Защо (бихте искали да) имате дете?

Нещо годинките ми се натрупваха и започнах да се замислям за дете. Не го бяхме обсъждали дори още с тогавашната половинка, то взе че стана случайно и решихме да го запазим, повече аз, той- с половин уста.
Сега искам и едно момиченце, ама не ми стиска- не намирам идеалния за момента партньор.

Интересна тема със покъртително забавни опции.
Избрах тази с милионите.

Иначе, ако трябва да бъда сериозна, подписвам се под отговорите на БГтатко и Как'Сийка.

От конформизъм.

Всяка анкета си има този вроден недостатък - че е рожба на автора си и следователно смислово ограничена съобразно неговото си мислене. Така че нормално е да липсват опции, които за други хора са естествени

Видимо най-сериозният пропуск в моята според мнозинството е липсата на опция "щото срещнах точния партньор". Съжалявам, че го няма.

Причината: авторът е от онези хора, които винаги са искали да имат дете поради дълбоки свои вътрешни лични и философски причини. Винаги е знаел, че ще има деца и мисълта, че може да не намери подходящия партньор за това някак си въобще не му е минавала през ума. Когато много иска нещо, човекът е такъв биологичен вид - той просто търси начин да го постигне.

Та, иначе казано. Аз не вярвам в "срещнах подходящия". Аз вярвам в "толкова много исках дете, че когато му дойде времето мозъкът и сърцето ми автоматично  се заслепиха по онзи специален начин, че да видя подходящия в лицето на...."

Аргумент 1 - Многото разводи са идеалното доказателство, че ние не срещаме подходящия. Ние просто искаме деца и в един миг стреляме на сляпо в "подходящия". Времето след това поставя на тест този избор и в следващите 18 г. разбираме дали е бил подходящият или не е  бил.

Аргумент 2 - питайте някой разведен родител дали съжалява, че има деца. 99% отговорът ще е "не". Питайте го "добре, имаш машина на времето, имаш опция да се върнеш назад още преди раждането на детето ти и да си отново сам на пазара с милиони опции пред себе си, ще натиснеш ли копчето?" 99% отговорът ще е не. Защо? Защото животът е по-велик от личните ни избори
Някой горе всъщност каза - днес мъжът го няма, но се радвам, че имам детето. Този отговор само по себе си е идеалната аргументация на тезата "животът е по-голям от личните ни избори" и "животът е прекалено голям сценарист, за да си мисля, че ще го надхитря" и "като имам дете с Х, аз ще направя всичко възможно оттам насетне да докажа, че той и аз СМЕ походящите" и т.н.

Това е причината опцията "щото срещнах подходящия" да съм я пропуснал. Но не е било нарочно. Просто въобще не съм мислел, че има такава опция. Ако мислех, със сигурност щях да я добавя, за да може анкетата да е по-представителна и да могат да се включат повече хора.

Това, че ти не вярваш, не значи, че при всички е така.
Интересно ми е следното: след като казваш, че винаги си искал, ако не я беше срещнал подходящата жена, щеше ли да искаш дете на всяка цена?

Причините са повече от една - подходящ партньор, желание да се грижа за дете, достигане на период в живота в който мога да поема отговорността.

Не мисля, че правя нещо особено с раждането на дете...със сигурност 18-те години след това са доста по-сложни и изискват да даряваш още много от себе си, като време, внимание и знание.

Липсва също опция: "Защото мама каза, че е време."

Аз пък си мисля, че като имаш мерак и като си "открит" за имане на дете, то всички останали неща се нареждат. Обратно, дори при наличие на всички фактори, няма ли го зарядът и меракът, все ще си измислиш сто извинения да нямаш дете. Никакви условия и партньори няма да ти се сторят подходящи.

Защото с това съм родена. Винаги съм знаела, че ще имам деца. Но пък и винаги съм знаела, че няма да родя от всеки случаен, само и само да се осъществя като родител. Животът се състои от точки. Чак като ги преминеш, виждаш здравата нишка, която те води.

1. Не споря. Просто обяснявам защо опцията липсва. Както казах, ако можех сега да редактирам анкетата, бих го направил и бих я добавил. Но доколкото знам редакция на вече активна анкета би инвалидизирала всички дадени досега отговори.

2. "Красотата е в очите на наблюдаващия". Същото важи и за избора на партньор за създаване на дете. Ние искаме да видим качествата Х, Y и Z и дори и да ги няма, ние в даден момент просто се самоизлъгваме, че ги има, само и само зa да осъществим голямата цел. и подсъзнателно много добре знаем, че е риск и пълна стрелба в тъмното. затова отговарям ти - рано или късно щях да видя качествата Х Y и Z в някоя жена, дори и да ги няма там и винаги щях да създам дете с "подходящата". а времето после щеше да тества този избор и да докаже аджеба правилен ли е бил. каквото всъщност прави с абсолютно всяка двойка.


