За сметките, любовта и удобството

Да, така е ок. Но аз оставам с впечатление, че авторката не прави така. Самата тя споменава в предишните си постове, че мъжът поема сметки по ресторанти, храна за вкъщи и там още нещо. А изказването ѝ за котките и "дай си му куклите, на си ти парцалките", демек за котките, звучи доста детинско. Което навява на мисълта, че тя има все още доста наивни представи за света.

Обикновено мъжете, които много се страхуват някой да не им бръкне в джоба, за по-удобно си остават сами. Така де, след време може и децата да им бръкнат в джоба.
Честно казано, аз като знам на  24 години как палех от четвърт при подобна ситуация, просто си представям как вместо да мия чиниите и да рева, бих си издължила каквото дължа за наем и бих си тръгнала с котката под мишница.

Така така...и аз не съм казала нищо от това дето се описа,ама като няма кой да чете...

Наистина авторката трябва добре да си направи сметката на какво е способен този мъж в екстрена ситуация. Примерно прословутата втора година майчинство.

Отговарям на основната тема, не съм чел останалото.

Силно съм раздвоен при така поднесената информация.

От една страна ми се вижда дребнаво при положение, че си делите наеми и сметки да настоява за конкретен ден. Вие очевидно сте от хората, които живеят от заплата до заплата и единственият лимит за разходите Ви е съдържанието на разплащателната сметка или овърдрафта по кредитната карта. Той очевидно е повече като мен - човек който не обича да изпитва стреса от броенето на парите в джоба или сметката, за да е сигурен дали ще му стигнат за някой очакван или неочакван разход и има някакъв текущ резерв, дълбок резерв и т.н. При това положение не виждам какъв е неговият проблем да плаща наема на датата, на която е редно да се плати - аз съм същия по отношение на сметки - плащам на деня, на числото, ако може на минутата щом излезе сметка, ще я платя. Мразя безкрайно много да дължа пари. Още повече мразя да преговарям за отсрочки - за мен е циганска работа това. Човек може да се лиши месец-два от някакви неща, за да натрупа 1000-2000лв. резерв в сметката си и да не зависи от това дали счетоводството ще му забави 1-2 дни превода примерно. Но не виждам какво му пречи на него да си спазва сроковете и сам - не би трябвало да зависи от това кога Вие ще си платите Вашата част.

Казвайки горното - аз на негово място бих казал сходно нещо, бих очаквал коректно и отговорно отношение на възрастен човек, не бих вдигал скандали, но ако не си платите Вашата част, не бих имал нищо общо с Вас. И тук не става въпрос за пари, а става въпрос за поемане на отговорност. Безразлично ми е дали ще плащам сам наем или ще си делим наем, но ако сте поели някакъв ангажимент, ще очаквам да го спазвате. Не бих си крил доходите (това е детинско) и не бих настоявал да се дели всичко, но ако аз плащам сметки и наеми, бих очаквал от Вас примерно да спестявате и да се разпореждате разумно със средствата си. Поне докато живеем на семейни начала  Иначе ако имаме по-неангажираща сексуално-любовна връзка без перспективи за семейство - безкрайно малко ме интересува какво ще правите с парите си. 

Не мога да кажа дали той е подходящ за Вас в дългосрочен план, нито дали Вие сте подходяща за него, но принципно подобни различия у хората не са пречка да се направи семейство, стига да има уважение, любов и разбиране за странностите на другия. Като се запознах с моята съпруга тя също така живееше от заплата до заплата. Плащах и плащам предимно аз сметките, защото се побърквам да имам неплатена сметка (разбирам, че това не е някакъв еталон за мислене, моя особеност си е, но все пак държа на подобна коректност, точно както държа да не закъснявам за каквато и да е среща и държа и на мен да не ми закъсняват - чакам макс 15 мин. без основателна причина), но тя спестява от заплатата си и се промени страшно много в посока разумна преценка за разходите. Но не сме се карали никога по тези теми, единствено сме спорили дали има смисъл от някакъв по-голям разход или е по-добре да използваме парите за нещо друго (обикновено става на нейното, обикновено после се оказва, че съм бил прав, че е по-добре за другото, което пак го взимаме, но с известно изчакване или лек компромис).

