Здравейте. Имам две малки деца и от две години живеем със свекъра ми, който е с деменция. Взехме го при нас заради невъзможността да се грижи сам за себе си. Аз съм по майчинство и по цял ден съм вкъщи. Но той отказва да спазва всякакви правила на дома - пие алкохол, не се къпе, крие си храна, оставя си хапчетата на достъпни за детето ми места, опитва се да го държи надвесен над терасата....Аз изнемогвам да държа очите си на четири вече. Как да опазя детето си? Синът му казва, че няма смисъл да се опитвам да постигна някакво разбиране от негова страна. Аз разбирам болестта, но той е още адекватен и всичко е по-скоро от характера му и идеята, че е решил, че цял живот е работил и сега трябва някой да му прислужва. Дори, когато бях бременна, ми се караше защо още не съм му сложила да обядва. Синът му е с променлив характер - понякога му се ядосва и ме защитава, понякога ми се сърди, защо не съм направила баща му или защо съм му се карала за нещо. Обмислям да напусна дома и да заживее сама с децата. Трябва ли да се опитам да потърся помощ от някакъв вид терапевт с идеята, че моите нерви може да са опънати след раждането на второто дете или съм в шах и мат и така или иначе няма адекватно решение на проблема.
- Публикувана: 19 март 2018, 02:17 ч.
- Последно мнение: 29 март 2018, 20:59 ч.
За свекърите, мъжете и децата
Хората са казали - старост нерадост 
само не разбирам хем е с деменция, хем казваш, че е адекватен? Според мен е много важно как се държи човек към възрастния човек - ако се държиш с него като с дете, той все повече ще се вдетинявя и по-добре няма да става. Дори и да си изнервена след раждането, когато човек по никакъв начин не се старае да спазва дадени норми няма как да не се ядосваш. Мисля че е крайно да си вземеш децата и да си тръгнеш, но пък и двамата мъже трябва ясно да разберат, че са пример за две малки деца и те са важните.
само не разбирам хем е с деменция, хем казваш, че е адекватен? Според мен е много важно как се държи човек към възрастния човек - ако се държиш с него като с дете, той все повече ще се вдетинявя и по-добре няма да става. Дори и да си изнервена след раждането, когато човек по никакъв начин не се старае да спазва дадени норми няма как да не се ядосваш. Мисля че е крайно да си вземеш децата и да си тръгнеш, но пък и двамата мъже трябва ясно да разберат, че са пример за две малки деца и те са важните.
Взимай си багажа и се махай. С такива няма оправия. Ще си прави каквото му скимне, ай сиктир. Един живот имаш и ти, и децата ти.
Мъжа ти, като много знае, да си го гледа той и да му слага обяд. Егати нахалството ...
Мъжа ти, като много знае, да си го гледа той и да му слага обяд. Егати нахалството ...
Salsisha, а знаеш ли я приказката за копанката и дядото под стълбите?
Все пак това е бащата на съпруга й. Човекът е болен. Много е лесно снахата и внуците да си вдигнат шапките. И синът му може да си тръгне с тях, а той да кара, както може. Идеален пример за грижовни деца, който после и техните деца да последват някой ден.
Axinora89, имате ли финансова възможност да наемете човек да се грижи за дядото и да го отделите от вас или да го изпратите в специализирано заведение? Щом не е в много тежко състояние, може в старчески дом, където имат съответните умения да се грижат за възрастни хора с подобни проблеми.
Все пак това е бащата на съпруга й. Човекът е болен. Много е лесно снахата и внуците да си вдигнат шапките. И синът му може да си тръгне с тях, а той да кара, както може. Идеален пример за грижовни деца, който после и техните деца да последват някой ден.
Axinora89, имате ли финансова възможност да наемете човек да се грижи за дядото и да го отделите от вас или да го изпратите в специализирано заведение? Щом не е в много тежко състояние, може в старчески дом, където имат съответните умения да се грижат за възрастни хора с подобни проблеми.
Тук мъжът ти е за бой. Той е човекът, който трябва да заеме позиция, ако децата му са застрашени по някакъв начин. Ти си майка и за теб на първо място е сигурността на децата. То по принцип съжителството със свекър или свекърва може да донесе много негативи, та си представям, ако са с такова заболяване, какво чудо е.
Здравейте. Имам две малки деца и от две години живеем със свекъра ми, който е с деменция. Взехме го при нас заради невъзможността да се грижи сам за себе си. Аз съм по майчинство и по цял ден съм вкъщи. Но той отказва да спазва всякакви правила на дома - пие алкохол, не се къпе, крие си храна, оставя си хапчетата на достъпни за детето ми места, опитва се да го държи надвесен над терасата....Аз изнемогвам да държа очите си на четири вече. Как да опазя детето си? Синът му казва, че няма смисъл да се опитвам да постигна някакво разбиране от негова страна. Аз разбирам болестта, но той е още адекватен и всичко е по-скоро от характера му и идеята, че е решил, че цял живот е работил и сега трябва някой да му прислужва. Дори, когато бях бременна, ми се караше защо още не съм му сложила да обядва. Синът му е с променлив характер - понякога му се ядосва и ме защитава, понякога ми се сърди, защо не съм направила баща му или защо съм му се карала за нещо. Обмислям да напусна дома и да заживее сама с децата. Трябва ли да се опитам да потърся помощ от някакъв вид терапевт с идеята, че моите нерви може да са опънати след раждането на второто дете или съм в шах и мат и така или иначе няма адекватно решение на проблема.
Не си прислуга.
П.П. Не говоря наизуст. И моят свекър се беше объркал, че след като свекърва ми почина, на мен се пада честта да му прислужвам.
Salsisha, а знаеш ли я приказката за копанката и дядото под стълбите?
Все пак това е бащата на съпруга й. Човекът е болен. Много е лесно снахата и внуците да си вдигнат шапките. И синът му може да си тръгне с тях, а той да кара, както може. Идеален пример за грижовни деца, който после и техните деца да последват някой ден.
Axinora89, имате ли финансова възможност да наемете човек да се грижи за дядото и да го отделите от вас или да го изпратите в специализирано заведение? Щом не е в много тежко състояние, може в старчески дом, където имат съответните умения да се грижат за възрастни хора с подобни проблеми.
Все пак това е бащата на съпруга й. Човекът е болен. Много е лесно снахата и внуците да си вдигнат шапките. И синът му може да си тръгне с тях, а той да кара, както може. Идеален пример за грижовни деца, който после и техните деца да последват някой ден.
Axinora89, имате ли финансова възможност да наемете човек да се грижи за дядото и да го отделите от вас или да го изпратите в специализирано заведение? Щом не е в много тежко състояние, може в старчески дом, където имат съответните умения да се грижат за възрастни хора с подобни проблеми.
И какво, като е болен, позволено му е всичко ли? Приоритет на жената са децата, тяхната безопасност, здраве и спокойствие.
А сина на "болния", ако мисли жена си за слугиня и болногледачка, заслужава да види как е сам.
Той от време на време не на себе си така ли? Защото пишеш, че е с акъла си. Не можете да го изхвърлите, но трябва да има някакви граници на претенциите му. Нека мъжът ти говори с него, когато е с акъла си.
Просто, в такава ситуация, всички налични възрастни близки, живеещи с него, трябва да го пазят, а и децата си също, щом има вече рискови случки. Не става само с прибиране в къщи. Това не е достатъчно. Казвам го за съпруга.
Според мен сигурността на децата е на първо място, но разбира се не може да го оставят на произвола на съдбата. Авторката и мъжът ѝ да помислят за алтернативно настаняване. Доколкото ми е известно, с напредване на възрастта този тип заболявания прогресират. Имаше преди време една подобна тема, където авторката беше писала, че свекърът е подпалил апартамента. Това си е опасно.
Също така, мъжът на авторката да се включи активно в обгрижването. Какво е това - някой да се кара на бременна жена, че закъсняла да му сложи (!) обяда. Значи знае да се кара, но не знае да си сипе манджа и да си отреже хляб. Ако не може той, със сигурност сина му може.
Апропо, чие е жилището, в което живеете?
Също така, мъжът на авторката да се включи активно в обгрижването. Какво е това - някой да се кара на бременна жена, че закъсняла да му сложи (!) обяда. Значи знае да се кара, но не знае да си сипе манджа и да си отреже хляб. Ако не може той, със сигурност сина му може.
Апропо, чие е жилището, в което живеете?
Имаш няколко варианта.
Мъжът ти да се включва активно в грижите за баща му.
Да се обърнете за помощ към лекар,защото дядото може да се държи отвратително заради заболяването си.А състоянието му може да се влошава с годините .
Ние имахме подобни проблеми със свекървата и ни помогна невролог.Изписа и лекарства и сега се държи по-добре.Но ние не живеем заедно.
Да наемете човек да гледа дядото.
И последния вариант е да си тръгнеш с децата,защото това може да продължи с години.
Мъжът ти да се включва активно в грижите за баща му.
Да се обърнете за помощ към лекар,защото дядото може да се държи отвратително заради заболяването си.А състоянието му може да се влошава с годините .
Ние имахме подобни проблеми със свекървата и ни помогна невролог.Изписа и лекарства и сега се държи по-добре.Но ние не живеем заедно.
Да наемете човек да гледа дядото.
И последния вариант е да си тръгнеш с децата,защото това може да продължи с години.
Мъжът ти си е намерил безплатна болногледачка - т.е. ти си това. Достатъчно грижи си имаш с децата си, много е рисково ежедневието с дядото, както го описваш. Синът на болния трябва да намери друго решение за баща си или ти да се изнесеш, защото ще става по-зле.
Не, не прекаляваш, не си изнервена допълнително от скорошното раждане - ситуацията е опасна и е изцяло в твой и на децата ти ущърб. Говори със съпруга си и дано намерите решение заедно, иначе се спасяваш с децата.
Не, не прекаляваш, не си изнервена допълнително от скорошното раждане - ситуацията е опасна и е изцяло в твой и на децата ти ущърб. Говори със съпруга си и дано намерите решение заедно, иначе се спасяваш с децата.
Щом има малки деца в апартамента наистина не е много удачно да съжителствате с дядото.
