и никога не го забравяйте, особено го помнете, когато Ви дават съвет някакъв.
Не виждам защо се води разговор за планиране, това бебе е било планирано. А проблеми от материално естество и несигурност човек винаги има, дай сега да не раждаме.
Защото е смешно да се говори за "планиране", когато планиращите планират да разчитат в голяма степен на други хора за отглеждането на това бебе. След като 25-годишният не може да се грижи за 18-годишната с бебето им, без да разчитат на родителски подслон, разрешение и финансов поток, би следвало бебето да се "планира" от всички тъй пряко засегнати едновременно.
На всяка възраст може да се случи да се озовеш в положение, което не си очаквал и да разчиташ на голяма помощ от близки, но нека правим разлика и не насърчаваме неособено пораснали хора да се впускат в приключения, които явно не са лъжица за тяхната уста.
Когато тоя мамин хубавец е заявил с апломб "ще си го гледаме, давай да го правим" и "аз ще съм до теб", авторката запитала ли е себе си и него как точно го вижда на практика? Къде, с какви доходи, кой и прочие, или на никой не му е хрумнало да разваля романтиката с такива прозаични подробности? Защото, ако и двамата са били наясно, че ще трябва да е при нечии родители с нечии яки родителски дотации, сега по най-груб начин й се налага да учи, че за такива планове трябва първо да отчете позицията и на дотиращите.
И аз не ги разбирам такива сметки без кръчмаря.
Планиране бих нарекла да се изправят пред родителите си и: "Мамо, тате, много се обичаме, искаме да живеем заедно и да си имаме бебе. Ще помагате ли?". Ако родителите се ангажират, няма проблем – правят си общите планове и действат.
Но как можеш да планираш нещо, което ангажира други хора, пък било то и собствените ти родители, но без тяхното знание?
Доста нахално ми се струва.
А ако и нейните родители бяха отказали и я бяха натирили? Има и такива случаи.
Както и да е. Каквото са си надробили, това ще си сърбат. Имам предвид авторката и нейните родители, защото и те имат известна вина.
Планиране бих нарекла да се изправят пред родителите си и: "Мамо, тате, много се обичаме, искаме да живеем заедно и да си имаме бебе. Ще помагате ли?". Ако родителите се ангажират, няма проблем – правят си общите планове и действат.
Но как можеш да планираш нещо, което ангажира други хора, пък било то и собствените ти родители, но без тяхното знание?
Доста нахално ми се струва.
А ако и нейните родители бяха отказали и я бяха натирили? Има и такива случаи.
Както и да е. Каквото са си надробили, това ще си сърбат. Имам предвид авторката и нейните родители, защото и те имат известна вина.
Не мога да отговоря на въпроса Ви,защо той се е отцепил изведнъж от думите си,нямам представа..и за мен е толкова изненада неговото решение.В никакъв случай не съм помислила да го правим и да очаквам да ме издържат нашите,извинявайте много.Съвсем друго планирахме (ДВАМАТА).Каза,че ще е до мен,ще се грижи за нас,ако е имал друга защо би искал да си прави дете?!
А аз останах пред свършен факт,когато той идва и в последния момент казва,аз не искам,защото нашите не са съгласни,когато вече аз не мога да направя каквото и да било.
В този случай аз какво да направя?
Да му се моля,или на техните,или на друг?
Нашите ме подкрепиха,защото видяха,че бях поставена пред свършен факт,така ми беше казано,че аз ще съм сама от тук нататък,какво да направя.Ние планирахме друго,да се справим двамата,не е ставало въпрос по никакъв начин да тежим на нечии плещи,а да се справим двамата.Той през цялото време уж искаше,нали все пак той предложи да го направим,да си го отгледаме..изведнъж,съжалявам,но не мога,наще не са съгласни аз гледам да угодя на тях?!
А аз останах пред свършен факт,когато той идва и в последния момент казва,аз не искам,защото нашите не са съгласни,когато вече аз не мога да направя каквото и да било.
В този случай аз какво да направя?
Да му се моля,или на техните,или на друг?
Нашите ме подкрепиха,защото видяха,че бях поставена пред свършен факт,така ми беше казано,че аз ще съм сама от тук нататък,какво да направя.Ние планирахме друго,да се справим двамата,не е ставало въпрос по никакъв начин да тежим на нечии плещи,а да се справим двамата.Той през цялото време уж искаше,нали все пак той предложи да го направим,да си го отгледаме..изведнъж,съжалявам,но не мога,наще не са съгласни аз гледам да угодя на тях?!
Колкото за напред,имах по-различни планове.Не съжалявам за бебето,напротив!Много съм щастлива,просто останах без подкрепата на мъж до мен,това е минуса.
