Аз само не мога да схвана защо изкарахте, че авторката е издържана от мъжа като тя все пак си плаща половината от всичко. Аз не наричам това издържана жена. Може би безотговорна що се отнася до сроковете, но в никакъв случай той не я издържа. Парите и със закъснение са си пари - дала ли ги е? Дала ги е.
- Публикувана: 26 март 2018, 06:07 ч.
- Последно мнение: 27 март 2018, 15:46 ч.
За сметките, любовта и удобството
Не е издържана от мъжа, разбира се. Но ѝ липсва и грам финансова дисциплина, а отношението ѝ към финансите е безотговорно. Най-добре да се събере с някой лежерен като нея. Но в такъв случай, има опасност и двамата да ядат дръжката на хладилника, поради липса на нещо по-хранително.
Интересни са ми реакциите тук, които забелязвам. Събраха се много и най-различни мнения, което истински ме радва и ми помага да погледна на ситуацията от различни ъгли.
Истината е някъде по средата - той е в правото си да иска това, което съм обещала и сме се разбрали, но отбелязвам, че преди няколко месеца, когато започнах да се бавя, помолих да ми даде време, да за си изравня финансите и всичко да е точно.
Е, сега настъпи това време, когато всичко ще се изравни, но с цената на доста нерви и работа. За това, че нямам финансова култура или грамотност - от 15-годишна съм започнала да работя, мога да си оправям финансите, но през последните няколко месеца имах екстра разходи основно от здравословно естество (пример: 300 лв. за един зъб, 200 лв за дерматолог) и така нататък.
Не съм от жените, които се глезят с козметици и фризьори. Не съм ходила нито на едното, нито на другото от години. Слагам си мигли от време на време и това е. Купувам си по някоя нова дреха, обувки или чанта, но не по 2-3 на месец. Имам осигуровки, счетоводство, данъци, наем, режийни разходи и разходи за храна. Отделно са разходите за карта за спорт и хранителните добавки, разходите за изхранване и принадлежности на котките и така. До тук стават поне скромните 1200 лв.
Тези от вас, които работят на свободна практика може би са запознати, че изкараното всеки месец не е едно и също и понякога заплащането не е постоянна величина. В случая исках да подчертая, че това не е системно нарушение от моя страна, още повече, че аз исках да преместим датата, но по необясними за мен причини това така и не стана.
Да, реакцията му снощи в разговора беше доста ярка и показателна, може би вече му е писнало да ме чака и затова ми поставя такъв вид ултиматум. Слагайки се на негово място вероятно и аз бих се ядосвала, но чак да се замислям за раздяла едва ли. По-интересното е, че той никога не е предлагал да си обсъдим приходите и разходите, да си направим общ бюджет и всички тези неща, за които говорите вие тук.
Днес помислих и реших да обсъдя с него нещата такива каквито са. Ще му изравня парите след няколко дни, ще му предложа да сменим датата за плащане на наема или единият да плаща сметките, а другият наема и да си обединим бюджетите, като отворим обща сметка и там внасяме всеки месец определена сума.
Направи ми впечатление и то доста силно как коментира Salsisha. Скъпа, знаеш ли защо най-вероятно е плакал (още не съм го питала)? Защото аз за пръв път отказвам да му говоря след пререкание, не го поглеждам и не му обръщам внимание. Не исках да се разправяме на момента, защото аз съм като клечка кибрит и паля от малко, той е почти същия.
Най-вероятно се е усетил, че е прекалил с думите си и с това, което ми каза за изнасянето. Не мога да кажа, че е стиснат, защото каквото съм поискала за подарък ми го е вземал, за Коледа беше напълнил под елхата с нова прахосмукачка, кухненски робот, подари ми книга, слушалки, други малки неща, за които си бяхме говорили. Съответно и аз направих жест към него и му купих така мечтаните професионални слушалки, които никой друг в БГ няма.
Склонна съм да мисля, че има начин нещата да се оправят, но ако намерим вариант, в който се срещаме по средата. Там, където и на двамата е удобно да бъдем. Защото наистина - ако той утре се разболее или остане без работа аз няма да го оставя и ще се погрижа за него, също както направи и той, когато трябваше да ми се прави операция и изтегли кредит, който върна сам без да ми поиска нищо. Тогава никой от близките ми не пожела да ми помогне, само той беше до мен.