Потърсете алтернатива за настаняване в свестен дом.
Ясно е, че не може за оставите човека на произвола, все пак е родител. Но съпругът да си поеме неговата част от задълженията. Ти с какво си длъжна на свекъра?
Опре ли ножа до кокала все снахите се нагърбват с основната грижа по болни свекъри. Що един път не съм видяла зет да обгрижва и да слугува на тъстове.
Гледай си децата и следи за безопасността им защото деменцията е коварна. Говори задължително с мъжа си. Обясни му, че настаняването в дом не значи, че зарязвате дядото. Просто вие не може да му осигурите адекватните грижи.
Кога в България ще направят нормални домове и ще се разбере, че тия хора имат право на грижи. И че е нормално роднините да не могат да им ги осигурят, защото не са специалисти?
И че пращането в дом не значи,че искаш да се оттървеш от родителя, а че му предоставяш възможност за по-нормолен живот с адекватно обгрижване.
Потърсете алтернатива за настаняване в свестен дом.
Ясно е, че не може за оставите човека на произвола, все пак е родител. Но съпругът да си поеме неговата част от задълженията. Ти с какво си длъжна на свекъра?
Опре ли ножа до кокала все снахите се нагърбват с основната грижа по болни свекъри. Що един път не съм видяла зет да обгрижва и да слугува на тъстове.
Гледай си децата и следи за безопасността им защото деменцията е коварна. Говори задължително с мъжа си. Обясни му, че настаняването в дом не значи, че зарязвате дядото. Просто вие не може да му осигурите адекватните грижи.
Кога в България ще направят нормални домове и ще се разбере, че тия хора имат право на грижи. И че е нормално роднините да не могат да им ги осигурят, защото не са специалисти?
И че пращането в дом не значи,че искаш да се оттървеш от родителя, а че му предоставяш възможност за по-нормолен живот с адекватно обгрижване.
Надали ще им излезе по-евтино, ако жената няма къде да иде с децата и излезе на квартира, а мъжът остане да се грижи за баща си (изискват се постоянни грижи при това заболяване и с напредването му мъжът трябва да спре да работи, което още повече ще увеличи разходите). Цената си струва, защото тя ще осигури сигурност и спокойствие в семейството.
В противен случай има 2 изхода - или се разделят и всеки се спасява сам, или изхвърлят дядото като куче. Нито един от двата варианта не ми изглежда нормален.
В противен случай има 2 изхода - или се разделят и всеки се спасява сам, или изхвърлят дядото като куче. Нито един от двата варианта не ми изглежда нормален.
Здравейте, благодаря за отговорите и различните гледни точки.
Няколко отговора - живеем на първи етаж и историята с надвесването на бебето така или иначе завърши с изнасянето ми и престой при родителите ми за известен период.
Жилището е наше, но дядото ни е помагал през годините за изплащането му.
Имам особено мнение за домовете, така че не ми се иска да се стига до там.
Прави са тези, които пишат, че няма особен ефект от каквито и да било изисквания към човека. Той забравя доста бързо какво е било изискването. Кара си на автопилот като цяло. Но заболяването изважда "приятни" черти на характера. А той е свикнал цял живот да заповядва и семейството да изпълнява. А аз съм живяла в семейство, където жените са уважавани, ане са обслужващ персонал, та ми е особено обидна тази част. А дядото прави на пук - ако не му сложа да яде, не става да яде. Пробвала съм нарочно. Цял ден може да стои гладен и накрая като се прибере сина му му се оплаква как е бил оставен гладен. Понякога се оплаква и на дъщерите си. И някак си аз съм най-лошият човек на света само защото твърдо реших,че не желая да съм прислуга и няма да сервирам храна на хора, които все още имат физическата възможност сами да се справят.
А за децата ме е страх постоянно. А мъжа ми ме нарича хипохондричка и невротичка.
Няколко отговора - живеем на първи етаж и историята с надвесването на бебето така или иначе завърши с изнасянето ми и престой при родителите ми за известен период.
Жилището е наше, но дядото ни е помагал през годините за изплащането му.
Имам особено мнение за домовете, така че не ми се иска да се стига до там.
Прави са тези, които пишат, че няма особен ефект от каквито и да било изисквания към човека. Той забравя доста бързо какво е било изискването. Кара си на автопилот като цяло. Но заболяването изважда "приятни" черти на характера. А той е свикнал цял живот да заповядва и семейството да изпълнява. А аз съм живяла в семейство, където жените са уважавани, ане са обслужващ персонал, та ми е особено обидна тази част. А дядото прави на пук - ако не му сложа да яде, не става да яде. Пробвала съм нарочно. Цял ден може да стои гладен и накрая като се прибере сина му му се оплаква как е бил оставен гладен. Понякога се оплаква и на дъщерите си. И някак си аз съм най-лошият човек на света само защото твърдо реших,че не желая да съм прислуга и няма да сервирам храна на хора, които все още имат физическата възможност сами да се справят.
А за децата ме е страх постоянно. А мъжа ми ме нарича хипохондричка и невротичка.
Цял ден може да стои гладен и накрая като се прибере сина му му се оплаква как е бил оставен гладен. Понякога се оплаква и на дъщерите си. И някак си аз съм най-лошият човек на света само защото твърдо реших,че не желая да съм прислуга и няма да сервирам храна на хора, които все още имат физическата възможност сами да се справят.
Ти коя си им на тях,роб ли купен,плащат ли ти,че точно теб да оставят да прислугваш на дядото?
Специално за храненето е нормално при тази болест - някои ядат постоянно, други отказват, трети решават, че нарочно някой ги държи гладни и т.н.
Споменаваш, че човекът има дъщери. Т.е. съпругът ти не е единствено дете. В такъв случай да сядат със сестрите му и да намерят максимално бързо най-доброто решение, за да може ти да си спокойна и децата ти да са защитени. Дори и да е скъп частният дом, разделени разходите на 3 или повече деца, става съвсем поносимо.
Споменаваш, че човекът има дъщери. Т.е. съпругът ти не е единствено дете. В такъв случай да сядат със сестрите му и да намерят максимално бързо най-доброто решение, за да може ти да си спокойна и децата ти да са защитени. Дори и да е скъп частният дом, разделени разходите на 3 или повече деца, става съвсем поносимо.
Някак попаднах в странно патриархално семейство, където синът е единственият важен. Той е трето дете, но дядото най-много на него е помагал през годините и някак си и дядото и синът му смятат за съвсем естествено и задължително дядото да изживее старините си при нас. Т.е. И здрав да беше, пак тук би се озовал. Така че сестрите няма да имат никакво участие - ни в решения, ни в споделяне на разходи.
За безплатната болногледачка - така се чувствам, да. А дядото както се оправяше сам, месец-два след като се нанесох в апартамента за постоянно реши, че и той ще дойде тук.
За безплатната болногледачка - така се чувствам, да. А дядото както се оправяше сам, месец-два след като се нанесох в апартамента за постоянно реши, че и той ще дойде тук.
И за мен е най-честно трите деца да си разделят разходите по дом за дядото.
Подкрепям. Като човек минал в последните години през същото.
Ако стане нещо опасно с някое от децата, веднага вдигаш скандал, ама яко! Рискът е огромен, за съжаление. Така, както е ок дядото в един момент, в следващия е способен на ужасна глупост.
Цял ден може да стои гладен и накрая като се прибере сина му му се оплаква как е бил оставен гладен. Понякога се оплаква и на дъщерите си. И някак си аз съм най-лошият човек на света само защото твърдо реших,че не желая да съм прислуга и няма да сервирам храна на хора, които все още имат физическата възможност сами да се справят.
Ти коя си им на тях,роб ли купен,плащат ли ти,че точно теб да оставят да прислугваш на дядото?
Именно.
А мъжа ми ме нарича хипохондричка и невротичка.
А мъжа ти е грубиян и неблагодарен селяндур. И с времето най-вероятно ще стане същия нахал, като баща си, ако вече не е .
О, но щом има и други деца - поделят се разходите за един хубав частен хоспис или за наемане на гледачка и отделяне в друго жилище и толкова. ТИ не си длъжна да слугуваш на никого. Че и ще те критикува мъжът ти. Вероятно и той е наследил неговият нрав. Как изобщо се реши да се върнеш след като веднъж си се изнесла?
Иначе дядото значи е достатъчно с акъла си да ти прави напук, несядайки да яде цял ден и после да се оплаква от теб, ама-ха.
Иначе дядото значи е достатъчно с акъла си да ти прави напук, несядайки да яде цял ден и после да се оплаква от теб, ама-ха.
По темата за "ужасната глупост". Веднъж, докато сервирах вечерята дядото бе вече на масата, голямото ми дете - тогава малко над година обикаляше наоколо. И е посегнало към масата и взело ножът (не кухненски, а от тези вълнообразните). Аз изтръпвам и решавам, че имам малко повече крачки до детето и ако тръгна натам не е ясно дали то няма да се стресне. Казвам на дядото - вземи му ножа. А той ми се смее и вика - Нищо няма да му стане, той ножът не е остър. Е, наложи се да се затичал и да извзема ножът. И тогава започнах спор с дядото за това, че аз решавам кое е или не е опасно за детето ми и след като съм казала да му го вземе да не ми се смее насреща. Появи се мъжа ми и започна да ми се кара, защо викам на баща му. А аз виках. Сигурна съм, защото още помня как ми биеше сърцето. И тогава пак бях наречена истерична. Даже ми предложиха да ходя на психиатър, защото не се държа нормално и сигурно не са ми се наместили хормоните след раждане и кърмене. Разбирате ли? Казват ми, че не съм нормална. И аз почнах да се питам наистина ли не мога да погледна на ситуацията адекватно. Супер е тежко да започнеш да не вярваш на преценката си.
Дете на годинка и малко и аз не бих оставила да си играе с нож. Щом имаш възможност и смяташ, че притежаваш достатъчно сили да се справяш сама, изнеси се. Нищо не е над живота и здравето на децата ти. Бъди подготвена обаче, че мъжът ти може да откаже да ти помага финансово и с грижи за децата.
Скрит текст:
П.С. Какво е "панчаревска трагедия"?
