И пак за проговарянето...

Първо се ходи на логопед, отделно тест на слуха, гледане на юздичка, после вече се ходи на невролог и детски психиатър. Има си определен ред за всичко.Наистина много е хммм как да го кажа...неудачно когато хора несблъсквали се  с това почнат да дават съвети, да вадят статии и прочие!
И само да кажа че благодарение на бг мама и на майките от темата за труднопроговарящите деца успях да реагирам и да заведа детето, защото всеки ме успокояваше-ама той ще си проговори сам...бла бла!

Всъщност ЛЛ е първият, който трябва да следи И за това как се развива езиково детето, защото това дете ходи на консултация на всеки три месеца след годинката. Майката не е длъжна да се сеща, нито да чете дали трябва да води детето при някого или не, някои дори не са чували думата логопед. ЛЛ често просто претупват консултациите, а и сред самите тях има достатъчно неглижиране и дори бих казала невежество, често се държат точно като лелките пред блока с мантрата "ще го израсте, знаеш ли моят племенник...".  По0нататък децата започват да ходят и при личния зъболекар - той също може да види, ако му се гледа, как е подезичната връзка или на горната устна, защото там също може да има нещо. Обаче и той не си прави труда да види. Също и в бебешка и ранна детска възраст децата поне веднъж се налага да отидат на УНГ, а ако лекарят реши да си свърши работата добре, ще направи най-елементарния тест за слух. Та, има поне трима лекари по веригата, преди да се стигне родителят сам да се чуди дали да предприеме нещо и изобщо да стигне до идеята за логопеда или за проверка на слуха.

Изхождайки от опита с моя син, мога да посъветвам авторката за няколко неща:
1. Да намали клипчетата и телевизията, особено тези на чужди езици.
2. Да разглежда книжки с картинки, като се опитва да приучава детето на нови думи.
3. Да пее детски песнички на български.
4. Да работи върху фината моторика - всякакви занимания, които я подобряват.
5. Ако до 2.5 години детето не е сформирало речников запас от поне 100 думи, които да използва активно, не прави прости изречения от по 2-3 думи, да се консултира с логопед.
6. Да не вярва на приказки от сорта, че то ще го израсте, на стрина Гицка внукът проговори на 4 и пр. Колкото по-рано се започне работа с детето, ако то има проблем, толкова по-добре.
7. Да следи за начина на хранене - твърди храни, самостоятелност, интерес към храната, защото това също има връзка и с говора.
8. Да следи за изпълнението на прости инструкции (Дай топката), като постепенно ги усложнява (Дай топката от кухнята. Донеси топката от кухнята и я сложи в тази кутия).
9. Да следи за зрителния контакт между нея и детето, между детето и другите хора.

Като се абстpахиpаме от личните споpове и нападки, нали отчитате факта, че говоpим за дете на година и седем месеца, което пpи това казва някои неща. Дали не пpекалявате малко с всички тези съвети за логопеди, психолози, невpолози, pязане на юздички и т.н. Ако беше на 2 и 7 бих се съгласила с всичките, но сега ми се стpува, доста пpесолено.

Милинка, хубав пост.

Добър въпрос. Отговорът сигурно ще те удовлетвори, но има един проблем и той е, че има необходимост от развитие в ранната детска възраст, развитие, което касае не само родители ами и обществото, в което детето се развива. Има едни обществени норми, които се "обработват" (учат) цял живот. Още с тръгването на градина на детето, се започва с норми за поведение и социализация. Речевото развитие на детето е базов и ключов фактор за усвояване и прилагане на тези поведенчески и социални норми. Ако детето ти беше изолирано от обществото в ранна детска възраст, на никого нямаше да му пука кога е проговорило. Но децата ни са част от обществото и ние сме длъжни да следим и насърчаваме тяхното развитие, за да може да се впишат в обществото. Без комуникация няма социализация. В градината детето трябва да може да комуникира, за това трябва да може да говори, така че да бъде разбрано посланието.