Май месец завършвам гимназия,имам много добър успех,сега искам да си взема средното и средното специално и да си отгледам детето.След време да си намеря работа и може би и да започна задочно да уча висше образование за 4,5 години.
Мислила съм за дете,но не и при такива обстоятелства и така рано,просто се стекоха обстоятелствата много различно за мен.Сега освен да се боря с живота и да се науча как да бъда добра майка за детето си,няма друго какво и да си завърша успешно,разбира се.
Май месец завършвам гимназия,имам много добър успех,сега искам да си взема средното и средното специално и да си отгледам детето.След време да си намеря работа и може би и да започна задочно да уча висше образование за 4,5 години.
Мислила съм за дете,но не и при такива обстоятелства и така рано,просто се стекоха обстоятелствата много различно за мен.Сега освен да се боря с живота и да се науча как да бъда добра майка за детето си,няма друго какво и да си завърша успешно,разбира се.
ама как така той ще се грижи за вас, ако той все още е финансово зависим от своите родители? той живее ли отделно, има ли нужните доходи? С какво точно му влияят родителите? 24 години са вече сериозна възраст за такова мятане и лашкане.
Ти не спомена ти какво искаш учиш, къде си учила досега, готвиш ли се за изпити и тн...
ама как така не си мислила за дете толкова рано, като току що каза, че е било планирано...дори с помощта на таткото, как си смятала да съчетаваш учене и майчинство? доста абстрактно ми звучиш, все пак си абитуриентка. Родителите ти не са ли се интересували от твоите планове за бъдещето. Това е много решаваща година.
Ти не спомена ти какво искаш учиш, къде си учила досега, готвиш ли се за изпити и тн...
ама как така не си мислила за дете толкова рано, като току що каза, че е било планирано...дори с помощта на таткото, как си смятала да съчетаваш учене и майчинство? доста абстрактно ми звучиш, все пак си абитуриентка. Родителите ти не са ли се интересували от твоите планове за бъдещето. Това е много решаваща година.
Не мога да отговоря на въпроса Ви,защо той се е отцепил изведнъж от думите си,нямам представа..и за мен е толкова изненада неговото решение.В никакъв случай не съм помислила да го правим и да очаквам да ме издържат нашите,извинявайте много.Съвсем друго планирахме (ДВАМАТА).Каза,че ще е до мен,ще се грижи за нас,ако е имал друга защо би искал да си прави дете?!
А аз останах пред свършен факт,когато той идва и в последния момент казва,аз не искам,защото нашите не са съгласни,когато вече аз не мога да направя каквото и да било.
В този случай аз какво да направя?
Да му се моля,или на техните,или на друг?
Нашите ме подкрепиха,защото видяха,че бях поставена пред свършен факт,така ми беше казано,че аз ще съм сама от тук нататък,какво да направя.Ние планирахме друго,да се справим двамата,не е ставало въпрос по никакъв начин да тежим на нечии плещи,а да се справим двамата.Той през цялото време уж искаше,нали все пак той предложи да го направим,да си го отгледаме..изведнъж,съжалявам,но не мога,наще не са съгласни аз гледам да угодя на тях?!
А аз останах пред свършен факт,когато той идва и в последния момент казва,аз не искам,защото нашите не са съгласни,когато вече аз не мога да направя каквото и да било.
В този случай аз какво да направя?
Да му се моля,или на техните,или на друг?
Нашите ме подкрепиха,защото видяха,че бях поставена пред свършен факт,така ми беше казано,че аз ще съм сама от тук нататък,какво да направя.Ние планирахме друго,да се справим двамата,не е ставало въпрос по никакъв начин да тежим на нечии плещи,а да се справим двамата.Той през цялото време уж искаше,нали все пак той предложи да го направим,да си го отгледаме..изведнъж,съжалявам,но не мога,наще не са съгласни аз гледам да угодя на тях?!
А какво си си мислела? Как си си го представяла, в съвсем практически план това "ще се справим двамата" и попита ли го изобщо как го вижда, след като настоява? Да планирате и да се уговаряте ще рече "ще живеем при баба и дядо" (а те питани ли са дали са съгласни?), "заплатата ми е 2000лв, ще се изнесем на квартира, ако харчим много пестеливо, ще мога да ни издържам нас тримата, докато почнеш работа след 2-3 години, ще се справим". Ей такива подробности.
Вашите ти си поставила пред свършен факт с упорството си да не абортираш. Извинявай, но понеже казваш, че не си имала избор, след като той се е отметнал - ами имала си, избрала си да не абортираш и да се оправяш в рамките на твоето семейство. А той, че е пълното зле, така е, но и да го кажем 100 пъти, по никакъв начин не решава твоите сегашни проблеми.
Добре де, не е нужно да обясняваш по сто пъти едно и също нещо.
Препоръчани теми