При наличие на три здрави, прави и вменяеми деца на дядото, да ми го изсипят на мен като ангажимент, не би се получило. Всички са те взели за канарче и са те превърнали в прилужница.
Нормално е да си сготвила и да отделиш и за дядото. Нормално е да му помогнеш с почистване, пране. Нормално е да му съдействаш със смяна на завивките.
Но да ти го тропосат като цялостен и ежедневен ангажимент, ами не, не е нормално. А да имат и претенции за навременност на услугата, е нахално.
Проблемът е в телевизора на мъжа ти и в начина, по който те възприема.
Нормално е да си сготвила и да отделиш и за дядото. Нормално е да му помогнеш с почистване, пране. Нормално е да му съдействаш със смяна на завивките.
Но да ти го тропосат като цялостен и ежедневен ангажимент, ами не, не е нормално. А да имат и претенции за навременност на услугата, е нахално.
Проблемът е в телевизора на мъжа ти и в начина, по който те възприема.
По-големият проблем не е дали ще помага, а дали ще пречи. Защото вчера при сериозен разговор ми каза, че мога да си ходя, но той ще гледа децата и ще им наеме детегледачка. На мен явно ми тежал семейният живот и не мога да се справя с гледането на две деца.
Нещо много са сгрешени представите на мъжа ти - ще наеме детегледачка да замести теб за децата, но няма да наеме болногледачка за баща си. И как детегледачката ще се справи и с болния? Въобще мъжът ти само си говори, но проблемът е, че не те смята за човек. Как така ще ти вземе децата? И ще те задължава да си всичко, което той би трябвало да е?
Щом вече сте говорили и така ти е казал, изчакай да иде на работа и си заминавай с децата при вашите. Обади му се веднага като си на сигурно място, че дядото е сам.
А приказката за копанката е:
Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.
Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.
Не изчетох подробно всичко, затова да питам: детето ти от важните членове на семейството ли е или е момиче?
А приказката за копанката е:
Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.
Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.
А приказката за копанката е:
Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.
Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.
И защо само на снахата се пада да гледа стария си свекър, не мога да разбера. Тия всичките изречения трябва да са отнесени към сина а не към жената. Значи снахата винаги е чужда но като стане дума за гледане на свекъри се отнася само за нея. Много интересно значи.
Намерил, че премерил!
Именно, на сина да се разказват приказки и притчи. И самата приказка е малко странна - снахата го прибрала, синът му си се кефи.
Ама да си гледа бащата твоя мъж, но да наеме помощ за това, да не те ползва за всичко теб. Опитай поне да говорите може ли това да направите, с пари от общия бюджет, нали дядото ви е помагал с жилището.
Ама да си гледа бащата твоя мъж, но да наеме помощ за това, да не те ползва за всичко теб. Опитай поне да говорите може ли това да направите, с пари от общия бюджет, нали дядото ви е помагал с жилището.
При три живи деца снахата да е ДЛЪЖНА да гледа свекъра щото синът му е най-важният от семейството... е те това вече е върха. Демек сестрите явно или не понасят дядото или той ги смята за недостойни да обгрижват Негово величество.
И с извинение авторке, но мъжът ти е за точилка. Безплатен социален патронаж си осигурил, че и гледачка на по-важното и не толоз важното Му дете.
Завършен женомразец. Дедито добре си е свършил работата с възпитанието очевидно. Само едно не разбирам. Откъде ги намирате тези, че и семейства създавате с тях. Това е един безкраен кошмар и ти пожелавам по-бързо да излезеш от него.
След подобни заплахи към теб как "не ставаш" да гледаш ни баща му, ни децата Му, помисли какво е бъдещето ти с този човек. Как ще възпитате децата си и какви хора ще станат с подобни нагласи и среда.
И с извинение авторке, но мъжът ти е за точилка. Безплатен социален патронаж си осигурил, че и гледачка на по-важното и не толоз важното Му дете.
Завършен женомразец. Дедито добре си е свършил работата с възпитанието очевидно. Само едно не разбирам. Откъде ги намирате тези, че и семейства създавате с тях. Това е един безкраен кошмар и ти пожелавам по-бързо да излезеш от него.
След подобни заплахи към теб как "не ставаш" да гледаш ни баща му, ни децата Му, помисли какво е бъдещето ти с този човек. Как ще възпитате децата си и какви хора ще станат с подобни нагласи и среда.
Авторката или е много млада, или много наивна или много зависима, за да търпи и да я заплашват, че ако не обгрижва дядото, ще й вземат децата.
Авторке, скръцни му със зъби на твоя робовладелец, зовящ се съпруг, за да се осъзнае в коя галактика се намира. Дядото си има деца, те са му длъжни. Ти си длъжна на твоите родители, ако говорим за задължения и грижи.
Авторке, скръцни му със зъби на твоя робовладелец, зовящ се съпруг, за да се осъзнае в коя галактика се намира. Дядото си има деца, те са му длъжни. Ти си длъжна на твоите родители, ако говорим за задължения и грижи.
Трите му живи и работещи наследници са го увесили на врата на чужд човек. Браво.
Нофелет не сте го разбрали. Приказката за копанката тук важи за синковеца и двете му сестрици, не за авторката.
Авторке, ще го кажа така - дилемата ти е 'аз повече майка ли съм, или снаха'. Като решиш кое е, си действай.
Между другото, сигнал до социалните май е добра идея. Почни с това.
Нофелет не сте го разбрали. Приказката за копанката тук важи за синковеца и двете му сестрици, не за авторката.
Авторке, ще го кажа така - дилемата ти е 'аз повече майка ли съм, или снаха'. Като решиш кое е, си действай.
Между другото, сигнал до социалните май е добра идея. Почни с това.
А откъде се предполага жената да вземе сили за това? Аз нямам такива.
Две малки деца и възрастен човек с деменция на раменете на една жена. Е, как не ги е срам някои "мъже" бе?!
Български,какви “мъже”.Това само при нас го има.Хем малко от турската ориенталщина,ама каквото отърва нали,хем “западняк” ама пак каквото отърва.
Едни сърби са по-добре значи..че и като руснаците побийват някои български “мъже”.
Не очаквам ММ да има някакви задължения към моите родители,аз също към техните.Добре че на Запад си оплитат кошницата предварително..
Едни сърби са по-добре значи..че и като руснаците побийват някои български “мъже”.
Не очаквам ММ да има някакви задължения към моите родители,аз също към техните.Добре че на Запад си оплитат кошницата предварително..
А, не, аз не деля хората на българи и другите, от по-добрите нации. До човек е, има и стабилни български мъже (като навсякъде). Но някои са такива мерзавци, че... толкоз години и не можах да спра да се ядосвам, че има мъже (в конкретния случай, но не означава, че няма и жени лейки), които се държат като предатели.
Жена му, най-милия и уж близък човек, то тръгнало да ѝ обяснява как ще ѝ вземе децата, защото се отнася "лошо" с баща му. Обяснявам си го единствено с факта, че в нечии глави наистина мислите се джуркат като смути. Пълна каша.
Жена му, най-милия и уж близък човек, то тръгнало да ѝ обяснява как ще ѝ вземе децата, защото се отнася "лошо" с баща му. Обяснявам си го единствено с факта, че в нечии глави наистина мислите се джуркат като смути. Пълна каша.
Специално за любителите на приказката за копанката: ами така де, какви са тия лигавщини на снахата - надвесил бебето - надвесил, нали не го е изтървал? Следващият път, като го изтърве, тогава ще му мислим.
Не знам какво да посъветвам авторката, наистина не виждам полезен ход, защото проблемът е основно в отношението на мъжа й към нея. След като на него настоящата ситуация му изнася и не я има за човек, как би съдействал за облекчаване на положението й?
Не знам какво да посъветвам авторката, наистина не виждам полезен ход, защото проблемът е основно в отношението на мъжа й към нея. След като на него настоящата ситуация му изнася и не я има за човек, как би съдействал за облекчаване на положението й?
На колко години е въпросния свекър?Дали наистина е с деменция и толкова възрастен или просто така му е по-удобно на човека- да се навре в дома на сина си под предлог,че не може сам ....за да бъде обслужван.А това,че ви създава напрежение до степен,че ти си готова да се изнесеш с децата и,че ще ви разбие семейството не го интересува.
И то не е ден/два ,а две години до сега...Ами как ще е за в бъдеще?Щом ти прави напук, и разни номера хич не е за жалене.
Не може ли ако живеете в един град да си отиде у дома, а мъжа ти да минава през дома му след работа и да му помага.Да проучите при социалните служби възможността за социален патронаж до дома или кухня в района в който живее,за да ходи да се храни.
Иначе хич не съм оптимист за твоя случай-мъжа ти е с настройката ,че това е правилно и толкоз.Големи ядове ще имаш с него,щом е с такова разбиране за нещата......
И то не е ден/два ,а две години до сега...Ами как ще е за в бъдеще?Щом ти прави напук, и разни номера хич не е за жалене.
Не може ли ако живеете в един град да си отиде у дома, а мъжа ти да минава през дома му след работа и да му помага.Да проучите при социалните служби възможността за социален патронаж до дома или кухня в района в който живее,за да ходи да се храни.
Иначе хич не съм оптимист за твоя случай-мъжа ти е с настройката ,че това е правилно и толкоз.Големи ядове ще имаш с него,щом е с такова разбиране за нещата......
Понякога изглежда, че са на себе си, а пак не са. Не се сърди на човека.
Виновникът в ситуацията не е дементният, а трезвият, т.е. съпругът ти.
Да натириш жена си новородено да се мъчи и натоварва не само с две деца, ами и с подобни грижи за болен човек е садизъм.
Да се хване на по- добра работа и да плащате на човек да помага. Дори да идва у вас, а свекър ти да остане да живее в дома, пак ще снеме голям товар от теб и нервите ти.
Изчетох останалите коментати, както и твоите допълващи...
Ами, първо браво, че си озаглавила темата по този начин, а не "имам проблем с дементен свекър". Проблемът ти е с мъжа ти, който е свиня. Очевидно изобщо не те уважава.
