Информацията, естествено, не се губи, но не е пеперудка, да лети в пространството и да си я уловиш. Значи има причина да излезе точно сега. Причината е важна за теб, не за приятелката, затова я виждаш. Всичко, което виждаме, се отнася до нас, независимо кои са действащите лица в картината. Може да се изясни скоро, а може и въобще да не стане ясно. Повечето от нещата не успяваме да разберем, защото виждаме само фрагмент, цялата картина в процеса на много инкарнации е скрита. Не се виждаме в перспектива и губим смисъла.
- Публикувана: 10 март 2018, 07:24 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2018, 16:06 ч.
Случи ми се нещо странно XVII
Просто виждах, че е тъжна и умислена, но определено нямаше нищо общо с онази смазваща болка по загубата на синовете. Виждах и усещах, че е нещастна, но наистина мисля, че не бях аз. Беше тя, с нейното лице, но със старовремска прическа и облечена в една от онези помпозни аристократични рокли с кринолин. А и аз принципно съм много сензитивна, мога да усетя много добре емоциите на човек, което винаги ми е играело лоша шега, защото се натоварвам с чуждото нещастие.
Но защо сега ми се даде да видя такова нещо, това е въпросът?
Възможно ли е просто да улавям някакви минали събития от пространството? Информацията за миналите времена е някъде там, тя не се губи, може просто да съм я уловила, защото въпросното момиче ми е близко и съм с отворени сетива за всичко свързано с нея?
Но защо сега ми се даде да видя такова нещо, това е въпросът?
Възможно ли е просто да улавям някакви минали събития от пространството? Информацията за миналите времена е някъде там, тя не се губи, може просто да съм я уловила, защото въпросното момиче ми е близко и съм с отворени сетива за всичко свързано с нея?
Слугинята мисля, че не съм, защото я видях за кратко и не я усетих като себе си. Мъжът й не го видях изобщо, но пак нямам такова усещане. Бях като страничен наблюдател, все едно ми се прожектираше филм... А и с въпросната приятелка сме в перфектни отношения, нищо не делим, само се подкрепяме. Нямаше ли да ни е обтегната и кармична връзката в този живот, ако бях един от двамата?
П.С. Преди да сънувам тези неща не мислех, че е възможно човек да ги види спонтанно, вярвах, че трябва някой да те вкара в регресия на специален сеанс...
П.С. Преди да сънувам тези неща не мислех, че е възможно човек да ги види спонтанно, вярвах, че трябва някой да те вкара в регресия на специален сеанс...
Слугинята мисля, че не съм, защото я видях за кратко и не я усетих като себе си. Мъжът й не го видях изобщо, но пак нямам такова усещане. Бях като страничен наблюдател, все едно ми се прожектираше филм... А и с въпросната приятелка сме в перфектни отношения, нищо не делим, само се подкрепяме. Нямаше ли да ни е обтегната и кармична връзката в този живот, ако бях един от двамата?
П.С. Преди да сънувам тези неща не мислех, че е възможно човек да ги види спонтанно, вярвах, че трябва някой да те вкара в регресия на специален сеанс...
П.С. Преди да сънувам тези неща не мислех, че е възможно човек да ги види спонтанно, вярвах, че трябва някой да те вкара в регресия на специален сеанс...
Слугинята мисля, че не съм, защото я видях за кратко и не я усетих като себе си. Мъжът й не го видях изобщо, но пак нямам такова усещане. Бях като страничен наблюдател, все едно ми се прожектираше филм... А и с въпросната приятелка сме в перфектни отношения, нищо не делим, само се подкрепяме. Нямаше ли да ни е обтегната и кармична връзката в този живот, ако бях един от двамата?
П.С. Преди да сънувам тези неща не мислех, че е възможно човек да ги види спонтанно, вярвах, че трябва някой да те вкара в регресия на специален сеанс...
П.С. Преди да сънувам тези неща не мислех, че е възможно човек да ги види спонтанно, вярвах, че трябва някой да те вкара в регресия на специален сеанс...
Имаш ли усещането, че летиш? Имаш ли усещането, че пътуваш? Или направо виждаш някаква ситуация?
Към Алиса са въпросите, знаем се иначе с lechugitka
Ън, нямам чувството, че летя или пътувам. Просто ми се дава като тематичен сън, но някак вътрешно знам, че не е просто фантасмагория, а нещо по-голямо. И въпреки това не мога да го контролирам, просто ми се случва веднъж на няколко месеца такова преживяване, без да съм го искала или да съм си го поставяла за цел, става с лекота. Единственият път, когато съзнателно исках да преживея регресия и отидох на сеанс, нищо не се получи. 😁😁😁 Знанието при мен идва, когато си поиска, никаква власт нямам над себе си. И затова се чудя какъв е смисълът на всичко това, какъв е дълбокият вселенски замисъл и има ли такъв.
