Revoker, не съм на 50+. Просто не понасям да ми се крещи, от дете съм така. Аз обичам да има диалог и с удоволствие влизам в такъв, за да се изяснят нещата. Крясъците обаче предизвикват съвсем други желания и реакции у мен.
- Публикувана: 13 юли 2024, 22:48 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2024, 07:11 ч.
Жена ми иска да се разделим "временно"
Интересна тема накара ме да се замисля за някои неща в бъдеще. Авторе няма смисъл давай напред аз ако бях на твое място директно приключвам тази връзка. Определено не бих допуснал нещо подобно.
Изневярата за мен е нещо гадно отделно ,че самия не на виждам изневярата директно човека който ми е изневерил бива зачеркнат от живота ми завинаги. Няма смисъл човек да хаби себе си, още повече пък здравето.
Щом не те е оценила няма смисъл да си губиш времето жени има колкото искаш въпроса е да не попадаш в подобна ситуация отново, друг е въпроса ,че в днешното време ми прави впечатление няма значение мъж, жена някак си самите отношения между двата пола са кофти.
Все си мисля и си казвам защо отношенията в днешно време са станали така. Едва на 27 - съм и понякога аз самия си мисля да не попадам в подобна ситуация е, попадна ли е ясно какво ще направя и то е по живо, здраво кой от къде.
За това за в бъдеще според мен е добре човек да внимава за кого се жени и най - вече да си помисли много добре дали си струва да хаби себе си.
Може и егоистично да звучи но, за себе си съм решил ,че няма да влизам в брак и т.н. Причини много но ,главната е изневярата, имота примерно казано и още куб работи. Това не означава ,че ще остана сам просто съм решил отношения без брак , пък ако човека остреща си струва бих си помислил.
Иначе авторе тренирай си, изчисти си ума което ще стане постепенно и давай мъдро напред.
Изневярата за мен е нещо гадно отделно ,че самия не на виждам изневярата директно човека който ми е изневерил бива зачеркнат от живота ми завинаги. Няма смисъл човек да хаби себе си, още повече пък здравето.
Щом не те е оценила няма смисъл да си губиш времето жени има колкото искаш въпроса е да не попадаш в подобна ситуация отново, друг е въпроса ,че в днешното време ми прави впечатление няма значение мъж, жена някак си самите отношения между двата пола са кофти.
Все си мисля и си казвам защо отношенията в днешно време са станали така. Едва на 27 - съм и понякога аз самия си мисля да не попадам в подобна ситуация е, попадна ли е ясно какво ще направя и то е по живо, здраво кой от къде.
За това за в бъдеще според мен е добре човек да внимава за кого се жени и най - вече да си помисли много добре дали си струва да хаби себе си.
Може и егоистично да звучи но, за себе си съм решил ,че няма да влизам в брак и т.н. Причини много но ,главната е изневярата, имота примерно казано и още куб работи. Това не означава ,че ще остана сам просто съм решил отношения без брак , пък ако човека остреща си струва бих си помислил.
Иначе авторе тренирай си, изчисти си ума което ще стане постепенно и давай мъдро напред.
И аз също ще се развикам, ако примерно всяка седмица ми се оплаква от едни и същи проблеми и хора на работа, а като предложа някакви решения, не иска да пробва или да измисли свое. Авторът казва, че има възможност да не работи временно (!), докато си намери по-добра работа, но тя и това не желае. По-лесно е всеки ден да мрънка вместо да направи нещо. 🤷
А авторът през това време се занимава и изцяло със строеж на къща, за да може и на нейното куче да му е удобно.
А авторът през това време се занимава и изцяло със строеж на къща, за да може и на нейното куче да му е удобно.
Автора е влюбен и загубен както се казва все ще се осъзнае но, след колко време ще стане не се знае трябва си време и търпение самия той да избистри собствения си ум. Колкото до мрънкането айде да е един , два пъти но, после става някак си супер баналното с честите мрънкания.
Авторе имам един приятел в момента му гледам сеирите с неговата самия той е почти под ней контрол определя му какво да прави, с кого да се вижда , даже и чатовете му следи, лудница какво да кажа.
Е , за това любовта кара човек да гледа сляпо на нещата..
