За бебета и деца от 0+ месеца: Бързи въпроси и отговори, съвети - 61

В Германия 😂😂😂 има по някой горещ ден, дори по 1-2 седмици, но иначе е съвсем друг климата сравнен с БГ. И аз мразя жегите, отвикнала съм от българските лета
А тук като цяло хората нямат климатици, просто не си заслужава да слагат

И моята бебка има бяла резка на венеца. Ще очакваме зъбче. Засега още е меко, но да видим. Доста неспокойна става вечер. Като търкам венците и се успокоява, а и ми препоръчаха осадент пилули за облекчаване.

На 4 месеца е по-вероятно да е един от прословутите скокове в растежа, отколкото ранни зъби, но всичко е възможно.
Моята дъщеря като по програма си мина всички тези скокове и съответните психо-емоционални симптоми, описани в тази таблица: https://www.babysleepsite.com/baby-sleep-patterns/wonder-weeks-c … by-toddler-sleep/

Момичета, помагайте.

Детенце е на 2м. И 10 дни, като откакто е на смено хранене започна да ака нередовно. Миналата седмица имаше 4 дни пауза и направихме клизма, в момента сме на 3 дни и половина и почвам да се притеснявам. Преди три седмици имахме на два пъти същия проблем и по препоръка правихме клизмички.

Страх ме е да не привикне. Дайте идея какво да правя, за да се случат нещата натурално.

Пс:ям круши, ябълки.

За бебета само на кърма 3-4 дни без не са проблем, но при хранене с адаптирано трябва да има изхождания всеки ден (не се усвоява напълно). Има ли изгледи да махнеш АМ добавката и да почнеш да дохранваш само с изцедена например?

Моя бебок беше на АМ и в периода в който имаше колики и давах капки Лефакс, акаше нередовно по три дни не акаше. Сега вече спряхме капките и си ака всеки ден понякога на ден по няколко пъти. Е понякога пак пропуска ден. Но е спокойна!

Ако се налага дохранване с АМ може да се смени марката, знам, че някои запичат, но тук хич не съм компетентна, някой да препоръча.
(Първия месец съм ползвала Хипп комбиотик и си акаше всеки ден, даже на всяко хранене. После махнах АМ и не съм имала възможност да проучвам други марки, затова споделям впечатление само от тази.)

Имам нужда от съвет, защото съм почти на ръба да изпадна в депресия и ми е много трудно.. Всички около мен вместо да ме подкрепят ми казват какво трябва и не трябва да правя и как грешно съм "учела" бебето. Вместо да дойдат да ми помогнат с домакинската работа или да ми донесат храна поне, те само ме обвиняват, че си усложнявам живота. Попитах и педиатърката ми за съвет какво да правя с това бебе, което плаче по цял ден и не иска да спи в леглото си, я само в ръцете ми. Попитах я защо плаче, щом няма толкова силни колики, сухичка е и нахранена и тя ми каза, че "така съм я научила" и да съм я оставяла да си мрънка малко. Аз четох достатъчно и тук ваши мнения и в чуждестранни сайтове и статии, за да разбера, че това е грешния подход. А пък и мен ме е жал да я оставям... Направо ми се къса сърцето и ми се плаче и на мен вече.. Опитвах се да я оставям, но тя се захласва понякога и наистина не мога да постъпя така с бебенце на един месец. И на мен не ми е приятно, че домакинската работа си остава недовършена, вкъщи е разхвърляно, ям главно суха храна или боклуци от сорта на полуготови супи, къпя се рядко и то ще е много късно вечер, защото иначе няма кога. Но според мен е по-добре да съм сега до бебето си, когато то има най-голяма нужда от мен. От сега нататък ще ми става още по-трудно, защото смениха графика на мъжа ми и от другата седмица ще се прибира към 10ч вечерта. И аз съм сама.. Той няма да има начин да ми помага, майка ми не се интересува много от това дали се справям, а свекървата е в друга държава, така че съм абсолютно сама. Мислех си, че ще се справя сама. И наистина справям се с бебка, но домакинството остана на заден план. Преди да родя всички казваха как ще дойдат да помагат, но сега нещата се промениха. А пък и те не искат да помагат с домакинската работа, а искат да дойдат да дондуркат и да си играят с бебето, което мен малко ме дразни. Свекървата е готова да дойде, ако й кажа, че ми трябва помощ. Но първо, че живеем в гарсониера и за нея няма място и второ, че не искам помощта, която тя иска да даде. "Мога да се справя сама. Мога го и ще го докажа." само това си повтарям и в същото време виждам обстановката около мен и ми става мъчно, че всъщност не се справям. Искам да се справя сама. Искам да намеря начина да се справя и да не се чувствам виновна, че не съм сготвила днес и съм изчистила веднъж през седмицата...
Извинявам се за дългия пост, имах нужда да споделя и да излея тези мисли някъде. Какво бихте ме посъветвали - да си гледам бебето и да не го оставям да плаче или да се опитам да вкарам някакъв режим, който да се спазва, за да ми е по-лесно на мен? Или в крайна сметка да направя това, което никак не ми се иска и да се обърна към някого за помощ?

Моята беше така, до тоалетна не можех да отида. Гледай си бебето, то е най-важно. Ако някой има претенции, да дойде да изчисти и да сготви. Кое е най-важното в живота ви, да имате щастливо и здраво бебе или дали е малко мръсно и някакви манджи? Бебето е приоритет и можеш и сама. Аз бях така близо 3 месеца. И се радвам, че послушах инстинкта си, не съм я оставяла да се захласва. Има нужда от любов и грижа. Няма как нолкова малко бебе да го научиш така. Период е и ще мине.
Чета ви и мисля, ако не бъркам, че е малко твоето бебе.
На мен първите две седмици ми помагаха, но после останах сама и даже може и по-голяма да е била към 4 месеца като спря. Сега се заиграва за 40 минути и се оправям. Дебна момента, кога каква да свърша, но преди и за 5 минути не ме оствяше.Така че гледай си бебока и си сложи мненията на останалите ..... И въобще не им се оплаквай, ще се справиш.

