- Публикувана: 24 март 2018, 15:55 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2018, 22:39 ч.
Щастливи ли сме?
Аз познавам мъж, който живее така от години с жена си, за да е всекидневно с децата си. Отказал се е дори от секса. Различни хора и съдби. Дори е намерил начин да не се чувства нещастен.
Няма никаква финансова принуда или друга материална зависимост, но и жена му не подаде молба за развод. Въпреки, че не са съпрузи в библейския смисъл, живеят успешно заедно. Мисля че той я обича много, а любовникът на жената не й предложи да живеят заедно.
Няма никаква финансова принуда или друга материална зависимост, но и жена му не подаде молба за развод. Въпреки, че не са съпрузи в библейския смисъл, живеят успешно заедно. Мисля че той я обича много, а любовникът на жената не й предложи да живеят заедно.
Ще задоволя любопитството ти, но само веднъж и само защото си дама. Най-близкия ми приятел живее по този начин, примирил се е със ситуацията и не му се занимава с раздели, разводи, подялба на СИО и т.н. Проблема е, че не е само той, но и други мои познати са така. Темата "Семейството си отива" ме накара да се замисля колко ли още семейства живеят по този начин и дали са щастливи, жертвайки собственото си щастие в името на децата. Всеки си намира различна причина да остане в семейството, без да има намесен трети човек. Ето затова пуснах темата.
Ясно, за "един прЕател" питаш значи ... очаквах по-добра измислица, но и така става.
Аз живях като анонимната от предната страница, и то години наред. Не бях щастлива, имах мисли за самоубийство и периоди на черни депресии. Мъжът ми също не беше щастлив, но не си признаваше.
Задавах си всички въпроси, които е задал и авторът на темата, и още си ги задавам.
Преди 6 месеца си взех децата и напуснах семейния дом. Вече ми се струва, че и децата виждат, че решението ми е било правилно. Виждам промяната в тях, че отношенията ни са по-близки отвсякога, че аз вече не съм бледа сянка, а човек, който се интересува от тях, който играе с тях и е насреща за техните тревоги, проблеми и радости.
Баща им зарязва компютъра, когато са при него, и те май за пръв път общуват с родителя си истински.
По корем ще се влача, ако трябва, ще гладувам, но назад няма да се върна.
Да си спомня коя съм и каква съм ми отне само няколко седмици, след като се изнесох. Събудих се една есенна сутрин с великолепното усещане, че съм си в кожата. И че вече съм щастлива.
Задавах си всички въпроси, които е задал и авторът на темата, и още си ги задавам.
Преди 6 месеца си взех децата и напуснах семейния дом. Вече ми се струва, че и децата виждат, че решението ми е било правилно. Виждам промяната в тях, че отношенията ни са по-близки отвсякога, че аз вече не съм бледа сянка, а човек, който се интересува от тях, който играе с тях и е насреща за техните тревоги, проблеми и радости.
Баща им зарязва компютъра, когато са при него, и те май за пръв път общуват с родителя си истински.
По корем ще се влача, ако трябва, ще гладувам, но назад няма да се върна.
Да си спомня коя съм и каква съм ми отне само няколко седмици, след като се изнесох. Събудих се една есенна сутрин с великолепното усещане, че съм си в кожата. И че вече съм щастлива.
До преди 1-2 години бих отговорила на анкетата с голямо Да! , наистина бях много щастлив човек, с човекът до мен, нещата, които ни се случваха, животът, който живеехме, но тайничко си знаех, че това хубаво не е много на хубаво и палачинката ще се обърне. Не съм суеверна, но така го чувствах. И така и стана. Не знам първопричината за всичко, но нещата се наслоиха и се оказаха комплексни- вътрешна промяна, външни влияния.
Сега отговорих с - понякога. Понякога нещата са добре, понякога са много зле. Виждам бъдещето като или кретаме така неизвестен брой години, или нещо мегаголямо се случва и слага край на мъките ни.
Но по зададения въпрос от Манекена- не, не бих се разделила по собствено желание, и то именно заради децата. Ще ги изтикам възможно най-големи да станат и ако и до тогава положението е така, ще му мисля.
Сега отговорих с - понякога. Понякога нещата са добре, понякога са много зле. Виждам бъдещето като или кретаме така неизвестен брой години, или нещо мегаголямо се случва и слага край на мъките ни.
Но по зададения въпрос от Манекена- не, не бих се разделила по собствено желание, и то именно заради децата. Ще ги изтикам възможно най-големи да станат и ако и до тогава положението е така, ще му мисля.
