Ооо, ама това нищо не е! Да не те плаша, купонът тепърва започва. Пожарче, бягане от къщи ...
Обвинения, че го крадете или тровите...
Обвинения, че го крадете или тровите...
- Публикувана: 19 март 2018, 02:17 ч.
- Последно мнение: 29 март 2018, 20:59 ч.
За свекърите, мъжете и децата
Дете на годинка и малко и аз не бих оставила да си играе с нож. Щом имаш възможност и смяташ, че притежаваш достатъчно сили да се справяш сама, изнеси се. Нищо не е над живота и здравето на децата ти. Бъди подготвена обаче, че мъжът ти може да откаже да ти помага финансово и с грижи за децата.
Скрит текст:
П.С. Какво е "панчаревска трагедия"?
При наличие на три здрави, прави и вменяеми деца на дядото, да ми го изсипят на мен като ангажимент, не би се получило. Всички са те взели за канарче и са те превърнали в прилужница.
Нормално е да си сготвила и да отделиш и за дядото. Нормално е да му помогнеш с почистване, пране. Нормално е да му съдействаш със смяна на завивките.
Но да ти го тропосат като цялостен и ежедневен ангажимент, ами не, не е нормално. А да имат и претенции за навременност на услугата, е нахално.
Проблемът е в телевизора на мъжа ти и в начина, по който те възприема.
Нормално е да си сготвила и да отделиш и за дядото. Нормално е да му помогнеш с почистване, пране. Нормално е да му съдействаш със смяна на завивките.
Но да ти го тропосат като цялостен и ежедневен ангажимент, ами не, не е нормално. А да имат и претенции за навременност на услугата, е нахално.
Проблемът е в телевизора на мъжа ти и в начина, по който те възприема.
По-големият проблем не е дали ще помага, а дали ще пречи. Защото вчера при сериозен разговор ми каза, че мога да си ходя, но той ще гледа децата и ще им наеме детегледачка. На мен явно ми тежал семейният живот и не мога да се справя с гледането на две деца.
Нещо много са сгрешени представите на мъжа ти - ще наеме детегледачка да замести теб за децата, но няма да наеме болногледачка за баща си. И как детегледачката ще се справи и с болния? Въобще мъжът ти само си говори, но проблемът е, че не те смята за човек. Как така ще ти вземе децата? И ще те задължава да си всичко, което той би трябвало да е?
Щом вече сте говорили и така ти е казал, изчакай да иде на работа и си заминавай с децата при вашите. Обади му се веднага като си на сигурно място, че дядото е сам.
А приказката за копанката е:
Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.
Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.