Няма какво да нищим свекъра. От друго поколение е, където такива разбирания не са рядкост, помагал е все пак за жилището ви и очевидно е болен.
Не го оправдавам, но мъжът ти е за бой.
Щял да ти вземе децата и за нищо не ставаш.
Виновникът в ситуацията не е дементният, а трезвият, т.е. съпругът ти.
Да натириш жена си новородено да се мъчи и натоварва не само с две деца, ами и с подобни грижи за болен човек е садизъм.
Да се хване на по- добра работа и да плащате на човек да помага. Дори да идва у вас, а свекър ти да остане да живее в дома, пак ще снеме голям товар от теб и нервите ти.
Изчетох останалите коментати, както и твоите допълващи...
Ами, първо браво, че си озаглавила темата по този начин, а не "имам проблем с дементен свекър". Проблемът ти е с мъжа ти, който е свиня. Очевидно изобщо не те уважава.
Няма какво да нищим свекъра. От друго поколение е, където такива разбирания не са рядкост, помагал е все пак за жилището ви и очевидно е болен.
Не го оправдавам, но мъжът ти е за бой.
Щял да ти вземе децата и за нищо не ставаш.
Български,какви “мъже”.Това само при нас го има.Хем малко от турската ориенталщина,ама каквото отърва нали,хем “западняк” ама пак каквото отърва.
Едни сърби са по-добре значи..че и като руснаците побийват някои български “мъже”.
Не очаквам ММ да има някакви задължения към моите родители,аз също към техните.Добре че на Запад си оплитат кошницата предварително..
Едни сърби са по-добре значи..че и като руснаците побийват някои български “мъже”.
Не очаквам ММ да има някакви задължения към моите родители,аз също към техните.Добре че на Запад си оплитат кошницата предварително..
Мисля, че в случая, не е точно българин съпруга. Или ако е по лична карта, е от ония, които не ходят в църква, а джамия. Такива нрави - сина е най-важното дете, сина гледа родителите си /по-точно жена му/, дъщерята заминава в чужд дом и не се занимава повече с родителите си, а със свекърите, са обичайни за мюсулманските семейства. Дори бих конкретизирала за албанските и турските - от близките ни съседи.
Да нямаше да е лошо да е от друг етнос описания господин, но за съжаление не мисля, че е така.
Навсякъде по света момчето се тачи повече от момичето и на него се възлагат повече надежди като продължител на рода и носител на името. Жената като цяло се смята за загубена инвестиция, тъй като тя отива в друго семейство. Естествено не е валидно за всички има и свестни родители, които не си делят децата, но другото се среща достатъчно често.
Навсякъде по света момчето се тачи повече от момичето и на него се възлагат повече надежди като продължител на рода и носител на името. Жената като цяло се смята за загубена инвестиция, тъй като тя отива в друго семейство. Естествено не е валидно за всички има и свестни родители, които не си делят децата, но другото се среща достатъчно често.
Изчетох темата и останах без думи. Не знам откъде да започна, така че няма да започвам изобщо.
Авторке, беж с децата при твоите родители. Съвсем сериозно. Остави децата му да се оправят с него, ти си имаш твои.
Свекърът е дошъл да живее при вас, значи преди това е живял другаде. Идеалният вариант е да си отиде пак там да живее, трите му деца (или колкото са там на брой) да се редуват в грижите за него, а ти можеш да помогнеш като примерно започнеш да готвиш в малко по-голямо количество и да отделяш всекидневно порция и за него. Толкоз.
Абе, и аз да попитам - ти в крайна сметка върна ли се там с децата и ако да, защо?
Авторке, беж с децата при твоите родители. Съвсем сериозно. Остави децата му да се оправят с него, ти си имаш твои.
Свекърът е дошъл да живее при вас, значи преди това е живял другаде. Идеалният вариант е да си отиде пак там да живее, трите му деца (или колкото са там на брой) да се редуват в грижите за него, а ти можеш да помогнеш като примерно започнеш да готвиш в малко по-голямо количество и да отделяш всекидневно порция и за него. Толкоз.
Абе, и аз да попитам - ти в крайна сметка върна ли се там с децата и ако да, защо?
Бях си тръгнала след историята с ножа. Но тогава бях в напреднала бременност с второто дете. Родителите ми са мили хора, но тогава ми върнаха обратно връзка, че трябва да съм по-хладнокръвна и да не взимам всичко толкова сериозно. Нищо не било станало, аз искам всичко най-добро за децата, но трябвало по-благо някак си да се отнасям към проблемите, които ми се трупат с мъжете вкъщи. В интерес на истината никога не съм им споделяла всичко за ситуацията вкъщи, вероятно и поради срам, че съм се вкарала в такъв филм. От друга страна, тогава мъжа ми мина през молби, обвинения, че съм най-лошия човек на света, защото като съм си отишла съм разстроила баща му и така ли трябвало да се постъпва с възрастни болни хора - да им се отнемат внуците и без друго само не го държали жив и т.н. Та така се завърнах в къщата на ужасите.
Не бих търпяла да се грижа за дядото аз. Той няма ли къде другаде да иде? Имай предвид, че децата ти като чуват как ти не си добре и т.н. утре може и наистина да решат, че майка им е психически нестабилна. И ще ти го натякнат с кеф след време - защото от две деца поне едно ще вярва повече на баща си. Въобще ситуацията е много кофти, мисли и решавай.
А аз например и наистина бих изперкала, ако съм на твое място и живея така.
А аз например и наистина бих изперкала, ако съм на твое място и живея така.
От друга страна, тогава мъжа ми мина през молби, обвинения, че съм най-лошия човек на света, защото като съм си отишла съм разстроила баща му и така ли трябвало да се постъпва с възрастни болни хора - да им се отнемат внуците и без друго само не го държали жив и т.н. Та така се завърнах в къщата на ужасите.
А и щом сама наричаш дома ви "къща на ужасите" не знам още какво правиш там. Изнасяй се докато можеш, защото очевидно по-добре няма да става.
Бях си тръгнала след историята с ножа. Но тогава бях в напреднала бременност с второто дете. Родителите ми са мили хора, но тогава ми върнаха обратно връзка, че трябва да съм по-хладнокръвна и да не взимам всичко толкова сериозно. Нищо не било станало, аз искам всичко най-добро за децата, но трябвало по-благо някак си да се отнасям към проблемите, които ми се трупат с мъжете вкъщи. В интерес на истината никога не съм им споделяла всичко за ситуацията вкъщи, вероятно и поради срам, че съм се вкарала в такъв филм. От друга страна, тогава мъжа ми мина през молби, обвинения, че съм най-лошия човек на света, защото като съм си отишла съм разстроила баща му и така ли трябвало да се постъпва с възрастни болни хора - да им се отнемат внуците и без друго само не го държали жив и т.н. Та така се завърнах в къщата на ужасите.
Имаш много сериозен проблем с мъжа ти - едно на ръка, че е склонен към насилие, но и е долен манипулатор.
Не зная на колко години си и дали си финансово зависима от него, но имай предвид, че дядото ти е най-малкия проблем. Следва много сериозно да премислиш защо допускаш мъжа ти да се отнася като отрепка с теб и да ти вменява такава вина.
Не зная на колко години си и дали си финансово зависима от него, но имай предвид, че дядото ти е най-малкия проблем. Следва много сериозно да премислиш защо допускаш мъжа ти да се отнася като отрепка с теб и да ти вменява такава вина.
Трябва да научим дъщерите си на всяка цена да избягват съжителство с роднините на мъжа си. Поне на мен това ще ми е важна задача за моите деца.
Същото трябва да важи и за родата на майката.
Авторке, ние тук си говорим, но на теб не ти е леко в момента. С 2 малки деца и свекъра по цял ден. Направо не знам как се оправяш. Да ги следиш и тримата какви ги вършат, да обгрижваш, обслужваш, готвиш, че то време за възпитание на децата не остава. И вечерта мъжа ти да си дойде от работа, да седне на масата и да ти каже колко не ставаш щом не можеш две малки деца, болен възрастен мъж и къща да въртиш. Моля те, пиши какво си решила и как смяташ да постъпиш? Поговори с родителите си, не се срамувай, обясни им цялата ситуация.
А защо сестрите не искат да се грижат за дядото, не разбрах?
А защо сестрите не искат да се грижат за дядото, не разбрах?
Леле, темата е завила в неочаквана посока.
Изобщо отношенията с мъжа са тотално сбъркани. Има ли смисъл и аз да го казвам.
Разбирам защо още от началото авторката казваше, че иска да се изнесе с децата. Проблемът не е само дядото ами и синът му.
Честно казано, изнасянето ми се струва адекватен вариант.
Не се чуди, авторке, взимай си децата и потърси подкрепа от роднини и приятели.
Мъжът ти да го видим как ще се оправя с болен баща сам самичък. Може и да му светне и да дойде да те моли да се върнеш.
Изобщо отношенията с мъжа са тотално сбъркани. Има ли смисъл и аз да го казвам.
Разбирам защо още от началото авторката казваше, че иска да се изнесе с децата. Проблемът не е само дядото ами и синът му.
Честно казано, изнасянето ми се струва адекватен вариант.
Не се чуди, авторке, взимай си децата и потърси подкрепа от роднини и приятели.
Мъжът ти да го видим как ще се оправя с болен баща сам самичък. Може и да му светне и да дойде да те моли да се върнеш.
Авторке, ако си представила на родителите си версията за горкия болен дементирал старец, вместо реалната история за егоистичния психопат и наследника му, вероятно те си мислят, че просто имаш проблеми с хормоните.
Но дори патриархален талибанин ще си прибере дъщерята, барабар с децата й, ако чуе в детайли историята като твоята. Събирай си багажа и бягай при вашите.
Но дори патриархален талибанин ще си прибере дъщерята, барабар с децата й, ако чуе в детайли историята като твоята. Събирай си багажа и бягай при вашите.
