- Публикувана: 24 март 2018, 15:55 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2018, 22:39 ч.
Щастливи ли сме?
Не, цитирах Uncommon-------Аз не виждам смисъл родителите да живеят заедно заради децата. Ако живеят заедно, то ще е, защото им харесва и се обичат. Да се насилват не е полезно за никого, и за децата също.
Все пак никога не съм била в такава ситуация, така че разсъжденията ми са чисто теоретични.
Във въпроса ме смущава фиормулировката "да живеят с биологичните си родители". Чудя се каква е алтернативата: да се оставят в приемно семейство ли? За мен не е ясна тази част от въпроса. Може би се има предвид, да живеят с и двамата родители?
Все пак никога не съм била в такава ситуация, така че разсъжденията ми са чисто теоретични.
Във въпроса ме смущава фиормулировката "да живеят с биологичните си родители". Чудя се каква е алтернативата: да се оставят в приемно семейство ли? За мен не е ясна тази част от въпроса. Може би се има предвид, да живеят с и двамата родители?
Не визирам теб, но бях възмутена за приемното семейство, ако нещо не потръгне връзката между двамата.
Мъжете сякаш ги устройва да са "съквартиранти", достатъчно е да не излизат от комфорта, който им осигурява жената в семейството - пране, чистене, готвене. Каквото и да си говорим, домакинската част основно лежи на плещите на жената.
Също и не познавам чак толкова мъже, които да стоят при жена, която не обичат, само за да я ползват като безплатна прислужница.
Жалко за такива двойки. Освен любов, липсва и елементарно уважение... Много далеч от щастие.
Аз пък не познавам нито един мъж, който да не обича вече жена си и да се е развел по негова инициатива. Жените решават и за женитбата, и за развода. Мъжът няма нужда да се жени, нито после има зор да се развежда. Жената решава според мен в общия случай!
Защото така са ти казвали. Но никак не е така. Много мъже се влюбват, или им писва от поведението на жената, взимат си якето и до там. То много ясно, че после ще каже на приятелките си - аз така реших, но не е вярно.
Да, в момента или по- точно от около 4 месеца се чувствам нещастна. Имам прекрасен син на 17 г., Той ме разбира за всичко, но за съжаление с баща му нещата не са ок.. Имаме дълъг брак, не разбрах кога се случи така, че да не искам да споделям с него, да нямам нужда да се облегнат на рамото му. Смятам, че след като вижда, че аз страдам и не прави нищо вече всичко е загубено безвъзвратно.
Това е отговора ми, на фона на толкова щастливи хора аз се открояват осезаемо нали?
Това е отговора ми, на фона на толкова щастливи хора аз се открояват осезаемо нали?
Това с домакинята-прислужница е станала някаква обсесия в тоя форум. Няма такова нещо отдавна, разберете. Легенда някаква.
За щастието не знам, щото не знам какво е щастие, всеки си има собствено разбиране. Но знам, че алчността и щастието се самоизключват.
Искаш ли да притежаваш, да притежаваш всичко и всички - деца, съпруг, родители, е, няма как да си щастлив/а
За щастието не знам, щото не знам какво е щастие, всеки си има собствено разбиране. Но знам, че алчността и щастието се самоизключват.
Искаш ли да притежаваш, да притежаваш всичко и всички - деца, съпруг, родители, е, няма как да си щастлив/а
Аз пък не познавам нито един мъж, който да не обича вече жена си и да се е развел по негова инициатива. Жените решават и за женитбата, и за развода. Мъжът няма нужда да се жени, нито после има зор да се развежда. Жената решава според мен в общия случай!
Това с домакинята-прислужница е станала някаква обсесия в тоя форум. Няма такова нещо отдавна, разберете. Легенда някаква.
В дома на автора е така...
Аз също разсъждавам чисто теоретично.
Но за жената е малко по трудно да се изнесе с дете/ца, ако няма близки които да я подкрепят, добри доходи и т.н , защото носи отговорност не само за себе си. Много от бащите забравят удобно за съществуването на децата след раздялата, най-вече финансово.
Но за жената е малко по трудно да се изнесе с дете/ца, ако няма близки които да я подкрепят, добри доходи и т.н , защото носи отговорност не само за себе си. Много от бащите забравят удобно за съществуването на децата след раздялата, най-вече финансово.
За съжаление за кратко време разбрах, че доста двойки край мен са само съквартиранти....По различни причини
Това е отговора ми, на фона на толкова щастливи хора аз се открояват осезаемо нали?
Имай предвид, че всичко при теб може да е временно и бързо да премине. Живот, какво да се прави!
Това с домакинята-прислужница е станала някаква обсесия в тоя форум. Няма такова нещо отдавна, разберете. Легенда някаква.
