Случи ми се нещо странно XVII

Koлко интересно!
Какво е твоето тълкуване- занемарена къща-излиза ,че в съня ти е по-стара -т.е еот по-късен етап.
Същевременно,сестра ти е с дълга,шарена рокля,което би съответствало на минало.

Нямам тълкуване. За първи път срещам близък от сегашен живот в тези пътувания. Иначе, аз тук съ разказвла, видях един свой предишен живот. В него бях капитан на кораб, някъде 16-17 век. Помня как изглеждах, как бях облечен, какъв беше кораба, и как потънахме...

Момичета, с моята приятелка, с която сме изключително близки, открихме  следните съвпадения. Разбира се, може и да не значат нищо,или просто да търсим под вола теле, но на нас ни се сториха доста странни.
И двете сме родени на числото 1, но в различни месеци. Нейното дете е родено 16 в моя месец, а моето дете- на 28 в нейния месец. До тук нищо странно. Но веднъж с майка ми се рсзговорихме и тя каза, че съм избързала да се родя, термина ми бил на 16. На шега споделих това с приятелката ми и тя каза, че ще пита и нейната майка кога й е бил термина. Знам, че е родена с ниско тегло в 8 месец. Писа ми след малко и каза, че е шокирана. Термина й бил за 28- ми.
Оттогава вече сме сигурни, че имаме специална връзка, но не знаем каква точно е тя.

Днес ми се случи нещо супер странно и ако някой е запознат с поверия и суеверия, нека каже поне за добро ли е или за зло. Сутринта излязох,  но ми се стори, че заваля и се върнах да си взема чадъра... След като излязох го разперих и малко по-късно се усетих, че не вали. После пък едно черно и огромно куче се залепи за мен и ме преследваше през целия път, помислих, че ще ме хапне за закуска. Вървейки си по пътя първия човек който срещнах, с намерение да го помоля да изгоним кучето се оказа роднина на една жена, която страшно много ми помогна в живота и от поне година искам да говоря с нея. Спрях я за малко, оказа се че познава кучето и по нейни думи било добро.... чудихме се как да го изгоним, но то си тръгна само, слава богу. Според вас, разперения чадър без да вали и черното куче, което ме преследва символ на какво е? Дали е предизвестие за лоши събития?

Аз знам, че не е хубаво да се отваря чадър ако не вали или си в закрито помещение, ама...диветини са за мен.
Общо взето нищо странно не виждам в случките ти.

Съншайн, мисля, че малко си се филмирала. Недей да търсиш лоши знаци там, където ги няма, успокой се.
Ще дам пример със себе си. Два дни преди ужасно тежък кандидатстудентски изпит, за който се бях готвила 2 години и както се сещате, вече бях топка от нерви, на улицата черна котка ми мина път. Е, колкото и да ви е смешно, разревах се като малко дете още там, защото реших, че ще ме скъсат и всичките ми усилия ще отидат по дяволите. Е, невероятно, но факт - изкарах 6,00. 😂😂😂 Така че не си втълпявай глупости за бъдещи злини, породени от чадъри и черни кучета.

Кучето вероятно просто е било гладно и се е надявало да му подхвърлиш нещо.Ако е искало да те захапе, нямаше да върви с теб толкова време.За чадъра - на всеки се случва да се заблуди.
За черните котки ми е много мъчно, защото заради суеверия често не си намират дом или биват подритвани навън.Имам черен котарак, голяма душичка е.Да знаете, ако ви мине черна котка път, животното просто отива някъде

Днес в нета попаднах на една интересна история относно случките със съдбовен заряд (така да ги нарека)..., случки, за проявата на които за мен единственото смислено обяснение е намеса свише:

"По тоя повод (Денят на победата) ще ви разкажа една история. Преди години имах колежка, готина жена, почти пред пенсия, а веднъж нещо се заговорихме и тя ми каза, че нейният баща бил участвал в тази последна фаза на войната...Не го помнела, че била 4-5 годишна, но имала ярък спомен как майка й плачела по цели нощи и все го чакала, а той така и не се върнал и те така и никога не разбрали къде бил убит...И въпреки че се водел безследно изчезнал, майка й все повтаряла, че не може баща й да изчезне безследно...

Минаха няколко години и един ден моята колежка донесе бонбони за „Бог да прости“ – майка й била починала, а скоро след това замина на екскурзия в Унгария, да се поразсеела нещо, че майка й все й се явявала насън и е такива работи...

А като се върна, пожела да ми каже нещо... Както пътували часове из унгарската пуста (докъдето ти поглед стигне, само поле), взело да става такава жега, че повече не се траело...И тук да спрат, там да спрат, шофьорът казал, че наблизо насред полето имало чешма, иначе първата бензиностанция била далеч...

И слезли, тръгнали през някакви жита по тясна пътека и някъде навътре, на 200 -300 м, стигнали чешма с паметниче пирамида... И тогава тя ми каза:“И, Мире, ти можеш ли да си представиш, че както се наведох, пих вода и си наплисках лицето, случайно погледнах паметничето над чучура и в тоя момент усетих как светът пред мен се завърта... Погледът ми падна върху едно име и това име беше името на баща ми...И стоя и не мога да помръдна, и слънцето ме пече, а съм на някакво безкрайно унгарско поле, в средата на нищото, и чета ли чета името на баща ми и не мога и не мога да повярвам, че аз разбрах къде е загинал, но не и мама..."

