Приятелството между мъж и жена

Аз пък не знам какви приятели имам.
Не съм авто механик, но моите коли ги поддържам за момента без автосервизи. Мога да кажа, че се справям добре. И колко пъти се е случвало да кажа на приятел, мъж, жена, няма значение - приятелско семейство - "Ако има нещо с колата дайте да погледна преди да отидете в сервиза, ако е нещо което знам - ще ви помогна". След известно време ги чувам - "Колата е в сервиза, да ни хвърлиш до там да я вземем". "Що е в сервиза?". "Ами заминал някакъв сензор и люссс ги остъргали 500 кинта плюс самата част. И от 50-60 кинта станало 500-600. "Ами не искаме да те притесняваме". А мен ми е интересно. Аз се човъркам с кеф. И вече спрях да предлагам помощ. Ядосвам се ей така на ум. Но след като могат да си плащат да ги кундят, значи си го заслужават.

Абуто, искаш ли да станем приятели? 😄

Сега, ако кажа "Да", почват едни мисли... и простотии някакви.
Ако каже "Не", значи съм дрисльо някакъв.
Бе, няма проблем. Приятели сме.

Обогати ми речника, човече Благодаря !
Може ли да ползвам глагола и в други теми на други бг-мами?

Не му е правилна потребата в случая.
Туткам, бавя, мотая е кундя, накундя.

Пара в артък не се кунди

Аааа, зависи от де си. Това за което говориш Ms.Gorgeous, по нашия край е "кумиш". Кундя си е баш в смисъла употребен от колегата. Разбира се доста свободно, "широко" се ползва.

Това "обстоятелство" принципно не е константна величина и търпи промени и развитие във времето.  Както и има свойството да се появява в някои случаи особено когато влака замине, така да се каже .
Иначе съм съгласен, такова признание не носи нищо в такава ситуация,  защото тези неща си личат. Както интереса на единия, така и дали другия го споделя. Естествено коректно е да се свалят картите, но не се знае какви ще са отношенията след това при липса на такъв интерес от другата страна.

Е, всяка ситуация трябва да се разглежда сама по себе си. А и зависи кой е мъжът и кой жената.
В твоята ситуация, rf, като ти си бил влюбеният в приятелката, по-скоро е било грешка да я оставяш да ти реве продължително на рамото, а е следвало да заявиш по-решително претенции, бих казала. Да вижда в теб мъж с типичното за този пол поведение (т. е. по-агресивно и завоевателно), не просто приятен човек. Дори да е поставена в ситуация да избира всичко или нищо, т. е. да не може повече да си затваря очите за чувствата ти и да се разсейва.
В противоположния случай жена едва ли би имала успех с такова поведение към приятеля си, защото много се разменят ролите.

Знам как се краде чуждо гадже, правил съм го успешно,  ама не съм сигурен дали този подход щеше да е удачен тук. Тя беше влюбена в приятеля си, кви ли не изпълнения негови понесе и в каквито състояния съм я виждал, и винаги пак се връщаше. Не знам къв беше правилния подход в случая, бях решил да я напия някоя вечер и да действам без приказки, ама тя беше наясно с желанията ми и много внимаваше да не се окаже в такава ситуация. Даже мислих вариант да се разправя директно с него, обаче такава намеса във връзката и нямаше да я приеме добре. От друга страна ми е казвала, че не може да сложи край на отношенията им и че съжалява, че не се е получила връзка между нас преди, но не допускаше някво развитие в тази посока. Изобщо много объркващо ми действаше всичко тва и просто не знаех как да процедирам.

Другия проблем на агресивния подход е, че дори да я бях получил, нямаше никва гаранция, че ще се влюби така и в мен. Или просто ще съм някъв заместител, утешителна награда. За тва държах сама да си реши проблемите и да можем евентуално да започнем на чисто. Което не се случи.

Иначе съм съгласен, не трябваше да допускам толкова сближаване с нея. Изглежда е грешка като цяло такова приятелство, просто не може да съществува на такава основа. Защото между нас привличане винаги е имало, така започна всичко, с флирт и опит за връзка, няколко разминавания от двете страни, дълго време тя ме искаше, а аз не и обръщах внимание, след което се хвана с онзи. Малко тийн истории си бяха де, ама после приятелството след тях се превърна в нещо, дето и аз не знам как да го определя.

Явно историята е била по-сложна, отколкото мислех.

Бил е джереме - вриш и кипиш ♥
Я сега да лапне така

Ако хората се познават отдавна, но са пропуснали времето да се загаджат или са били заедно известно време, може и да се получи. Но да са вече улегнали, със стабилни връзки/бракове и да не са се разделили с лошо.
Вярвам, че жените нямат проблем да общуват и да са приятели с хора, които не харесват като мъже. Но за мъжете това не важи особено. Дори когато осъзнават, че тая жена няма да ги избере никога, се навъртат наоколо.

Изненадват ме повечето мнения в темата. Аз имам почти толкова приятели мъже, колкото и жени - с някои от тях сме приятели от 15+ години; с някои сме били колеги; с някои от жените им сме близки приятелки поотделно; през това време сме били и необвързани, и обвързани, и женени... Просто с всеки от тях още отначало е било ясно и за двете страни, че сме само приятели и не е имало химия за нещо повече. Може би само от страна на един от тях е имало интерес в началото на познанството ни, но бързо отшумя.

Не съм изчела още цялата тема,но от моя опит не мисля че има истинско приятелство между мъж и жена ,което да не е имало искане поне от едната страна на нещо повече в даден момент. Аз съм точния пример за това . Най-добрият ми приятел го познавам от повече от 10 години запознахме се като тийнеджъри , тогава за кратко време се почувствахме много близки еднакви интереси за музика за разбирания абе всичко. Първо аз го харесах а той все през времето имаше дългодишни връзки с някоко момичета, аз също съм била с други, но начина по който ме гледаше и аз него се виждаше че има повече  ,докато след няколко години имаше период в който прерасна с целувки прегръдки на един рожден ден , е тогава той ми каза че през всички години ме е обичал както никоя друга и винаги ще е така. Но в този момент аз се изплаших страшно много какво ще стане с приятелството ако го развалим изплаших се и от моите силни чувства и го отблъснах е за това съжалявам и до днес. Вече имам дете и мъж , с който нещата не се получават , но седя заради детето  и все още обичам този мой “най-добър приятел” , с който пак подържаме контакти но рядко ,защото… ее причините се подразбират от горе написаното. Тъжно е винаги съм се питала какво щеше да стане ако тогава бяхме си дали шанс дали връзката щеше да ни се получи и до днес да сме заедно няма как да знам … но такъв е живот.

Най-добрите ми приятели са мъже, с които не сме си допаднали в секса.. Приятелки жени нямам.
Най-добър приятел ми е съпругът ми.