Тия кучета само едно място ли имат за разходка?
- Публикувана: 2 март 2018, 15:45 ч.
- Последно мнение: 13 март 2018, 12:59 ч.
как се държите с хора които ви завиждат
Тия кучета само едно място ли имат за разходка?
Има си такива хора. Те са тип махленски клюкари. Инак не са ти близки, може да са познати, но просто обичат да разпитват, да слухтят, манталитета им е такъв. Наскоро срещнахме една позната на мъжа ми в магазин в неговия град. Аз я виждам за първи път. И като се почна ама вие в Сф ли сте, ама там как живеете, ама къде, ама не е ли много мръсен въздуха там. Мъжа ми отговаряше оклончиво с " да, там сме". Викам, абе що така лъжеш жената...той ами щото я зням каква е. Няма да спре да разпитва...
Та, аз не разбрах, за завистта ли се пита или просто проблема е, че не ти е приятна. ? Просто говори на по- общи теми. И отклонявай личните въпроси с едносрични отговори. А най-добрия с съвет е както са ти казали в началото-още повече се хвали за най-различни работи. Ще те се оттървеш скоро.😉
А на мен друго ми идва да питам-как пък разбирате, че някой си ви завижда.
Та, аз не разбрах, за завистта ли се пита или просто проблема е, че не ти е приятна. ? Просто говори на по- общи теми. И отклонявай личните въпроси с едносрични отговори. А най-добрия с съвет е както са ти казали в началото-още повече се хвали за най-различни работи. Ще те се оттървеш скоро.😉
А на мен друго ми идва да питам-как пък разбирате, че някой си ви завижда.
Мис Каролин Бингли
, обикновено се разбира. Понякога дълго си мислиш, че не е така, че се заблуждаваш, че в теб нещо е криво и затова подозираш горкия човек в несвършен грях, но в крайна сметка, под една или друга форма истината излиза наяве. Усеща се, от енергетиката, отправена към теб; думите, погледа, действията, насочени към теб. Просто си личи.
При мен, след време дори самите хора са си го признавали. Съвсем откровено, съжалявайки.
Без да съм ги питала или да съм търсела обяснения. Просто събитията, съвестта им, времето, обстоятелствата са довеждали до това.
, обикновено се разбира. Понякога дълго си мислиш, че не е така, че се заблуждаваш, че в теб нещо е криво и затова подозираш горкия човек в несвършен грях, но в крайна сметка, под една или друга форма истината излиза наяве. Усеща се, от енергетиката, отправена към теб; думите, погледа, действията, насочени към теб. Просто си личи.
При мен, след време дори самите хора са си го признавали. Съвсем откровено, съжалявайки.
Без да съм ги питала или да съм търсела обяснения. Просто събитията, съвестта им, времето, обстоятелствата са довеждали до това.
Според мен, авторката е усетила нещо, което ние тук, само от описанията й, няма как да разберем напълно. Аз смятам, че има завист. 
Може и да е взаимна (както някои подозряха/намекнаха), може да не е заради това, че майка й й готви, ами заради младостта й, кучето й и кой знае точно какво...
Може и да е взаимна (както някои подозряха/намекнаха), може да не е заради това, че майка й й готви, ами заради младостта й, кучето й и кой знае точно какво...
Не чога да си представя, че някой ще завижда на друг, че майка му му готви... 
Не можеш, защото никой не завижда за подобни щуротии. Това само авторката може да се го представи, до степен такава, че да пусне тема.
Какъв проблем ви създава това ,че някой ви завижда?Какво ви тревожи това?
Аз ако някой ми е неприятен не общувам с него.Дори и на работа.Не може 30 човека да се харесваме и да сме приятели.Дори мога да кажа на човека ,че компанията му не ми е приятна.И да ми се разсърди не ми пречи.Ако това е единствения вариант да се откача от него.Друго което съм се научила е да не подавам фалшиви сигнали на хората.Ако някой не ми харесва още първия път се държа сдържано и не го допускам до себе си.Така и да ми завижда някой не разбирам изобщо.
Аз ако някой ми е неприятен не общувам с него.Дори и на работа.Не може 30 човека да се харесваме и да сме приятели.Дори мога да кажа на човека ,че компанията му не ми е приятна.И да ми се разсърди не ми пречи.Ако това е единствения вариант да се откача от него.Друго което съм се научила е да не подавам фалшиви сигнали на хората.Ако някой не ми харесва още първия път се държа сдържано и не го допускам до себе си.Така и да ми завижда някой не разбирам изобщо.
Какъв проблем ви създава това ,че някой ви завижда?Какво ви тревожи това?