Това, което бгтатко, е копирал, съвпада с развитието на моето дете, например. Не са глупости, ами доста добра насока. Не съм чела проучвания, чудейки се кога ще проговори бебето, защото винаги ми е бил по-интересен процесът на възприемане на понятията. Както ви казах, аз съм лингвист и моите лични набюдения казват, че на практика процесът е като процесът на изучаване на чужд език на подраснал индивид. Никаква разлика не виждам. Както аз съм научила испанския на 11 годишна възраст, така и бебето ми е научило българския, само че, ако аз с моя мозък съм започнала да комуникирам на испански след 6 месеца изучаване на езика в испанска среда, то процесът при бебето е малко по-дълъг, тъй-като при него паралелно тече и физическо развитие. Но начина на проговаряне е идентичен: първо речник (съществителни и определителни), после въпросителни местоимения и междуметия, после прилагателни и после глаголи, последно местоимения. Синтаксис се усвоява преди морфология. Почва от прости и стига до сложни изречения в рамките на 3 години. За да почнеш да комуникираш на чужд език е задължително да слушаш преди това. При възрастните има страх от грешка, при бебето няма и за това целия процес е естествен.

На въпроса защо едните повече слушат преди да проговорят, според мен причината е физическото и умственото развитие и капацитет на определена възраст. Това вече е строго индивидуално. Но проговори ли детето, започне ли да комуникира, значи е достигнало това физическо и умствено развитие. От там нататък зависи от родителите и най-близкото обкръжение как ще се възпроизвежда комуникацията. Защото важното е да се осъществява тази комуникация, а не да се спъва с лексикални изисквания. Лексиката постоянно се обогатява, лексиката на чужд език не бива да бъде пречка за осъществяване на комуникация с детето. Ами напротив, щом тя е по-лесна за усвояване и запомняне от тази на майчиния език.

Не знам, при мен този начин е проработил. Ако някой друг е пробвал моята теория, ще ми е интересно да сподели впечатления.

Никога не съм ограничавала детето си откъм езици, защото всеки пасивен език е богатство, което за напред ще бъде плюс, когато реши да го превърне в активен.

Да, отчитам факта, че детето е малко под 2.годишно, затова дадох достатъчно предложения как да подпомогне детето, а не съм я засилила да ходи на психолог, логопед, психиатър и каквото там се изписа. Ако беше моето дете нямаше да чакам, а щях да започна да се занимавам по-активно вкъщи, както описах по-назад нещата за филмчета, телевизор, хранене и т.н.  И да не каже някой сега, че мии е лесно да дам такъв съвет, защото съм логопед, само ще кажа, че същите тези неща съм ги правила с моите деца навремето, макар да се развиваха като по учебник (това го следях всеки месец по медицинския картон какво трябва да може да прави едно детее). Би трябвало след няколко месеца да има положителна промяна.

Аминка, може да си лингвист, обаче механизмът на научаване на език при децата е различен. Твоите лични наблюдения са си твои лични наблюдения. Твърде амбициозно е да генерилазираш личните си наблюдения и да ги превръщаш в стандарт или правило. Дори откъм културна гледна точка е различен. Обичайно децата първо научават съществителни, обаче често при азиатците са глаголите (някои хипотези дори твърдят, че затова при азиатците математиката се усвоява по-лесно от децата, защото при проговарянето децата използват и научават много повече глаголи в сравнение с европейчетата). И на родния, и на чуждия, ако ще пет езика да са, детето пак винаги ги слуша първо по простата причина, че в бебешка възраст няма как да ги проговори, то сформира езиковата система по пътя на опита и грешката, прави си фийдбек и т.н. На всичко отгоре едновременно учат и морфология, и ситнаксис, и фонология, и всичко. Децата учат език по много различен начин от възрастните.

Без да съм специалист, от логопедите, които работят със сина ми, знам, че навременното проговаряне влияе върху обучението впоследствие в първи клас. Най-вече в частта с изчистването на речта, правилното говорене и чуване, което се отразява на правилното писане, когато дойде ред на първи клас.
Иначе казано, по-късното проговаряне води до по-късно оправяне на говора и са по-вероятни проблеми при обучението за правилно писане.

Абсолютно е така, а който твърди, че нямало значение, само си приказва врели-некипели.  И понеже езиковите проблеми се отразяват на всичко, винаги си личи кога едно дете е било при логопед  - то излиза от кабинета ограмотено още преди да е започнало училище и има доста добри познания за езика. Дори едно нищо и никакво Л или Р да се прави, пак детето излиза с много добри познания и езикова култура.

Андариел, когато някой ви говори за стандарти (визирам дългия пост на бгтатко), го оплювате, че били неосновани, генерализиращи глупости. А, когато някой сподели лични набюдения, го оплювате, че държал да се превърнат в наложен стандарт. Е, или нямате угодия, или въобще не се интересувате от други гледни точки, опити и мнения. Щом е така, дискусията на темата е приключила.