Авторке, след като ти прочетох допълващите историята постове, искрено ти съчувствам. Ако бях на твое място, щях да съм ужасно обидена, наранена и предадена от съпруга си заради отношението му. Баща му все пак му е баща, болен и възрастен, но ти не си длъжна нито да го гледаш, нито да го търпиш. Мъжът ти е този, който трябва да намери решение. Обаче, както описваш съпруга ти, постоянно вменяващ чувство за вина с изкривени ценности, подозирам, че няма да се промени. И да поговориш с него, едва ли ще те разбере. Най-много да ти напомни, че не се справяш, бият те хормоните и бягаш от отговорност. Лошото е, че той е възпитаван от баща си, че жените са второ качество хора. За вбъдеще това може да се отрази на дъщеря ти.
Да те успокоя, не може да ти вземе децата. В България съдилищата присъждат родителските права на бащата само в многи крайни ситуации-майката е наркоманка, проститутка, застрашава живота им и други подобни. Така че заплахите са му абсолютно напразни и единственият начин той да ги вземе е ти да се съгласиш на това.
Трудно е жена с две малки деца да се реши на развод, но ако бях на твое място, щях да се изнеса и да си подредя живота. Аман от такива комплексирани мъже, които хем не поемат отховорност, хем вменяват чувство за вина, хем го играят глава на семейството. Дано не те обидя, но истинският мъж ще уважава грижите, които полагаш за баща му, защото ще е наясно, че това не е твой ангажимент. Но най-вече, истинският мъж няма да те постави в такова положение и ще е благодарен, ако ти все пак си загрижена и помагаш с нещо.
Да те успокоя, не може да ти вземе децата. В България съдилищата присъждат родителските права на бащата само в многи крайни ситуации-майката е наркоманка, проститутка, застрашава живота им и други подобни. Така че заплахите са му абсолютно напразни и единственият начин той да ги вземе е ти да се съгласиш на това.
Трудно е жена с две малки деца да се реши на развод, но ако бях на твое място, щях да се изнеса и да си подредя живота. Аман от такива комплексирани мъже, които хем не поемат отховорност, хем вменяват чувство за вина, хем го играят глава на семейството. Дано не те обидя, но истинският мъж ще уважава грижите, които полагаш за баща му, защото ще е наясно, че това не е твой ангажимент. Но най-вече, истинският мъж няма да те постави в такова положение и ще е благодарен, ако ти все пак си загрижена и помагаш с нещо.
Ще вземе децата друг път. Манипулации и глупости на търкалета. Я му кажи, че му ги даваш и се изнасяш сама и гледай сеир. Още не съм видяла мъж да се върже доброволно сам да гледа деца и да си жертва свободата и времето за почивка. Че и да се грижи за психично болен възрастен. Щял да плаща за външна помощ. Как ли пък не. Има ли представа колко ще му струва. Такива си търсят безплатно обслужване и стотинка няма да даде.
Ако темата беше публикувана от една от дъщерите, всички форумки щяха да пищят и да нареждат - защо не го гледат любимия му син и жена му, аууу какви гадове и егоисти. Някой и тема за проблем с муха ако пусне, пак ще има 50 страници с коментари нелепи. Направо се изумявам тук 90 процента от жените са като истерични даскалици, само дават акъл и то винаги категоричен - Аз това никога, При мен такова нещо никога не би минало. Представям си зад повечето никове какви плахи и изтормозени жени се крият, а тук се представят като най-перфектните от всички. Рояк от кресливи жени - всяка с железен характер - направо перфектни всезнайковци като във вицовете за свекървите.
ПС - авторката да дава адреса и разбеснелите мами да отидат да наритат мъжа й и дядото. Белким се успокоят
ПС - авторката да дава адреса и разбеснелите мами да отидат да наритат мъжа й и дядото. Белким се успокоят
Ще вземе децата друг път. Манипулации и глупости на търкалета. Я му кажи, че му ги даваш и се изнасяш сама и гледай сеир. Още не съм видяла мъж да се върже доброволно сам да гледа деца и да си жертва свободата и времето за почивка. Че и да се грижи за психично болен възрастен. Щял да плаща за външна помощ. Как ли пък не. Има ли представа колко ще му струва. Такива си търсят безплатно обслужване и стотинка няма да даде.
Axinora89, не се връзвай на такива измишльотини. И наистина говори с родителите ти, защото това положение, в което мъжът ти поставя, е абсурдно. Мъжът ти да си гледа родителя, да се разбере със сестрите си. Трима възрастни са, да се оправят.
Имам страхотна идея! Скоро ли ти свършва майчинството? Може да се хванеш да работиш вечерни смени някъде (например в кварталния хранителен магазин). Като се прибира мъжа ти от работа към 17ч примерно, ти го оставяш да гледа децата и дядото и да върти домакинството и отиваш на работа. Ако това не му помогне да осъзнае че на теб не ти е лесно, решението да го напуснеш ще е по-лесно. Пък и ще имаш някакви спестявания.
Лошото е че дядото е помагал финансово преди време и синът се чувства длъжен...
Лошото е че дядото е помагал финансово преди време и синът се чувства длъжен...
Прочетох и оплакването на авторката в Консултациите. Положението е трагично. Мъжът ти те е превърнал в нула с три запетайки. "Боса, бременна и до печката." Ако не се разбунтуваш сериозно, просто ще загубиш не децата, а себе си!!!
Искам да ти кажа, че даже в най-тежкия момент с моя свекър, когато беше у нас със счупен крак, аз ходех почасово на работа и мога да кажа, че това ме спаси в онзи момент. Голямата ми дъщеря беше преселена при нашите. Малкият май беше на градина.
Искам да ти кажа, че даже в най-тежкия момент с моя свекър, когато беше у нас със счупен крак, аз ходех почасово на работа и мога да кажа, че това ме спаси в онзи момент. Голямата ми дъщеря беше преселена при нашите. Малкият май беше на градина.
Прочетох и аз питането в Консултациите. Излиза, че авторката практически е почти сама с двете деца и дядото.
Както и предполагах, реалният проблем е мъжа, а не толкова дементния дядо. Според мен е крайно време авторката да отиде при родителите си и да разкаже в цвят и краски какво се случва, а не да им спестява цялата история и те да си мислят, че всичко е нормално. И след този разговор да вземе решение дали да остане или не. Аз не бих.
Както и предполагах, реалният проблем е мъжа, а не толкова дементния дядо. Според мен е крайно време авторката да отиде при родителите си и да разкаже в цвят и краски какво се случва, а не да им спестява цялата история и те да си мислят, че всичко е нормално. И след този разговор да вземе решение дали да остане или не. Аз не бих.
Възможно е да не може да се върне при родителите си. Чета по-напред, че са я посъветвали да не обръща внимание, да е по-твърда!!! Може и на тях да им е тегаво да я прибират с две бебета.Натиск от мама и тате, обвинения от мъжа и момичето се е прибрало, има ли избор? Аз пък си мисля, защо да се изнася, това им е семейно жилище.Има шанс да се пооправят донякъде нещата, ако свекъра се изнесе, дементен бил, глупости, наместил се веднага след като се събрали/оженили.Подкрепят се двамата баща и син и си развяват .....егоизма.
Ахинора , единствен шанс да се видите като семейство е без свекъра, мъжа ти да избира, постави ултиматум.Ако те обижда, кажи да! такава съм , не си случил, точка.Да се изнасят двамата.
Ахинора , единствен шанс да се видите като семейство е без свекъра, мъжа ти да избира, постави ултиматум.Ако те обижда, кажи да! такава съм , не си случил, точка.Да се изнасят двамата.
Тя няма "топки" да го направи.
А за родителите не се знае всъщност дали няма да я подкрепят. Бая от истината им е спестила.
Я да го заплаши тоя плужек мъжа й, че иска развод, издръжка и семейното жилище до 18-тата година на децата и да видим тогава кой на кого и какво щял да вземе.
А за родителите не се знае всъщност дали няма да я подкрепят. Бая от истината им е спестила.
Я да го заплаши тоя плужек мъжа й, че иска развод, издръжка и семейното жилище до 18-тата година на децата и да видим тогава кой на кого и какво щял да вземе.
Я да го заплаши тоя плужек мъжа й, че иска развод, издръжка и семейното жилище до 18-тата година на децата и да видим тогава кой на кого и какво щял да вземе.
Доста неща се казаха. Ще се опитам да отговоря на няколкото зададени въпроси. Децата са малко над 2 г. И на 6 месеца, така че още доста има до края на майчинството.
Дядото е диагностиран, не е преструвка. Просто част от екстрите на заболяването е разпада на личността и превръщането в завършен егоист. Засилва части на характера, които преди човек е можел да владее. Той не е виновен, просто на мен ми е в повече да стоя на търни около него и това, че той, в неговия си свят, е съвсем убеден, че аз съм длъжна да го обслужвам до степен да си хвърля мръсните дрехи след баня на средата на стаята и да чака аз да ги сложа за пране. С такъв характер си е бил дядото, просто аз не съм свикнала.
Родителите ми - вероятно, ако нещата ескалират, ще ме приберат. Но аз по-скоро бих търсила вариант да изляза на квартира. Имам хубава работа, няма да е проблем след като свърши майчинството ми, ако приемат децата на ясла. Сега обаче би било по-сложно.
Как се разпознава човек, който смята жените за обслужващ персонал? Аз не съм предполагала, че ще ми се случи. И преди да родя детето ми не съм забелязала признаци. Не знам. Може да се дължи на неприятното съвпадение от раждането ми и разболяваенто на дядото. Вероятно мъжът ми се опитва да се припознае като глава на семейството. А аз си мислех, че хората отдавна са равни.
Благодаря за обратната връзка, подкрепата и въпросите. Не знам как ще приключи всичко. И сте прави, че в момента ми е трудно да взема генерално решение. Емоционално съм изчерпана.
Дядото е диагностиран, не е преструвка. Просто част от екстрите на заболяването е разпада на личността и превръщането в завършен егоист. Засилва части на характера, които преди човек е можел да владее. Той не е виновен, просто на мен ми е в повече да стоя на търни около него и това, че той, в неговия си свят, е съвсем убеден, че аз съм длъжна да го обслужвам до степен да си хвърля мръсните дрехи след баня на средата на стаята и да чака аз да ги сложа за пране. С такъв характер си е бил дядото, просто аз не съм свикнала.