Както някои хора са казали вече, ситуацията не е толкова черна колкото изглежда. Сега като мина малко време и през деня докато размишлявах за нещата наистина разбирам, че аз бъркам на много важно място и трябва да се поправя.
Друг интересен момент в ситуацията е дали трябва да продължаваме да делим всичко в 50/50 или този с повече приходи да поема повече разходи. Вероятно той е този с повече приходи и не знам как би реагирал на идеята той да носи основната финансова тежест в нашето домакинство. И като споменах домакинство, не е мързелив - готви много добре, чисти от време на време, макар че напоследък почти не се занимава с нищо, дори не поглежда тоалетните на котките, които трябва да се чистят 2 пъти дневно (много ги минират
)
В крайна сметка скоро ще пътувам да видя малко роднините си и преди да го направя ще седнем с него да се разплатим и да му кажа всички тези неща. Ще му предложа някои промени да видим какво мисли и ще го оставя да ми съобщи мнението си след като се върна.
И само да уточня - не съм любовница, смятам, че съм негова приятелка (нямаме брак, както вече стана ясно, нито деца), а той не е безчувствен и съм го виждала да плаче само 2 пъти в много тежки конфликти, които имахме миналата година. Познавам го и знам защо би омекнал чак така - когато е разбрал, че е сговнясал нещо много лошо и не знае как да подходи към мен.
И ето две противоположности само в рамките на днешния ден: сутринта ме буди с усмивка и топли сандвичи, а вечерта го помолих да ме вземе от фитнес, защото навън валеше сериозно. Е, предложи да дойде с чадър, а не с колата, защото булевардите били в ремонт и имало задръстания, щял да пътува 30 минути разстояние от 1,5 км. Този отказ много ме изнерви, ако трябва да съм честна. В крайна сметка се прибрах пеша, защото спря да вали, поне времето беше благосклонно
Истината е някъде по средата - той е в правото си да иска това, което съм обещала и сме се разбрали, но отбелязвам, че преди няколко месеца, когато започнах да се бавя, помолих да ми даде време, да за си изравня финансите и всичко да е точно.
Е, сега настъпи това време, когато всичко ще се изравни, но с цената на доста нерви и работа. За това, че нямам финансова култура или грамотност - от 15-годишна съм започнала да работя, мога да си оправям финансите, но през последните няколко месеца имах екстра разходи основно от здравословно естество (пример: 300 лв. за един зъб, 200 лв за дерматолог) и така нататък.
Не съм от жените, които се глезят с козметици и фризьори. Не съм ходила нито на едното, нито на другото от години. Слагам си мигли от време на време и това е. Купувам си по някоя нова дреха, обувки или чанта, но не по 2-3 на месец. Имам осигуровки, счетоводство, данъци, наем, режийни разходи и разходи за храна. Отделно са разходите за карта за спорт и хранителните добавки, разходите за изхранване и принадлежности на котките и така. До тук стават поне скромните 1200 лв.
Тези от вас, които работят на свободна практика може би са запознати, че изкараното всеки месец не е едно и също и понякога заплащането не е постоянна величина. В случая исках да подчертая, че това не е системно нарушение от моя страна, още повече, че аз исках да преместим датата, но по необясними за мен причини това така и не стана.
Да, реакцията му снощи в разговора беше доста ярка и показателна, може би вече му е писнало да ме чака и затова ми поставя такъв вид ултиматум. Слагайки се на негово място вероятно и аз бих се ядосвала, но чак да се замислям за раздяла едва ли. По-интересното е, че той никога не е предлагал да си обсъдим приходите и разходите, да си направим общ бюджет и всички тези неща, за които говорите вие тук.
Днес помислих и реших да обсъдя с него нещата такива каквито са. Ще му изравня парите след няколко дни, ще му предложа да сменим датата за плащане на наема или единият да плаща сметките, а другият наема и да си обединим бюджетите, като отворим обща сметка и там внасяме всеки месец определена сума.
Направи ми впечатление и то доста силно как коментира Salsisha. Скъпа, знаеш ли защо най-вероятно е плакал (още не съм го питала)? Защото аз за пръв път отказвам да му говоря след пререкание, не го поглеждам и не му обръщам внимание. Не исках да се разправяме на момента, защото аз съм като клечка кибрит и паля от малко, той е почти същия.
