Е затова е и възможно. Когато имат, твърде е невероятно да се случи 
Така е.
Не че пак не може, но настъпват много драми,а няма смисъл.
- Публикувана: 11 март 2018, 08:21 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2018, 23:08 ч.
След развода честите посещения на отсъстващия родител в дома на детето
Така е.
Не че пак не може, но настъпват много драми,а няма смисъл.
Скрит текст:
И аз говоря от личен опит.
И пак казвам - никога не съм ги карала или изисквала от тях каквото и да било.
Изобщо моето его го няма в схемата.Може би говориш за частен случай , какъвто е вашият. Ти достатъчно близка ли си с някой от двамата си родители , за да знаеш какво им струва времето , прекарано заедно , след развода , заради теб. Ако те са ок един с друг , това е вече друга тема. В твоя случай , ти си инициатор на някакви събиранки , след развод , на едно и също място и по един и същи повод. Извинявай , дано да греша, но според мен задоволяваш собственото си его. Освен ако твоите родители не са се развели по някакви фискални , финансови , или други материални причини. Ако е било лично по развода , то остава лично. Мое мнение само. Просто , замисли се , защо те продължават да ти пристават на акъла с тези съвместности ? И от своя гледна точка , и от тяхна.
Естествено , аз си пиша от личен опит , защото за мен разводът ми беше резултат от антагонизъм. И от желание да продължа напред , без изобщо да се въртя и анализирам бившият дали , как и какво. Миналото е в миналото. И той е там. А общото ни дете е наше. Но ние вече не сме двойка. И детето ни , в резултат на уважението и към двамата си родители , не би ни подложило на подобно изпитание- съвместно канене някъде.
Всеки случай е различен , де.
Естествено , аз си пиша от личен опит , защото за мен разводът ми беше резултат от антагонизъм. И от желание да продължа напред , без изобщо да се въртя и анализирам бившият дали , как и какво. Миналото е в миналото. И той е там. А общото ни дете е наше. Но ние вече не сме двойка. И детето ни , в резултат на уважението и към двамата си родители , не би ни подложило на подобно изпитание- съвместно канене някъде.
Всеки случай е различен , де.
И аз говоря от личен опит.
И пак казвам - никога не съм ги карала или изисквала от тях каквото и да било.
Тяхното също.
Това,че партньорите остават в миналото като партньори, не означава непременно,че не могат да прекарат някакви часове или дни в компанията си.
И,да,достатъчно близка съм и с двамата,за да съм убедена,че на никого от двамата това не носи негативност.
Въпросът тук е те искат ли го това. Или го правят в компанията СИ , заради детето СИ. Каза , че си близка с тях. Очевидно имаш предвид , че компанията ИМ / взаимната/по поканата ТИ , им е ОК. Но това е само едно хипотетично твърдение. Освен ако не правиш опити за ги събереш. Които могат и да ти се получат , при ситуацията , която описваш. Хора всякакви. Аз продължавам да твърдя , че общото НИ дете в никакъв случай не би си позволило да НИ постави в такава ситуация на заедност , само защото е Коледа , дали сме соло , или с парнтьор , е без значение. При вас явно има някакви нюанси. Които не правят случаят извънреден , а по-скоро, различен . Което ти не си обяснила. А прокламираш възможност двама разведени родители да ходят с охота съвмеснво при отрасналото си дете .Ами , не е нормално да е нормално
Не бих могла да се наема да осъждам кое е нормално и кое не.
За мен е абсолютно нормално и не виждам нищо ненормално в това,което се случва пред очите ми от тяхна страна и даже както казах го намирам за много смислено и достойно поведение на възрастни,помъдрели хора.
Едно е да се налага да живееш с някого с когото не се разбираш и не си щастлив, друго е да прекараш в компанията му няколко часа и дни за да видиш усмивката на детето си.
За мен не е нормално при разпадане на едно семейство да се почва велика война на егото,но масовият случай е такъв ( едва ли това ще го направи по-нормално за мен ).
Познавам не малко двойки,които след раздялата си,комуникират абсолютно по-добре отколкото преди нея. И това си има обяснение.
Що се касае до моите родители - да,искат го и го правят,защото го искат.
А не , защото се изисква от тях.
Преценили са,че плюсовете на това да са в добри отношения са повече от минусите.
И в крайна сметка аз наистина не разбирам защо една раздяла непременно трябва да води до война м/ду хората.
За едно дете няма нищо по-хубаво от това да прекара Коледа с двамата си родители.И не е вярно,че ако можеш да караш празниците с някого непременно можеш да живееш с него
И не става дума изобщо само за Коледа.
