Публикувана: 14 авг. 2025, 23:38 ч.
Последно мнение: 26 авг. 2025, 08:41 ч.

Колко истина е твърде много истина?

7 589
196
1

14 авг. 2025, 23:38 ч.

София
Мнения: 38 112

В една връзка честността е важна, но понякога истината може да нарани повече, отколкото да помогне. Някои вярват, че пълната откритост е ключът към доверието, други смятат, че има неща, които е по-добре да премълчим.
Трябва ли да казваме всичко на партньора или е нормално да пазим някои мисли за себе си?

Провокирана съм от разговор между три жени, всяка си има своите доводи.
Ще изложа и моите, ако темата се развие.

# 1 14 авг. 2025, 23:43 ч.

Paris, France
Мнения: 17 734

Мъжът ми е мек и често спестява истината. Не лъже, но просто не казва нещо, което знае, че не би ми се харесало или чака последният момент да ми го каже. Пример - някое от децата е счупило нещо. Изчиства и нищо не казва. Като го потърся и го няма, пак нищо не казва докато някое от децата не се обади да каже, че го е счупило. Тогава казва, че е станал "инцидент". Такъв му е характера.

Аз съм брутално честна. Разбира се внимавам да не обидя близки и обичани хора, но предпочитам да си казвам. Понякога той ми казва, че съм могла да му го спестя и от известно време така и правя.

До характер е и разбирания. И никой не се променя особено.

# 2 14 авг. 2025, 23:47 ч.

София
Мнения: 38 112

Неве, ти си ❤😃

# 3 14 авг. 2025, 23:47 ч.

Melmak
Мнения: 9 734

Аз съм искрена, брутална и честна. При мен няма 5-6 казва се всичко, без обиди, без излишна грубост, обаче и без заобиколки.

Не обичам да лъжа и не е моето, правя го в редки случаи и извън семейството. Като голям и разумен човек съм наясно, че в живота няма как пред всеки всичко да кажеш и да си откровен.

Обаче с близките съм. В последните дни успях да нараня даже мъжа си с тая искреност, въпреки че тойе като мен и също е директен човек.
Не е моят маниер да крия, спестявам, лъжа или фейквам. Особено пред мъжа си не виждам защо да го правя. Щом е с мен значи има нужда от такава жена и като той е същия, намирам това за добро сходство.

# 4 15 авг. 2025, 00:10 ч.

Мнения: 540

Споделяме си всичко и не крием нищо един от друг.

# 5 15 авг. 2025, 00:17 ч.

SF
Мнения: 25 708

Аз съм от по-премерените. Твърде много истина... то пък си зависи и от истината. На никого не му е притрябвала.
Наболели теми мога да обсъждам и да търся къде е истината. Но да ходя по някакви тавани, да изтръсквам някакви прашасали торбички с истини, ми е малко загуба на време.
Пък и може да се обиди за нещо, да се чудя после как да преиначавам истината.

# 6 15 авг. 2025, 00:20 ч.

Мнения: 56

Важните неща ги споделям с човека, когото засягат и се чувствам комфортно да ги знае.
Други, които не са предателство или лъжа, но знам, че биха подразнили или ядосали по един или друг начин ги спестявам.

# 7 15 авг. 2025, 00:26 ч.

София
Мнения: 38 112

На този ми житейски етап съм като Есме.
Истината винаги я казвам, ако ме питат.
С вятърни мелници отдавна не се боря, а и често моята истина не е чуждата.

# 8 15 авг. 2025, 00:31 ч.

Melmak
Мнения: 9 734

То така общо казано…
От една страна разбирам Есме, хубаво е човек да умее да е умерен. Обаче не се сещам з някакви много прашлясали торбички с истини, които да си вадим.
Имам чувство, че всяка една от нас си мисли за нещо свое си.

# 9 15 авг. 2025, 00:34 ч.

София
Мнения: 38 112

И всяка една си има нещо свое си.
Мисли и размисли за минало и бъдеще и е ли е редно да снася всичко?

# 10 15 авг. 2025, 00:35 ч.

Мнения: 416

С какво ще допринесе истината и искреността при “Здравей, душко, с нова прическа ли си, преди ти стоеше по-добре, извинявай, че ти го казвам, ама трябва да съм честна с теб!”
Не е нужно да се лъжем, но според мен “истината” се използва като параван да бъдем леко злобни… По някога можем просто да замълчим вместо да бъдем откровени и да нараним човека до себе си.
Ако всеки ден след работа казвате на мъжа си, че колега е флиртувал с вас, това откровеност ли е? Не е ли опит за кавга/ревност, натякване?

Мисля, че е нормално да пазим някои мисли и истини за себе си.

# 11 15 авг. 2025, 00:41 ч.

SF
Мнения: 25 708

Много зависи кого сме срещнали. Това е най-водещото. Понякога е по-полезно да ръсиш комплименти за обувки и прически навред, отколкото да "помогнеш приятелски" на човека с "май малко си напълнял!"

# 12 15 авг. 2025, 00:43 ч.

Мнения: 682

Не мога да бъда напълно искрена. Някои неща ги премълчавам, ама в повечето случаи е за добро.

# 13 15 авг. 2025, 00:47 ч.

Мнения: 540

Sweet_Dreams19,истината не е злоба и не е заяждане. Преди всичко сме приятели.
Факт е, че сме такива и това ни пасва. Ако единият не приемаше истината, нямаше да сме семейство с дете.

# 14 15 авг. 2025, 01:49 ч.

Paris, France
Мнения: 17 734

Цитат на: Sweet_Dreams19 в пт, 15 авг 2025, 00:35

В първият случай нищо не бих казала за прическата. Ако човекът ме попита какво мисля за прическата му, ще си кажа, че не я харесвам. Няма лошо да се замълчи.

За флиртуващият колега също не бих казала, но е, защото мъжът ми не се интересува от такива неща, а и от мъжка солидарност не би искал друг мъж да е злепоставян. На колегата бих казала в прав текст, че фамилиарничене не ми е приятно. Даже съм казвала, че не е моят тип. Няма лошо. Мъжете са свикнали да ги режат. Ако са тръгнали слухове и мъжът ми ме попита, бих му казала за колегата. Досега не е питал. Не е ревнив и е доста сигурен в себе си.

В твоите примери става дума за лаконичност, спестяване на излишна, ненужна информация, а не за неизказване на истината.

Препоръчани теми

Как да преодолея отношението на приятелката ми към бившия ѝ

Гадния период в годината

Бягай с 200...

Загубих всичко в живота си.

Причина:

Причина: