За свекърите, мъжете и децата

  • 17 316
  • 150
  •   1
Отговори
# 15
  • Nice
  • Мнения: 946
Щом има малки деца в апартамента наистина не е много удачно да съжителствате с дядото.
Потърсете алтернатива за настаняване в свестен дом.
Ясно е, че не може за оставите човека на произвола, все пак е родител. Но съпругът да си поеме неговата част от задълженията. Ти с какво си длъжна на свекъра?
Опре ли ножа до кокала все снахите се нагърбват с основната грижа по болни свекъри. Що един път не съм видяла зет да обгрижва и да слугува на тъстове.

Гледай си децата и следи за безопасността им защото деменцията е коварна. Говори задължително с мъжа си. Обясни му, че настаняването в дом не значи, че зарязвате дядото. Просто вие не може да му осигурите адекватните грижи.

Кога в България ще направят нормални домове и ще се разбере, че тия хора имат право на грижи. И че е нормално роднините да не могат да им ги осигурят, защото не са специалисти? Rage
 И че пращането в дом не значи,че искаш да се оттървеш от родителя, а че му предоставяш възможност за по-нормолен живот с адекватно обгрижване.

# 16
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 287
 Да настаниш възрастен човек в държавен старчески дом никак не е лесно и мисля,че има  условие човека да няма собствено жилище.
В частните става по-лесно и по-бързо,но и те са пълни и е скъпо.
Най-евтиния хоспис ,който ние намерихме е 500лв.на месец.

# 17
  • София
  • Мнения: 13 241
Надали ще им излезе по-евтино, ако жената няма къде да иде с децата и излезе на квартира, а мъжът остане да се грижи за баща си (изискват се постоянни грижи при това заболяване и с напредването му мъжът трябва да спре да работи, което още повече ще увеличи разходите). Цената си струва, защото тя ще осигури сигурност и спокойствие в семейството.
В противен случай има 2 изхода - или се разделят и всеки се спасява сам, или изхвърлят дядото като куче. Нито един от двата варианта не ми изглежда нормален.

# 18
  • Мнения: 79
Здравейте, благодаря за отговорите и различните гледни точки.
Няколко отговора - живеем на първи етаж и историята с надвесването на бебето така или иначе завърши с изнасянето ми и престой при родителите ми за известен период.
Жилището е наше, но дядото ни е помагал през годините за изплащането му.
Имам особено мнение за домовете, така че не ми се иска да се стига до там.
Прави са тези, които пишат, че няма особен ефект от каквито и да било изисквания към човека. Той забравя доста бързо какво е било изискването. Кара си на автопилот като цяло. Но заболяването изважда "приятни" черти на характера. А той е свикнал цял живот да заповядва и семейството да изпълнява. А аз съм живяла в семейство, където жените са уважавани, ане са обслужващ персонал, та ми е особено обидна тази част. А дядото прави на пук - ако не му сложа да яде, не става да яде. Пробвала съм нарочно. Цял ден може да стои гладен и накрая като се прибере сина му му се оплаква как е бил оставен гладен. Понякога се оплаква и на дъщерите си. И някак си аз съм най-лошият човек на света само защото твърдо реших,че не желая да съм прислуга и няма да сервирам храна на хора, които все още имат физическата възможност сами да се справят.
А за децата ме е страх постоянно. А мъжа ми ме нарича хипохондричка и невротичка.

# 19
  • Мнения: 18 575
Не знам как издържаш. Аз не искам да си го и помислям. Но не мога да си представя живот дори със здрави роднини.

# 20
  • Наблизо
  • Мнения: 6 101
Цял ден може да стои гладен и накрая като се прибере сина му му се оплаква как е бил оставен гладен. Понякога се оплаква и на дъщерите си. И някак си аз съм най-лошият човек на света само защото твърдо реших,че не желая да съм прислуга и няма да сервирам храна на хора, които все още имат физическата възможност сами да се справят.

Щом има и дъщери,защо баш ти си оставена да си обслужващ персонал,и то безплатен и без право на глас?И аз съм с особено мнение за домовете,обаче каква ви е алтернативата?Не сте се насадили сами в тази ситуация,че сега ''да сърбате''.
Ти коя си им на тях,роб ли купен,плащат ли ти,че точно теб да оставят да прислугваш на дядото?

# 21
  • Мнения: 3 542
Значи и дъщери имал дядото. Но снахата трябва да го гледа. Трябва заедно да намерите друго решение, но мъжът ти не е прав да те обвинява, той ти е прехвърлил задълженията си на син, сестрите му също.

# 22
  • София
  • Мнения: 13 241
Специално за храненето е нормално при тази болест - някои ядат постоянно, други отказват, трети решават, че нарочно някой ги държи гладни и т.н.
Споменаваш, че човекът има дъщери. Т.е. съпругът ти не е единствено дете. В такъв случай да сядат със сестрите му и да намерят максимално бързо най-доброто решение, за да може ти да си спокойна и децата ти да са защитени. Дори и да е скъп частният дом, разделени разходите на 3 или повече деца, става съвсем поносимо.

# 23
  • Мнения: 18 575
И за мен е най-честно трите деца да си разделят разходите по дом за дядото.

# 24
  • Мнения: 79
Някак попаднах в странно патриархално семейство, където синът е единственият важен. Той е трето дете, но дядото най-много на него е помагал през годините и някак си и дядото и синът му смятат за съвсем естествено и задължително дядото да изживее старините си при нас. Т.е. И здрав да беше, пак тук би се озовал. Така че сестрите няма да имат никакво участие - ни в решения, ни в споделяне на разходи.
За безплатната болногледачка - така се чувствам, да. А дядото както се оправяше сам, месец-два след като се нанесох в апартамента за постоянно реши, че и той ще дойде тук.

# 25
  • Мнения: 18 575
Все пак си млада и имаш здрави нерви. Желая ти успех.

# 26
  • София
  • Мнения: 38 539
И за мен е най-честно трите деца да си разделят разходите по дом за дядото.

Подкрепям.  Като човек минал в последните години през същото.

Ако стане нещо опасно с някое от децата, веднага вдигаш скандал, ама яко! Рискът е огромен, за съжаление. Така, както е ок дядото в един момент, в следващия е способен на ужасна глупост.

# 27
  • Мнения: 9 196
Цял ден може да стои гладен и накрая като се прибере сина му му се оплаква как е бил оставен гладен. Понякога се оплаква и на дъщерите си. И някак си аз съм най-лошият човек на света само защото твърдо реших,че не желая да съм прислуга и няма да сервирам храна на хора, които все още имат физическата възможност сами да се справят.

Щом има и дъщери,защо баш ти си оставена да си обслужващ персонал,и то безплатен и без право на глас?И аз съм с особено мнение за домовете,обаче каква ви е алтернативата?Не сте се насадили сами в тази ситуация,че сега ''да сърбате''.
Ти коя си им на тях,роб ли купен,плащат ли ти,че точно теб да оставят да прислугваш на дядото?

Именно.

А мъжа ми ме нарича хипохондричка и невротичка.

А мъжа ти е грубиян и неблагодарен селяндур. И с времето най-вероятно ще стане същия нахал, като баща си, ако вече не е .

# 28
  • Мнения: 2 111
О, но щом има и други деца - поделят се разходите за един хубав частен хоспис или за наемане на гледачка и отделяне в друго жилище и толкова. ТИ не си длъжна да слугуваш на никого. Че и ще те критикува мъжът ти. Вероятно и той е наследил неговият нрав. Как изобщо се реши да се върнеш след като веднъж си се изнесла?
Иначе дядото значи е достатъчно с акъла си да ти прави напук, несядайки да яде цял ден и после да се оплаква от теб, ама-ха.

# 29
  • Мнения: 79
По темата за "ужасната глупост". Веднъж, докато сервирах вечерята дядото бе вече на масата, голямото ми дете - тогава малко над година обикаляше наоколо. И е посегнало към масата и взело ножът (не кухненски, а от тези вълнообразните). Аз изтръпвам и решавам, че имам малко повече крачки до детето и ако тръгна натам не е ясно дали то няма да се стресне. Казвам на дядото - вземи му ножа. А той ми се смее и вика - Нищо няма да му стане, той ножът не е остър. Е, наложи се да се затичал и да извзема ножът. И тогава започнах спор с дядото за това, че аз решавам кое е или не е опасно за детето ми и след като съм казала да му го вземе да не ми се смее насреща. Появи се мъжа ми и започна да ми се кара, защо викам на баща му. А аз виках. Сигурна съм, защото още помня как ми биеше сърцето. И тогава пак бях наречена истерична. Даже ми предложиха да ходя на психиатър, защото не се държа нормално и сигурно не са ми се наместили хормоните след раждане и кърмене. Разбирате ли? Казват ми, че не съм нормална. И аз почнах да се питам наистина ли не мога да погледна на ситуацията адекватно. Супер е тежко да започнеш да не вярваш на преценката си.

Общи условия

Активация на акаунт