Нещата звучат като изчерпани от доста време, а дори нямате деца. Ти - преуморен и изнервен; тя - без близки приятели, кофти работа и явно толкова потисната вече, че дори не иска да пробва нещо ново професионално. Въпросният колега сигурно е някаква временна тръпка и лъч светлина в живота й, след като при вас няма излизания, почивки, секс, страст, интимност, камо ли разговори.
Впрочем, жена ти ми се струва доста капризна. Казва ти го една жена, която определено се има за глезла и която рядко щади мъжете по тия теми, но както я описваш, на мен изобщо не ми допада. Ако наистина всичко е както го казваш. Някак ми стои като онези хора, които все чакат отнякъде спасението и не им се получават нещата. Няма приятели, на които може да си остави кучето за няколко дни; предлага й се шанс да си намери нова работа или да пробва нова сфера, не иска; много ясно, че ако някой работи 7 дни в седмицата, ще е изнервен, а тя не ти оказва подкрепа и се фръцва. Ако не си ти, тези неща ще се проявят и с друг мъж.
Моята питанка не би била дали да си я върнеш, а дали искаш такава жена и връзка, в която сте си просто съквартиранти. Ти, ако си бутал жилищния въпрос и общото бъдеще, тя можеше да бута как да ви е по-леко ежедневието, да си откраднете някой уикенд, някоя хубава вечер.
Не знам, мисля, че за първи път хейтя жена във форума, макар и по разказ. 😀 Слабохарактерна ми идва.
PS. Това, че жените искат изслушване, а не решения, е някакво клише... или просто аз съм от втория тип. Та, имам приятелки, които обичам като сестри, обаче и те ме търсеха с някакви проблеми. Първо почвах със съвети и решения - те правеха, каквото си искат, в случая нищо; после реших да пробвам с клишето и да давам подкрепа и разбиране, но след месеци проблемът си оставаше нерешен. Просто човек, ако не иска сам да си промени статуквото, няма смисъл ни от съвети, ни от солидарност.
Впрочем, жена ти ми се струва доста капризна. Казва ти го една жена, която определено се има за глезла и която рядко щади мъжете по тия теми, но както я описваш, на мен изобщо не ми допада. Ако наистина всичко е както го казваш. Някак ми стои като онези хора, които все чакат отнякъде спасението и не им се получават нещата. Няма приятели, на които може да си остави кучето за няколко дни; предлага й се шанс да си намери нова работа или да пробва нова сфера, не иска; много ясно, че ако някой работи 7 дни в седмицата, ще е изнервен, а тя не ти оказва подкрепа и се фръцва. Ако не си ти, тези неща ще се проявят и с друг мъж.
Моята питанка не би била дали да си я върнеш, а дали искаш такава жена и връзка, в която сте си просто съквартиранти. Ти, ако си бутал жилищния въпрос и общото бъдеще, тя можеше да бута как да ви е по-леко ежедневието, да си откраднете някой уикенд, някоя хубава вечер.
Не знам, мисля, че за първи път хейтя жена във форума, макар и по разказ. 😀 Слабохарактерна ми идва.
PS. Това, че жените искат изслушване, а не решения, е някакво клише... или просто аз съм от втория тип. Та, имам приятелки, които обичам като сестри, обаче и те ме търсеха с някакви проблеми. Първо почвах със съвети и решения - те правеха, каквото си искат, в случая нищо; после реших да пробвам с клишето и да давам подкрепа и разбиране, но след месеци проблемът си оставаше нерешен. Просто човек, ако не иска сам да си промени статуквото, няма смисъл ни от съвети, ни от солидарност.
Няма смисъл автора да губи себе си , още повече самия той да има отново връзка с нея. Щом един път е изневерила със сигурност ще има още пъти. Не знам , може и да бъркам но , оставам с впечатлението ,че жената използва автора това е моето мнение следя темата с интерес.
Е, много ясно, че ще се изнесе той от апартамента на майка ѝ.
Авторе, хващай си живота и подходи с нова, позитивна нагласа, че те чака нещо истинско. А това е приключило и при положение, че нямате деца и обременености, не виждам защо да не заживеете животите си както трябва.