Родителите ми - вероятно, ако нещата ескалират, ще ме приберат. Но аз по-скоро бих търсила вариант да изляза на квартира. Имам хубава работа, няма да е проблем след като свърши майчинството ми, ако приемат децата на ясла. Сега обаче би било по-сложно.
Как се разпознава човек, който смята жените за обслужващ персонал? Аз не съм предполагала, че ще ми се случи. И преди да родя детето ми не съм забелязала признаци. Не знам. Може да се дължи на неприятното съвпадение от раждането ми и разболяваенто на дядото. Вероятно мъжът ми се опитва да се припознае като глава на семейството. А аз си мислех, че хората отдавна са равни.
Благодаря за обратната връзка, подкрепата и въпросите. Не знам как ще приключи всичко. И сте прави, че в момента ми е трудно да взема генерално решение. Емоционално съм изчерпана.
Ако нещата ескалират не можеш ли да се прибереш при родителите си, голямото дете да тръгне на ясла, а те да ударят едно рамо с малкото? След като имаш хубава работа това ще означава, че можеш да се върнеш да работиш и да им се отплащаш финансово за помощта - с пазаруване и поемане на сметки. След като и малкото дете тръгне на ясла евентуално да помислиш за квартира. Обмисли ги тези неща, имай си някакъв нахвърлян план за всеки случай, говори с тях. Хубаво е човек да има резервни варианти дори и да не му се наложи да прибягва до тях.
Ахинора, бащата е ангажимент на децата си. И тримата удобно са ти го прехвърлили, защото така е най-лесно.
Едно е да помагаш от добри чувства, но съвсем друго да ти го вменят като задължение.
Самият факт, че съпругът ти не се включва на битово ниво, излизайки с номера, че работи, а отделно отсъства и заради запивки с приятели, е много лош знак за вашия брак. Не му позволявай да те изкарва по-луда от дядото, защото не си. Звучиш като разумен и интелигентен човек, не допускай да те правят на луда. Направи опит да разговаряш с мъжа ти, но ако продължава да се прави на "дръж ми шапката", предприеми крачки за промяна. Гледането на болен, дементен възрастен е съсипващо, ако околните не се редуват в грижите.
Едно е да помагаш от добри чувства, но съвсем друго да ти го вменят като задължение.
Самият факт, че съпругът ти не се включва на битово ниво, излизайки с номера, че работи, а отделно отсъства и заради запивки с приятели, е много лош знак за вашия брак. Не му позволявай да те изкарва по-луда от дядото, защото не си. Звучиш като разумен и интелигентен човек, не допускай да те правят на луда. Направи опит да разговаряш с мъжа ти, но ако продължава да се прави на "дръж ми шапката", предприеми крачки за промяна. Гледането на болен, дементен възрастен е съсипващо, ако околните не се редуват в грижите.
С такъв характер си е бил дядото, просто аз не съм свикнала.
Как се разпознава човек, който смята жените за обслужващ персонал?
Може да се дължи на неприятното съвпадение от раждането ми и разболяваенто на дядото. Вероятно мъжът ми се опитва да се припознае като глава на семейството.
... в момента ми е трудно да взема генерално решение. Емоционално съм изчерпана.
Как се разпознава човек, който смята жените за обслужващ персонал?
Може да се дължи на неприятното съвпадение от раждането ми и разболяваенто на дядото. Вероятно мъжът ми се опитва да се припознае като глава на семейството.
... в момента ми е трудно да взема генерално решение. Емоционално съм изчерпана.
Ти не си длъжна да свикваш. И недей да свикваш. Дядото е мърльо. Да бъдеш мърльо не е нещо, с което който и да е трябва да свиква. Това е нещо, което трябва да е изкоренено още в яслата.
Има начини и сигнали за разпознаване. От моя личен опит - нерядко тези сигнали се бъркат с проява на някакво рицарство и готовност за бащинство.
Мъжът ти предпочита да е 'синченцето', а не Мъжът. Заема удобната страна. Това не се дължи на раждането, нито на диагнозата на бащата. Просто му е по-удобно. Не се опитва да е глава на семейство, а да избяга от всякаква отговорност.
Според мен осъзнаваш, че единственият начин е да прережеш тази ситуация, но още не си събрала смелост. За това не се изискват емоции, а напротив - да разсъждаваш рационално, не емоционално. Спри да ги жалиш, те тебе не те жалят.
Къде е живял преди да дойде при вас?Може да си отиде в жилището и да бъде обслужван там. Аз вече казах в предния си пост,че може да ходи на кухня ,да се провери за личен асистент или патронаж ако трябва в социалните.
И пак ще попитам-на колко години е въпросния човек?
Ти гледаш 2 малки деца,едното от които е бебе.Не е твоя работа да се натоварваш с гледане и на друг човек,който макар и да е родител на мъжа ти предполагам не е и толкова възрастен,колкото и да е болен....Пази си здравето и нервите.
Той си има 3 деца-нека те да се погрижат.Мъжът ти ми се вижда голяма скатавка-какво ти го е нахлупил на теб!Едно е да помогнеш,а друго е да те използват и правят на балама.Я му се опъни!
П.С.Разгледах какво си писала в другите теми...Дядото е на 70г.с диагностицирана съдова деменция.Мъжа ти работи дълги часове през седмицата ,а в уикенда не само, че не се включва в грижите за децата,дома и баща си....а и си излиза с приятели.Пишеш,че си е запазил ергенските навици да излиза за дълго с приятели и да си я кара свободно,а ти не можеш дори да се изкъпеш или да отидеш до магазина,защото все има нещо по-важно или е забравил за уговорката ви,та се налага да викаш майка си.....И после ти пили на главата,че на теб ти тежал семейния живот.А той въобще какви ангажименти поема в това семейство??? Ама,че работа!
И пак ще попитам-на колко години е въпросния човек?
Ти гледаш 2 малки деца,едното от които е бебе.Не е твоя работа да се натоварваш с гледане и на друг човек,който макар и да е родител на мъжа ти предполагам не е и толкова възрастен,колкото и да е болен....Пази си здравето и нервите.
Той си има 3 деца-нека те да се погрижат.Мъжът ти ми се вижда голяма скатавка-какво ти го е нахлупил на теб!Едно е да помогнеш,а друго е да те използват и правят на балама.Я му се опъни!
П.С.Разгледах какво си писала в другите теми...Дядото е на 70г.с диагностицирана съдова деменция.Мъжа ти работи дълги часове през седмицата ,а в уикенда не само, че не се включва в грижите за децата,дома и баща си....а и си излиза с приятели.Пишеш,че си е запазил ергенските навици да излиза за дълго с приятели и да си я кара свободно,а ти не можеш дори да се изкъпеш или да отидеш до магазина,защото все има нещо по-важно или е забравил за уговорката ви,та се налага да викаш майка си.....И после ти пили на главата,че на теб ти тежал семейния живот.А той въобще какви ангажименти поема в това семейство??? Ама,че работа!
А какво се случва в момента, Ахинора? Вие говорихте ли с мъжа си, че е непосилно за да се гледат едновременно 2 малки деца и болен възрастен човек. Че е непосилно по принцип, а не за вас. Този човек явно живее в някаква илюзия, която вие сте длъжна да обслужвате. Ами, не се поддавайте. Изтощена, изморена, изчерпана, но намерете сили да защитите себе си и децата си в тази ситуация. Това не е здраво и няма да завърши добре за никого.
Ахинора, има тема за болни от деменция/алцхаймер.
http://old.bg-mamma.com/?topic=975033;topicrefid=3
Има няколко неща, които искам да кажа като минала през пътя с родител болен от тази болест.
Тази болест лекуване няма. Цялото поведение на свекъра ти, даже когато си мислиш че е адекватен се дължи на тази болест. Горкият старец няма вина че тръгва по този път. Това не означава че твоето семейство трябва да прави каквото хорското мнение изисква и от глупост и неразбиране да поставяш теб и детето си на риск. Има само един вариант и това е да се работи как дядото да отиде в дом с грижа за хора с такива болести. Няма значение той какво казва, защото това не е той. Има значение да се разбере колко е гадна тази болест и дядото да е обгрижен и вие да сте отделно без риск. Веднъж появат ли се симптомите които описваш много бързо се влошава положението и е извън всякакъв контрол. Лошото се случва мигновено и връщане назад няма-тогава какво става? Заради някакви пари и неразбиране на ситуациата ще може ли двамата да си простите че нещо се е случило на детето или на теб?
http://old.bg-mamma.com/?topic=975033;topicrefid=3
Има няколко неща, които искам да кажа като минала през пътя с родител болен от тази болест.
Тази болест лекуване няма. Цялото поведение на свекъра ти, даже когато си мислиш че е адекватен се дължи на тази болест. Горкият старец няма вина че тръгва по този път. Това не означава че твоето семейство трябва да прави каквото хорското мнение изисква и от глупост и неразбиране да поставяш теб и детето си на риск. Има само един вариант и това е да се работи как дядото да отиде в дом с грижа за хора с такива болести. Няма значение той какво казва, защото това не е той. Има значение да се разбере колко е гадна тази болест и дядото да е обгрижен и вие да сте отделно без риск. Веднъж появат ли се симптомите които описваш много бързо се влошава положението и е извън всякакъв контрол. Лошото се случва мигновено и връщане назад няма-тогава какво става? Заради някакви пари и неразбиране на ситуациата ще може ли двамата да си простите че нещо се е случило на детето или на теб?
Axinora, децата ти са толкова малки. Не мога да си представя как се гледа и болен възрастен заедно с тях. Ако е вярно, че мъжа ти си излиза с приятели, докато ти се грижиш за всички, не знам как издържаш. Това си е мазохизъм. При твоите родители ще се чувстваш 100 пъти по-добре. Дори и да работят и да не могат да ти помагат кой знае колко с децата, поне няма да ти пречат, нито ще те карат да ги обгрижваш. Предполагам, че и психически ще се чувстваш много по-добре.