И по други поводи се е налагало да се ,,търпят,, отново заради общото ИМ дете
Ми,получава им се.
И не мисля,че плащат свръх цена.
Не виждам как да сложиш интереса на детето си пред твоето его може да бъде нещо лошо или нелогично.
За мен е абсолютно нормално и не виждам нищо ненормално в това,което се случва пред очите ми от тяхна страна и даже както казах го намирам за много смислено и достойно поведение на възрастни,помъдрели хора.
Едно е да се налага да живееш с някого с когото не се разбираш и не си щастлив, друго е да прекараш в компанията му няколко часа и дни за да видиш усмивката на детето си.
За мен не е нормално при разпадане на едно семейство да се почва велика война на егото,но масовият случай е такъв ( едва ли това ще го направи по-нормално за мен ).
Познавам не малко двойки,които след раздялата си,комуникират абсолютно по-добре отколкото преди нея. И това си има обяснение.
Що се касае до моите родители - да,искат го и го правят,защото го искат.
А не , защото се изисква от тях.
Преценили са,че плюсовете на това да са в добри отношения са повече от минусите.
И в крайна сметка аз наистина не разбирам защо една раздяла непременно трябва да води до война м/ду хората.
За едно дете няма нищо по-хубаво от това да прекара Коледа с двамата си родители.И не е вярно,че ако можеш да караш празниците с някого непременно можеш да живееш с него
И не става дума изобщо само за Коледа.
И по други поводи се е налагало да се ,,търпят,, отново заради общото ИМ дете
Ми,получава им се.
И не мисля,че плащат свръх цена.
Не виждам как да сложиш интереса на детето си пред твоето его може да бъде нещо лошо или нелогично.
Какъв ти е "интереса" пък на тебе, да ги събираш, двама възрастни, които са решили, че не искат да са заедно? Това е по-скоро за подклаждане на някакви фантазии твои, че са истинско семейство. Бих го спряла още в зародиш подобно нещо.
И защо постоянно се описваш, като "дете"?! Кога ще пораснеш, на 50?
И защо постоянно се описваш, като "дете"?! Кога ще пораснеш, на 50?
И за мен е странно.
Още повече хората масово после имат нови връзки, не стоят задължително сами да чакат какво ще им нареди детето за празника.
Между другото моя приятелка се беше навила да карат заедно семейни празници заради детето и после спряха, понеже тя се чувстваше много зле след това.
Още повече хората масово после имат нови връзки, не стоят задължително сами да чакат какво ще им нареди детето за празника.
Между другото моя приятелка се беше навила да карат заедно семейни празници заради детето и после спряха, понеже тя се чувстваше много зле след това.
Какъв ти е "интереса" пък на тебе, да ги събираш, двама възрастни, които са решили, че не искат да са заедно? Това е по-скоро за подклаждане на някакви фантазии твои, че са истинско семейство. Бих го спряла още в зародиш подобно нещо.
И защо постоянно се описваш, като "дете"?! Кога ще пораснеш, на 50?
И защо постоянно се описваш, като "дете"?! Кога ще пораснеш, на 50?
Ами спирай го.
Под ,,интереса на детето,, имам предвид щатието и усмивката на детето.
Описвам се като дете, защото за тях винаги ще съм такова.
А и тези им отношения датират от времето,в което наистина бях дете.
Изобщо не си фантазирам,че са семейство , още повече пък истинско.
Между другото моя приятелка се беше навила да карат заедно семейни празници заради детето и после спряха, понеже тя се чувстваше много зле след това.
Ако някой се чувства зле след това - не е ок.
Предполагам,че в такива случаи има още някакви непреодоляни чувства и емоции от самата раздяла.
При моите родители - отдавна са отминали всякакви такива.
Между другото моя приятелка се беше навила да карат заедно семейни празници заради детето и после спряха, понеже тя се чувстваше много зле след това.
Ако някой се чувства зле след това - не е ок.
Предполагам,че в такива случаи има още някакви непреодоляни чувства и емоции от самата раздяла.
При моите родители - отдавна са отминали всякакви такива.
Какъв ти е "интереса" пък на тебе, да ги събираш, двама възрастни, които са решили, че не искат да са заедно? Това е по-скоро за подклаждане на някакви фантазии твои, че са истинско семейство. Бих го спряла още в зародиш подобно нещо.
И защо постоянно се описваш, като "дете"?! Кога ще пораснеш, на 50?
И защо постоянно се описваш, като "дете"?! Кога ще пораснеш, на 50?
Ами спирай го.
Под ,,интереса на детето,, имам предвид щатието и усмивката на детето.
Описвам се като дете, защото за тях винаги ще съм такова.