Най-вероятно се е усетил, че е прекалил с думите си и с това, което ми каза за изнасянето. Не мога да кажа, че е стиснат, защото каквото съм поискала за подарък ми го е вземал, за Коледа беше напълнил под елхата с нова прахосмукачка, кухненски робот, подари ми книга, слушалки, други малки неща, за които си бяхме говорили. Съответно и аз направих жест към него и му купих така мечтаните професионални слушалки, които никой друг в БГ няма.
Склонна съм да мисля, че има начин нещата да се оправят, но ако намерим вариант, в който се срещаме по средата. Там, където и на двамата е удобно да бъдем. Защото наистина - ако той утре се разболее или остане без работа аз няма да го оставя и ще се погрижа за него, също както направи и той, когато трябваше да ми се прави операция и изтегли кредит, който върна сам без да ми поиска нищо. Тогава никой от близките ми не пожела да ми помогне, само той беше до мен.
Както някои хора са казали вече, ситуацията не е толкова черна колкото изглежда. Сега като мина малко време и през деня докато размишлявах за нещата наистина разбирам, че аз бъркам на много важно място и трябва да се поправя.
Друг интересен момент в ситуацията е дали трябва да продължаваме да делим всичко в 50/50 или този с повече приходи да поема повече разходи. Вероятно той е този с повече приходи и не знам как би реагирал на идеята той да носи основната финансова тежест в нашето домакинство. И като споменах домакинство, не е мързелив - готви много добре, чисти от време на време, макар че напоследък почти не се занимава с нищо, дори не поглежда тоалетните на котките, които трябва да се чистят 2 пъти дневно (много ги минират
)В крайна сметка скоро ще пътувам да видя малко роднините си и преди да го направя ще седнем с него да се разплатим и да му кажа всички тези неща. Ще му предложа някои промени да видим какво мисли и ще го оставя да ми съобщи мнението си след като се върна.
И само да уточня - не съм любовница, смятам, че съм негова приятелка (нямаме брак, както вече стана ясно, нито деца), а той не е безчувствен и съм го виждала да плаче само 2 пъти в много тежки конфликти, които имахме миналата година. Познавам го и знам защо би омекнал чак така - когато е разбрал, че е сговнясал нещо много лошо и не знае как да подходи към мен.
И ето две противоположности само в рамките на днешния ден: сутринта ме буди с усмивка и топли сандвичи, а вечерта го помолих да ме вземе от фитнес, защото навън валеше сериозно. Е, предложи да дойде с чадър, а не с колата, защото булевардите били в ремонт и имало задръстания, щял да пътува 30 минути разстояние от 1,5 км. Този отказ много ме изнерви, ако трябва да съм честна. В крайна сметка се прибрах пеша, защото спря да вали, поне времето беше благосклонно
Както по-рано писах, и аз съм била на 24 и вя финансово незавидно положение, но с тогавашната ми половинка се дърпахме нагоре взаимно, вместо да си натискаме главите навътре в блатото и не сме броили кой колко е дал за нещо си. Въпрос на характер, според мен, а не на финансова грамотност и дисциплина.
Само не знам защо всички приемат по подразбиране, че дамата е сравнително платежоспособна. Ако има финансови трудности на моменти, но като цяло е съвестна в равносметките, не е ли най-нормално гаджето ѝ да я подкрепи?
Значи може да се тупа в гурсите, че е голям мъжкар на 24, а не може да е солидарен с гаджето си. Благодаря за тази дисциплина и мъжкарство. И не, че някой ѝ е длъжен, а защото са двойка.
Вие, ако закъсате финансово, защото всичко се случва, как бихте се почувствали, ако най-близкият ви човек ви каже, че ще ви изхвърли? Ама, забравих, на вас не може да се случи, защото сте финансово грамотни...
Само не знам защо всички приемат по подразбиране, че дамата е сравнително платежоспособна. Ако има финансови трудности на моменти, но като цяло е съвестна в равносметките, не е ли най-нормално гаджето ѝ да я подкрепи?
Значи може да се тупа в гурсите, че е голям мъжкар на 24, а не може да е солидарен с гаджето си. Благодаря за тази дисциплина и мъжкарство. И не, че някой ѝ е длъжен, а защото са двойка.