Авторе, хващай си живота и подходи с нова, позитивна нагласа, че те чака нещо истинско. А това е приключило и при положение, че нямате деца и обременености, не виждам защо да не заживеете животите си както трябва.
Авторе, може ли да разкажеш как изобщо дойде идеята да строиш къща години наред всеки уикенд? Предполагам, че проблемите ви са от 4-5 години, което би се припокрило с работата по нея, или? Жена ти какво казваше по въпроса? И въобще как изобщо издържа на този режим на живот толкова време?
Аз да бях нямаше изобщо да се навия и да искам такава къща, при положение, че мъжът ще е вечно изморен (имам баща инженер, който е цял живот по строежите и знам какво е), няма да има време за почивка, за нас, за излизания. Пет години са твърде много време. Може да са ви коствали връзката.
Аз да бях нямаше изобщо да се навия и да искам такава къща, при положение, че мъжът ще е вечно изморен (имам баща инженер, който е цял живот по строежите и знам какво е), няма да има време за почивка, за нас, за излизания. Пет години са твърде много време. Може да са ви коствали връзката.
Здравейте,
Аз съм мъж на 33 години. Със съпругата ми сме заедно над 8 години (от почти 2 години сме женени).
Имаме доста проблеми. Доста от тях - нерешени, забутани в ъгъла.
В началото на тази седмица, след пореден скандал, ми призна (най-после), че има увлечение към друг мъж. Неин вече бивш колега, с който до скоро са работили заедно. Как ми призна? Ами, през последните няколко месеца се почна едно излизане с колеги (доста често, предвид, че преди не излизаше почти никъде) на по питие. В един момент почна да остава след работа за по едно питие с конкретния колега. Не се е крила, казвала ми е, че е с него и че си говорят общи неща за работа. Да дам контекст, тя работи в лоша работна среда и с доста малко хора се разбира и въпросният господин е един от тях. Към този момент бях малко учуден и дори подозрителен, но приех, че е нещо нормално да излиза с колега, предвид, че и няма много близки приятели и приятелки.
Това, което ми каза (след много притискане от мен) е, че започва да има чувства към него, съвсем скоро той я бил целунал, но само това било, само веднъж, иначе си били само говорили(100% ме излъга за броя пъти, в които са се натискали) на различни теми и били се забавлявали по един и същи начин, и се чувствала щастлива (а с мен - не).
Онзи ден ми каза, че иска да се разделим временно, защото искала да остане сама и да си избистри ума. Да прецени дали иска да останем заедно, или не.
От няколко дни не знам къде се намирам. Не мога да спя вечер, нямам никакъв апетит (поне нещо положително
).
Просто не знам какво да правя. В момента, докато пиша това, тя е в другата стая и знам, че си пише с него.
В последните дни както и да се опитам да говоря с нея, все ме отбягва, даже и ми се кара защо в заговарям. Отдръпва се при всеки мой опит да я докосна или помилвам. Много е гадно
.
Това, което много ме притеснява е да не я загубя, защото я обичам. Прегледах й чатовете скришно (изобщо не се гордея с това) и по всичко си личи (поне според мен), че той страшно я манипулира и се прави на добра приятелка и иска да се възползва от нея, защото тя е доста объркана.
Да дам и малко повече информация за връзката ни.
В началото беше много страстна връзка, бяхме неразделни, отделяхме много време един на друг. Заживяхме доста бързо заедно (което може би бе грешка), както казах по-горе от 8 години сме заедно.
В последствие закупихме няколко общи имота, единият от които беше парцел със стара къща, която съборихме и вдигнахме на нейно място нов строеж. От началото на строежа до сега минаха 5 години. Идеята беше да се изнесем да живеем на къщата, мястото е хубаво, с нормален по големина двор, на 15 минути от голям град, общо взето - доста хубаво място за живеене (поне според мен). Аз извършвам почти всички строителни работи. Проблемът е, че работя предимно през уикендите, защото имам друга професия. И така съм зает почти през всички уикенди. Не сме ходили на почивка от 4-5 години. Почти никъде не излизаме (не сме и много по заведенията). Единственият ми фокус до този момент е бил да работя, за да приключа със строежа на къщата колкото се може по-скоро. Почти сме на финала към сегашния момент. Но останаха още довършителни работи.