А твоят мъж се оказа много по-зле, отколкото си мислех. Явно бяга от всякаква отговорност. Ужасявам се от такива мъже. Явно смята, че всичко е твой ангажимент, защото си жена, а той е свободен да излиза с приятели, понеже работи много. Само че на една част от мъжете явно не им е известно, че майчинството няма почивен ден. За съжаление, това е проблем на много мъже в България, които подценяват това, което прави майката и смятат, че на една жена нищо не й коства да гледа 2-3 деца, да върти домакинство, а в твоя случай-да гледа и болен възрастен. Ама много се ядосвам.
А твоят мъж се оказа много по-зле, отколкото си мислех. Явно бяга от всякаква отговорност. Ужасявам се от такива мъже. Явно смята, че всичко е твой ангажимент, защото си жена, а той е свободен да излиза с приятели, понеже работи много. Само че на една част от мъжете явно не им е известно, че майчинството няма почивен ден. За съжаление, това е проблем на много мъже в България, които подценяват това, което прави майката и смятат, че на една жена нищо не й коства да гледа 2-3 деца, да върти домакинство, а в твоя случай-да гледа и болен възрастен. Ама много се ядосвам.
Авторката спомена, че по принцип има хубава работа. Да се маха от това място заедно с децата и да търси начин да се връща на работа. Да помоли родителите си за каквато помощ могат да й осигурят. Дори само с децата да помагат това не е никак малко. Ако тръгне на работа това ще й осигури някакви финансови постъпления. Тримата да се оправят с баща си. Като я няма нея да опъва каиша бързо ще усетят накъде духа вятъра и сами ще стигнат до идеята за дом или най-малко за квалифицирана помощ. Ама трябва да е твърда и да не хуква обратно при първата молба и подмазване.
В цялата ситуация най-неприятното е, че мъжа й вместо да помогне на жена си в гледането на малки деца и един болен дядо, той се държи с нея все едно е слугиня и е длъжна да търпи всичко.
Дядото няма да стане по-добре, но мъжа може да се превъзпита.
Още на изречението, че той ще намери някаква жена, която да се грижи за децата, авторката е трябвало да се изнесе при родителите си с малките.
Axinora, обясни на родителите си всичко - кой как се държи, какво прави, какво говори и поискай помощ от тях. Едва ли ще им стане приятно всичко това и ще ти помогнат.
Не позволявай някой да ти държи сметка и да те кара да се чувстваш длъжна да търпиш дивотии.
Ти имаш задължение да се грижиш само към децата ти, те и двете още са много малки и имат нужда от обгрижване и една спокойна майка.
Моят съвет е да се преместиш при родителите си, те ще ти помагат с децата, а мъжа ти да се оправя с дядото, ако ще и 5 болногледачки да наеме.
Иначе заради дементният дядо и неподкрепата на мъжа ти, ще луднеш, а отношенията м/у теб и мъжа ти няма да станат по-добри.
Дядото няма да стане по-добре, но мъжа може да се превъзпита.
Още на изречението, че той ще намери някаква жена, която да се грижи за децата, авторката е трябвало да се изнесе при родителите си с малките.
Axinora, обясни на родителите си всичко - кой как се държи, какво прави, какво говори и поискай помощ от тях. Едва ли ще им стане приятно всичко това и ще ти помогнат.
Не позволявай някой да ти държи сметка и да те кара да се чувстваш длъжна да търпиш дивотии.
Ти имаш задължение да се грижиш само към децата ти, те и двете още са много малки и имат нужда от обгрижване и една спокойна майка.
Моят съвет е да се преместиш при родителите си, те ще ти помагат с децата, а мъжа ти да се оправя с дядото, ако ще и 5 болногледачки да наеме.
Иначе заради дементният дядо и неподкрепата на мъжа ти, ще луднеш, а отношенията м/у теб и мъжа ти няма да станат по-добри.
И на мен ми се струва поредната тема, която е пусната с идеята всички да кажат, че няма проблем и авторът да се успокои. Разбира се, няма лошо. Ясно е, че тя ще направи каквото е решила. Но поне да си свери часовника, че това не е нормална ситуация и хубаво да помисли занапред какво ще прави и как ще се държи.
Дядото няма да стане по-добре, но мъжа може да се превъзпита.
На авторката бих препоръчала да се спасява с детето, а мачото да се оправя с дядото както може, като смята, че е толкова лесно, че жена може да се нагърби с това, освен дете и домакинство. Ако чака на него той да помисли за нея, ще има да чака. За такъв егоист и 100 тояги на чуждия гръб са малко, ама ако са на неговия, ще пищи до небесата.
Абе има някаква надежда, да ви кажа. Моят мъж нали размисли, оставихме дядото в неговия си апартамент с гледачка, подадохме документи за дом. Но това стана едно, след много разговори, второ дядото започна да бяга и пада и трето - мм стана толкова заядлив, че бях на път към адвокатката. Абе голям тест си е.
Всъщност има доста жени като авторката - мъжете им си мислят, че жените са длъжни да гледат и обслужват всичко у дома, а и често се отнасят към тях като вторка ръка хора. Обаче жените търпят и се радват на малкото добро отношение получено от мъжете им.
Не знам как някой ще ми държи сметка защо не подгъзурчвам на някой, който е здрав и прав или ще ми казва, че ще ме изгони и ще вземе друга жена да гледа децата ми.
После всички пеят в хор - ама те в България жените имат равни права с мъжете си, обаче у дома се въртят на пета на мъжа си, който все е изморен и държи някой да му прислужва.
Не знам как някой ще ми държи сметка защо не подгъзурчвам на някой, който е здрав и прав или ще ми казва, че ще ме изгони и ще вземе друга жена да гледа децата ми.
После всички пеят в хор - ама те в България жените имат равни права с мъжете си, обаче у дома се въртят на пета на мъжа си, който все е изморен и държи някой да му прислужва.
....
Не знам как някой ще ми държи сметка защо не подгъзурчвам на някой, който е здрав и прав или ще ми казва, че ще ме изгони и ще вземе друга жена да гледа децата ми.
...
Не знам как някой ще ми държи сметка защо не подгъзурчвам на някой, който е здрав и прав или ще ми казва, че ще ме изгони и ще вземе друга жена да гледа децата ми.
...
Дядото няма да стане по-добре, но мъжа може да се превъзпита.
На авторката бих препоръчала да се спасява с детето, а мачото да се оправя с дядото както може, като смята, че е толкова лесно, че жена може да се нагърби с това, освен дете и домакинство. Ако чака на него той да помисли за нея, ще има да чака. За такъв егоист и 100 тояги на чуждия гръб са малко, ама ако са на неговия, ще пищи до небесата.
Според мен, на превъзпитание, или по-точно на корекция, подлежат някои по-дребни неща, за които и двамата партньори са готови да направят компромис. Но генерална промяна, за мен, е абсолютно невъзможна. Няма как един зрял човек да бъде превъзпитан изначално.
В случая на авторката, има нещо генерално сбъркано у нейния мъж, така че много се съмнявам да може да го промени. Цялостното му поведение към нея е, меко казано, неуважително. След като неговата житейска философия е, че жената трябва да прислугва, а мъжът да си излиза с приятели, то той няма да намери грешка в себе си, за да я коригира. Доколкото разбрах, дори когато е ходил да я връща обратно, той я е обвинил как може да притеснява така възрастния му баща. Човек се променя, когато осъзнае къде е сгрешил и сам иска промяната. Неговият характер не ми се струва такъв, че да успее да се осъзнае. Той прилича, по-скоро, на човек, който каквото и да се случи, все ще обвини другия.
Ahpxinora,разбирам те прекрасно Моята свекърва е от 2години така, това е коварна болест. В един момент са адекватни, а следващия НЕ. От болестта се вманиачават на тема храна, капризничат и сякаш правят всичко на пук, много са напористи и като решат нещо стават и агресивни.Моята свеки излиза от банята чисто гола и се размятква до спалнята си така/хубаво ,че синът ми не я е виждал така/, обсебена е ,че аз искам да и открадна нещата и да ги ползвам, че ние ядем хубава храна ,а на нея и даваме боклуци, заключваме я и прибираме ключовете понеже излиза и не може да се прибере/не знае как/ и обикалям с колата да я търся, а вече почна и да забравя че е яла и обвинява и изпада в истерия че не я храним или, че детето и е изяло храната, и куп други неща.Обмисляме варианта с хоспис,но там трябва да е снейно съгласие, което мисля няма да стане. Много ежалко, че тези хора не могат да си отидат с достойнство......
Моята свекърва е от 2години така, това е коварна болест. В един момент са адекватни, а следващия НЕ. От болестта се вманиачават на тема храна, капризничат и сякаш правят всичко на пук, много са напористи и като решат нещо стават и агресивни.Моята свеки излиза от банята чисто гола и се размятква до спалнята си така/хубаво ,че синът ми не я е виждал така/, обсебена е ,че аз искам да и открадна нещата и да ги ползвам, че ние ядем хубава храна ,а на нея и даваме боклуци, заключваме я и прибираме ключовете понеже излиза и не може да се прибере/не знае как/ и обикалям с колата да я търся, а вече почна и да забравя че е яла и обвинява и изпада в истерия че не я храним или, че детето и е изяло храната, и куп други неща.Обмисляме варианта с хоспис,но там трябва да е снейно съгласие, което мисля няма да стане. Много ежалко, че тези хора не могат да си отидат с достойнство......
Дори и мъжът да уважава много жена си и да помага , ситуацията е стрес за семейството като цяло. Всеки го преживява по свой начин, особенно когато това е твоят родител , който те е отгледал и е треперил за теб е трудно да го приемеш като "изкукалия старец". Абе много е деликатно положението.
Дядото е ясен - изкуква.
Обаче къде е уважението на мъжа към жената?
Обаче къде е уважението на мъжа към жената?
И то в момент, когато за всички е много тежко и трябва да са сплотени и единни.
Аз пак се включвам след доста изписани неща.
Какво търсех, когато започнах темата? Може би основно да видя наистина ли съм толкова загубила адекватност, както излизаше от разговорите с мъжа ми. Като повторят сто пъти, че драматизираш повече от необходимото и няма нужда да нервничиш, някак започваш да се питаш - абе, аз, верно ли съм ненормална?
