- Публикувана: 24 март 2018, 15:55 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2018, 22:39 ч.
Щастливи ли сме?
Нямах предвид "мъжко" море, когато семейството съществува, а при развод, когато бащата може и трябва да прекарва повече време с детето си. Имам такива примери около себе си. На една приятелка бившият й съпруг всяка година ходи с дъщеря си на море за около 8-10 дни, отделно за някой друг по-дълъг уикенд. Племенникът ми също води детето си по пещери, еко-пътеки, освен морето по мъжки /малкия е 7-8 г./. И постът ми беше по повод щастливите/нещастни родители и деца - кой какво печели и какво се губи /предимно децата, но без да е норма/.
Колкото до мъжкото присъствие - дядовци, чичовци, братовчеди и т.н. - за съжаление моят баща почина 2 г. преди да се роди сина ми, а другият дядо, когато бях бременна. Нито по моя, нито по линия на бившия ми съпруг сме голяма рода. А семейните приятели бяха с деца 7-10 г. по-големи от моето, дали на един 17-18 г. младеж щеше да му бъде интересно да води задълбочени разговори с 10-годишно дете?
Мисля, че моят случай, нито е правило, нито изключение, просто стечение на обстоятелствата. Но, тъй като темата е дали сме щастливи и евентуалните последствия от продължаване на изчерпана връзка, или пък запазването й в името на детето, написах, че личното щастие по принцип е по-важно, но..... все пак имам едно "червейче" на съмнение дали за всички деца е еднозначно. Но, това е като теория на вероятностите - твърде много комбинации от твърде много факти, случаи, ситуации, възможности....
Колкото до мъжкото присъствие - дядовци, чичовци, братовчеди и т.н. - за съжаление моят баща почина 2 г. преди да се роди сина ми, а другият дядо, когато бях бременна. Нито по моя, нито по линия на бившия ми съпруг сме голяма рода. А семейните приятели бяха с деца 7-10 г. по-големи от моето, дали на един 17-18 г. младеж щеше да му бъде интересно да води задълбочени разговори с 10-годишно дете?
Мисля, че моят случай, нито е правило, нито изключение, просто стечение на обстоятелствата. Но, тъй като темата е дали сме щастливи и евентуалните последствия от продължаване на изчерпана връзка, или пък запазването й в името на детето, написах, че личното щастие по принцип е по-важно, но..... все пак имам едно "червейче" на съмнение дали за всички деца е еднозначно. Но, това е като теория на вероятностите - твърде много комбинации от твърде много факти, случаи, ситуации, възможности....
jfjallen, имам пред себе си родители, които са си двойка, имат прилични възможности, всяка година ходят на море и никога не водят децата. Това имах предвид, че не зависи от това щастливи ли са, заедно ли са, разделени ли са.
А общуването м/у родител и дете не е задължително да е по почивки, за да бъде пълноценно. Но зависи от човека, ако той е иска, нищо не може да се направи.
А общуването м/у родител и дете не е задължително да е по почивки, за да бъде пълноценно. Но зависи от човека, ако той е иска, нищо не може да се направи.
Зависи колко изискваш от живота за да се чувстваш щастлив - едни са щастливи с малко други с много не им стига. По правило човек се жени за да е завинаги с другия и се предполага, е са се обичали като са го направили. Нормално е да има проблеми, но трябва да се решават, а не за по-лесно да си биеш шута. Чак след като си пробвал да ги решиш по всички възможни начини и не се е получило е оправдан развод. В никакъв случай насилие (психическо или физическо) не трябва да се толерира. Това с Любовта свърши, не го разбирам. То така може да си се жениш 20 пъти и все да си свършва любовта. Това не еоправдание за развод. По-скоро такъв човек не трябва да създава семейство. Лично аз се чувствам щастлива, въпреки че далеч не всичко ми е наред. Може би самият факт, че имам семейство и здрави деца и мъж ми стига за да съм щастлива.
Зависи колко изискваш от живота за да се чувстваш щастлив - едни са щастливи с малко други с много не им стига. По правило човек се жени за да е завинаги с другия и се предполага, е са се обичали като са го направили. Нормално е да има проблеми, но трябва да се решават, а не за по-лесно да си биеш шута. Чак след като си пробвал да ги решиш по всички възможни начини и не се е получило е оправдан развод. В никакъв случай насилие (психическо или физическо) не трябва да се толерира. Това с Любовта свърши, не го разбирам. То така може да си се жениш 20 пъти и все да си свършва любовта. Това не еоправдание за развод. По-скоро такъв човек не трябва да създава семейство. Лично аз се чувствам щастлива, въпреки че далеч не всичко ми е наред. Може би самият факт, че имам семейство и здрави деца и мъж ми стига за да съм щастлива.