Така че това само по себе си не е проблем за една връзка. Проблем е, ако той Ви възприема като някой неспособен да поема финансовите си ангажименти като зрял и отговорен човек и държащ се като майстор-плочкаджия, който вече е изхарчил аванса за материали още преди да го е получил. Проблем е ако Вие го възприемате като стиснат пресметлив скъперник, в чиито очи парите са по-важни от Вас самата.  Ако искате да продължавате с този човек, ще трябва да си промените малко възприятията за него, но ще трябва и той малко да си промени възприятията и отношението към Вас. Стабилна връзка се изгражда чрез взаимни компромиси, не с налагане на волята на единия върху другия. Описах по-горе какъв би бил за мен стабилният компромис. За промяната на датата на плащане на наема чрез разговор с хазяина обаче не е решение - това са цигански изпълнения, пак ще кажа. Спестете колкото там е 1/2 наем, за да не сте на нула преди заплата и тогава няма да има нужда да се сменя дата.

Не съм избягала и темата не е пързалка. Работих до сутринта и легнах да поспя.
Ще прочета всички мнения и ще споделя какво смятам да направя, като задължително от моя страна още този месец ще има изравняване на наема.
Ако мога набързо да отговоря на някои пикантни въпроси - всичко се дели на две по желание на двете страни. Аз самата се чувствам равна , когато знам, че съм си платила всичко по равно. Знам и какъв р човекът до мен, той има по-добра финансова организираност от мен, но аз работя по въпроса да съм изрядна за всичко съвсем скоро.
За много неща сте прави, трябва ни сериозен и откровен разговор с изясняване на тези неща. Ще решим как да организираме общив ни бюджет от тук нататък, като аз все пак смятам да агитирам за промяна на датата на наема. Относно режийните разходи - всичко е навреме.
Относно моите широки пръсти-да, купувам си по нещо малко всеки месец, но не от пари за наем. Изостанах с работа и сега наваксвам, защото имах прекалено много и не можах да си намеря помощник. Не работя в негова фирма, а съм на свободна практика малко повече от 6 месеца за софийска фирма.
Той също е на 24 години.
За всички останали неща ще отговоря по-късно от компютър.

Както върви описанието - с прекалено много работа, за да й се смогне сиреч бизнеса върви, накрая да не се окаже, че авторката е с по-висока заплата от половина, а той гледа да не си проличи.

С това трябваше да започнеш......хлапак е още и мисли, че всичко, което хвърчи, се яде.
От опит, двама сина отгледах.Нагледно виждам кога "порастват".

Мъжете са някак по-арогантни. Някак си мислят " щом аз се оправям точно на датата, то и тя е длъжна". Нулева толерантност. Ох леле, не ми се мисли като му се родят деца...

Понеже аз съм от тези, чиито мъже "издържат" семейството, ще кажа защо очаквам това при нас. Със съпруга ми се познаваме от деца, заедно учихме, заедно започнахме навремето работа в администрацията, оженихме се и т.н. Съпругът ми взе адвокатска правоспособност, а аз останах "прост" юрист, понеже се отдадох на майчинството. Той отвори кантора заедно с брат си и снаха си (те са съответно адвокат и нотариус). Аз междувременно се включих с помощ като офис-мениджър. Не съм стояла да чакам да ме отглежда, но и не съм в първите редици, както той. Той ходи по дела, зает е много повече и наистина често е под пара, но пък аз му помагам в работата (заедно сме почти постоянно, а кантората е на метри от дома ни, съответно от децата ни, които могат да дойдат по всяко време, когато няма клиенти или ние да отидем вкъщи при тях) и междувременно родих 4 деца. Не съм прехвърлила на него цялата отговорност по издръжката на семейството, защото също работя за дохода, който влиза вкъщи, въпреки че моята роля далеч не е ключова като неговата. Намалявам дори разходите му в работата, защото правя неща, за които трябваше да плаща на човек извън семейството и така плюсовете също се увеличават. В същото време съм "финансово самостоятелна", без да се налага да му искам пари за лични нужди, а "заплатите" и на двамата пак отиват за нужди на нас двамата, на децата ни, за живота, който водим и т.н. Осъзнавам, че с други професии нещата нямаше да стоят така.