И затова се чудя какъв е смисълът на всичко това, какъв е дълбокият вселенски замисъл и има ли такъв. 
Джулая: Това включва и други желаещи да опитат подобен опит и то под техен контрол. Има една програма (аудио) на Института Монро. Казва се Gateway Voyage. Потърсете я из торентите. Големината и е около 4.5-5Gb. В нея са музикални файлове, които използват технологията Хеми Синк, за да постигнат подобни състояния и то под контрола на човека, който я слуша. Освен това се и самообучавате да постигате след време всичко това и без музикалните файлове. В нея има много неща започвайки от навлизане в Алфа-Тета-Делта нива и продължавайки с НВК (невербална комуникация която се използва там) и се стига до контролирано излизане от тялото по свое желание и действие в астрала в зависимост от желанията и задачите. Отделните състояние там се наричат Фокуси. Като след фокус 17 мисля всичко останало е изцяло в астралното ниво. Вълните са доколкото си спомням 6, но мисля че имаше и 7-ма. Всяка от х3 файла. Повече информация може да намерите на www.monroeinstitute.org
Ън, нямам чувството, че летя или пътувам. Просто ми се дава като тематичен сън, но някак вътрешно знам, че не е просто фантасмагория, а нещо по-голямо. И въпреки това не мога да го контролирам, просто ми се случва веднъж на няколко месеца такова преживяване, без да съм го искала или да съм си го поставяла за цел, става с лекота. Единственият път, когато съзнателно исках да преживея регресия и отидох на сеанс, нищо не се получи. 😁😁😁 Знанието при мен идва, когато си поиска, никаква власт нямам над себе си. И затова се чудя какъв е смисълът на всичко това, какъв е дълбокият вселенски замисъл и има ли такъв.
И затова се чудя какъв е смисълът на всичко това, какъв е дълбокият вселенски замисъл и има ли такъв. Някой ден не просто ще излезеш усещайки го, но ще видиш и астралното си тяло.
Иначе щом нямаш спомен за самото пътуване, то става на свръхбърза скорост. Не знам как и кой я избира(вероятно подсъзнанието), аз също се придвижвам най-често по този начин. На мен поне ми казаха, че подсъзнанието предава информация на съзнанието по този начин. Не знам с каква цел. Тези, дето сме на по-ниско ниво изобщо не разбираме защо се случват тези неща и не можем да ги контролираме. В друг живот ще можем вече, всичко е натрупвания. Някои са по-напред, други по-назад, а някои още не са започнали.
Ами просто се случва. Когато излизаш, го правиш с астрално тяло, което прилича на физическото, но е...без кости, като желе е. Може да изглежда и доста стряскащо, ако е по-грубо и в някой момент го виждаш как изглежда. По-важно е усещането за него, отколкото видът му. Разбираш какво значи да нямаш ограничение, каквото е физическото тяло. Няма чувство за физически величини като тегло, студ, болка и т.н.. Тъй като физически усещания липсват, всичко е емоция, много по-силно и...истинско. Тялото ни пречи да разбираме емоциите, чувствата, защото сме твърде заети с тегобите му. Ти вече си го разбрала, сама казваш, че си уловила емоциите на богатата аристократка, "усетила си я".
Приятно е усещането да се движиш без да усещаш препятствия, както когато си с физическо тяло. Няма какво да притъпява емоцията, разума е напълно отстъпил място на чувствата.
Приятно е усещането да се движиш без да усещаш препятствия, както когато си с физическо тяло. Няма какво да притъпява емоцията, разума е напълно отстъпил място на чувствата.
Звучи много интересно, но същевременно и малко страшно. Мен специално леко ме е страх и мисля, че това е в основата да не мога да се отпусна и да контролирам регресиите си. Не съм сигурна, че трябва да се ровим в тези минали неща, които, без да искаме, могат да окажат влияние и върху този ни живот и то невинаги позитивно... Не знам дали съм права, просто разсъждавам...
Последното ми пътуване от преди часове. Този път знаех, че е пътуване, а не сън, защото можех да контролирам придвижването си. Попаднах на познато място от днешни дни - домът на мои близки. Но всичк беше ужасно различно - къщата, уж същата, но сива, небоядисана, с бели пердета. В дворът имаше едно дърво, което и сега го има. Около него играеха деца, побързах да ги видя кои са. Питах се - кои са тези деца? Бяха облечени странно. Момичетата, около 12-13 годишни бяха с дълги цветни рокли. Вървяха и си говореха, момчетата бяха под дървото и се смееха. Не ги разпознах. Приближих се до момичетата и видях сестра си. Тя беше една от тях. Исках да й се обадя, но тя беше погълната от разговора, и изобщо не ме виждаше..