Случи ми се нещо странно XVII

SenkoTron, не ти е лесно и на теб.

Искам да ви разкажа нещо, което може да ви се стори смешно. От дете имам някакъв спомен, който изобщо не мога да разгранича дали е сън, гледана сцена от филм или реалност. Постоянно  присъства в съзнанието ми, обаче изобщо не мога да си спомня и разбера от къде се е взел този спомен и с какво е свързан. Просто някакъв епизод в съзнанието, без да го свързвам с нищо. Още по- странното е , че "споменът" има и аромат. Много специфичен аромат. Споменът е с две същества, ниски с големи кафеникави глави и големи очи. Просто ме гледат. И миризмата. От къде се е взел този спомен в съзнанието ми- нямам идея. Но ме преследва цял живот много натрапчиво.

Преживяла си го. Възможно е да е било в астралното пространство, не тук, но си го преживяла и ти се и запечатало като спомен.

А какви са били тези същества? Аз бих ги определила като извенземни...

Всичко може да е било. Може би мисъл форми, може нещо по-реално, не знам....

Здравейте,
Темата ме грабна от пръв поглед. От доста време ви следя и днес най-накрая се престраших и аз да споделя нещо.

След погребението на майка ми аз и мои роднини се прибрахме вкъщи да си починем. Стаята в която бяхме е изцяло остъклена, където и да седнеш все си до прозореца. Само да вметна, че майка ми и нейният брат ( тоест вуйчо ми ) бяха в много лоши отношения. Както си седяхме и си разговаряхме прозореца до вуйчо ми изпращя и се напука без никаква видима причина. Не беше прекалено топло, а навън нямаше  жив човек, а и никой не е докосвал прозореца. Така и не го сменихме остана си напукан все едно някой е хвърлил камък, уцелил го  е, но удара не е бил достатъчно силен, за да го счупи. С течение на времето от тази пукнатина започнаха да падат много мънички стъкалца, но никой не обръщаше внимание  до 40-ия ден от смъртта на майка ми. На този ден малко преди да тръгнем към гробищата пак изхвърча стъкло и на мен ми писна. Казах: " Няма ли най-накрая да се счупи и  падне проклетото стъкло  може да пострада някой " и  в този момент стъклото  със страшен трясък се свлече на пода.  Така и не намерих логично обяснение на това. Всичко се случи в къщата ни на село където за  1 ден я минала я не минала 1 кола затова изключих и звукови вибрации.
Така като го обяснявам не изглежда кой знае какво ама тогава всички изтръпнахме и жени и мъже и деца.

Сега се сещам и за още нещо. Около година преди да почине баба ми сънувах починалия ми дядо няколко пъти как идва и ми казва, че е дошъл, за да прибере баба. Тя почина на 26.11, а дядо ми е роден на 27.11 .

VickyTaylor, би ли описала по-подробно съществата и аромата? Стана ми любопитно.
И аз съм на мнение, че това е спомен, а не просто фантазия.

Аромата много наподобява на този в игралните зали с много машинки. Нещо такова е. Съществата- запечатало ми се е, че са с големи, мазни глави, светло кафяви. Очите мисля, че бяха сини.

Някои сънища са толкова реални, че оставят чувство за истинност и впоследствие се оформят като спомен. Може и да си сънувала и да си се уплашила, което да е оставило трайна следа в съзнанието ти. Не изключвам и възможността да си ги видяла наистина, но ми се струва по-малко вероятно. А и какво е произтекло от тази среща, ако е била истинска?

Да, аз не исключвам нито една хипотеза, напълно възможно е да е било сън. Децата лесно се впечатляват от такива неща. От срещата нищо не произлезе, както го описах в началото, нямам никакъв спомен за преди и след това нещо.
Сега си спомних и за един много странен сън като дете. Сънувах един глас, който ме викаше, гласът беше женски, викаше ме бавно и имаше ехо. Станах и се запътих към гардероба. Тогава спях с майка ми, тя ме видя и ме попита какво правя там, а аз не знаех защо съм там.

