Аз ли съм станала прекалено дребнава или имам основание?

Ами звънни! Сигурен съм и той мисли същото по въпроса!

Абе все жената трябва да мисли, да мъкне, да прави фрешове...каква е тая работа?

Ще си скапеш панкреаса така. 5 шоколада са 250 грама чиста захар, четвърт пакет. Ти си знаеш, но не е никак разумно.

Стига бе, нищо му няма на мъжа. Просто егоист и инфантилен, толкова ли не сте срещали такива мъже? Че те под път и над път са.

Шоколад мога и аз да ям без задръжки. Без диабет, без наднормено тегло.
Ключ на шкафа със забранените неща, няма друга оправия.

След всичко описано ми идва да кажа, че в тоя човек грам мисъл няма.
Чак ми е трудно да повярвам и си мисля, че авторката преувеличава.

Ако всичко е истина просто не виждам как ще има оправия с подобен тип.
Ако пък прави на пук поне да си каже за какво е, какво го дразни. Все едно  става дума за малко дете.

Да бе, как ли пък не връща празните кутии и чинии в хладилника поради болест - връща ги от мързел, за да не ги мие, защото го мързи да ги сложи в миялната и предпочита някой друг да се заеме, затова и оставя съвсем малко размазано по стените, да изглежда, че не е изял съвсем всичко и затова има основание да върне остатъка в хладилника. Мърляч типичен, сигурна съм, че цял живот така е правил, но просто сега е станало проблем.

За Кобилкин >   Не бъди толкова сигурен, че ще се зарадва шефа, че вместо да работиш, ръсиш глупости тук. Или малко ни послъгваш и хич и не си на работа?

Това с изяждането на салатата преди да са седнали всички на масата, мога да си го обясня единствено, ако огладнява по-рано, отколкото по принцип сте свикнали да вечеряте. Както вече писах, сблъсквала съм се навремето с такъв проблем, но човекът си имаше логично обяснение и отделно - по-принцип си беше такъв. Обясняваше го с това, че като малък се е налагало много да гладува и да се съобразява със всички членове на родата. И в момента, в който се е отделил от тях, вече се чувства свободен да яде на корем колкото му душа сака. Също твърдеше, че усеща, че преяжда, чак когато вече много е прекалил. Просто "стомахът му не подавал сигнали към мозъка, че вече е нахранен." Другото обяснение беше в различния режим на хранене. Той се нахвърля на храната веднага след работа, след като цял ден не е почувствал нужда да хапне нещо. Докато аз през деня закусвам и обядвам леко и вечерта огладнявам някъде към 7-8. Така се получаваше едно разминаване. Аз реално след работа и разни ангажименти след нея, няма начин да съм сготвила за вечеря по-рано от 7. А той като се е натъпкал още в 5-6 часа, когато аз съм готова да сервирам вечерята, вече не е гладен. После огладняваше пак чак към 10, когато за мен беше абсурд да ям, и така - всеки се хранеше поотделно. Донякъде намалихме това разминаване, като започнахме да ходим заедно на тренировки. Тогава вече имаше някакъв шанс да седнем да се храним заедно.
Затова съм склонна да мисля, че разковничето за синхронизацията е, да започнете да правите повече неща заедно. Така и повече ще се забелязват нуждите на отделните членове на семейството.

Всеки може да си купи, ако му се пие. Никому не държа сметка за парите и за какво ги харчи. ММ е ненаситен на сокове и плодове, наистина. За плодове - да, понякога правя оранжада.
Пари имам, но аз самата не пия всеки ден фреш, нито детето.
Детето е с приоритет пред мъжа докато расте. И пред майката също.

Преди два дена си взе изследванията. Аз също му казвах че подобен апетит не е хормален. Здрав е като бик. Това е другото нещо което ме дразни. Ако мен ме боли нещо, него винаги го заболява повече. Не смея и не мога да се оплача, защото знам каква ще е реакцията. За това пък него все нещо го боли. Това беше другата причина да го помоля да иде на преглед. Направиха му много и пълни изследвания здрав е. Аз съм сигурна, че ако си ги направя, ще ми открият сто неща, защото имам реални проблеми, но мълча.

Ако изяде толкова, няма да се наложи ходенето където и да било.

Авторке, като правиш салата му отделяй в друга чиния, за да остане и за децата.

Защо така?

Това с неутолимия глад са пълни глупости.
Човек, който е гладен, но не е нагъл, си взима нещо набързо от хладилника за захапване. Не изяжда предвиденото за цялото семейство, в което жена му е вложила труд и време. Ако е достатъчно тактичен, дори помага на жена си за приготвянето, не да се тупне като бей на дивана с дистанционното и да му стоят диван чапраз.

ММ си признава честно, че няма мярка, и затова никога не яде от общ съд. Винаги иска да му сложа отделно "неговия пай".

Искаше ми да напиша точно друго, обаче реших че е малко грубо

Защо мълчиш, чакаш да пукнеш ли? Това, че той не ти щади силите, е видно, но ако и сама не го правиш, ще ставаш все по-зле, а и никой няма да ти обръща внимание, защото всички са свикнали, че никога нищо ти няма, сякаш здравата майка и съпруга им се полага по право и не е възможно да бъде болна или да я загубят. Така е като мълчиш.