Че ситуацията е сложна, сложна е. И едва ли има излизане от нея с чисто съзнание. Една от причините да се върна в тази къща бе това, че дори и да заживеят сама с децата те пак ще виждат баща си и ще ходят в този дом.А ще ми е в пъти по-притеснено, ако знам къде са, ако трябва да са без мен. Не съм сигурна, че баща им осъзнава какво се случва с баща му. Според него той е кротък, има дразнещи навици, както всички стари хора и толкова. Но пропуска това, че до момента сме се сблъсквали с всякакви негови мании - първо отказваше да яде,после започна да яде само домати, поръсени с много сол и т.н. него го няма по цял ден, но аз трябваше да умолявам дядото да яде или да му крия солницата. (Тъкмо му бяха извадили жлъчката след периода на гладуване). Накрая просто изхвърлих солницатаот вкъщи. Две седмици се мъчих да ядем напълно безсилни неща, а накрая мъжа ми каза, че няма нужда да се мъча, защото преди няколко дена видял, че баща му си има солници под възглавницата и нощно време става да си яде сол с домати. Т.е. Аз някак си не мога да реша това моето опитване да спазвам здравословен режим за дядото мания ли е или просто неприемане на действителността. Защото аз вярвам, че е грижа. Т.е. след като ми е в къщата той е тук, за да се опитам да го опазя въпреки неговите желания нали? Имам две прекрасни деца, а ежедневието ми е изпълнено с мисли и действия по опазване на дядото или опазване на децата от дядото...
Какво търсех, когато започнах темата? Може би основно да видя наистина ли съм толкова загубила адекватност, както излизаше от разговорите с мъжа ми. Като повторят сто пъти, че драматизираш повече от необходимото и няма нужда да нервничиш, някак започваш да се питаш - абе, аз, верно ли съм ненормална?
Че ситуацията е сложна, сложна е. И едва ли има излизане от нея с чисто съзнание. Една от причините да се върна в тази къща бе това, че дори и да заживеят сама с децата те пак ще виждат баща си и ще ходят в този дом.А ще ми е в пъти по-притеснено, ако знам къде са, ако трябва да са без мен. Не съм сигурна, че баща им осъзнава какво се случва с баща му. Според него той е кротък, има дразнещи навици, както всички стари хора и толкова. Но пропуска това, че до момента сме се сблъсквали с всякакви негови мании - първо отказваше да яде,после започна да яде само домати, поръсени с много сол и т.н. него го няма по цял ден, но аз трябваше да умолявам дядото да яде или да му крия солницата. (Тъкмо му бяха извадили жлъчката след периода на гладуване). Накрая просто изхвърлих солницатаот вкъщи. Две седмици се мъчих да ядем напълно безсилни неща, а накрая мъжа ми каза, че няма нужда да се мъча, защото преди няколко дена видял, че баща му си има солници под възглавницата и нощно време става да си яде сол с домати. Т.е. Аз някак си не мога да реша това моето опитване да спазвам здравословен режим за дядото мания ли е или просто неприемане на действителността. Защото аз вярвам, че е грижа. Т.е. след като ми е в къщата той е тук, за да се опитам да го опазя въпреки неговите желания нали? Имам две прекрасни деца, а ежедневието ми е изпълнено с мисли и действия по опазване на дядото или опазване на децата от дядото...
Аз пак се включвам след доста изписани неща.
Какво търсех, когато започнах темата? Може би основно да видя наистина ли съм толкова загубила адекватност, както излизаше от разговорите с мъжа ми. Като повторят сто пъти, че драматизираш повече от необходимото и няма нужда да нервничиш, някак започваш да се питаш - абе, аз, верно ли съм ненормална?
Че ситуацията е сложна, сложна е. И едва ли има излизане от нея с чисто съзнание. Една от причините да се върна в тази къща бе това, че дори и да заживеят сама с децата те пак ще виждат баща си и ще ходят в този дом.А ще ми е в пъти по-притеснено, ако знам къде са, ако трябва да са без мен. Не съм сигурна, че баща им осъзнава какво се случва с баща му. Според него той е кротък, има дразнещи навици, както всички стари хора и толкова. Но пропуска това, че до момента сме се сблъсквали с всякакви негови мании - първо отказваше да яде,после започна да яде само домати, поръсени с много сол и т.н. него го няма по цял ден, но аз трябваше да умолявам дядото да яде или да му крия солницата. (Тъкмо му бяха извадили жлъчката след периода на гладуване). Накрая просто изхвърлих солницатаот вкъщи. Две седмици се мъчих да ядем напълно безсилни неща, а накрая мъжа ми каза, че няма нужда да се мъча, защото преди няколко дена видял, че баща му си има солници под възглавницата и нощно време става да си яде сол с домати. Т.е. Аз някак си не мога да реша това моето опитване да спазвам здравословен режим за дядото мания ли е или просто неприемане на действителността. Защото аз вярвам, че е грижа. Т.е. след като ми е в къщата той е тук, за да се опитам да го опазя въпреки неговите желания нали? Имам две прекрасни деца, а ежедневието ми е изпълнено с мисли и действия по опазване на дядото или опазване на децата от дядото...
Какво търсех, когато започнах темата? Може би основно да видя наистина ли съм толкова загубила адекватност, както излизаше от разговорите с мъжа ми. Като повторят сто пъти, че драматизираш повече от необходимото и няма нужда да нервничиш, някак започваш да се питаш - абе, аз, верно ли съм ненормална?
Че ситуацията е сложна, сложна е. И едва ли има излизане от нея с чисто съзнание. Една от причините да се върна в тази къща бе това, че дори и да заживеят сама с децата те пак ще виждат баща си и ще ходят в този дом.А ще ми е в пъти по-притеснено, ако знам къде са, ако трябва да са без мен. Не съм сигурна, че баща им осъзнава какво се случва с баща му. Според него той е кротък, има дразнещи навици, както всички стари хора и толкова. Но пропуска това, че до момента сме се сблъсквали с всякакви негови мании - първо отказваше да яде,после започна да яде само домати, поръсени с много сол и т.н. него го няма по цял ден, но аз трябваше да умолявам дядото да яде или да му крия солницата. (Тъкмо му бяха извадили жлъчката след периода на гладуване). Накрая просто изхвърлих солницатаот вкъщи. Две седмици се мъчих да ядем напълно безсилни неща, а накрая мъжа ми каза, че няма нужда да се мъча, защото преди няколко дена видял, че баща му си има солници под възглавницата и нощно време става да си яде сол с домати. Т.е. Аз някак си не мога да реша това моето опитване да спазвам здравословен режим за дядото мания ли е или просто неприемане на действителността. Защото аз вярвам, че е грижа. Т.е. след като ми е в къщата той е тук, за да се опитам да го опазя въпреки неговите желания нали? Имам две прекрасни деца, а ежедневието ми е изпълнено с мисли и действия по опазване на дядото или опазване на децата от дядото...
Какво смяташ да предприемеш?
Не знам дали се забелязва, но авторката в последното си мнение оправда съпруга си и го изкара просто 'малко неразбиращ'.
Тема стил ШОК! УЖАС!, възмутените майки и съпруги роптаят срещу мъжете-свине-лирически герои. Съвети валят, въпроси също. Ако разказаните ситуации са реални, единственото решение е някой да отиде, да събере багажа на мамата и децата, да ги извлече за косата от жилището и да ги стовари у майкини й. А, и после да гледа да не се върнат.
Сега гостито у татко било проблем.
Преливане от пусто в празно.
Нито разбрах защо всъщност е темата, нито разбрах защо трябва да ходят на гости при зомбитата баща и син, нито какво общо имат солниците. Нито какво ще предприема уж авторката.
Разбрах, защо родителите и не я подкрепят - тя не знае, какво иска ...
Никой не е виновен за съдбата си, освен ако не си я предизвика сам.
Разбрах, защо родителите и не я подкрепят - тя не знае, какво иска ...
Никой не е виновен за съдбата си, освен ако не си я предизвика сам.
Абе има някаква надежда, да ви кажа. Моят мъж нали размисли, оставихме дядото в неговия си апартамент с гледачка, подадохме документи за дом. Но това стана едно, след много разговори, второ дядото започна да бяга и пада и трето - мм стана толкова заядлив, че бях на път към адвокатката. Абе голям тест си е.
Знам отговора, просто разсъждавах на глас.
Ахинора, не заради дядото трябва да се махнеш. Не ти е той основния проблем.
Знам какво е да живееш с възрастни родители, и даже с невъзрастни, такъв ми е жизненият опит още от дете: заради скандали с баби и дядовци вкъщи беше ад. Като се ожених, с мъжа ми посред зима се изнесохме с новородено бебе, защото свекървата ме тормозеше с постоянни забележки и кавги. Живели сме и при моите родители - не е си работа също.
Според мен, най-разумният вариант е този, за който ти сякаш си мечтаеш: да се изнесеш, след като имаш възможност да печелиш пари. В момента явно не е реалистично, след като не го правиш.
Бележка за гледането на стари и безпомощни родители: много ясно, разбира се, но няма нужда да сте в един и същи апартамент! Има толкова много варианти: например да ходите да виждате дядото в друг, малък апартамент, а за през деня да има жена да му готви, да чисти и да пере - не е необходимо да е по цял ден, може почасово за по-евтино; и децата да му ходят на гости там да го радват, но да се прибират вкъщи. Друг въпрос е ако съпругът ти е категорично несъгласен с такова отделяне. Тогава ти ще вземеш своето решение, в зависимост от това, какво ти е важно.
Според мен, най-разумният вариант е този, за който ти сякаш си мечтаеш: да се изнесеш, след като имаш възможност да печелиш пари. В момента явно не е реалистично, след като не го правиш.
Бележка за гледането на стари и безпомощни родители: много ясно, разбира се, но няма нужда да сте в един и същи апартамент! Има толкова много варианти: например да ходите да виждате дядото в друг, малък апартамент, а за през деня да има жена да му готви, да чисти и да пере - не е необходимо да е по цял ден, може почасово за по-евтино; и децата да му ходят на гости там да го радват, но да се прибират вкъщи. Друг въпрос е ако съпругът ти е категорично несъгласен с такова отделяне. Тогава ти ще вземеш своето решение, в зависимост от това, какво ти е важно.