Вие, ако закъсате финансово, защото всичко се случва, как бихте се почувствали, ако най-близкият ви човек ви каже, че ще ви изхвърли? Ама, забравих, на вас не може да се случи, защото сте финансово грамотни...
Вие, ако закъсате финансово, защото всичко се случва, как бихте се почувствали, ако най-близкият ви човек ви каже, че ще ви изхвърли? Ама, забравих, на вас не може да се случи, защото сте финансово грамотни...
bethefirst, а ти ... спокойно ли ти е с такъв неуравновесен човек? Защото на 24, ако му идва в повече напрежението и се лашка от обиди към рев от разкаяние ... направил ти е сандвичи за извинение, но е свръх емоционален за сметките ... ти сигурна ли си, че не живееш със жена и сега не е в "ония дни"?!
Авторке, внимавай с това предложение за по-големия принос от кегова страна.
Аз съм като него и държа в подобна връзка нещата да са 50:50 и ако съм човека с по-високата заплата няма шанс да давам повече от другия, още повече ако същия с месеци бави приноса си, че и не получава сигурна заплата.
Ами ... Картата за фитнес и добавките могат да изчакат няколко дни или седмици за сметка на парите за наема ...
Аз съм като него и държа в подобна връзка нещата да са 50:50 и ако съм човека с по-високата заплата няма шанс да давам повече от другия, още повече ако същия с месеци бави приноса си, че и не получава сигурна заплата.
Ами ... Картата за фитнес и добавките могат да изчакат няколко дни или седмици за сметка на парите за наема ...
явно мъжа не е чак толкова долно, гнусно, пресметливо мекотело.
за мен проблема е, че разходите на авторката са повече от приходите на моменти, а тя не се е подготвила за тези моменти предварително когато приходите са го позволявали.
много ми прилича на създателя на голямото ми дете. фитнес, хранителни добавки, скъпи вещи ... все гъдели които бяха задължителни разходи и които не можеше да си позволи.
за мен проблема е, че разходите на авторката са повече от приходите на моменти, а тя не се е подготвила за тези моменти предварително когато приходите са го позволявали.
много ми прилича на създателя на голямото ми дете. фитнес, хранителни добавки, скъпи вещи ... все гъдели които бяха задължителни разходи и които не можеше да си позволи.
явно мъжа не е чак толкова долно, гнусно, пресметливо мекотело.
за мен проблема е, че разходите на авторката са повече от приходите на моменти, а тя не се е подготвила за тези моменти предварително когато приходите са го позволявали.
много ми прилича на създателя на голямото ми дете. фитнес, хранителни добавки, скъпи вещи ... все гъдели които бяха задължителни разходи и които не можеше да си позволи.
за мен проблема е, че разходите на авторката са повече от приходите на моменти, а тя не се е подготвила за тези моменти предварително когато приходите са го позволявали.
много ми прилича на създателя на голямото ми дете. фитнес, хранителни добавки, скъпи вещи ... все гъдели които бяха задължителни разходи и които не можеше да си позволи.
Ами малко натам отива, че са си разменили "джендъра".
Вие, ако закъсате финансово, защото всичко се случва, как бихте се почувствали, ако най-близкият ви човек ви каже, че ще ви изхвърли? Ама, забравих, на вас не може да се случи, защото сте финансово грамотни...
Не е издържана от мъжа, разбира се. Но ѝ липсва и грам финансова дисциплина, а отношението ѝ към финансите е безотговорно. Най-добре да се събере с някой лежерен като нея. Но в такъв случай, има опасност и двамата да ядат дръжката на хладилника, поради липса на нещо по-хранително.
Аз и не разбирам това теглене на чергата всеки към себе си. Моят приятел ме ръчкаше да ходя при треньора ми дори, когато не съм имала пари за това, защото виждаше, че ми се отразява много добре и на здравето, и на психиката. Нали искаме тоя човек до нас да е щастлив? Стига да е реципрочно, това е нормално. Трябвало е да иде на зъболекар и е имала повече разходи този месец. Защо той да не се застъпи и да помогне? Утре ще иска нещо за него и тя ще поеме. Аз бих се почувствала зле, ако съм се разболяла и съм друснала 400 лв по лекари и приятеля ми заяви, че не мога да ходя на спорт или там, на каквото си ходя редовно, за да се издължа на Х число, а не на Х + 2 дена.
