Той човекът, ако е достатъчно интелигентен, ще се досети, че му мажете очите и ще му стане още по-смотано. НО, всеки си знае.
- Публикувана: 14 авг. 2025, 23:38 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2025, 08:41 ч.
Колко истина е твърде много истина?
Зависи от конкретната двойка, от темата, как се повдига темата.
Пример какво съм оценила - мъжът ми ми направи коментар, че много се оплаквам преди години, всяка втора дума нещо мрънкам и недоволствам. Доста поработих по темата, и наистина не се усещах и нямах представа че го правя. Той има чувство за хумор, което харесвам, и за майтап ми брои 1 ден колко пъти съм мрънкала, много бяха. 😁 Тази искреност оцених, защото не знаех, и това е ужасна черта, над която само мога да се радвам да поработя.
Пример какво съм оценила - мъжът ми ми направи коментар, че много се оплаквам преди години, всяка втора дума нещо мрънкам и недоволствам. Доста поработих по темата, и наистина не се усещах и нямах представа че го правя. Той има чувство за хумор, което харесвам, и за майтап ми брои 1 ден колко пъти съм мрънкала, много бяха. 😁 Тази искреност оцених, защото не знаех, и това е ужасна черта, над която само мога да се радвам да поработя.
лъжат, защото не им се занимава после с последствията
което и непълно измамно усещане... Лъжите и изкривените истини от една страна се управляват много трудно - трябва да помниш кога и какво си излъгал или променил, пред кого какво си казал; от друга страна - истината рано или късно винаги излиза наяве, и тогава има последствия. Едно от най-сигурните - че губиш доверието на хората и губиш името си на почтен и надежден човек.
Както се казва - "истината те прави свободен".
Е, как да не е – ако има изневяра или предателство, ако са те уволнили или него, ако е спал с приятелката ти или ти с приятеля му, ако са ти открили тежка болест или на него, ако е фалирал или ти, кое не е общовалидно? За теб не, за него да, така ли?
Има си общовалидни истини, разбира се.
За кой колко му е червена косата и дали му е добре е въпрос на вкус, там няма значение чия е истината.
Има си общовалидни истини, разбира се.
За кой колко му е червена косата и дали му е добре е въпрос на вкус, там няма значение чия е истината.
Съгласна съм. Общо взето, това за което има документи е истина и факт - уволнение, фалит, болест и трябва да се каже.
Останалото - как точно съм облечена и как се държа според някой си - е мнение, което може да е много далеч от моето мнение или мнението на хора, които ценя. И понякога е добре да си го спестим.
Останалото - как точно съм облечена и как се държа според някой си - е мнение, което може да е много далеч от моето мнение или мнението на хора, които ценя. И понякога е добре да си го спестим.
Съгласна съм. Общо взето, това за което има документи е истина и факт - уволнение, фалит, болест и трябва да се каже.
Въпросът е кой трябва да го каже.
Съгласна съм. Общо взето, това за което има документи е истина и факт - уволнение, фалит, болест и трябва да се каже.
Въпросът е кой трябва да го каже.
Откровеността е хубаво нещо, стига човек да не е откровен до глупост.
Не мисля, че някой може да говори само истини на сто процента. Не е и здравословно. В отношенията с всички, като цяло.
Разбира се, в една двойка, според мен е добре да се изговарят нещата, вместо да се премълчават и трупат. Умерено, според ситуацията. Но тук зависи и партньора що за човек е и дали е податлив на такъв подход.
Другите ми асоциации с "твърде много истина" са лично пространство и тактичност. Невъзможно е твърде многото истина да не влиза в конфликт с личното пространство и тактичността.
Не мисля, че някой може да говори само истини на сто процента. Не е и здравословно. В отношенията с всички, като цяло.
Разбира се, в една двойка, според мен е добре да се изговарят нещата, вместо да се премълчават и трупат. Умерено, според ситуацията. Но тук зависи и партньора що за човек е и дали е податлив на такъв подход.
Другите ми асоциации с "твърде много истина" са лично пространство и тактичност. Невъзможно е твърде многото истина да не влиза в конфликт с личното пространство и тактичността.
Мъж съм и на приятелката ми (от вече 3 години) съм споделил бая неща, неща които не съм казвал на други хора. Но има и неща които не мога да кажа, има си граница. И логиката ми е "ако кажа това, дали би навредило?" и ако е нещо, което сметна за твърде рисково, не бих го казал. Също, ако е нещо което не я засяга директно, ако не е нещо вечно (примерно в определен момент съм мислил и чувствал определени неща, но са останали в миналото). В крайна сметка, винаги ще има неща които няма да споделим с другия, всеки си има тайни.
Ако мъжа ми е изневерил преди х години, защото сме били пресни гаджета, сгрешил е там поради някаква причина, и си го гризе съвестта така, но сега сме женени с 2-3 деца и той седне да ми “признава” или в контекста на темата - да ми казва истината, то аз щастлива ли трябва да съм от тоя факт? Не ми ли признава, заради гузната си съвест, а именно - чист егоизъм, той ми признава, за да се почуства той по-добре, а не аз? Той ще се почувства по-добре, защото ми се е изповядал, и съвестта му ще е чиста, но така не прехвърля ли този “товар” на мен да ми тежи? За какво ми е тая истина?