Ако може да си представите, съм общо взето смазан и изнервен от работа. Нямам абсолютно никакво време за себе си. Ето още една моя грешка - като се прибираше от работа моята съпруга постоянно ми се оплакваше от кофти работната й среда и вместо да я изслушвам, аз постоянно и казвах да напуска, защото заплащането е смешно за изискванията и работната среда е токсична, но тя не иска да напуска, защото се притеснява, че ще остане без работа в този стагниращ пазар. Имаме възможност тя да не работи и да се усъвършенства (курсове и т.н); тя е магистър, наскоро записа втори магистър. Повишавал съм доста тон и съм викал, което изобщо не ме извинява. Просто е трябвало да я изслушвам. След това тя спираше да говори с мен и вечерите ни обикновено минаваха с гледане на филм и някаква вечеря, без да си говорим. И това продължи доста дълго. В последствие никаква интимност, защото (предполагам) тя се е чувствала отблъсната от грубото ми държание. А иначе, бяхме решили да имаме деца.
Просто съм живял за един по-хубав бъдещ момент, вместо да живея тук и сега. Много ме е яд, боли ме, не знам какво да правя.
Доста често съм си налагал мнението по различни въпроси, без изобщо да се вслушам в нея. Явно имам огромно его.
Просто се чудя дали изобщо мога да си я върна.
Утре тя иска да се изнасям. Имам къде да отида, но апартаментът (не е живяно там от 8 години) е превърнат в склад с мебели, електроуреди и прочие за къщата. Направо се чудя къде и как да изнеса всичко, та да е нормално за живеене.
Може ли да ми дадете Вашето мнение дали мога да си я върна и как?
Ще се радвам да стане дискусия. Не ме щадете от груби коментари. За мен е важна Вашата обратна връзка. Благодаря Ви предварително.
Аз съм мъж на 33 години. Със съпругата ми сме заедно над 8 години (от почти 2 години сме женени).
Имаме доста проблеми. Доста от тях - нерешени, забутани в ъгъла.
В началото на тази седмица, след пореден скандал, ми призна (най-после), че има увлечение към друг мъж. Неин вече бивш колега, с който до скоро са работили заедно. Как ми призна? Ами, през последните няколко месеца се почна едно излизане с колеги (доста често, предвид, че преди не излизаше почти никъде) на по питие. В един момент почна да остава след работа за по едно питие с конкретния колега. Не се е крила, казвала ми е, че е с него и че си говорят общи неща за работа. Да дам контекст, тя работи в лоша работна среда и с доста малко хора се разбира и въпросният господин е един от тях. Към този момент бях малко учуден и дори подозрителен, но приех, че е нещо нормално да излиза с колега, предвид, че и няма много близки приятели и приятелки.
Това, което ми каза (след много притискане от мен) е, че започва да има чувства към него, съвсем скоро той я бил целунал, но само това било, само веднъж, иначе си били само говорили(100% ме излъга за броя пъти, в които са се натискали) на различни теми и били се забавлявали по един и същи начин, и се чувствала щастлива (а с мен - не).
Онзи ден ми каза, че иска да се разделим временно, защото искала да остане сама и да си избистри ума. Да прецени дали иска да останем заедно, или не.
От няколко дни не знам къде се намирам. Не мога да спя вечер, нямам никакъв апетит (поне нещо положително
).Просто не знам какво да правя. В момента, докато пиша това, тя е в другата стая и знам, че си пише с него.
В последните дни както и да се опитам да говоря с нея, все ме отбягва, даже и ми се кара защо в заговарям. Отдръпва се при всеки мой опит да я докосна или помилвам. Много е гадно
.Това, което много ме притеснява е да не я загубя, защото я обичам. Прегледах й чатовете скришно (изобщо не се гордея с това) и по всичко си личи (поне според мен), че той страшно я манипулира и се прави на добра приятелка и иска да се възползва от нея, защото тя е доста объркана.
Да дам и малко повече информация за връзката ни.
В началото беше много страстна връзка, бяхме неразделни, отделяхме много време един на друг. Заживяхме доста бързо заедно (което може би бе грешка), както казах по-горе от 8 години сме заедно.