А аз слушам като тресната и не знам и не знам какво да й кажа...И когато се освестих, тя продължи: „И знаеш ли, същата нощ в хотела в Будапеща сънувах мама:“Казвах ли ти, че баща ти не може да изчезне безследно...“

Боже, какви човешки трагедии... И да няма днес кой да помене българските войници, участвали в последната фаза на Втората световна война...И какво да кажа друго, освен че ние българите все повече и повече се превръщаме в отрицание на самите себе си...."


....
Дописвам: Публикувах го и пак си го чета и стигам до следния извод: След като е починала майката, тя се е "срещнала" с бащата. И след това, по време на сън се явява на дъщерята за да я насърчи за пътуването до Унгария... Т.е. майката вече е научила за лобното място на мъжа си. Искала е да накара дъщеря си да го намери, просто... Но, дъщерята май не си е дала сметка за това - останала е с разбирането, че само тя е научила къде е погребан баща й...

И аз мисля същото, майката е искала и дъщеря й да научи къде е загинал баща й. Тя самата го е научила преди дъщеря си.

Настръхнах от тази история за чешмата. Очите ми се насълзиха. И според мен майката е искала да заведе дъщеря си до лобното място на бащата. Няма случайни неща в този живот, макар да си мислим обратното.

Еха, това си е история за филм.

Като малка много често сънувах един и същи сън. Аз готвя в някаква кухня, където печката е в нещо като ниша, а стената е тухлена. До мен стои починалия ми дядо, с когото си говорим. Не отдавах значение. Смятах, че е заради липсата и заради това, че не ми беше истински дядо, но много много го обичах.
Обаче след като се ожених за ММ и направихме ремонта в кухнята, сложихме печката в същата ниша от съня ми. Тапетите в кухнята преди ремонта бяха със същата тухлена шарка. При първото ми готвене след ремонта, цялата картинка ми се стори много позната, докато не се сетих за този сън. От тогава съм го сънувала.
Да не говорим, че сега живея по-близо до града на дядо ми, отколкото до моя роден град.

Не, не - един филм винаги носи усещане за художествена украса, което е в ущърб на истината в историята. Според мен такива истории трябва само да се разказват между хора, които си имат доверие...

Между другото, сещам се и аз за една моя си случка (не знам дали вече не съм я разказвала тук, дано не се повтарям)... Навремето ми се случи да си харесам едно момче по време на едно 10-дневно събитие в София. (Тогава аз живеех на над 100 км от София.) Усещах, че и той ме харесва, ама до края нищо между нас не се случи. И така, прибрах си се в нашия град, но това момче не ми излизаше от акъла - ни той, ни аз се осмелихме за каквито и да е уговорки да се срещаме след събитието, камо ли за нещо повече... Даже и телефоните не бяхме си разменили, просто никаква връзка... Така един ден просто реших че ще се кача на влака и ще отида в София - ей тъй да се помотая и да си дам воля на въображението, че някак си случайно по улиците може и да се срещнем... И точно така се случи! На Витошка буквално се сблъскахме на входа на някакъв магазин, който даже не беше нищо особено, не и на каквато и да е известна фирма.  И двамата се изненадахме, а той ми вика: "Ха, какво правиш в София?" И аз излъгах нещо от сорта, че трепя време до влака ми. И тогава той ми предложи да отидем на кино... Естествено, отидохме - гледахме Джурасик Парк ( беше току-тръгнал по кината).... Нататък историята ни нямаше развитие, но и до ден днешен смятам, че тая ненадейна среща не беше случайна според представите ми за случайност...

После все се замислях дали ако бях пряма и откровена, и му кажех "Дойдох специално с мисълта да те срещна случайно!" щеше ли да ми повярва?! Ха-ха! ... Хората не вярват на някои истини, докато сами не се сблъскат с тях, затова и не се осмелих да му я кажа - знам ли (?), можеше да си помисли, че съм го следяла някак...

Вярвате ли в силата на мисълта? Вярвате ли, че ако постоянно мислите за някого, може да предизвикате обратна връзка?
Или пък, че ако един човек е постоянно в мислите и сънищата ви, той мисли за вас?

Аз съм склонна да вярвам в силата на мисълта ми. (Последната история, която разказах си я обяснявам точно с това. И други случки съм имала, в които в моменти на силна концентрация по конкретно желание почвам да усещам предчувствие за резултатното въздействие на тази сила, и прилив на необяснима увереност в успеха.  И той се случва - по много неочакван начин, но се случва...
Във всеки случай, нямам си никаква представя как успявам да го постигна, заради, което и не винаги стигам до успеха... Старая се да се концентрирам, но май само това не е достатъчно или не винаги уцелвам как да го направя.
За обратната връзка - да и в това вярвам. Но също не знам как да си го обясня - в някои случаи става, в други - не. По-вероятен е успехът при връзка с близък роднина или приятел. Изглежда близостта я имаме и на подсъзнателно ниво, което не умеем да контролираме осъзнато...(не знам дали звучи смислено, но не знам как точно да го обясня.)