Защо (бихте искали да) имате дете?

Наистина ли мислите,че всички жени изпитват потребност и желание да станат майки ?
И ако не станат тъгуват много на старини ?
Защото аз познавам жени,които са ок с това да нямат деца,мъжете им също са ок с това и са се намерили такива.
И те не са на по 20 години,а на по около 45.
И аз не го разбирам, но ги има.
Познавам и такива,които родиха и си захвърлиха децата по баби и бащи,за да си докариерстват.И го направиха с ясното съзнание,че ще е така. Ми не им се гледат деца ама мъжът им искал....

Аз не мисля, то и не е нужно всички да искат да стават майки. Но чак за адмирации за отстояване на себе си ми е нелепо. Решил си, че ти е добре без деца - ок.

Срещнах подходящият партньор.Исках не просто да имам деца,а да имам деца точно от него и да ги отглеждаме заедно.
Вече 20 години сме женени и имаме прекрасна дъщеря.

На 45 си още достатъчно млад, за да си въобразяваш, че си по-млад, отколкото си:) чакай още малко, някои хора бавно загряват, но все пак в някакъв момент те достига екзистенциалната криза. Както казах, някои хора по-успешно се обвиват в памук и живеят с усещането, че са безсмъртни, но и това е до време.

Добре, че на тези лели има кой да им ражда племенници, после тези племенници да им родят внуци...Аху- иху и после го връщаш на майка му да си бие главата посред нощ, когато детето има 40 градуса температура, а лелята си спинка най-блажено. Имаме такъв пример наоколо.

по-скоро е интерес към начинанието. защото не можеш да кажеш имаш ли потребност и желание за нещо, което не познаваш. Лошото е , че това е еднократно действие и необратимо ... от там идват дилемите.

Не е като я да опитам мангото моя плод ли е и ако не е няма да купувам повече манго, ами ще купувам грейпфрути.

То, понеже да гледаш деца е символ на мързел, по цял ден търкаш дивана и сменяш кълките - а наляво, а надясно. А да ходиш "на работа" е върха на дееспособността. Аз пък винаги, когато съм уморена съм завиждала тайно на неангажираните кариеристки - знаят си само "офиса" и никой нищо не очаква от тях вкъщи. Не си ли чувала израза - отивам на работа малко да си почина.

Лелята не е майка, затова е любима, нейна работа е да те глези, изслушва и забавлява, а на майката е да ти бере грижите и сваля температурата. Разбира се, че от лелята не се очаква грижа като от майка, но децата си я искат чисто егоистично и не желаят тя да се жени и да създава собствено поколение, защото усещят, че вече няма да е само тяхна.

И такъв пример имаме, "чичото" ни отнема лелята, искаме си я само за нас.
Аз говорех за това как ти самият за себе си решаваш, че няма да имаш деца, но чакаш някой друг около теб да се набута да роди, и ти да се радваш на децата му, без да си причиняваш всички неудобства от родителстването.

А снимката на дете с куче е вълшебна. Обаче, който не иска дете, да не му развали рахата, сигурно ще почине покрай грижите за дете и куче едновременно ..

На мен ми е трудно да си представя жена, която много обича деца, нарочно да не ражда свои, че да не се набута, а да се радва на чуждите. Наистина трудно проумявам подобна логика. Виждала съм много отдадени лели и чичовци на племенниците си, които нямат свои деца, но причината да нямат обикновено не е, че не искат.

Не съм изчела всички отговори, дано не повторя някого.
Не можах нищо да отбележа в анкетата, защото моят отговор е прекалено дълъг.
Когато стещнах правилния човек и се омъжих за него знаех, че децата са естественото продължение на цялата тази любов помежду ни. Може да прозвучи сладникаво, но толкова много и силна любов трябваше да се насочи и на друго място. А и какъв всъщност е смисъла на живота? Какво остава след човека? Торба с кокали ли? Не, децата...
Да създадеш дете/деца, да се погрижиш да са щастливи и спокойни, да ги направиш хора както се казва- ето това е смисъла на живота за мен.
Всичко друго е преходно.

Значи от анкетата - първия отговор.
И аз така отговорих.

Смятам, че има действително един много малък процент жени, които са лишени природно от размножителен инстинкт. Но, както казват Сирената и Янечек, доста повече са тези, които бъркат егоизма и чувството си за безсмъртие с липса на този инстинкт. Когато срокът им започне да изтича, при много от тях инстинктът се събужда и те се втурват панически да търсят донора, без да се съобразяват дали е Принца или не, включително и без да го познават. И тогава се оказва, че всичките им постижения са прах и суета, както е казано в Еклезиаста (Има време за всичко), а празнотата в живота им не може да се запълни с нищо друго, освен с дете.
Родителският инстинкт, който те кара да се размножиш, изобщо не е задължително да надмогне естествения (и донякъде здравословен) егоизъм, който ти диктува да не поставяш постоянните претенции на ревливото диване пред собствените си желания и потребности. При някои хора егоизмът се събужда много скоро след раждането (и те си зарязват почти новородените бебета на детегледачки или баби под предлог, че кариерата не чака), при други - след 1-2 години, а трети изпадат в болестното състояние да не са способни са самостоятелен живот, а да живеят единствено чрез детето (децата) си. В оптималния случай двете сили са в някакво динамично равновесие, което според възрастта се измества първо по посока на родителския инстинкт, а след това - по посока към личния егоизъм. Колкото и сили и време да отделя родителят за детето си, те си намаляват с порастването на детето, докато то отлети. Важно е да се следват нуждите на детето съобразно възрастта му. Пеленачето има нужда от майка си 24/7. Детето в пубертета - не.

Аз не знам как би оцелял един животински или растителен вид, ако представителите му отказват да се размножават. И то точно най-"качествените" екземпляри - в случая, тези, които са интелигентни и успешни. Докато онези, които на две магарета не могат да разделят сламата, си се плодят на поразия.