Филми за Холокоста в час на класа пред 10 годишни деца

За каква липса на знания става въпрос!? Най-вероятно учителката е разбрала, че детето има предвид точно нацисткия символ, а не някой древен.

Направо съм изумена какви абсурдни аргументи се измислят, за да се изкара лошо обучението на децата в нещо, което трябва да го има, а не присъства в учебниците ни.
Наскоро правих местен тест по история и се изненадах колко много внимание се обръща на разни битки от Първата и Втората световна война. Неща, които аз в България никога не съм учила. Направи ми впечатление, че въпросите за гражданската война в САЩ бяха по-малко от тези за двете световни войни.
А ние цяла учебна година учим въстанията през 15-ти до 17-ти век с изумителни подробности. Дори когато петима души се напили и опитали да презвемат конака в Крива паланка, на това се отделя цял урок, трябва да се запомни точната година, точните имена на участниците и точния брой на жертвите, да се анализират мотиви и резултати.
А за световните войни - нищо. Само българското участие и то на бегом. И се учи едва в гимназията. Преди това българските деца не знаят нищо за Холокоста, а името на Хитлер го научават от разни неонацистки източници, свастиката я виждат от профила на Кой си беше "национален герой" от ПАКТА. И докато стигнат до уроците, вече имат много изкривена представа за нещата.

Аз мисля, че всичко важно трябва да се казва рано. В началото без всички подробности, които да се допълват с течение на времето, но да се чака до пълнолетие, за да научат, че е имало Втора световна война, за да не вземат да се травмират по-рано, ми се струва малоумно.

Темата е комплексна, а образованието по история е една от главните ябълки на раздора в общественото образование, така че няма нищо учудващо. Разбирам донякъде реакцията на майката, но в крайна сметка, както казаха някои участници в темата, семейното образование допълва учебното и в случая един малко по-задълбочен разговор с едно дете, което никак не е малко, би бил много по-продуктивен отколкото възмущение по форуми и писане на жалби. Ако пък наистина детето реве и не може да спи, ами започва се от разговор с педагога, после директор, училищен психолог и всякакви по-висши инстанции.

Ако пък наистина детето реве и не може да спи, трябва да се търси решение за тази негова свръхчувствителност, която е прекалена за тази възраст.
Още повече, че въпросната чувствителност е избирателна. Ако е за Батак - може. За Холокоста не може. Самата майка го каза. За мен тук прозира идруг проблем - че не трябва да се трогваме от чуждите проблеми, само от нашите си. И това наистина го има като манталитет.

Жертвите и насилниците в Батак са различни от тези в Аушвиц. Не е необичайно историята и състраданието да са селективни.

Различни са, но тук говорим за шокиране от свръхчувствителност. Да ти разказват как са рязали глави и коремите на бременните жени, не е много приятна история и също предполага някое дете да се шокира.
Разликата е, че в обучението по история умишлено се набляга силно на най-кървавата и жестока част.
Веднъж бях в един първи клас, в който колежка се готвеше за държавен изпит. Урокът беше за хайдутите и като ги попита тя как турците са наказвали хайдутите, тези деца се ентусиазираха и започнаха едно през друго да изреждат:
- рязали са им главите
- набивали са ги на кол
- разкъсвали са ги с коне
- и т.н.
Изреждаха поне 10 минути, вече не помня какво още имаше, но бяха много изобретателни в идеите си. Аз пък се шокирах от тях и от това с какво са успели да им напълнят главите за толкова кратко време. Първия срок на първи клас!
Но ако е за Холокоста и не включва колко сме многострадални конкретно ние, по-добре да не го знаят. Защото историята в България се учи не за да се знае миналото, да се анализират грешките и да не се повтарят в бъдеще, а за да се налива омраза и да ни изпълва чувство на онеправданост.

Аз и за Батак не съм съгласна. А това кое дете е свръхчувствително и кое не не е нещо, коетто трябва да се тества с холокоста или Батак, а после родителите да направели нещо. Именно защото работя с последствията от всякакви щуротии на възрастните, съм изумена как тук се развява идеята, че децата трябвало да видят шокиращата истина на 10, били свръхчувствителни и т.н., колко добре постъпила учителката. После вие или учителката ще плащате терапията по заекване на едно уплашено дете или терапията му при психолог? Днешните деца Слава Богу, не са поставени в ситуацията да живеят във война. Те може и да знаят за убийството по НГ, но гледат на него като на криминален филм, а и никой не им показва труповете от местопрестъплението. А при Холокоста във филмите обичайно са именно такива кадри - местопрестъплението. Юна, ти също си проспала лекциите по психология - в приказките също се режат глави, ама никой не показва картинка на отрязана глава. Затова децата може и с див възторг да говорят за такива начини, но това не означава, че няма да бъдат травмирани, ако всичко това им се покаже на картинка. Те може и в компютърна игра да трепят зомбита. А изречението ти за това как не било нормално дете на такава възраст да е свръхчувствително е срамота за учител. От висотата на кое казваш кое дете е свръхчувствително и кое било прекалено?   Учителката е пресолила манджата, защото й е било най-лесно да цъкне едно филмче в тубата, отколкото да се напъне повечко и да организира часа както трябва. Вашите лични деца си ги правете каквото искате, но не искайте да го прилагате върху чуждите, че и да го изисквате и да пишете колко добре е постъпила учителката. Всяка жаба да си знае гьола.

