За свекърите, мъжете и децата

Тя каза, че е в майчински с второто дете, така че то едва ли е на повече от две. Първото - да кажем 1-2 години по-голямо, може и малко повече.

Доста неща се казаха. Ще се опитам да отговоря на няколкото зададени въпроси. Децата са малко над 2 г. И на 6 месеца, така че още доста има до края на майчинството.
Дядото е диагностиран, не е преструвка. Просто част от екстрите на заболяването е разпада на личността и превръщането в завършен егоист. Засилва части на характера, които преди човек е можел да владее. Той не е виновен, просто на мен ми е в повече да стоя на търни около него и това, че той, в неговия си свят, е съвсем убеден, че аз съм длъжна да го обслужвам до степен да си хвърля мръсните дрехи след баня на средата на стаята и да чака аз да ги сложа за пране. С такъв характер си е бил дядото, просто аз не съм свикнала.
Родителите ми - вероятно, ако нещата ескалират, ще ме приберат. Но аз по-скоро бих търсила вариант да изляза на квартира. Имам хубава работа, няма да е проблем след като свърши майчинството ми, ако приемат децата на ясла. Сега обаче би било по-сложно.
Как се разпознава човек, който смята жените за обслужващ персонал? Аз не съм предполагала, че ще ми се случи. И преди да родя детето ми не съм забелязала признаци. Не знам. Може да се дължи на неприятното съвпадение от раждането ми и разболяваенто на дядото. Вероятно мъжът ми се опитва да се припознае като глава на семейството. А аз си мислех, че хората отдавна са равни.
Благодаря за обратната връзка, подкрепата и въпросите. Не знам как ще приключи всичко. И сте прави, че в момента ми е трудно да взема генерално решение. Емоционално съм изчерпана.

От много горчив личен опит - скоро /но може и да се проточи година-две/ дядото ще се влоши, ще почне да пада и ще се наложи да вземете решение. Не е виновен той, разбира се. Мъжът ти трябва да се стегне и да вземе решение - гледач, дом и подобни.

Ако нещата ескалират не можеш ли да се прибереш при родителите си, голямото дете да тръгне на ясла, а те да ударят едно рамо с малкото? След като имаш хубава работа това ще означава, че можеш да се върнеш да работиш и да им се отплащаш финансово за помощта - с пазаруване и поемане на сметки. След като и малкото дете тръгне на ясла евентуално да помислиш за квартира. Обмисли ги тези неща, имай си някакъв нахвърлян план за всеки случай, говори с тях. Хубаво е човек да има резервни варианти дори и да не  му се наложи да прибягва до тях.

Ахинора, бащата е ангажимент на децата си. И тримата удобно са ти го прехвърлили, защото така е най-лесно.
Едно е да помагаш от добри чувства, но съвсем друго да ти го вменят като задължение.
Самият факт, че съпругът ти не се включва на битово ниво, излизайки с номера, че работи, а отделно отсъства и заради запивки с приятели, е много лош знак за вашия брак. Не му позволявай да те изкарва по-луда от дядото, защото не си. Звучиш като разумен и интелигентен човек, не допускай да те правят на луда. Направи опит да разговаряш с мъжа ти, но ако продължава да се прави на "дръж ми шапката", предприеми крачки за промяна. Гледането на болен, дементен възрастен е съсипващо, ако околните не се редуват в грижите.

Подред.
Ти не си длъжна да свикваш. И недей да свикваш. Дядото е мърльо. Да бъдеш мърльо не е нещо, с което който и да е трябва да свиква. Това е нещо, което трябва да е изкоренено още в яслата.
Има начини и сигнали за разпознаване. От моя личен опит - нерядко тези сигнали се бъркат с проява на някакво рицарство и готовност за бащинство.
Мъжът ти предпочита да е 'синченцето', а не Мъжът. Заема удобната страна. Това не се дължи на раждането, нито на диагнозата на бащата. Просто му е по-удобно. Не се опитва да е глава на семейство, а да избяга от всякаква отговорност. 
Според мен осъзнаваш, че единственият начин е да прережеш тази ситуация, но още не си събрала смелост. За това не се изискват емоции, а напротив - да разсъждаваш рационално, не емоционално. Спри да ги жалиш, те тебе не те жалят.

