Бременна съм а бащата не ни иска

Ами всъщност в началото родителите му не се държаха зле с мен,не съм видяла лишо,но ето изведнъж щом стана въпрос за дете и те вече в ужас,отдалече показаха какви са,а и сина им същоо.Не беше такъв,но ето..като съм наивнаа,така е.Жалко,че толкова късно осъзнах,но каквото е такова ще го посрещна.Аз за разлика от "бащата" бих казала,че не съм избягала от отговорност,но това е,късно разбрах какви хора са.

Отговарям ти от позицията на неговите родители, понеже имам двама сина....
Ако ме запознават с приятелките си, аз също няма да имам нищо против момичето.
Ако обаче ми заявят "Ами, 18-годишната ми приятелка, е бременна!", повярвай и аз няма да подскоча от радост.
Първо, защото никакво желание нямам да отглеждам трето дете, а при така описаната ситуация отглеждането на детето ще легне на ръцете на бабите и дядовците.Второ, нямам и желание да отглеждам новосъздаденото "младо семейство", а явно и това ще се налага, предвид все още ученическата възраст на майката и май никаквото финансово състояние на бащата.Трето, нямам никакво желание да живея с новото семейство под един покрив, а явно младият татко няма капацитета да "ви" изнесе на квартира, щом подвива опашка пред мама и тати.
Е, кое точно би ме накарало да заподскачам от радост?
Да, искам внуци.Ама от зрели, мислещи, самостоятелни, поне в известна степен, хора.
Отгледала съм си децата, ако исках да отглеждам още, щях да си родя.

Родителите му не искат ли да са част от живота на детето? Все пак им е внуче.

Никой не е казал,че като съм на 18 и ще си оставя детето на бабите да го гледат и аз да си бия шута,моля ви се.Постъпила съм не добре като съм се доверила така,но това,че съм на 18 не ме прави по-малко способна от другите жени да се справя.Да ясно е,че ще ми трябва помощ,но не и всички грижи да прехвърля на  тях.

По думите на майка му,която постоянно повтаряше ужас,ужас не знам колко биха искали да са част от живота на детето.
+Това и постоянно ми повтаряше да правя аборт,направих си сметка,колко са загрижени за последиците от един такъв аборт и за бъдещето ми и още повече на внучето им.
Сега не ме търсят изобщо и после да дойдат да се правят на баба и дядо и баща,няма да стане

Мило момиче,факт е че постъпката ти е безрасъдна..но така сме устроени да се учим от живота и грешките си..Детето най-важното същество за майката,когато го зърнеш и прегърнеш няма да е важно за теб кой е баща му...ще се сблъскаш със всички трудности които ще те съсипват хиляди пъти,ще се питаш дали не сгреши,когато отново се влюбиш щом чуят че имаш дете,в най добрия случай ако не е против човека като родиш и от него първото дете ще чувства делене цял живот,ще чувства липса и празнота която никой на света няма да запълни,връстниците му ще разказват как са ритали топка с тати,как тати ги е водил на детски центар и т.н...а твоето дете ще чувства все по голяма празнота в себе си,от момента в който си решила да го оставиш(което не казвам че е лошо)все пак майката е велико нещо и ще обърне света за детето си,но ти си обрекла това чедо да страда цял живот...ти самата не мисля че си отвърдена личност да вземе зряло и правилно решение,а като дойде и трудното гледане,загърбване на целия ти личен живот,ограничението от всичко в името на детето..не виждам дълго да издържиш щом сега се луташ така,какво ще стане после с теб,а с детето какво ще стане,да са живи и здрави баба му и дядо му че сама не те виждам...Съжалявам ако звучи мнението ми като упрек,съчувствам ти,но не знаеш нищо за живота,който е много по жесток от колкото си представяш..вече е късно да го махаш,така че бъди силна длъжна си да порастнеш за още 5 месеца и да бъдеш зряла жена която може да поеме пълна отговорност за детето и решенията си..защото това е за цял живот...само двенеща на света нямат връщане назад:РАЖДАНЕТО и СМЪРТТА..