Аз ако някой ми е неприятен не общувам с него.Дори и на работа.Не може 30 човека да се харесваме и да сме приятели.Дори мога да кажа на човека ,че компанията му не ми е приятна.И да ми се разсърди не ми пречи.Ако това е единствения вариант да се откача от него.Друго което съм се научила е да не подавам фалшиви сигнали на хората.Ако някой не ми харесва още първия път се държа сдържано и не го допускам до себе си.Така и да ми завижда някой не разбирам изобщо.
Аз ако някой ми е неприятен не общувам с него.Дори и на работа.Не може 30 човека да се харесваме и да сме приятели.Дори мога да кажа на човека ,че компанията му не ми е приятна.И да ми се разсърди не ми пречи.Ако това е единствения вариант да се откача от него.Друго което съм се научила е да не подавам фалшиви сигнали на хората.Ако някой не ми харесва още първия път се държа сдържано и не го допускам до себе си.Така и да ми завижда някой не разбирам изобщо.
Проблема е, че има анцуг от 60 лева /ти да видиш!/, не се преоблича с грозни дрехи след работа, ходи на почивки с мъжа си /и мъж има наглата!/. Това е проблема.
Според мен авторката погрешно нарича това завист. По-скоро другата жена си позволява да критикува начина и на живот и взаимоотношенията и с околните, опитва се да си вре носа в неща, които изобщо не са нейна работа, и заради това авторката се дразни. По-скоро е клюкарски манталитет,
както мис Бингли отбеляза. Другите подробности - за анцуга от 60 лв и т.н. авторката ги написа само за да докаже защо мисли така, ама тук веднага някои я нападнаха. Авторке, научи се да отстояваш позициите си, ако се опита пак да те критикува, казваш, че на теб така ти харесва и толкова. Не и дължиш никакви обяснения, нито оправдания.
както мис Бингли отбеляза. Другите подробности - за анцуга от 60 лв и т.н. авторката ги написа само за да докаже защо мисли така, ама тук веднага някои я нападнаха. Авторке, научи се да отстояваш позициите си, ако се опита пак да те критикува, казваш, че на теб така ти харесва и толкова. Не и дължиш никакви обяснения, нито оправдания.
Според мен авторката погрешно нарича това завист. По-скоро другата жена си позволява да критикува начина и на живот и взаимоотношенията и с околните, опитва се да си вре носа в неща, които изобщо не са нейна работа, и заради това авторката се дразни. По-скоро е клюкарски манталитет,
както мис Бингли отбеляза. Другите подробности - за анцуга от 60 лв и т.н. авторката ги написа само за да докаже защо мисли така, ама тук веднага някои я нападнаха. Авторке, научи се да отстояваш позициите си, ако се опита пак да те критикува, казваш, че на теб така ти харесва и толкова. Не и дължиш никакви обяснения, нито оправдания.
както мис Бингли отбеляза. Другите подробности - за анцуга от 60 лв и т.н. авторката ги написа само за да докаже защо мисли така, ама тук веднага някои я нападнаха. Авторке, научи се да отстояваш позициите си, ако се опита пак да те критикува, казваш, че на теб така ти харесва и толкова. Не и дължиш никакви обяснения, нито оправдания.
Тоест, когато някой с анцуг от 60 лева ти каже, че е добре майка ти да ти готви е завист и клюкарско? Не разбирам логиката. Ще ми обясни ли някой?
Според мен авторката погрешно нарича това завист. По-скоро другата жена си позволява да критикува начина и на живот и взаимоотношенията и с околните, опитва се да си вре носа в неща, които изобщо не са нейна работа, и заради това авторката се дразни. По-скоро е клюкарски манталитет,
както мис Бингли отбеляза. Другите подробности - за анцуга от 60 лв и т.н. авторката ги написа само за да докаже защо мисли така, ама тук веднага някои я нападнаха. Авторке, научи се да отстояваш позициите си, ако се опита пак да те критикува, казваш, че на теб така ти харесва и толкова. Не и дължиш никакви обяснения, нито оправдания.
както мис Бингли отбеляза. Другите подробности - за анцуга от 60 лв и т.н. авторката ги написа само за да докаже защо мисли така, ама тук веднага някои я нападнаха. Авторке, научи се да отстояваш позициите си, ако се опита пак да те критикува, казваш, че на теб така ти харесва и толкова. Не и дължиш никакви обяснения, нито оправдания.
Тоест, когато някой с анцуг от 60 лева ти каже, че е добре майка ти да ти готви е завист и клюкарско? Не разбирам логиката. Ще ми обясни ли някой?