Нещо не си разбрала. Нищо не съм оплюла по стандартите, защото те са важни и зная как се разработваха, колко време и познавам поне половината от хората, които ги правиха. Стандартите са си стандарти и те не зависят нито то бъгътаткото, нито от мен, нито от теб.
Не само се интересувам от другите гледни точки, а ги и анализирам за себе си. Но не съм длъжна да се съгласявам с другите гледни точки, ако са некомпетентни. В случая бъгътаткото се изказва на ниво пейката пред блока и няма какво да го коментирам.

Аз те разбирам, чувстваш се засегната, че не се съгласявам с всичко което пишеш, и ти е още по-неприятно, защото уж пишеш като лингвист, обаче всъщност пишеш от личните си наблюдения върху себе си и децата си.Също разбирам, че изобщо не те удовлетворява това, че се аргументирам, а ти е важно, че не се съгласявам с теб. Сори, ама няма как да се съглася с нещо, с което просто няма каак да се съглася, само и само да не се обидиш или засегнеш на лингвист.

Андариел,

нещо не разбрах това за писането и пренебрежението. Както и да е, да не се караме. Мир!
Не, не съм рак - везни съм.

Според мен никой няма да ти отговори, защото никой не знае отговора. Не знам какво пише в дебелите книги на логопедите, може и да има нещо, но се съмнявам да има чак такива задълбочени изследвания. Да, всички са съгласни, че късното проговаряне забавя развитието на детето, тук никой не спори. Но дали проговорилото дете на 2 години, ще е по-различно от проговорилото на 2 г. и 10 м. никой не може да каже.
Според моите лични наблюдения около 4-5 годишна възраст децата се изравняват и трудно може да се различи проговорилото дете на година и половина от проговорило на две и половина. Говорим за деца без проблеми в развитието.
Моят син беше доста "мързеливо" бебе, ако изобщо има такова понятие. И ни препоръчаха физиотерапия (не е недоносен, няма физически проблеми). Тогава доста литература изчетох. И в един американски форум една майка доста упорито питаше каква ще е разликата ако остави детето да следва естествените си темпове и ако го води на терапевти. Дали има голямо значение дали ще проходи на 12 или на 15 месеца. Ами никой не се нае да отговори на въпроса.

За съжаление всичко се разбира на финала, обаче няма как, ако не ти хареса ефектът, да се върне ленната назад и детето пак да стане на 2, но да се поеме по другия път. Затова е по-добре да се направи нещо, отколкото да не се направи нищо, защото правенето ще е от полза, докато неправенето... може да бъде всичко ок, ама ако не е ко прайм ся? Аз с мое дете не бих си правила експеримент да видя дали ще си следва естествения ход или няма да си следва. Десет месеца са си десет месеца,  а за едно дете на 3 това е почти една-трета от живота му. Все едно при човек на 30 да се чака 10 години. Кой ще чака да минат десет години от живота му, за да види какво ще се случи? Досега на никое дете не е навредило да му се обръща повече внимание и да го учат вкъщи на раззни неща, да общуват с него.

Моето мълча или само с подобна нечленоразделна реч до 2 години. Стигнахме до невролог, ама не някакво светило, дето и под вола, теле ще намери. Наблюдаваше я. На 2 години като почна да сочи всичко и да пита- Та? и ние казваме. На 2 и половина изпреварваше речевото развитие на 3 годинишните. В момента и се молим да млъкне   Освен че не спира да говори е и с много богат речник и мнение. Проходи и късничко, та съвсем да ни пищиса на 1, 6 години. Честно , бях решила , че е в аутистичният спектър, а тя просто си се е развивала според нейният си ритъм.

Племенника също проговори късно - на 3 години и нещо. Баща му също е бил така , сега е адвокат......мисля си, че има и нещо генетично.

Относно прохождането, установихме, защо "закъснява", с халтави стави е и не е била стабилна и не се е чувствала уверена да се пузне, но реално ходеше хваната или за уокъра на годинка. Аз също съм с халтави стави и до ден днешен си патя, а и ми е противопокзано всякакви енергични спортове, лесно си изкълчвам и навехва крайниците. Мисълта ми е, че е възможно това да  е ритъма на развитие на детето, а и до 2 години няма нищо подозрително да сричкува само....особено пък ако е момченце.