Сега видях, че и момчето е на 24 г. Съвсем нормално му е мисленето за възрастта. Още не е достатъчно зрял, а и затова приема нещата по приятелски и съквартирантски, без да бърза с брак и сериозни ангажименти. Вероятно и доходите му още са ниски, което е съвсем нормално за тази възраст.
На тази възраст и ние с моя съпруг бяхме още студенти с мижави заплати в държавната администрация и си деляхме разходите.

Е, чак деца, чакайте. Те още за ипотеката не са се разбрали. Хлапешка работа – единият дава ултиматуми за изнасяне като не стане на неговото, другият пък залита в крайността на отхвърленото дете "той не ме обича значи". Ще се стиковат, още се неопитни.
За 4 години все заедно ли сте живели и в подобен ритъм с наем, делба на сметки? Това принципно не е малко време за изглаждане на различия и опознаване особеностите на другия. Звучи така сякаш отскоро живеете под наем.

Така си е, трудно е напасването, особено на тази възраст. Дайте си време!
То и аз какви ги говоря! Майка ми ми беше дала едни парички в началото на връзката ни /вече живеехме заедно/ и аз си ги похарчих за мен си.

Защо постоянно се изопачават някои неща ?
Сензации ли се търсят, какво ли ...
Кой и къде е написал , че смята,че е редно мъжът да го издържа ?
Защото аз такова нещо не съм видяла, но някои явно точно това виждат.
На мен ми е изключително грозно в подобни лични отношения каквато е любовта и където се предполага градене на сериозни отношения да се дели всичко по равно , пък било то и във финансовата част.
И като казвам това нямам предвид ,,мъжът да издържа жената,,.
Има неща,които ме отблъскват и това е едно от тях.
Никога няма как всичко да е по равно - нито в чувствата,нито в сметките.
Единият ден единият ще даде 30%,другият 70%, на другият ден единият ще даде 100%,другият няма да е способен нищо да даде...и т.н.
Никога нищо не може да бъде 50/50.
И,да,грозно ще ми е ако мъж на 30+ години с когото съм във връзка ми отправи предложение да си делим наем,а не да живеем заедно без тези условия.
Това не означава,че няма да се реванширам.
За мен е редно мъжът да е стабилност,независимо от всичко друго.
Аз пък ще плащам сметките и вечерите.
Условността с парите при един мъж ми е меко казано отблъскваща и ми говори за всичко друго, но не и за чувства и джентълментство.
Естествено това за мен, за другите - друго.
Ако за авторката е ок това , просто да седнат и да обсъдят падежите и да поговори сериозно с него в коя част на поведението си по-точно го дразни този мъж.
Защото ако питаме него,вероятно може и да изтъкне аргументи,за които ние при така поставения въпрос от нея,да не се досещаме.

bethefirst, не сте един за друг с тоз човек. Дори да продължи връзката ви, ще даде фира. Търси някой, който е по-близък до теб като светоглед. Има неща, с които се прави компромис до време, после настъпва революция, недай си боже семейство, деца, ипотека и прочие. До колко ще издържиш на строг режим със строги правила и бюджет, дати ? Въпрос на време. Много жени не са устроени естествено да им дърпат конците и да ги слагат в релси. Някои тук ще кажат, че това е зрялост, но не мисля че има закъде да зрееш на 24 г. Ясно е, че не си толкова стриктна като него и че това ти е проблем. Моят съвет е да не вървиш срещу себе си, само за да си с този мъж. Не си заслужава ... животът не си заслужава.

Ама ние те разбрахме ве Норви... ти не си ни разбрала... няма нужда от толкова много патос. Някак по детски мили са ми твоите разсъждения