В последствие закупихме няколко общи имота, единият от които беше парцел със стара къща, която съборихме и вдигнахме на нейно място нов строеж. От началото на строежа до сега минаха 5 години. Идеята беше да се изнесем да живеем на къщата, мястото е хубаво, с нормален по големина двор, на 15 минути от голям град, общо взето - доста хубаво място за живеене (поне според мен). Аз извършвам почти всички строителни работи. Проблемът е, че работя предимно през уикендите, защото имам друга професия. И така съм зает почти през всички уикенди. Не сме ходили на почивка от 4-5 години. Почти никъде не излизаме (не сме и много по заведенията). Единственият ми фокус до този момент е бил да работя, за да приключа със строежа на къщата колкото се може по-скоро. Почти сме на финала към сегашния момент. Но останаха още довършителни работи.
Ако може да си представите, съм общо взето смазан и изнервен от работа. Нямам абсолютно никакво време за себе си. Ето още една моя грешка - като се прибираше от работа моята съпруга постоянно ми се оплакваше от кофти работната й среда и вместо да я изслушвам, аз постоянно и казвах да напуска, защото заплащането е смешно за изискванията и работната среда е токсична, но тя не иска да напуска, защото се притеснява, че ще остане без работа в този стагниращ пазар. Имаме възможност тя да не работи и да се усъвършенства (курсове и т.н); тя е магистър, наскоро записа втори магистър. Повишавал съм доста тон и съм викал, което изобщо не ме извинява. Просто е трябвало да я изслушвам. След това тя спираше да говори с мен и вечерите ни обикновено минаваха с гледане на филм и някаква вечеря, без да си говорим. И това продължи доста дълго. В последствие никаква интимност, защото (предполагам) тя се е чувствала отблъсната от грубото ми държание. А иначе, бяхме решили да имаме деца.
Просто съм живял за един по-хубав бъдещ момент, вместо да живея тук и сега. Много ме е яд, боли ме, не знам какво да правя.
Доста често съм си налагал мнението по различни въпроси, без изобщо да се вслушам в нея. Явно имам огромно его
.Просто се чудя дали изобщо мога да си я върна.
Утре тя иска да се изнасям. Имам къде да отида, но апартаментът (не е живяно там от 8 години) е превърнат в склад с мебели, електроуреди и прочие за къщата. Направо се чудя къде и как да изнеса всичко, та да е нормално за живеене.
Може ли да ми дадете Вашето мнение дали мога да си я върна и как?
Ще се радвам да стане дискусия. Не ме щадете от груби коментари. За мен е важна Вашата обратна връзка. Благодаря Ви предварително.
Битовизмите в 90% от връзките, прецакват нещата. Целите са хубаво нещо, но явно сте се надценили.
Няма да се върне. Даже и да го направи няма да е като преди
Доверието е нарушено.
Тя вече е закъсняла, ужасно закъсняла.
Ме мисля че жената е виновна. Какво да прави като не те обича?
Добро утро. Не очаквах толкова много коментари (не споделям проблемите си по принцип с никой, опитвам се сам да си се справя, което може би е грешка). Може би е трябвало да потърся помощ по-рано.
Като се върна назад, мисля, че проблемът е бил в мен, защото тя искаше първоначално да сложим само една каравана и да видим как ще е да живеем на "къща" с двор. Аз тогава отказах, защото съм спал на каравана и не ми е било комфортно. (може би е трябвало да я послушам). Но тогава бяхме и в доста по-лошо финансово положение. И почнахме лека-полека с малки стъпки. Изобщо не си давах сметка какво ще стане и колко ще продължи, а тя ми казваше, че вижда накъде отиват нещата и ще се проточат доста. Просто отказвах да повярвам. И се бях пуснал по течението, но с добри намерения. Просто ми се иска да мога да върна времето назад и да не започвам да строя, а да имаме повече време заедно (като в началото).
В началото работих нощи смени от 16 до 00 часа (не по мое желание, но бях си изгубил предишната работа и трябваше нещо да работя, защото горепосочените имоти са купувани с кредити) и имах време да строя през деня и се получаваше добре. Но тогава отново не се виждахме с жена ми, защото тя работеше дневни смени и реално се чувахме предимно по телефона. Иначе я карах сутрин на работа. Спях по-малко часове, за да може поне 1 кафе да пием сутрин. И така 3 години. Преди сватбата напуснах работата си и намерих нова, с нормално работно време от 9 до 18.