Сигурна съм, че ще бъдеш една прекрасна майка и това няма да има много общо с възрастта ти. Щом имаш подкрепата на родителите си, чудеса можеш да сътвориш - и да учиш, и да работиш, и да изградиш живота, който искаш. Детето не е пречка, може да се окаже твоята най-голяма сила Мога само да съжалявам родителите на мъж на 24 г., които си мислят че това ги засяга пряко и че трябва да го "защитят" и "подкрепят". Ако бях на тяхно място щях да бъда ужасно щастлива, че ще ставам баба, за разлика от Амур. Попаднала си на вид хуманоиди, които не заслужават да бъдат родители, баби и дядовци.

Щом си решила, послушай препатилите, недей да даваш да се бъркат в живота на детето ти. Не го записвай с неговото име, нека да няма право бащата да ограничава решенията ти на родител. Ще мине време, ще изтече вода, ще искат сигурно да го видят - няма лошо. Но не да го "припознава" и да държи конците 18 години. Не заслужаваш това, още по-малко детето го заслужава.

Никак не е малко, че ще ги натовариш с всички финансови задължения по теб и детето. Да не говорим колко безсънни нощи и търчане по болници има с едно бебе. А то няма да е бебе два три дни, а две три години. Затова децата се отглеждат от двама родители, а понякога и те не стигат. В другите теми има момичета, чиито деца са на по година и половина, а не могат дъх да си поемат и до тоалета да отидат на спокойствие, защото татковците са на работа, а детето не се е случило кротко като моето, а реве ден и нощ и отказва да спи. Така че свали розовите очила и не си мисли, че основно ще се справяш ти, а родителите ти само ще помагат. Основно ще теглят те.

Станалото станало. Няма да ти е лесно, но имаш желание, имаш и тяхната помощ, така че би трябвало да се справите.

Никой не смята, че ще хвърлиш детето на майка си и баща си и няма да участваш, обаче HighSpeed ми е прочела мислите. Бебето е и финансова и физическа тежест, която те ще трябва да поемат особено ако смяташ да учиш.
На тази тема вземи се ограмоти малко, защото като прибавим и *убийството* което спрягаш звучи смешно за годините ти. Ако след някоя и друга година забременееш пак и се случи бащата да изчезне отново ли ще родиш?

И в крайна сметка за какво пуснахте темата? Продължавам да не разбирам.

За да се похвалите как и Вашите родители и неговите са Ви съветвали да абортирате, ама нали не могат да Ви принудят, хак да им е сега внучето. Само дето едните нямало да ги допуснете до бебето (те защото са се затърчали нали). Пък другите ще ги принудите насила да гледат още едно дете, което нито са планирали, нито са искали. И ще го гледат единствено от любов към Вас. Или да се похвалите как от 15 годишна правите винаги секс без презерватив с момче 6 години по-голямо от Вас. Невероятно колко зряла звучите! Моля, пишете пак като се роди детенцето, за да ни запознате с бита си и възгледите си тогава. Сега си пийте фолиевата киселина и четете книжки как се гледа бебе.

Подготвихте ли му стая? Избрахте ли му креватче? С повивалник ли ще бъде или без? Болница за раждане избрахте ли си? Наблюдяващ гинеколог? Биохимичния скрийнинг как мина? С маминка ли ходихте там или самичка? За втората фетална морфология запазихте ли си час? Проучихте ли за добър специалист на ехографа, изключително важно е това. Знаете ли изобщо какво е фетална морфология, защо се прави? Или не сте го учили по биология? Знаете ли какво е амниоцентеза кога се препоръчва, какви са рисковете? Тествахте ли се за венерически болести след като правите секс без презерватив? Ако ще раждате нормално - с упойка ли ще раждате или без? Решихте ли? Ще имат ли мама и тати пари за избор на екип и упойка? 

Наистина ли това е първата тема на жена бременна в 4тия месец? Аз казвам, че е пързалка.

И питам модераторите защо допускат подобни теми, които после другите хихикащи се диви тийнчета от тийнфорума ще четат и ще си вадят заключения колко е яко и забавно да изненадаш мама и тати с "планирано" бебе преди абитуренския бал. И как готините момичета, които ходят с големи батковци, правят секс само без презерватив. И подобни поуки.

По-добре да станете на 33 години и да пускате теми колко сте самотна и как часовникът тиктака, за да се случи майчинството. Поучете се от бгтатко, който прави секс само когато е станал пълнолетен, само с момичета на неговата възраст, с презерватив, а децата са му планирани. Това е толкова зряло, а вашето е безотговорност!