Значи нека приемем, че срещането на подходящия партньор е супер важната работа. Ок, вземаме го за даденост. Бърз преглед към раждаемостта на световно ниво обаче показва, че явно това намиране на подходящите се случва подозрително често Много се намират тия хора, бе От друга страна пък равнището на разводите ни казва точно обратното. Аз единственото смислено заключение от тия двете неща, което мога да направя, е именно това – ние винаги правим деца с „подходящия“ Пък годините после доказват дали сме били прави или не. И в двата случая обаче желанието да имаме дете е надделяло над опасността от избор на непоходящия.


„За да имат родителите ми внуци“ по някакъв начин обхваща това. Не на 100%, но поне частично. И в двата случая мотивацията са родителите на субекта и техните виждания, цели и желания в живота. А субектът е станал техен изпълнител.

Га има лИбоФ няма много за мислене.... след първото дете съм склонна да се съглася да си правиш сметка искаш ли още едно или вече не сте си подходящи за повече бебоци, но обикновено при идеята за първо го искаме, защото се обичаме и природата ни е отредила да се размножаваме....

Използвам цитата, за да опитам да разсея заблудата, че "подходящият/щата" се приравнява на "цял живот заедно и аз  доволен/доволна..." Нищо подобно!
Ако при някого се случва най-желаният вариант, то не значи, че е единствен и правилен за всички.

И при мен положението е подобно. Много съм страхлива и даже не ми беше нужно да гледам филм
Не съм се заричала, но никога не съм мислила за дете, докато той не поиска.

За последната опция - дали животът, който създаваме ще е дар или кошмар, се разбира доста по-късно. Пълно е с хора, които живеят в мъки, нека бъдем реалисти.

Пиши ЛС на мен или друг модератор и редакцията ще бъде изпълнена веднага.

До драстичното откъсване на Homo Sapiens от останалите биологични видове преди около 50 000 години, детето със сигурност е било обект на "инстинкт" и "природа", както е и до днес при кучетата, гълъбите и крокодилите... След този момент обаче създаването на поколение е рационално решение. И като всяко такова, зад него естествено си седи някаква разумна мотивация.

Разбира се, че всеки вярва в различни неща, рационализира по различен начин и чувства нещата различно. Но категорично мога да кажа, че преди това не съм искал дете. Дотолкова не съм искал, че съм внимавал сигурно доста повече от типичното. Сега също категорично не бих искал повече деца, ако не са от този конкретен човек и не ги отглеждаме заедно и връзката ни не се обогати още повеч от това.

В този смисъл тя решава изцяло - ако прецени, че няма сили за още едно, ще съм безкрайно щастлив в този ни състав. Ако се излъже за второ - ще ме виждате много по рядко в бг-мамма, защото ще трябва яко да натисна, за да не се стовари върху нея по-голяма част от тежестта.

За аргумент 1 не съм съгласен - че има инстинкт има, но аз не съм много много по стрелянето на сляпо, така че поне при мен не важи, при други хора може и така да е.
За аргумент 2 - не е релевантно, такава е човешката природа. Човек защитава изборите си, има социална желателност, много много рядко някой ще признае, че съжалява за някой свой избор, пък за деца какво да говорим. Плюс повечето родители си обичат децата, така сме програмирани, а и с грижите към тях се привързваме все повече и повече. Но предварително няма как да го чувстваме това, за да кажем, че ни е мотивация да решим да създаваме деца.

За новия живот, че бил дар е просто едно клише, което отива в посока гените, защото нов живот постоянно се прави, пък хич не сме склонни да го възвеличаваме толкова, когато се прави във филиповци или в Судан примерно в семейства с по 5-6 недохранени дечица. Нито пък е чак такава "магия" - биология е, всички видове се възпроизвеждат и както пеят Контрол - на човек понякога му се струва, че това е най-приятната част от процеса на имане на дете Последното в кръга на шегата разбира се. Но съвсем извън шегата - да говорим за даряването на новия живот докато като общество подритваме циганчета, сирачета, деца с развитийни проблеми, деца на бедни многодетни семейства и т.н. и т.н. е доста лицемерно. Също докато мааме "месо от малки теленца" или както там превеждат (veal) не изпитваме особено притеснение за отнетия млад нов живот. Така че за мен този последен отговор е идентичен с инстинкт, желание да се продължи гена, да се родят внуци на родителите и т.н. и т.н. Просто същото нещо казано по по-поетичен начин В което лошо няма, инстинкти имаме, това е безспорно. И колко точно ни влияят на решенията никой не може да измери, допускам, че влияят страшно много )