И аз много мразя мъж да обяснява на жена си, че не е добре и не разбира и т.н. Почвай лека полека да си воюваш за своето място и за себе си. Това е.

Настоявай да вземете болногледачка.

Няма как мъжът й да навре и детегледачка - грешни пари - в картинката. Дядото трябва да е другаде.

Къде е живял преди да дойде при вас?Може да си отиде в жилището и да бъде обслужван там. Аз вече казах в предния си пост,че може да ходи на кухня ,да се провери за личен асистент или патронаж ако трябва в социалните.
И пак ще попитам-на колко години е въпросния човек?
Ти гледаш 2 малки деца,едното от които е бебе.Не е твоя работа да се натоварваш с гледане и на друг човек,който макар и да е родител на мъжа ти предполагам не е и толкова възрастен,колкото и да е болен....Пази си здравето и нервите.
Той си има 3 деца-нека те да се погрижат.Мъжът ти ми се вижда голяма скатавка-какво ти го е нахлупил на теб!Едно е да помогнеш,а друго е да те използват и правят на балама.Я му се опъни!

П.С.Разгледах какво си писала в другите теми...Дядото е на 70г.с диагностицирана съдова деменция.Мъжа ти работи дълги часове през седмицата ,а в уикенда не само, че не се включва в грижите за децата,дома и баща си....а и си излиза с приятели.Пишеш,че си е запазил ергенските навици да излиза за дълго с приятели и да си я кара свободно,а ти не можеш дори да се изкъпеш или да отидеш до магазина,защото все има нещо по-важно или е забравил за уговорката ви,та се налага да викаш майка си.....И после ти пили на главата,че на теб ти тежал семейния живот.А той въобще какви ангажименти поема в това семейство??? Ама,че работа!

Мъжът ми му е трето дете, така че човекът си е възрастен. На 70 години е. Колкото моята баба.

Скоро пак ще сменяш памперси. Ако не седнеш да говориш. Споко, ще трае само една-две години. Най-тежките в живота ти.

Тя на бебето ли да сменя първо, на дядото ли? В крайна сметка затова са домовете, гледачките и т.н. Не може да обслужваш едновременно бебе и дядо! Това е. Може да се напънеш, да дадеш финансово рамо и да прехвърлиш грижата на друг.

А какво се случва в момента, Ахинора? Вие говорихте ли с мъжа си, че е непосилно за да се гледат едновременно 2 малки деца и болен възрастен човек. Че е непосилно по принцип, а не за вас. Този човек явно живее в някаква илюзия, която вие сте длъжна да обслужвате. Ами, не се поддавайте. Изтощена, изморена, изчерпана, но намерете сили да защитите себе си и децата си в тази ситуация. Това не е здраво и няма да завърши добре за никого.

Ахинора, има тема за болни от деменция/алцхаймер.

http://old.bg-mamma.com/?topic=975033;topicrefid=3

Има няколко неща, които искам да кажа като минала през пътя с родител болен от тази болест.
Тази болест лекуване няма. Цялото поведение на свекъра ти, даже когато си мислиш че е адекватен се дължи на тази болест. Горкият старец няма вина че тръгва по този път. Това не означава че твоето семейство трябва да прави каквото хорското мнение изисква и от глупост и неразбиране да поставяш теб и детето си на риск. Има само един вариант и това е да се работи как дядото да отиде в дом с грижа за хора с такива болести. Няма значение той какво казва, защото това не е той. Има значение да се разбере колко е гадна тази болест и дядото да е обгрижен и вие да сте отделно без риск. Веднъж появат ли се симптомите които описваш много бързо се влошава положението и е извън всякакъв контрол. Лошото се случва мигновено и връщане назад няма-тогава какво става? Заради някакви пари и неразбиране на ситуациата ще може ли двамата да си простите че нещо се е случило на детето или на теб?