Бременна съм а бащата не ни иска

И до осиновяване се стигна... За такава стъпка трябва да си много притиснат физически и/или психически,болестно притиснат ,смъртно притиснат. И по-отговорно ли е от това да ти помагат родителите ? След такъв съвет,поне да се обясни и после как се живее с подобна мисъл .Цял живот.И дали ..

Авторке ,прочете достатъчно ,поискай ключ на темата ,не виждам смисъл да се товариш с чужди страхове и виждания ,ти твоето решение си взела ,аз освен успех ,друго не виждам какво може повече да се каже.Бъди благодарна на родителите си,и ги накарай да се гордеят с теб,докажи им ,че решението ти е правилно .
Теории на вероятностите са излишни,както и натъртване върху минали непоправими грешки.

Няма значение къде точно, а дали собствениците са съгласни да ги пуснат да живеят там.
Както се оказва – не са съгласни.
Домът на баба и дядо не е твой дом, за да правиш каквото си искаш там, без да ги питаш.
И с дома на родителите е същото.

съгласна съм какво осиновяване, момичето е искало дете!

Момиче, ти си на 18, и явно не блестиш със здрав разум и ум, но след като имаш родителите си зад гърба, след като детето ВЕЧЕ е факт, след като е било планирано, според мен е абсурд да се дава за осиновяване. Много жени са се справяли в такава ситуация, познавам жени стигнали до Харвард, родили много млади. В днешно време има голяма помощ за майките и е напълно реално да се съчетава всичко, при добро желание и организация. Стискам ит палци, за мен да се говори за осиновяване в случая е абсурд. Няма какво да пишеш във форума, говори с родителите си, майка ти и тя е отгледала дете.
Било нахално да разчита на родителите си, ами щом детето ВЕЧЕ  е факт, нахално ненахално, ще трябва да разчита. Ще се отплати като си стъпи на краката. Нито ще е първата нито последната имала помощ от семейството си. Болшинството български семейства са така.

А кой ще го гледа?
Може да сменяш памперсите, ама кой ще ги купи?Ами всичките "натурии", съпровождащи идването на едно бебе?
То не е кукла, която само преобличаш и оставяш в креватчето до другата сутрин.
Естествено, че цялата грижа, най-вече финансова, ще падне на родителите ти.
Та ти си още ученичка, за Бога....

Еми те родителите къде са гледали, когато дъщеря им от 15 годишна е спала с някакъв батко? Кога са говорили с нея да се пази, за нейните планове? Изобщо те родителите й каква закрила и грижа са проявили към нея?

Хубавото на пързалките е, че завършват добре. В съседната тема авторката успя да се разведе за 10 дни, Kbh000 вече почти е родила и готова да си гледа бебето. Да го очакваме около Великден?

Какво се вживявате в тази пързалка на новорегистриран, който знае какво е "пързалка"... Днес не е ли учебен ден? Какво прави 11-класничката във форума?

Какъв е проблемът въобще? Ето, родителите я подкрепят, тя ще си го гледа, а големите разходи са до 4-годишна възраст, после не е скъпо да гледаш дете.

То пързалката е ясна още от началото, но да не забравяме колко тийнове четат тук. За тях се хабим да пишем, да си опичат акъла навреме.
Този случай, дори да е истина, вече е със свирен резултат.

Родителите на авторката са разделени, както писа по-горе. Освен това майка и сигурно е на възраст, в която все още работи. Дори и декларирала подкрепа, трябва да помисли до каква степен ще може да разчита на майка си. Според мен не особено, след като не е разбрала, че дъщеря и от 3 год. има връзка с 6 год. по-възрастен мъж и прави секс без презерватив. Ако пък е знела - още по-зле.

Бременни момичета могат ли да ходят на училище? Преди години не можеха.