В едно семейство най-важни са децата
Смятам, че горното изявление е грешно. За да имаш здраво семейство трябва да НЕ приоретизираш някои преди другите.
Аз пък не познавам нито един мъж, който да не обича вече жена си и да се е развел по негова инициатива. Жените решават и за женитбата, и за развода. Мъжът няма нужда да се жени, нито после има зор да се развежда. Жената решава според мен в общия случай!
Аз мисля, че мъжа предлага сватбата, а жената - развода.
Аз също разсъждавам чисто теоретично.
Но за жената е малко по трудно да се изнесе с дете/ца, ако няма близки които да я подкрепят, добри доходи и т.н , защото носи отговорност не само за себе си. Много от бащите забравят удобно за съществуването на децата след раздялата, най-вече финансово.
Но за жената е малко по трудно да се изнесе с дете/ца, ако няма близки които да я подкрепят, добри доходи и т.н , защото носи отговорност не само за себе си. Много от бащите забравят удобно за съществуването на децата след раздялата, най-вече финансово.
За съжаление за кратко време разбрах, че доста двойки край мен са само съквартиранти....По различни причини
В едно семейство най-важни са децата
Смятам, че горното изявление е грешно. За да имаш здраво семейство трябва да НЕ приоретизираш някои преди другите.
Аз също съм от друга планета, защото не мога да разделя обичта си като по-голяма към децата и по-малка към съпруга си.
И изобщо, спрете с това безкрайно парадиране с децата, които са преди всички, защото децата си тръгват, а ти този, дето си го навирал отзад, зад децата, този, дето не си вземал под внимание, желанията му, мечтите му...
Е, с точно този човек се налага да изживееш остатъка от живота си, когато децата си тръгнат. И, ако този човек не е бил ценен и важен за теб през годините, а е бил пренебрегван, ами жална ти майка! Какъв ще бъде животът тогава между двама?
И изобщо, спрете с това безкрайно парадиране с децата, които са преди всички, защото децата си тръгват, а ти този, дето си го навирал отзад, зад децата, този, дето не си вземал под внимание, желанията му, мечтите му...
Е, с точно този човек се налага да изживееш остатъка от живота си, когато децата си тръгнат. И, ако този човек не е бил ценен и важен за теб през годините, а е бил пренебрегван, ами жална ти майка! Какъв ще бъде животът тогава между двама?
Аз пък не познавам нито един мъж, който да не обича вече жена си и да се е развел по негова инициатива. Жените решават и за женитбата, и за развода. Мъжът няма нужда да се жени, нито после има зор да се развежда. Жената решава според мен в общия случай!
Аз мисля, че мъжа предлага сватбата, а жената - развода.
Така е.
Никой нещастник или нещастница не остава вътре в семейството за доброто на децата си. Прави го от глупост, страх и егоизъм. Задоволява егоизма си да не си създава сътресения, да не се лиши от натрупаното и дивидентите му по някакъв начин, да продължи да ползва удобството на връзката и от съществуването на другия. Не подценявайте чак толкова децата! Никой не носи такава атмосфера там, където растат децата му, за да са те щастливи. Нищо подобно! А на въпроса не мога да отговоря. За мен е повърхностен. Преживявала съм болки с ужаса да има вероятността да загубиш любим човек - от живота да си иде, не от моето съществувание и то неведнъж. Знам, че нямам време за глупости и не го губя за такива... Адмирации за ония, които не си търсят извинения за действията и бездействията си с трети лица.
Не смятам, че е нормално и добре да останеш с някого само заради децата. И съм абсолютно сигурна, че децата няма да бъдат щастливи в такова семейство. Децата не са малоумни, а са нормални хора, дори да са малки. И много добре усещат, често по-добре от възрастните, кога хората се обичат и са щастливи и кога не. Вярно че за детето е тежко родителите да са разделени, но е по-малкото зло. За никого не е добре поддържането на брак без щастие.
Мъжете сякаш ги устройва да са "съквартиранти", достатъчно е да не излизат от комфорта, който им осигурява жената в семейството - пране, чистене, готвене.
Пране - да не съм с две леви ръце да не мога да натисна копчето на пералнята?
Чистене - събувам си обувките в антрето, така че в къщи не цапам. Дреме ми ако малко прах се е насъбрал над библиотеката. Веднъж в седмицата за половин час чистене, и домът е приемливо чист. Живял съм по ергенски немалко време и знам от опит.
Готвене - срещу нас в кварталната кръчма има обедно меню, за 5 лева първо/второ/трето. Като вземеш 2 порции, си готов с топла храна за 10 лева на ден = 300 лева на месец. А цената да не ти мърмори някой как ти бил прислужвал: прайслес.