Не изчетох подробно всичко, затова да питам: детето ти от важните членове на семейството ли е или е момиче?
- Публикувана: 19 март 2018, 02:17 ч.
- Последно мнение: 29 март 2018, 20:59 ч.
За свекърите, мъжете и децата
Първото е момче, второто е момиче. И аз все си мисля каква би била съдбата й в това семейство. Даже преди да родя питах дали според него раждам втора ръка човек. Нееее, изобщо не било така. Но като цяло ситуацията е класическа - децата от женски пол са за украса.
А приказката за копанката е:
Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.
Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.
А приказката за копанката е:
Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.
Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си:
– Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
– Той ми е баща, какво да го правя?
– Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
– Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
– Какво правиш? – попита го баща му.
– Копаня дълбая – отвърна момчето.
– Защо ти е?
– За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.
Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.
И защо само на снахата се пада да гледа стария си свекър, не мога да разбера. Тия всичките изречения трябва да са отнесени към сина а не към жената. Значи снахата винаги е чужда но като стане дума за гледане на свекъри се отнася само за нея. Много интересно значи.
Намерил, че премерил!
Именно, на сина да се разказват приказки и притчи. И самата приказка е малко странна - снахата го прибрала, синът му си се кефи.
Ама да си гледа бащата твоя мъж, но да наеме помощ за това, да не те ползва за всичко теб. Опитай поне да говорите може ли това да направите, с пари от общия бюджет, нали дядото ви е помагал с жилището.
Ама да си гледа бащата твоя мъж, но да наеме помощ за това, да не те ползва за всичко теб. Опитай поне да говорите може ли това да направите, с пари от общия бюджет, нали дядото ви е помагал с жилището.
При три живи деца снахата да е ДЛЪЖНА да гледа свекъра щото синът му е най-важният от семейството... е те това вече е върха. Демек сестрите явно или не понасят дядото или той ги смята за недостойни да обгрижват Негово величество.
И с извинение авторке, но мъжът ти е за точилка. Безплатен социален патронаж си осигурил, че и гледачка на по-важното и не толоз важното Му дете.
Завършен женомразец. Дедито добре си е свършил работата с възпитанието очевидно. Само едно не разбирам. Откъде ги намирате тези, че и семейства създавате с тях. Това е един безкраен кошмар и ти пожелавам по-бързо да излезеш от него.
След подобни заплахи към теб как "не ставаш" да гледаш ни баща му, ни децата Му, помисли какво е бъдещето ти с този човек. Как ще възпитате децата си и какви хора ще станат с подобни нагласи и среда.
И с извинение авторке, но мъжът ти е за точилка. Безплатен социален патронаж си осигурил, че и гледачка на по-важното и не толоз важното Му дете.
Завършен женомразец. Дедито добре си е свършил работата с възпитанието очевидно. Само едно не разбирам. Откъде ги намирате тези, че и семейства създавате с тях. Това е един безкраен кошмар и ти пожелавам по-бързо да излезеш от него.
След подобни заплахи към теб как "не ставаш" да гледаш ни баща му, ни децата Му, помисли какво е бъдещето ти с този човек. Как ще възпитате децата си и какви хора ще станат с подобни нагласи и среда.
Авторката или е много млада, или много наивна или много зависима, за да търпи и да я заплашват, че ако не обгрижва дядото, ще й вземат децата.
Авторке, скръцни му със зъби на твоя робовладелец, зовящ се съпруг, за да се осъзнае в коя галактика се намира. Дядото си има деца, те са му длъжни. Ти си длъжна на твоите родители, ако говорим за задължения и грижи.
Авторке, скръцни му със зъби на твоя робовладелец, зовящ се съпруг, за да се осъзнае в коя галактика се намира. Дядото си има деца, те са му длъжни. Ти си длъжна на твоите родители, ако говорим за задължения и грижи.
Трите му живи и работещи наследници са го увесили на врата на чужд човек. Браво.
Нофелет не сте го разбрали. Приказката за копанката тук важи за синковеца и двете му сестрици, не за авторката.
Авторке, ще го кажа така - дилемата ти е 'аз повече майка ли съм, или снаха'. Като решиш кое е, си действай.
Между другото, сигнал до социалните май е добра идея. Почни с това.
Нофелет не сте го разбрали. Приказката за копанката тук важи за синковеца и двете му сестрици, не за авторката.
Авторке, ще го кажа така - дилемата ти е 'аз повече майка ли съм, или снаха'. Като решиш кое е, си действай.
Между другото, сигнал до социалните май е добра идея. Почни с това.
А откъде се предполага жената да вземе сили за това? Аз нямам такива.
Две малки деца и възрастен човек с деменция на раменете на една жена. Е, как не ги е срам някои "мъже" бе?!