Независимо от разликите, системното забавяне на плащане е нещо, което малко хора биха толерирали. На думи, във форума може. В реалността, силно се съмнявам, че след 5-то забавяне, ще си ОК с идеята. Особено, ако човекът реве, че няма пари за наема, докато купува скъпи слушалки за подарък, карта за фитнес и други все така незаменими неща.
Гугъл, да, добре е да говорят и да организират поне малко нещата. Общо-взето, детска им работа.
Гугъл, да, добре е да говорят и да организират поне малко нещата. Общо-взето, детска им работа.
Да, ще съм ОК, защото ще знам как му стоят нещата и ще го покрия, вместо да го натирвам да си ходи. Ако не ми е мил, това би бил чудесен повод да го резна, но ако държа на човека, не би ми било проблем. Но за целта трябва да се разговаря и обсъжда, а не милият да си крие размера на заплатата с код строго секретно при сериозна четиригодишна връзка. Почти обидно ми звучи.
Забравих да отговоря и на някои други въпроси.
Нямаме ден, в който отбелязваме годишнината си и затова не мога да определя кога стават 4 години, но живеем от около 3 години заедно. Аз се нанесох при него, като около половин година прекарвах доста време в квартирата с него, като имаше и един съквартирант, негов много близък приятел от детството в друга стая, разбира се. Вече не помня преди колко време, но мисля, че 2 години и малко сме сами тук.
Никой от нас двамата няма собствено недвижимо имущество, като аз със сигурност няма да имам, но той скоро ще получи етаж от къщата на родителите си чрез покупко-продажба. Той обаче е в съвсем друг град и по никакъв начин не ни помага, но поне той ще си го има.
От първите страници някъде мернах, че въпросният мъж дели сметките за кафе и тоалетна хартия. Не, когато дойдат приходите си правим списък и пазаруваме заедно, като повечето пъти пак си делим по равно. Има и случаи, в които той пазарува от близките магазини по-малки неща няколко пъти в седмицата, хора сме, прияждат ни се разни неща. Аз също купувам за вкъщи препарати, някакви домакински принадлежности – неща, които са необходими, за да си поддържаме дома чист и спретнат.
Някой друг беше споменал, че аз давам пари, когато ми е удобно – няма такова нещо. Давам си за всичко, което трябва и изоставането не е модел на поведение, а се случва от няколко месеца насам, като аз обясних и помолих да ми даде време, за да изравня датите, приходите и т.н.
Относно доходите – той не ме пита в прав текст какво печеля, нито аз него. Не сме си разменяли данни на картите, макар че някога ми е казвал пина си, но въобще не го помня. Моите са записани и той знае къде са в случай, че нещо стане.
Някой беше коментирал как така човек на 25 години не може да се справи с живота и парите си. Може, и то много 25-годишни все още са сервитьори и бармани. Не казвам нищо лошо за професията, аз също съм била сервитьорка преди време, но при мен проблемът не е мързел, липса на образование или работа. Вече обясних в предишното мнение обстоятелствата.
Имането на бебе, както някой друг отбеляза, не е в моите близки планове за бъдещето. И тук с него сме на едно мнение – той също не бърза за деца. Аз имам някаква фобия от това да имам дете, изпитва страх от това и не го усещам като повечето жени като моя върховна мисия в живота. Никога не съм имала слабост към деца, дори мога да кажа, че ги избягвам. Често си задавам въпроса на какво се дължи това мое вътрешно усещане и вероятно откривам отговорите в разбитото ми семейство и лошия баща, който имах. Това обаче не е предмет на разговор тук. Мисля, че подобни решения са далеч от сегашното ми Аз и в никакъв случай не бързам да ставам майка или да връзвам някого с бебе.
Към luna, която смята, че съм заблудена или хвърча в облаците – тонът ми в онази тема е напълно обоснован предвид това как една жена се решава да роди дете на някой, който не иска да я вижда и да се грижи за това дете. Не смятам, че можем да правим паралел между моята ситуация и тази на другата жена, така че нека не сравняваме несравними неща.
