Аз ли съм станала прекалено дребнава или имам основание?

Никога не ме е удрял. Ако искаш това да намекнеш. По принцип и много рядко повишава тон. Що се отнася до балканският манталитет. Не не търпя, защото някога така са учили бабите ни да търпят. Казах, че има много мнооого неща, които се слагат на везните, когато се замислиш да търпиш ли повече или не.

Добре, да приемем, че не е пързалка.

И значи по неговата логика, за да не ги бие децата, ги подяжда.
Този филм с тежкото детство съм го гледала. Дълги години извинявах определен тип поведение точно с това. Само че колкото и да се използва за оправдание, човек като не е излекувал травмите си, те с времето все по-често започват да се обаждат и все по-шантаво. Интересно, че чак сега се сещаш да споделиш тази подробност. Сякаш другите подробности са по-малко компрометиращи за човека...
Не знам при тази ситуация, ако не се обърне към психолог или психиатър, най-много да подлуди и теб и наистина съвсем да спре да ти пука.

Не, че нещо, ама след колко 10-15 години да се сетиш да се бориш за семейството... Ти преди да го създадеш (защото с твоя помощ се е случило това семейство), не знаеше ли какъв е мъжът, с когото излизаш, какви са дефицитите му, както се изразяваш? Ако знаеш, че майка му е луда (пак по твои думи), не се ли замисли? Не беше ли добре да се променяте в началото преди да поискате деца? Как ще промениш мъж на 40+ живял в една и съща среда н-брой години, обаче сега на съквартиранта му щъкнало, че вече не му се кефи? Как? Искаш да сте проформа семейство на всяка цена. Това е моето заключение. Крайно нездравословно за нито един от участниците в този фарс.

И аз не бих била крайна с диагнози и заключения. И бъдещето на авторката.
Дори терапиите, провеждащи се с години не биха могли да доведат до някакъв конкретен резултат и да го гарантират, а камо ли мнения във форум.
Човешката психика и поведение (за радост) все още са непредвидими в своята вариабилност.
За мен целта на авторката е да намери собствения си център – на баланс, себеуважение, харесване на себе си. От думите ѝ личи, че сякаш се е позагубила в грижите за децата, семейството, мъжа.
Тя на няколко пъти спомена, че ѝ липсва самочувствие като жена, не е от нахаканите ("метни коси" мацки, както ги наричам). Това не значи, че трябва да стане разгърдена фръцла, а да заяви женствеността си чрез поведението и отношението към себе си. И да го изисква от мъжа. Само така може да събуди уважението му. Когато вдигне летвата над него. Това при нормален индивид – който е способен на емпатия и обич, действа. Ако не е – за психопатите има специалисти. Не бих гонила вятъра.

Още малко предистория. Живяхме няколко години заедно на семейни начела, преди да сключим брак. Заедно сме от училищните ми години. Следвах и работех едновременно. Но вече живеехме заедно. Той не споделяше. Казваше ми че някой ден ще ми каже, но по натам. С майка му бяхме в добри отношения. Ходехме при нея. Не знаех обаче , защо когато ходехме да виждаме баща му, не трябваше да казвам после на майка му къде сме били. Отговора беше че не се разбират. Той не иска да я нарани и т.н. Ок. Тя се държеше добре с мен. В момента, в който нещата между нас станаха по-сериозни. Разбирайте заживяхме заедно. Майка му се обърна към мен на 180 градуса. Започнаха се нападки, обиди. Удряла ме е многократно. И аз тогава разбрах как всъщност тя се е държала с него като малък. Разбрах, че преди мен, той е имал и друга сериозна връзка (той е по-голям, не много), с която майка му е постъпила по същият начин и го е принудила буквално да се разделят. Явно аз се оказах за нея костеливия орех, защото опита всичко но не успя. Та така. Първите 2-3 години всичко беше ок. Знаех че има някаква семейна драма, но до там. После недоумявах как е възможно и защо тази жена започна да се държи така с мен. След това разбрах, че тя така си е живяла цял живот. Но не се отказах от него, заради нея. Обичах си го и тогава. За мен тази лудата не можеше да е причината да оставя него. Пак казвам. Тогава той беше грижовен към мен. И не се е държал така. Минахме момента с длъжен съм на мама за всичко, защото ме е родила. Време му трябваше да осъзнае, че не и е длъжен за нищо. Трудно се избиват такива неща, като от дете е възпитаван и му е набивано, че и е длъжен. След появата на първото ни дете и поредната изцепка на майка му плюс заплаха за развод от моя страна. Бързичко се отрезви .

Басила, благодаря много за този коментар. Това може би най-точно описва как се чувствам и какво трябва да направя. Това и смятам да направя.

Как ще те удря свекърва ти ???

Ааа, тука вече иде реч за специализирана помощ.Не искам да ставам трамплин на лудите.Сори! Дано темата помогне на някой друг! Айде със здраве..филма се превръща в цирк !😄

Тя заби шамар на новороденото ми бебе пред 20 души гости на кръщенето ни, само защото бяхме поканили и баща му. Какво остава на мен.

Е, вече и аз мисля, че темата е пързалка.

И ти позволи? И мъжа ти позволи? И не я изхвърли набързо навън?
Аз съм пас вече.

Пързалка, пързалка ама някой не е в ред;)

Аз предупредих да не зачекваме темата за майката, защото никой няма да ми повярва

Просто...класика в жанра.
МАйка му е същия психо насилник.Най-вероятно така е прогонила мъжа си, за нея той е бил просто средство да получи сина си.А после е вменила на сина си ролята на мъжа/глава на семейството.И както е видно, доста успешно.Обаче е искала това да продължава винаги, а не да "подари" мъжа в семейството на някоя друга. Предполагам, че по същия начин би прогонвала всяка потенциална "заплаха" за статуквото, което е създала.Ти просто си се оказала костелив орех и не си си тръгнала.

Изхвърлих я и нея и него пред всички. И му казах, че се развеждам. От тогава не съм я виждала. До миналата година. Нито тя беше виждала децата.