Както виждате, просто не сме имали време заедно. Ужас, чак сега го виждам.
Човек прави много грешки, когато е "зелен".
Наистина сме били само партньори/съквартиранти. Как ме е изтърпяла толкова време? Съжалявам изключително много, че съм я наранил. Тя онзи ден ми каза, че се срамува от постъпката си (но не спира да си пише с него). Иначе ми вика, ако може, да не казвам за сега на общи приятели, за да не ни били разнасяли.
Относно моето поведение и характер, мисля, че съм копие на баща си, който като цяло не се вслушва много в майка ми. И той крещи, вика, майка ми го търпи (предполагам, че те са останали заедно, заради децата, чуждото мнение и прочие; все пак са живяли в друг строй и порядки).
Уоу, аз съм копие на баща си.!? Винаги съм казвал, че не искам да приличам на него и виж какво стана. Пълно копие. Направо нямам думи...А съм се опитвал да се променя. (жена ми е правила забележки, че съм като него). Явно трудно човек се разграничава от родителите си.
Като се върна назад, мисля, че проблемът е бил в мен, защото тя искаше първоначално да сложим само една каравана и да видим как ще е да живеем на "къща" с двор. Аз тогава отказах, защото съм спал на каравана и не ми е било комфортно. (може би е трябвало да я послушам). Но тогава бяхме и в доста по-лошо финансово положение. И почнахме лека-полека с малки стъпки. Изобщо не си давах сметка какво ще стане и колко ще продължи, а тя ми казваше, че вижда накъде отиват нещата и ще се проточат доста. Просто отказвах да повярвам. И се бях пуснал по течението, но с добри намерения. Просто ми се иска да мога да върна времето назад и да не започвам да строя, а да имаме повече време заедно (като в началото).
В началото работих нощи смени от 16 до 00 часа (не по мое желание, но бях си изгубил предишната работа и трябваше нещо да работя, защото горепосочените имоти са купувани с кредити) и имах време да строя през деня и се получаваше добре. Но тогава отново не се виждахме с жена ми, защото тя работеше дневни смени и реално се чувахме предимно по телефона. Иначе я карах сутрин на работа. Спях по-малко часове, за да може поне 1 кафе да пием сутрин. И така 3 години. Преди сватбата напуснах работата си и намерих нова, с нормално работно време от 9 до 18.
Както виждате, просто не сме имали време заедно. Ужас, чак сега го виждам
. Човек прави много грешки, когато е "зелен".
Наистина сме били само партньори/съквартиранти. Как ме е изтърпяла толкова време? Съжалявам изключително много, че съм я наранил. Тя онзи ден ми каза, че се срамува от постъпката си (но не спира да си пише с него). Иначе ми вика, ако може, да не казвам за сега на общи приятели, за да не ни били разнасяли
.Относно моето поведение и характер, мисля, че съм копие на баща си, който като цяло не се вслушва много в майка ми. И той крещи, вика, майка ми го търпи (предполагам, че те са останали заедно, заради децата, чуждото мнение и прочие; все пак са живяли в друг строй и порядки).
Уоу, аз съм копие на баща си.!? Винаги съм казвал, че не искам да приличам на него и виж какво стана. Пълно копие
. Направо нямам думи...А съм се опитвал да се променя. (жена ми е правила забележки, че съм като него). Явно трудно човек се разграничава от родителите си. 
Осъзнат си, авторе. Браво. Тук рядко пишат осъзнати хора.
Ти вече си направил най-важното - анализ и изводи. Научил си си урока. Остава ти да направиш последното - ново начало. Но, за да има ново начало, трябва преди това да има край. Счупени отношения няма как да се оправят. Веднъж отиде ли си любовта, няма връщане назад. А и ако се замислиш, за какво да се връщаме към стари версии на себе си като можем да продължим напред, с новото знание, към нещо по-хубаво, което ще привлечем с осъзнаването си.
Успех ти желая.
Винаги ни чака нещо по-добро зад ъгъла, само трябва да имаме куража да тръгнем по новия път. И без погледи назад.