Понеже някой беше коментирал и преглеждал другите ми мнения, в тази връзка се спомена сватба. Никъде не съм казвала, че мечтая за сватба, а че бих искала годеж. За това също сме единодушни на този етап, но отново не е предмет на разговора.
Bashtatko, 20 години имах нещастието да се прибира в дома ни такъв БАЩА. Виж каква ирония, а… И не съм похарчила пари за лотарийни билети – не си купувам, нито за цигари – отдавна ги отказах.
Qrye, искането на брак и деца как решихте, че го искам? Нито за деца бързам, нито за брак, говорила съм единствено за годеж някой ден.
Нямаме ден, в който отбелязваме годишнината си и затова не мога да определя кога стават 4 години, но живеем от около 3 години заедно. Аз се нанесох при него, като около половин година прекарвах доста време в квартирата с него, като имаше и един съквартирант, негов много близък приятел от детството в друга стая, разбира се. Вече не помня преди колко време, но мисля, че 2 години и малко сме сами тук.
Никой от нас двамата няма собствено недвижимо имущество, като аз със сигурност няма да имам, но той скоро ще получи етаж от къщата на родителите си чрез покупко-продажба. Той обаче е в съвсем друг град и по никакъв начин не ни помага, но поне той ще си го има.
От първите страници някъде мернах, че въпросният мъж дели сметките за кафе и тоалетна хартия. Не, когато дойдат приходите си правим списък и пазаруваме заедно, като повечето пъти пак си делим по равно. Има и случаи, в които той пазарува от близките магазини по-малки неща няколко пъти в седмицата, хора сме, прияждат ни се разни неща. Аз също купувам за вкъщи препарати, някакви домакински принадлежности – неща, които са необходими, за да си поддържаме дома чист и спретнат.
Някой друг беше споменал, че аз давам пари, когато ми е удобно – няма такова нещо. Давам си за всичко, което трябва и изоставането не е модел на поведение, а се случва от няколко месеца насам, като аз обясних и помолих да ми даде време, за да изравня датите, приходите и т.н.
Относно доходите – той не ме пита в прав текст какво печеля, нито аз него. Не сме си разменяли данни на картите, макар че някога ми е казвал пина си, но въобще не го помня. Моите са записани и той знае къде са в случай, че нещо стане.
Някой беше коментирал как така човек на 25 години не може да се справи с живота и парите си. Може, и то много 25-годишни все още са сервитьори и бармани. Не казвам нищо лошо за професията, аз също съм била сервитьорка преди време, но при мен проблемът не е мързел, липса на образование или работа. Вече обясних в предишното мнение обстоятелствата.
Имането на бебе, както някой друг отбеляза, не е в моите близки планове за бъдещето. И тук с него сме на едно мнение – той също не бърза за деца. Аз имам някаква фобия от това да имам дете, изпитва страх от това и не го усещам като повечето жени като моя върховна мисия в живота. Никога не съм имала слабост към деца, дори мога да кажа, че ги избягвам. Често си задавам въпроса на какво се дължи това мое вътрешно усещане и вероятно откривам отговорите в разбитото ми семейство и лошия баща, който имах. Това обаче не е предмет на разговор тук. Мисля, че подобни решения са далеч от сегашното ми Аз и в никакъв случай не бързам да ставам майка или да връзвам някого с бебе.
Към luna, която смята, че съм заблудена или хвърча в облаците – тонът ми в онази тема е напълно обоснован предвид това как една жена се решава да роди дете на някой, който не иска да я вижда и да се грижи за това дете. Не смятам, че можем да правим паралел между моята ситуация и тази на другата жена, така че нека не сравняваме несравними неща.
Понеже някой беше коментирал и преглеждал другите ми мнения, в тази връзка се спомена сватба. Никъде не съм казвала, че мечтая за сватба, а че бих искала годеж. За това също сме единодушни на този етап, но отново не е предмет на разговора.
Bashtatko, 20 години имах нещастието да се прибира в дома ни такъв БАЩА. Виж каква ирония, а… И не съм похарчила пари за лотарийни билети – не си купувам, нито за цигари – отдавна ги отказах.
Qrye, искането на брак и деца как решихте, че го искам? Нито за деца бързам, нито за брак, говорила съм единствено за годеж някой ден.