Зависи колко изискваш от живота за да се чувстваш щастлив - едни са щастливи с малко други с много не им стига. По правило човек се жени за да е завинаги с другия и се предполага, е са се обичали като са го направили. Нормално е да има проблеми, но трябва да се решават, а не за по-лесно да си биеш шута. Чак след като си пробвал да ги решиш по всички възможни начини и не се е получило е оправдан развод. В никакъв случай насилие (психическо или физическо) не трябва да се толерира. Това с Любовта свърши, не го разбирам. То така може да си се жениш 20 пъти и все да си свършва любовта. Това не еоправдание за развод. По-скоро такъв човек не трябва да създава семейство. Лично аз се чувствам щастлива, въпреки че далеч не всичко ми е наред. Може би самият факт, че имам семейство и здрави деца и мъж ми стига за да съм щастлива.
Идеята е да си щастлив, а не да изредиш колкото де може повече причини за това. Аз съм щастлива когато правя и виждам другите щастливи, като давам, а не като взимам. Това обаче не значи, че се оставям да злоупотребяваг с мен - направят ли го веднъж получават само един шанс още и после потъват в забрава. Но при мен на практика е доказано, че колкото повече давам толкова повече ми се дава. Обикновено не от този на който си дал - по-скоро като че ли свише някой се грижи за мен да не ми липсва нищо жизнено важно. А проблеми е полезно винаги да има някакви за да те държат жив и да те учат да оценяваш това, което имаш. Аз гоня щастието, спокойствието, сигурността, а не пари, материалните придобивки и авантюристични изживявания. Може би защото съм минала възрастта на авантюрите и материално съм си осигурила нужното ми битие. Освен това съм реалист, слагам на кантар и избирам по-малкото зло - така си спестявам допълнителни предизвикани съзнателно от мен проблеми. А себе си изобщо не съм забравила - възползвам се от всяка възможност да си улесня живота, да се обогатя, да се погрижа за здравето и външния си вид
Идеята е да си щастлив, а не да изредиш колкото де може повече причини за това. Аз съм щастлива когато правя и виждам другите щастливи, като давам, а не като взимам. Това обаче не значи, че се оставям да злоупотребяваг с мен - направят ли го веднъж получават само един шанс още и после потъват в забрава. Но при мен на практика е доказано, че колкото повече давам толкова повече ми се дава. Обикновено не от този на който си дал - по-скоро като че ли свише някой се грижи за мен да не ми липсва нищо жизнено важно. А проблеми е полезно винаги да има някакви за да те държат жив и да те учат да оценяваш това, което имаш. Аз гоня щастието, спокойствието, сигурността, а не пари, материалните придобивки и авантюристични изживявания. Може би защото съм минала възрастта на авантюрите и материално съм си осигурила нужното ми битие. Освен това съм реалист, слагам на кантар и избирам по-малкото зло - така си спестявам допълнителни предизвикани съзнателно от мен проблеми. А себе си изобщо не съм забравила - възползвам се от всяка възможност да си улесня живота, да се обогатя, да се погрижа за здравето и външния си вид
Вие, които също сте се самоопределили като щастливи мога ли да ви помоля да споделите как сте постигнали щастието?
Аз също гледам максимално да си облекчавам живота. Също така се раздавам за семейството всякак - емоционално, финансово. За приятели и колеги също се раздавам - помагам на много хора напълно безплатно, нещо които обикновено струват доста пари.
Надявам се да не сте само две "белите лястовички". Очаквам още включвания.
А щастливи ли сте?
П.П. Анкетата е анонимна.
П.П. Анкетата е анонимна.
А важно ли е?
Защо е (или не е) важно ?
Какво е важно в живота? Какво е най-важно? Личното щастие? Нямаше ли тема "Щастливи родители >>> щастливи деца ? Имаше. Оказа се че не е вярно.
Имам мнение по темата, но нещо много ме трият, та ще се въздържа. На 1 април поне
А щастливи ли сте?П.П. Анкетата е анонимна.
Защо е (или не е) важно ?
Какво е важно в живота? Какво е най-важно? Личното щастие? Нямаше ли тема "Щастливи родители >>> щастливи деца ? Имаше. Оказа се че не е вярно.
Имам мнение по темата, но нещо много ме трият, та ще се въздържа. На 1 април поне
Ако ти изтрият мнението, какво толкова? Хич да не ти пука.