Ти вече си направил най-важното - анализ и изводи. Научил си си урока. Остава ти да направиш последното - ново начало. Но, за да има ново начало, трябва преди това да има край. Счупени отношения няма как да се оправят. Веднъж отиде ли си любовта, няма връщане назад. А и ако се замислиш, за какво да се връщаме към стари версии на себе си като можем да продължим напред, с новото знание, към нещо по-хубаво, което ще привлечем с осъзнаването си.
Успех ти желая.
Винаги ни чака нещо по-добро зад ъгъла, само трябва да имаме куража да тръгнем по новия път. И без погледи назад.
Ползата на автора е точно нулева да се връща към този човек.
Авторе и аз съм бил влюбен много е гадно не мога да го отрека приятно е чувството но , много товари особено когато трябва да мислиш постоянно за другия човек.
Друг е въпроса дали този човек мисли за теб , и дали изобщо изпитва някакви чувства или е просто с теб ей , така колкото да утоли самотата.
Няма смисъл давай само напред , то и за мен също се отнася да не се влюбвам ,че веднъж вече разбрах какво е, но втори път едва ли ще допусна подобна грешка.
Авторе и аз съм бил влюбен много е гадно не мога да го отрека приятно е чувството но , много товари особено когато трябва да мислиш постоянно за другия човек.
Друг е въпроса дали този човек мисли за теб , и дали изобщо изпитва някакви чувства или е просто с теб ей , така колкото да утоли самотата.
Няма смисъл давай само напред , то и за мен също се отнася да не се влюбвам ,че веднъж вече разбрах какво е, но втори път едва ли ще допусна подобна грешка.
Като Ви чета коментарите и съветите (за което благодаря), си представям само колко е била нещастна тя с мен (докато аз не съм бил осъзнат, или съм нямал време да седна и да мисля върху проблемите). Не ме разбирайте погрешно, тя е (или поне беше; не зная колко съм й прецакал психиката) прекрасен човек, ама наистина (защото съм видял доста хора през живота си), на който вече му е писнало да търпи и си е казала, че не я заслужавам .
Преди малко пак й видях чатовете (ужасно е това, което правя) и вече имат планове за есента за чужбина - самолетни билети и прочие. Направо ще се пръсна. Само не знам кой ще й гледа кучето, 100% ще ме пита аз да го гледам. Дали ще изнаглее, а?
.Преди малко пак й видях чатовете (ужасно е това, което правя) и вече имат планове за есента за чужбина - самолетни билети и прочие. Направо ще се пръсна. Само не знам кой ще й гледа кучето, 100% ще ме пита аз да го гледам
. Дали ще изнаглее, а? 
Връзката е прикючила отдавна...вероятно от естествена смърт...ама като гледам и с доста помощ. Тя че е залитнала по друг е залитнала, ама аз нещо не вярвам, че и ти си чак такова цвете каквото се опитваш да се изкараш. Познавам хора дето се смятат за прекрасни пък всъщност са трън в г*за особено ако трябва да живееш с тях. Тя не те иска и не е щастлива очевидно, не виждам смисъл да се прави изкуствено дишане на нещо отдавна умряло.
"Относно моето поведение и характер, мисля, че съм копие на баща си, който като цяло не се вслушва много в майка ми. И той крещи, вика, майка ми го търпи (предполагам, че те са останали заедно, заради децата, чуждото мнение и прочие; все пак са живяли в друг строй и порядки).
Уоу, аз съм копие на баща си.!? Винаги съм казвал, че не искам да приличам на него и виж какво стана. Пълно копие Sad. Направо нямам думи...А съм се опитвал да се променя. (жена ми е правила забележки, че съм като него). Явно трудно човек се разграничава от родителите си."
Не е извинение...че си копие на баща си и крещиш..най-малкото е науважително и тя ти го е казала. Крушката си има опашка винаги. Нещата с години са били яко зле, другия човек не е причина той е симптом на вече приключилите неща. И не я защитавам, че скача от един клон на друг, защото това обикновено е пълна греда, но всеки сам преценява как ще си живее живота.