Като родител, ако детето ми забременее и има нужда да бъде подпомогнато по какъвто и да било начин (с пари или с директно гледане на бебето), няма да направя от това драма, няма да го възприема като тежест, а като част от живота. Единствено би ми било тъжно за него (моето дете), ако то се чувства некомфортно в ролята си на самотна майка и страда заради решението си. Децата са хубаво нещо и за мен ще бъде чест да бъда част от живота на внучето си, няма да се чувствам принудена, нито ще го направя само заради детето си.

А ако детето Ви всяка година ви дарява с по едно внуче, което Вие да отглеждате ще продължавате ли да се гордеете и да го приемате като част от живота?
На 33 ако правилно сте използвали времето си изобщо няма да е проблем да спрете тиктакането на часовника.

Защо пък да правя секс само пълнолетен и с момичета на моята възраст, lotion? Това от презервативите ли следва или от планирането, защото другите неща не съм ги казвал, изобщо даже.

Пък за секса с презерватив или планирането не разбирам иронията. Щом сте родител, вземете обяснете на детето си да се подготви да ражда на 16-18, че иначе ще му тиктака часовника на 33 като е само. Така пак ще е само (поне така говори статистиката на бг-мамма темите), но няма да му тиктака часовник на 33, защото ще се готви за внученца тогава. И да не е смотано като бгтатко, да не прави с презерватив секс - къде е тръперката от живота ако всичко е стерилно и планирано?! Човек трябва да живее истински, да ахне като му закъснее цикъла или го засърби, не го слушайте този бгтатко с неговите презервативи и планове - на 15 без презерватив е супер! И защо не да се реши някоя вечер в леглото бебето - тъкмо веднага ще се реализира. Я ги вижте колко са щастливи тия хора, не са някакви сдуханяци с претенции като бг таткото, ехехеее, това е живот! Нищо не им тиктака, живот на макс!

Давайте деца, любете се, не слушайте дъртаците като бг-татко дето мрънкат за презервативи и болести. И ако сте изкарали 3 години макар и с постоянни раздели и събирания, време е някоя вечер да повдигнете въпроса за бебе и да го реализирате на момента.

Моята дъщеря ако някой ден на 16-18 ми цъфне бременна, няма нищо да я карам, но ще ѝ обясня рисковете от аборта и ще ѝ разкажа много подробно за как ще изглежда живота ѝ с бебе на 18 и от какво ще се лиши и тя, и всички останали, най-малкото защото ще трябва единият родител да напусне работа в активна възраст, за да гледа бебето и без добра перспектива после да си намери отново сходна позиция на стари години. Не бих ѝ налагал решение и бих гледал подобно ранно дете сигурно с повече любов от своите (мечта ми е да доживея да стана дядо някой ден и да съм си с акъла да гушкам и да си играя с внучета). Но едно мога да направя и ще бъда истински тиранин в това отношние - интернет достъпът на детенце до бг-мамма, тийнфорум и подобни сайтове ще бъде по-стриктно ограничаван отколкото достъпът до порнхъб. И така докато ползва платен от мен интернет. Истинска китайска цензура ще ѝ спретна в това отношение Евентуално може под мой надзор да чете избрани теми като особено поучителни.

ако, ако не ... хората са си хора, никой не е перфектен. Защо трябва да ражда всяка година - това са предразсъдъци, че след като е забременяла сега, ще забременява всяка година ?

Осъждате предварително човека, само защото ви се струва, че решението на жената да роди на 18 г. е неправилно. За мен не е неправилно и няма такова правило, че да се "използва времето правилно". Може да отгледа детето си между 18 и 25 г., после да се запише да учи нещо 2, 3, 5 г. Да започне професионален труд на 30 г.

Няма по-правилно от по-правилно. Животът е такъв какъвто си го направиш и не е лошо да имаш дете на 18 г., може да е предимство в много случаи.

защото не говорим за бейби борн, а за живо същество с нужди, които едно 18 годишно не може да да посрещне. да взимаш такива решения ама на чужд гръб е абсолютно неадекватно.
и да, живота е това, което си направиш. да имаш дете на 18 остана в миналият век и в едни общества от които много държим да се разграничим.
държа да уточня - последната ми публикация не е насочена към авторката. моля да не я приема лично.