А и тези им отношения датират от времето,в което наистина бях дете.
Изобщо не си фантазирам,че са семейство , още повече пък истинско.
Май не за тях, а за себе си още си дете. Щастието и усмивката ... когато събереш на една маса разведени хора? Сериозно? Доста деца в пред пубертетна възраст, се отнасят по-зряло, към отношенията на родителите си и към света изобщо.
Между другото моя приятелка се беше навила да карат заедно семейни празници заради детето и после спряха, понеже тя се чувстваше много зле след това.
Ако някой се чувства зле след това - не е ок.
Предполагам,че в такива случаи има още някакви непреодоляни чувства и емоции от самата раздяла.
При моите родители - отдавна са отминали всякакви такива.
И аз се извинявам но на каквото и да ти прилича - не е клише,а частен случай ( моето семейство ).
Не се изживявам като никаква, просто споделих,че не виждам нищо ненормално в добрите отношения след развода и дадох собствен пример.
Кво го грее детето ли ? Ужас.
Като за капак ще кажа,че и с бившия си съпруг съм в добри отношения.О,ужас.
Между другото моя приятелка се беше навила да карат заедно семейни празници заради детето и после спряха, понеже тя се чувстваше много зле след това.
Ако някой се чувства зле след това - не е ок.
Предполагам,че в такива случаи има още някакви непреодоляни чувства и емоции от самата раздяла.
При моите родители - отдавна са отминали всякакви такива.
И аз се извинявам но на каквото и да ти прилича - не е клише,а частен случай ( моето семейство ).
Не се изживявам като никаква, просто споделих,че не виждам нищо ненормално в добрите отношения след развода и дадох собствен пример.
Кво го грее детето ли ? Ужас.
Като за капак ще кажа,че и с бившия си съпруг съм в добри отношения.О,ужас.
Чиста манипулация и изнудване. За "усмивката" на разведеното им "дете", което вече е на 20, 30, 40 - колко?
Между другото моя приятелка се беше навила да карат заедно семейни празници заради детето и после спряха, понеже тя се чувстваше много зле след това.
Ако някой се чувства зле след това - не е ок.
Предполагам,че в такива случаи има още някакви непреодоляни чувства и емоции от самата раздяла.
При моите родители - отдавна са отминали всякакви такива.
И аз се извинявам но на каквото и да ти прилича - не е клише,а частен случай ( моето семейство ).
Не се изживявам като никаква, просто споделих,че не виждам нищо ненормално в добрите отношения след развода и дадох собствен пример.
Кво го грее детето ли ? Ужас.
Като за капак ще кажа,че и с бившия си съпруг съм в добри отношения.О,ужас.
Чиста манипулация и изнудване. За "усмивката" на разведеното им "дете", което вече е на 20, 30, 40 - колко?
Нищо общо.
Нещата се случват без манипулации и изнудване.
Между другото моя приятелка се беше навила да карат заедно семейни празници заради детето и после спряха, понеже тя се чувстваше много зле след това.
Ако някой се чувства зле след това - не е ок.
Предполагам,че в такива случаи има още някакви непреодоляни чувства и емоции от самата раздяла.
При моите родители - отдавна са отминали всякакви такива.
И аз се извинявам но на каквото и да ти прилича - не е клише,а частен случай ( моето семейство ).
Не се изживявам като никаква, просто споделих,че не виждам нищо ненормално в добрите отношения след развода и дадох собствен пример.
Кво го грее детето ли ? Ужас.
Като за капак ще кажа,че и с бившия си съпруг съм в добри отношения.О,ужас.
Между другото моя приятелка се беше навила да карат заедно семейни празници заради детето и после спряха, понеже тя се чувстваше много зле след това.
Ако някой се чувства зле след това - не е ок.
Предполагам,че в такива случаи има още някакви непреодоляни чувства и емоции от самата раздяла.
При моите родители - отдавна са отминали всякакви такива.
И аз се извинявам но на каквото и да ти прилича - не е клише,а частен случай ( моето семейство ).
Не се изживявам като никаква, просто споделих,че не виждам нищо ненормално в добрите отношения след развода и дадох собствен пример.
Кво го грее детето ли ? Ужас.
Като за капак ще кажа,че и с бившия си съпруг съм в добри отношения.О,ужас.
Е как какво го грее детето ?
Първо не е театър ( тоест не го правят лицемерно ).
Наистина ли смяташ,че ,,детето не го грее,, в какви отношения са майка му и баща му и техните отношения (или липсата им )( било то и след развода ) и,че те не рефлектират в/у него ?
На най-примитивно четене се сещам за личният пример,който дават.
Мога да изброя и доста други неща,но няма смисъл.