Ако трябва да съм честна ми лъха на манипулативен нарцисизъм от твоя страна особено с тази "осъзнатост"...надявам се да е само в моята глава и да греша
"Относно моето поведение и характер, мисля, че съм копие на баща си, който като цяло не се вслушва много в майка ми. И той крещи, вика, майка ми го търпи (предполагам, че те са останали заедно, заради децата, чуждото мнение и прочие; все пак са живяли в друг строй и порядки).
Уоу, аз съм копие на баща си.!? Винаги съм казвал, че не искам да приличам на него и виж какво стана. Пълно копие Sad. Направо нямам думи...А съм се опитвал да се променя. (жена ми е правила забележки, че съм като него). Явно трудно човек се разграничава от родителите си."
Не е извинение...че си копие на баща си и крещиш..най-малкото е науважително и тя ти го е казала. Крушката си има опашка винаги. Нещата с години са били яко зле, другия човек не е причина той е симптом на вече приключилите неща. И не я защитавам, че скача от един клон на друг, защото това обикновено е пълна греда, но всеки сам преценява как ще си живее живота.
Ако трябва да съм честна ми лъха на манипулативен нарцисизъм от твоя страна особено с тази "осъзнатост"...надявам се да е само в моята глава и да греша
Определено не съм "цвете". Както прочетохте до сега, се опитам да изложа отрицателните си качества. Просто търся емоционална подкрепа, защото ми е много трудно да споделям на приятелите и близките си (от малък съм така, защото много хора, на които съм се доверявал, са ме предавали по един или друг начин). Опитвам се да изляза от ситуацията с достойнство.
Нещо друго за мен, не зная защо, но винаги когато съм бил вкъщи (независимо с гадже или без) не ми се говори изобщо. А като съм сред хора, не спирам да говоря. Наистина ми е много странно. Осъзнавам го. Искам да си почивам вкъщи ли, не зная. Но го е отнасяла половинката ми (може би вече бивша).
По едно време си мислих да ходя и да говоря с Него, защото знам кой е. Даже исках да стигна до саморазправа. Но после си казах, дали изобщо има смисъл (имам приятел, който поради подобни причини, има условна присъда). Аз реално нямам проблем с Него, а с жена ми (и то доста нерешени навременно проблеми). Изкушения има винаги, въпросът е дали ти им обръщаш внимание.
Нещо друго за мен, не зная защо, но винаги когато съм бил вкъщи (независимо с гадже или без) не ми се говори изобщо. А като съм сред хора, не спирам да говоря. Наистина ми е много странно. Осъзнавам го. Искам да си почивам вкъщи ли, не зная. Но го е отнасяла половинката ми (може би вече бивша).
По едно време си мислих да ходя и да говоря с Него, защото знам кой е. Даже исках да стигна до саморазправа. Но после си казах, дали изобщо има смисъл (имам приятел, който поради подобни причини, има условна присъда). Аз реално нямам проблем с Него, а с жена ми (и то доста нерешени навременно проблеми). Изкушения има винаги, въпросът е дали ти им обръщаш внимание.
Ама защо си го причиняваш това, да четеш чатовете? Какво ти носи това, освен яд и тъга и самосъжаление...? Няма смисъл. Насочи енергията си в обратна посока - напред, а не назад.
Моя бившия и той ми четеше тука коментарите/може и още да ме чете, де, не знам/... И що? Къв е смисъла... Да се ровиш в душата на човек, към когото вече знаеш, че нямаш път.
Не изпадай в ролята на жертва. Продължи си гордо напред.
Пп. Това пък последното да ходиш да се разправяш, ще е още по-тъпа грешка. Нямаш работа повече, ни с нея, ни с който и да е. Имаш работа със себе си. Там си насочи енергията. Използвай си свободата за излекуване и самоусъвършенстване.
Моя бившия и той ми четеше тука коментарите/може и още да ме чете, де, не знам/... И що? Къв е смисъла... Да се ровиш в душата на човек, към когото вече знаеш, че нямаш път.
Не изпадай в ролята на жертва. Продължи си гордо напред.
Пп. Това пък последното да ходиш да се разправяш, ще е още по-тъпа грешка. Нямаш работа повече, ни с нея, ни с който и да е. Имаш работа със себе си. Там си насочи енергията. Използвай си свободата за излекуване и самоусъвършенстване.