Като говорим за странни сънища, аз преди година сънувах сън, който ми прилича на минал живот на много близка моя приятелка. Действието се развиваше преди около 2 века в Англия. Тя беше господарка на голям имот, от аристокрацията, и имаше две малки деца, но беше нещастна. И аз не разбирах защо - беше млада, красива, богата, с на пръв поглед хубаво семейство. И преди няколко седмици отговорът дойде. Отново сънувах същата ситуация и разбрах защо беше тъжна. Мъжът й й изневеряваше с прислужницата в имението.
Сигурно затова в този живот тя е в обратната позиция на втория човек...
Нямам идея защо ми се даде да видя такова нещо, ако наистина това е нейна минала реинкарнация. Може би, за да я разбера, знам ли..

Много е странно  да получиш възможност да видиш предишна инкарнация, която не е твоя. Обикновено виждаме себе си. Тази приятелка може в онзи живот да е заемала особено важно място в живота ти и нейния живот да се преплита по някакъв начин с твоя, да дава отражение върху теб. Иначе няма логика да проследяваш нечия съдба. Успя ли да видиш себе си в онези времена? В някаква роля там, на някой от семейството й може би? Със сигурност трябва да научиш нещо и ти от този живот и тези отношения, но не си успяла да разбереш какво, защото не си се познала там. Иначе...да я разбереш по-добре...да, но в такъв случай трябва да виждаме всеки друг, та да го разберем по-добре. Не е логично, има още нещо.....

Ън, не се видях там, нямаше ме, бях просто страничен наблюдател и виждах живота й. Виждах как си прави пикник на тревата в голямото си богато английско имение, в пищната за онова време рокля, две малки деца - момиченце и момченце тичат покрай нея, а тя е нещастна и ужасно тъжна, умислена. Защото знае, че мъжът й има връзка със слугинята.
Аз наистина много обичам тази моя приятелка, имам силна връзка с нея и може би затова видях нейн живот. Може и тогава да сме били приятелки, но просто не стигнах дотам.
Иначе мисля,че съм сънувала и свой минал живот. Бях майка на двама рицари от ордена на тамплиерите през Средновековието. Усещах, че са загинали по време на кръстоносен поход и изпитвах раздираща в гърдите болка. Вървях и разпитвах хората дали са виждали синовете ми, но вътрешно знаех, че са мъртви. Сигурно затова сега това ми е май-големият страх в този живот и може би ми се показа, за да се отърся от него...

Хмммм...а когато гледаше животът й изпитваше ли някакви чувства, както болката по двамата сина, загинали в кръстоносен поход?
Веднъж гледах отстрани как убиха един млад мъж в гръб и първоначално го възприех като някой друг, не знаех какъв е и защо виждам смъртта му. Но после изведнъж усетих какво изпитва, когато разбра, че умира, цялата му емоция. Тоест чак когато разбрах, че съм вътре в тялото му се усетих, че съм аз и виждам как ме убиват в друг живот.
Възможно е да е объркване някакво...логично е да виждаш себе си. Или има някаква важна причина да ти се показва това. Важна за теб. Не за нея.

Просто виждах, че е тъжна и умислена, но определено нямаше нищо общо с онази смазваща болка по загубата на синовете. Виждах и усещах, че е нещастна, но наистина мисля, че не бях аз. Беше тя, с нейното лице, но със старовремска прическа и облечена в една от онези помпозни аристократични рокли с кринолин. А и аз принципно съм много сензитивна, мога да усетя много добре емоциите на човек, което винаги ми е играело лоша шега, защото се натоварвам с чуждото нещастие.
Но защо сега ми се даде да видя такова нещо, това е въпросът?
Възможно ли е просто да улавям някакви минали събития от пространството? Информацията за миналите времена е някъде там, тя не се губи, може просто да съм я уловила, защото въпросното момиче ми е близко и съм с отворени сетива за всичко свързано с нея?