Съвсем сериозно, гледай си бебето и не се кахъри че не ти е оправена къщата! Това трябва да ти е най-малкия проблем

Гушкай си детето и си повтаряй че този период ще отмине. Ако искаш го слагай в слинг, така можеш да свършиш някаква домакинска работа, или да си сготвиш нещо. Ако не, чистиш веднъж седмично и не ти пука.
Ако не се чувстваш удобно да молиш за помощ, не го прави.

Кофти е, че ТМ не може да ти помага през деня. Аз чаках и все още чакам моя с нетърпение да се прибере след работа към 17-17:30 и да му връча детето и аз да си ‘почина’ малко. Има дни в които едвам издържам като е кисела и реве и сама не знае какво иска. Гледам да излизам повече, бебетата спят прекрасно на чист въздух. Сега времето като се пооправи можеш с часове да се мотаеш навън, ако има къде де

Горе главата, ще се справиш! Всички сме минали или минаваме през това

Ма я ги нарежи малко тия хора! Гледай си бебето, то пък голямо геройство и да изчистиш, и сготвиш. Излизайте навън, мъжът ти и да работи, повярвай ми може да помага, стига да е тук. Моят има много стревсова работа, но винаги е пускал и прахосмукачка, и миялна, винаги може да спретне бърза вечеря, двамата се справяме много бързо, сега като съм бременна съвсем пък ме отменя. А другите ги дръж на дистанция, това е само период, голяма работа, че ще е малко по-разхвърляно и ще поръчвате храна. Изобщо да не ти пука. Излизайте, гушкайте се, ще мине.

Аз сега покрай раждането съвсем ги ограничих и не искам баби, живеещи вкъщи, да ми помагат, няма нужда да се изнервяме, по-лежерно и така.

Помощ искай, ако си сигурна че ще е помощ. Да не стане да те изнервят и да ти се качат на главата с глупави съвети и акъли как се гледа бебе. Аз нямам помощ, сам сама съм. Единствено за пазар на по тежки покупки моля да ме закарат до магазина, нищо друго. Чистя когато бебето е спокойно и си лежи. Къпя се за 4-5 до 6 мин макс, когато е заспала дълбоко. Не готвя, ям каквото ми попадне. Бебето ми е приоритет, с нея на ръце чета в интернет и пиша и т.н. Никой не позволявам да ми казва "лошо я учиш, все на ръце" Колко време ще е на ръце, вече не иска да спи върху мен както преди...това са периоди, и са най хубавите в живота ми, да си говорят какво си искат, не ми пука. Детето ми е на 2 м. и половина и аз като теб в началото се вайках, как ще се оправя...еми има как.

Пиша с бебе, спящо в ръцете ми, така че те разбирам чудесно. Моята е вече на 7 месеца и все още се буди на 5-тата минута, ако я оставя в леглото. Наистина най-трудно е до към третия месец. После вече се заглеждат в разни неща и поне като са будни можеш да ги оставиш за малко.
Лично аз се справих, като си прередих приоритетите т.е. домакинството остана на заден план и приех тези моменти като подарък. Като я гледам колко е щастлива и спокойна, гушната в мен и аз съм щастлива и спокойна. Наслаждавам се на всяка минутка, защото знам, че отминава. С големия беше до 5 месечна възраст. Използвам времето да чета или да върша нещо служебно.

И аз имах такъв период и ме спаси единствено слинга! Благодарение на него си пускам прахосмукачка, гладя и т.н. докато бебето спи. Но този период поотмина и сега използвам шезлонга-слагам дъщеря в него, започвам да готвя като постоянно й обяснявам какво правя и задържам вниманието й. А и аз готвя предимно в събота и неделя, когато мъжът ми си е вкъщи-правя няколко неща и ядем през седмицата.
Не се отчайвай, излизайте колкото можете повече, обгрижвай си бебчето и всичко ще си дойде на мястото

Въобще те ги слушай и си гледай живота и бебето, както намериш за добре. Детето е толкова малко, че има нужда само от твоето гушкане, това му дава спокойствие и сигурност. Много важно, че е разхвърляно и няма манджа. Така или иначе като проходи ще стане много по- разхвърляно!
Казвам ти го от позицията на човек, минал по същия път. Щерка ми ми спеше в ръцете до 7мия месец. Вкъщи почти нищо не пипах, най- много една пералня. Идва да чисти една жена, а с мъжа ми ядяхме основно пици, сандвичи или други гадости. Вечер като се прибереше таткото, гушкаше той бебето, аз имах един час да се изкъпя спокойно или да ида до магазина да си проветря главата от целодневни ревове.
Пак ти казвам - период е и минава. Моята сега е на 1, 6 и е много, много по- лесно. Вярно, че е супер дива и търчи и се катери като Маугли, но вече разбира, заиграва се сама и заедно вършим двете домакинските задачи, много и е забавно. След годинката почнахме да я оставяме на бабите за ден- два, хем те да и се порадват, хем ние с таткото да си правим и нашите си нещата.
Така, че горе главата! Гушкайте се с бебчото и му се наслаждавай. Скоро ще дойде моментът, когато няма да можеш да го стигнеш да го нагушкаш.