За свекърите, мъжете и децата

Дядото е ясен - изкуква.
Обаче къде е уважението на мъжа към жената?

Дори и мъжът да уважава много жена си  и да помага , ситуацията е стрес за семейството като цяло. Всеки го преживява по свой начин, особенно когато това е твоят родител , който те е отгледал и е треперил за теб  е трудно да го приемеш като "изкукалия старец". Абе много е деликатно положението.

Да, но грижите за дядото се падат основно върху снахата. Като сложим и отношението на мъжа й към нея, хем той знае, че дядото вече кудкудяка, то на какво отгоре тя трябва да търпи това?
Има и две малки деца, които са основна грижа на нея и мъжа й, а не дядото.

И то в момент, когато за всички е много тежко и трябва да са сплотени и единни.

Аз пак се включвам след доста изписани неща.
Какво търсех, когато започнах темата? Може би основно да видя наистина ли съм толкова загубила адекватност, както излизаше от разговорите с мъжа ми. Като повторят сто пъти, че драматизираш повече от необходимото и няма нужда да нервничиш, някак започваш да се питаш - абе, аз, верно ли съм ненормална?
Че ситуацията е сложна, сложна е. И едва ли има излизане от нея с чисто съзнание. Една от причините да се върна в тази къща бе това, че дори и да заживеят сама с децата те пак ще виждат баща си и ще ходят в този дом.А ще ми е в пъти по-притеснено, ако знам къде са, ако трябва да са без мен. Не съм сигурна, че баща им осъзнава какво се случва с баща му. Според него той е кротък, има дразнещи навици, както всички стари хора и толкова. Но пропуска това, че до момента сме се сблъсквали с всякакви негови мании - първо отказваше да яде,после започна да яде само домати, поръсени с много сол и т.н. него го няма по цял ден, но аз трябваше да умолявам дядото да яде или да му крия солницата. (Тъкмо му бяха извадили жлъчката след периода на гладуване). Накрая просто изхвърлих солницатаот вкъщи. Две седмици се мъчих да ядем напълно безсилни неща, а накрая мъжа ми каза, че няма нужда да се мъча, защото преди няколко дена видял, че баща му си има солници под възглавницата и нощно време става да си яде сол с домати. Т.е. Аз някак си не мога да реша това моето опитване да спазвам здравословен режим за дядото мания ли е или просто неприемане на действителността. Защото аз вярвам, че е грижа. Т.е. след като ми е в къщата той е тук, за да се опитам да го опазя въпреки неговите желания нали? Имам две прекрасни деца, а ежедневието ми е изпълнено с мисли и действия по опазване на дядото или опазване на децата от дядото...

Какво смяташ да предприемеш?

Хубав въпрос.
Не знам дали се забелязва, но авторката в последното си мнение оправда съпруга си и го изкара просто 'малко неразбиращ'.
Тема стил ШОК! УЖАС!, възмутените майки и съпруги роптаят срещу мъжете-свине-лирически герои. Съвети валят, въпроси също. Ако разказаните ситуации са реални, единственото решение е някой да отиде, да събере багажа на мамата и децата, да ги извлече за косата от жилището и да ги стовари у майкини й. А, и после да гледа да не се върнат.
Сега гостито у татко било проблем.
Преливане от пусто в празно.

Как е дядото? Отслабнал ли е?

Страхотна причина да се върнеш там, няма що. Съвсем логична, ъхъм. Ама кво те мислим, ти ще си живееш с този мъж, пардон, с тези мъже.

Нито разбрах защо всъщност е темата, нито разбрах защо трябва да ходят на гости при зомбитата баща и син, нито какво общо имат солниците. Нито какво ще предприема уж авторката.

Разбрах, защо родителите и не я подкрепят - тя не знае, какво иска ...
Никой не е виновен за съдбата си, освен ако не си я предизвика сам.

Е, нали дори ако се разделят, бащата ще има право да взима децата. Къде мислиш, че ще ги води, ако не вкъщи да си поиграят с ножове.

Я има, я няма. Никой съдия няма да нареди да ги праща при опасния старчок. Но това е в сферата на догадките. За развод не се и споменава даже.

Един развод трае поне година. Те докато се разведат ....

В момента съм в подобна ситуацията,, само че със свекърва. Замислих се над думите на Free Agent ,защо изобщо трябва да се минава през прибирането на възрастния родител у дома, да ескалира напрежение, да се изпокараме и след няколко месеца да стигнем до нещото, което е трябвало изначално да се случи?
Знам отговора, просто разсъждавах на глас.
Ахинора, не заради дядото трябва да се махнеш. Не ти е той основния проблем.

Знам какво е да живееш с възрастни родители, и даже с невъзрастни, такъв ми е жизненият опит още от дете: заради скандали с баби и дядовци вкъщи беше ад. Като се ожених, с мъжа ми посред зима се изнесохме с новородено бебе, защото свекървата ме тормозеше с постоянни забележки и кавги. Живели сме и при моите родители - не е си работа също.
Според мен, най-разумният вариант е този, за който ти сякаш си мечтаеш: да се изнесеш, след като имаш възможност да печелиш пари. В момента явно не е реалистично, след като не го правиш.

Бележка за гледането на стари и безпомощни родители: много ясно, разбира се, но няма нужда да сте в един и същи апартамент! Има толкова много варианти: например да ходите да виждате дядото в друг, малък апартамент, а за през деня да има жена да му готви, да чисти и да пере - не е необходимо да е по цял ден, може почасово за по-евтино; и децата да му ходят на гости там да го радват, но да се прибират вкъщи. Друг въпрос е ако съпругът ти е категорично несъгласен с такова отделяне. Тогава ти ще вземеш своето решение, в зависимост от това, какво ти е важно.