Не очаквах отговорът по това време на денонощието да е от теб

Каза се многократно, че ако беше им разказала, никой нищо нямаше да запомни, още по-малко да се впечатли. С други думи, един разказ не би произвел същия ефект и не би постигнал целта, която тя е имала.

Авторката не спомена детето да се е шокирало. По-скоро тя е преценила, че филмът не е бил подходящ за него. Ако човек пита майките, децата им все са мънички, дори на 40 да станат.

При положение, че не знаем кой е филмът и какви точно кадри е имало на него, всеки си представя нещо според своето мнение и споровете са излишни, защото представите ни не съвпадат.
Аз не вярвам да е имало кой знае какво. Допускам, че филмът е бил в приемлива форма и нито едно дете не е получило стрес и психическа травма в резултат на видяното. Ти смяташ друго. Докато не можем да видим какво точно е било, всеки може да си представя каквото си иска и така няма да стигнем до обективна истина.

Аз мисля, че децата трябва да знаят за Холокоста и че пети клас не е рано за това.

Какво му е на времето на денонощието - ставам рано, пия си кафето, гледам филм дискавъри за строежа на големия храм и обелиските в Египет и после работа.
Това кой какво смята за детето си си е негова работа, а и тук не говорим за 40-годишни мамини златни, а за 10-годишни деца. Не знаем какъв филм е показала учителката, но от поне един родител е преценен като неподходящ. Учителката, ако е с качества, може да направи един разговор и разказ достатъчно запомнящи се. А ако нямаше интернет в училище какво щеше да прави? Това вече зависи от личните и професионалниите качества. Какъв ефект е постигнала? Това също не го знаем. Ти не вярваш да е имало кой знае какво. Това "кой знае какво" за всеки е различно.

Между другото, катоо стана въпрос за кадрите, сега се сетих, че се възприема по различен начин всикчо. Аз и сега преживявам видяните кадри и снимки за концлагерите, обаче нямах никакъв проблем като дете на село да виждам как се колят кокошките, патките и пуйките, защото на село просто се колят кокошки, обаче не се хвърлят трупове в каруцата, нито децата са зад телена ограда с татуиран номер на ръката и обикалящ есесовец с огромно куче. Това го давам като елементарен пример за това как едно и също дете възприема сцени, които са всъщност насилие. Кокошките така и не са ме травмирали, обаче снимките и кадрите от концлагерите не мога да ги забравя и до ден днешен, а съм възрастен човек.

Рискуваш получилите сигнала да умрат от смях.

Ето това е причината, ти си имаш лична травма и я прехвърляш върху детето, предполагайки, че и то така е приело кадрите, които най-вероятно дори не са същите.

Децата са разбрали, че нацисткият режим е причинил много и жестока смърт. Дали са се шокирали до травма или не, е друг въпрос.

Психически тормоз би могло да се нарече излагането на свастики, не показването на историческата истина.
И знаеш ли защо?
Защото братовчедите на сина ми са в училище сега. И знаят историята на пра-пра баба си - онази, чиито коси са някъде в купчината. И знаят, че ако показването на свастики не бъде своевременно наказвано може и те някой ден да се присъединят към нея по същия начин. Впрочем, в момента голямото е тъкмо на 10. Та... кое е по-сериозен психически тормоз според теб - да те НАУЧАТ на това, което Е БИЛО, или твой съученик да ТЕ ЗАПЛАШИ да направи същото С ТЕБ?
Дете, което може да нарисува или приеме с бе3зразличие свастика, не може да бъде подложено на психически тормоз. Ако намира всичките тези неща за нормални и естествени, едва ли има какво толкова да го стресира. А ако не знае какво е, категорично следва да научи - също както би следвало да му се обясни какво означават псувните, които употребява, ако го прави, или ругатните, богохулствата и т.н. След това, ако желае, може да продължи - но с ясното съзнание какво точно прави / говори. Да не може да каже после като жителите на близките градчета "ама то аз не знаех". Нужно е да знаят. Познанието е сила, не слабост.