Сега ако кажете, че вашите деца ви казват с кой, как и що правят секс ви признавам. Вие какво, ходите подир тях и им слагате презерватива? Или вие сте казвали всичко на родителите си? Родителите веднага излизат виновни за всичко според вас, а дали има кой да ги чуе е друг въпрос, нали?

12 клас съм и не съм сигурна,че може.Някои казват,че не мога други казват,че съм пълнолетна и мога.Просто засега го крия,за да не ме прекъснат точно накрая,остават ми 2 месеца още.
А колкото до бебето кога се очаква видях,че питаха на горе я края на Август месец.

Ама какво ритане на паднал човек? Тя си е застанала зад решението. И точно за родителите ми е жал (или поне за този, при когото ще живее, че писа, че са разведени техните). За нея не ми е грам жал. Тя се е докарала до този хал. Но родителите не са имали избор!

Добре, че ме подсети, ала половината държава не е ли в дървена ваканция, заради студовете до 5^-ти включително?  Не за друго, но брат ми е 12 клас, също на 18г. Той си клати краката в момента_{(образно казано)}.


Към авторката - пързалка или не,
Помисли сериозно как ще гледаш детето. Не търси бащата, той вече е бита карта. И двамата сте се сложили в това положение, и двамата сте направили грешка. В крайна сметка си направила попарата, сега поне 18 години ще си я сърбаш.
Едно дете е голяма радост - няма спор. Замисли се обаче за всички жертви, които родителите ще направят сега и се опитвай да си гледаш детето сама. Те трябва да са ти само отмора и то при нужда. Те ще те издържат финансово, заедно с щипката радост, но гледай да не ги затормозяваш много. Учи се кое как, питай майка си от сега какво трябва да правиш, как да се подоготвиш. Не си готова за майка_{(звучиш като мен преди 4 години- слава богу не съм имала такива преживявания, макар че ми бяха предложили брак след 2 месеца връзка)}, но това не означава, че не можеш да бъдеш такава! Има много майки, които пускат клипчета за това как гледат бебетата си и всички малки неща, които още са ти непознати. Гледай ги, за да свикнеш със самата мисъл, че те очаква нещо голямо_{(Познавам доста жени, които чак в 7/8-мия месец се осъзнаха)}. Чети книжки за бременни и за малки бебета, които биха ти дали малка представа какво ще се налага да правиш. И все пак евалата на тоя родител, който не отказва помощ на детето, макар и да е бил твърдо против. Бъди благодарна и спри да мрънкаш за таткото. Той ти е оставил подаръка, ти от тук нататък си сама с вашите. Гледай си живота и детето и даже не го припознавай като баща. Аз с 300 зора си изкарах документи, които трябваше да бъдат подписвани от двамата ми родители. Едва си изкарах и декларацията, за излизане в чужбина, когато бях на 16. Елементарни неща, които просто ще ти усложнят живота. (Поправете ме ако греша, но от моя опит като дете на разделени родители е това положението.)

Аз не съм най-добрия избор за съвет, нямам деца, както и не смятам да имам до поне 3-5 години - нататък каквото стане.
И все пак, на мнение съм, че дете без хубав план, финансова сигурност и самостоятелно жилище, не е добра основа. Вие не сте имали къде да спите заедно, пък дете сте направили. На 18, аз се чудех в кой университет да постъпя и как да събера пари, защото нашите са разведени и едва успявахме да свържем двата края. Вече 4-та година си бачкам на пълни работни дни, имам си пенсионното осигуряване и някакъв стаж. Събирам пари за да мога да си изкарам първо бакалавъра и после дай Боже - магистъра. А чаак тогава може би ще се замисля за дете, ако не ми дойде подарък по някаква случайност.

Ако не си пързалка, надявам се бебчо да се роди живо и здраво и да четем за него след няколко месеца.

Мисля, мисля и не мога да разбера какво кара едно момиче в момент в който трябва да се вълнува от предстоящият бал и всички тръпки покрай него да забременява съвсем умишлено.