Аз съм мъж на 33 години. Със съпругата ми сме заедно над 8 години (от почти 2 години сме женени).
Имаме доста проблеми. Доста от тях - нерешени, забутани в ъгъла.
В началото на тази седмица, след пореден скандал, ми призна (най-после), че има увлечение към друг мъж. Неин вече бивш колега, с който до скоро са работили заедно. Как ми призна? Ами, през последните няколко месеца се почна едно излизане с колеги (доста често, предвид, че преди не излизаше почти никъде) на по питие. В един момент почна да остава след работа за по едно питие с конкретния колега. Не се е крила, казвала ми е, че е с него и че си говорят общи неща за работа. Да дам контекст, тя работи в лоша работна среда и с доста малко хора се разбира и въпросният господин е един от тях. Към този момент бях малко учуден и дори подозрителен, но приех, че е нещо нормално да излиза с колега, предвид, че и няма много близки приятели и приятелки.
Това, което ми каза (след много притискане от мен) е, че започва да има чувства към него, съвсем скоро той я бил целунал, но само това било, само веднъж, иначе си били само говорили(100% ме излъга за броя пъти, в които са се натискали) на различни теми и били се забавлявали по един и същи начин, и се чувствала щастлива (а с мен - не).
Онзи ден ми каза, че иска да се разделим временно, защото искала да остане сама и да си избистри ума. Да прецени дали иска да останем заедно, или не.
От няколко дни не знам къде се намирам. Не мога да спя вечер, нямам никакъв апетит (поне нещо положително

Просто не знам какво да правя. В момента, докато пиша това, тя е в другата стая и знам, че си пише с него.
В последните дни както и да се опитам да говоря с нея, все ме отбягва, даже и ми се кара защо в заговарям. Отдръпва се при всеки мой опит да я докосна или помилвам. Много е гадно

Това, което много ме притеснява е да не я загубя, защото я обичам. Прегледах й чатовете скришно (изобщо не се гордея с това) и по всичко си личи (поне според мен), че той страшно я манипулира и се прави на добра приятелка и иска да се възползва от нея, защото тя е доста объркана.
Да дам и малко повече информация за връзката ни.
В началото беше много страстна връзка, бяхме неразделни, отделяхме много време един на друг. Заживяхме доста бързо заедно (което може би бе грешка), както казах по-горе от 8 години сме заедно.
В последствие закупихме няколко общи имота, единият от които беше парцел със стара къща, която съборихме и вдигнахме на нейно място нов строеж. От началото на строежа до сега минаха 5 години. Идеята беше да се изнесем да живеем на къщата, мястото е хубаво, с нормален по големина двор, на 15 минути от голям град, общо взето - доста хубаво място за живеене (поне според мен). Аз извършвам почти всички строителни работи. Проблемът е, че работя предимно през уикендите, защото имам друга професия. И така съм зает почти през всички уикенди. Не сме ходили на почивка от 4-5 години. Почти никъде не излизаме (не сме и много по заведенията). Единственият ми фокус до този момент е бил да работя, за да приключа със строежа на къщата колкото се може по-скоро. Почти сме на финала към сегашния момент. Но останаха още довършителни работи.
Ако може да си представите, съм общо взето смазан и изнервен от работа. Нямам абсолютно никакво време за себе си. Ето още една моя грешка - като се прибираше от работа моята съпруга постоянно ми се оплакваше от кофти работната й среда и вместо да я изслушвам, аз постоянно и казвах да напуска, защото заплащането е смешно за изискванията и работната среда е токсична, но тя не иска да напуска, защото се притеснява, че ще остане без работа в този стагниращ пазар. Имаме възможност тя да не работи и да се усъвършенства (курсове и т.н); тя е магистър, наскоро записа втори магистър. Повишавал съм доста тон и съм викал, което изобщо не ме извинява. Просто е трябвало да я изслушвам. След това тя спираше да говори с мен и вечерите ни обикновено минаваха с гледане на филм и някаква вечеря, без да си говорим. И това продължи доста дълго. В последствие никаква интимност, защото (предполагам) тя се е чувствала отблъсната от грубото ми държание. А иначе, бяхме решили да имаме деца.
Просто съм живял за един по-хубав бъдещ момент, вместо да живея тук и сега. Много ме е яд, боли ме, не знам какво да правя.
Доста често съм си налагал мнението по различни въпроси, без изобщо да се вслушам в нея. Явно имам огромно его

Просто се чудя дали изобщо мога да си я върна.
Утре тя иска да се изнасям. Имам къде да отида, но апартаментът (не е живяно там от 8 години) е превърнат в склад с мебели, електроуреди и прочие за къщата. Направо се чудя къде и как да изнеса всичко, та да е нормално за живеене.
Може ли да ми дадете Вашето мнение дали мога да си я върна и как?
Ще се радвам да стане дискусия. Не ме щадете от груби коментари. За мен е важна Вашата обратна връзка. Благодаря Ви предварително.