Не, аз не знам. Но учителката знае. Очевидно не е имало епилептици - иначе мигащите картинки, а не стресът би отключил на първо място епилепсията и подобни визуални стимули изобщо не биха могли да имат място в този клас. Но като гледам майката не се възмущава, че в класа разполагат с екран...  




О, стига, МОЛЯ ТЕ!
Грозно е, гадно е, отвратително е!
Храчих на гроба на предците ми в момента.
От Хитлер насам свастиката има ЕДИН–ЕДИНСТВЕН смисъл и ЕДНО–ЕДИНСТВЕНО значение.
И освен, ако някой не изучава задълбочено история на символите - вероятно в университета - няма никаква, ама никаква нужда да знае повече подробности за произхода му.
Ти колко форми на вълновото уравнение можеш сега да ми напишеш от воле?
Ама използвах най-безхаберно думи като "електрон" и "електронно", нали, без изобщо а те е грижа за подробностите...

Моля се синът ми да не научава какво е да се живее във война.
В такива моменти... ставам, да речем, умерено вярваща.
И ако някое дете е свръхчувствително - това, забележи, са изключения, нищо, че ти специално само с тях се занимаваш и само тях виждаш, учителите, както и медицинската сестра, би следвало да са уведомени за това. Да го има в дневника и т.н. и въпросното дете - само то! - да бъде освободено от всички по-сериозни уроци.  По всяка вероятност и от физкултура. И по всяка вероятност би изисквало по-специално отношение по принцип - има и такива деца, на които не може да бъде правена каквато и да било забележка. Но това дете не е изпаднало от небето на 10,м родителите му би следвало да знаят за тези му особености до тази възраст.
НОРМАЛНИТЕ деца на 10 биха били разтърсени из основи за ден-два, после вероятно биха фантазирали как участват - на страната на добрите, забележи, не на насилниците или жертвите - и как спасяват децата от участта им... още няколко дена... после може би дори биха правели ролеви игри в този смисъл. И след няколко седмици просто ще им остане ясния спомен, че ако видят дете да рисува свастики следва своевременно да го опердашат. Преди да е направило нещо повече от рисуването.




Ерго - целта при теб е била постигната точно в поставените рамки. Не се напикаваш всяка нощ по няколко пъти, не се будиш плувнала в пот от кошмари, свързани с видяното, но го помниш трайно, за цял живот, заедно с правилната емоционална окраска.
Какво повече може да се желае?

Намесвам се в темата с един пример, моето дете е на 5 г., в детската градина понеже сами си сипват храната, ги учат да си сипят колкото мислят, че ще изядат и ако не им стигне, има достатъчно да повторят и потретят, но не да сипят повече и след това да се изхвърли храна в големи количества. Явно само с думи не е станало и едната учителка им беше пуснала клипче със сумалийски деца, за да разберат, че ако те играят с храна и за нас като родители проблемът се свежда до това каква марка кисело мляко да им купим, някъде там по света има деца, които няма какво да ядат и изглеждат и страдат по този начин, който е показан в клипа. Детето ми беше потресено (и аз се потресох като видях клипчето, хем знам,  че това съществува). Тя си поплака много, потъжихме и двете, говорихме си, че светът не винаги е справедлив и какво може да се направи надълго и широко. Да поплака си, защото е чувствителна (както и повечето деца според мен са чувствителни), но кошмари не е сънувала, беше й много мъчно и вече знае, че това нещо го има и като личност е по-богата от децата, които не знаят, една идея вече по-отговорна и осъзната, от тези, които не знаят. Не е ли това именно, което прави децата ни, пък и нас, цялостни личности да знаем и видим и болката и радостта. За мен е важно  да не крием болката и грозната част от света и историята, а точно обратното, да я показваме и да говорим за нея, да коментираме и дискутираме, да насочваме, именно родителите и учителите сме отговорни за това. Живеем във времето на "позитивното мислене", за което все по-често започва да се говори като за болестно състояние, водещо до депресия в западния свят, наскоро имаше публикация на Световната здравна организация мисля в тази връзка. Но това е друга тема, просто има връзка малко и с обсъжданото тук .....

Аз също както други, мисля, че филмът е имал ефект, а разказът е нямало да има такъв ефект. Както на 5 така и на 10, а така сред нас възрастните. Преди няколко години моя позната ми каза, е стига вече с тая Холокоста толкова години, минало свършило.... Втресе ме, нито един клип не би ме втресъл толкова силно, колкото това изказване, защото се случи в наши дни от моя позната, на вид средно интелигентна и образована жена:( 

А аз съм убедена, че детето не е имало предвид нито едно от значенията на символа.

Не. Да обяснява всички значения на нещото, с което иска да ги запознава.

Николко. Затова не ограмотявам никого по този въпрос. Но ако съм преподавател и изляза пред учениците, няма да представя само едно.
Не плюя на нищо, не отричам значението му като нацистки символ.