- Публикувана: 1 март 2018, 18:07 ч.
- Последно мнение: 14 март 2018, 08:48 ч.
Бихте ли напуснали половинката си,ако..
При някои е ''Ти можеш да излезеш от селото,но селото не може да излезе от теб''.
Изключения има навсякъде, но тук не говорите за изключенията, нали?
То го има това виждане от 19 век, но като че ли е в средните по големина градове. Ама не знам, може и там да са се предали вече...
Аз донякъде съм съгласна с този Патрик. С първата част - че се отплащаш на децата си за грижите, които си получил от родителите си /без крайности, разбира се, без тотално изоставяне и прочие/ и че ако носиш по-малко "багаж", по-лесно е да вървиш напред. Не съм съгласна, обаче, че това е проблемът на българите. Не е чак толкова трудно да съвместиш различните социални роли в живота си - майка, съпруга, сестра, дъщеря и т.н. - с малко здрав разум, с малко емпатия и добро планиране на време и усилия се получава.
Аз пък имам тънкото усещане, че запускането на мъжа е свързано с усещането му за патриархална позиция. В смисъл - може всякакъв да е, никой не може копче да му каже.
И при жената, след като роди, също.
Хормоните били виновни, край, ще я търпят дебела и никой няма право да я критикува.
Като човек, на когото пет години от живота му е липсвала хубавата фигура и е има късмета да си я върне, ще кажа, че е голямо преебаване, ако ти е останала сал едната фигура, върху която да се фиксираш. Но, ако тази фиксация компенсира липсите и заглушава недоволството от самопрецакващите житейски избори, които си направил, ОК. На мен не ми пречи.
Като човек, на когото пет години от живота му е липсвала хубавата фигура и е има късмета да си я върне, ще кажа, че е голямо преебаване, ако ти е останала сал едната фигура, върху която да се фиксираш. Но, ако тази фиксация компенсира липсите и заглушава недоволството от самопрецакващите житейски избори, които си направил, ОК. На мен не ми пречи.
Не че нещо, но и това е клише - ако мислиш за фигурата, то явно няма за какво друго да мислиш. И пак казвам, не е въпрос на фигурата като визия, а на фигурата като отношение към живота. За мен това е част от пъзела, а е грозно пъзел с липсваща част.
(и ако ще се почувстваш по-добре, имала съм трудни моменти покрай децата, в които всичко е хаос и да, донякъде е приятно да си помисля - мдам, затова пък съм стегната и слабичка мама, щеше да е супер кофти на всичкото отгоре да бях и дебела...та така, в крайна сметка е хубаво в живота да се радваш на малките неща, в случая- малките размери)
Аз лично не желая да робувам на никого и да се оправдавам каква съм и защо. Не живея за хорското мнение! Искам да съм здрава, спокойна, позитивна и да се чувствам в мир със себе си и хората които обичам, заради САМАТА МЕН! Ако някой се чувства добре в кожата си с повече килограми, това е негово право и решение да прави това, което го кара да се чувства добре! Не го съдя и не давам обяснения за себе си също! 👍
Нали знаеш, за една подкова се губи войната. Фигура в граници значи и здраве в граници, хормони в граници, предсказуема енергия, свобода да избирам движение, интересни приключения. Изобщо, понякога от едно нещо произтичат много неща. И е смешно да се лъжем, че това нещо е малко и няма значение. Малко е, да, но значение има.
Ми - голямо може да е. Не че пак няма да намериш причина да ставаш от леглото, но малките неща се натрупват и накрая стават големи.
Въпросът е, че щом съм се докарала слаба до 35 след 3 бременности, оттук нататък нещата ще са положителни по-скоро - защото жена, докарала се до високо тегло, оттук нататък я чака обездвижване, намалена костна плътност, порочен кръг с още тегло, още по-разстроени хормони от сланините, тегло прим и така...
Не е гот.
Въпросът е, че щом съм се докарала слаба до 35 след 3 бременности, оттук нататък нещата ще са положителни по-скоро - защото жена, докарала се до високо тегло, оттук нататък я чака обездвижване, намалена костна плътност, порочен кръг с още тегло, още по-разстроени хормони от сланините, тегло прим и така...
Не е гот.