Многодетни мами № 69

  • 95 923
  • 780
  •   1
Отговори
# 135
  • София
  • Мнения: 3 267
Добре дошли на новите попълнения в нашия отбор! Heart
nihtshadow, бих те посъветвала да подхванеш разговор с мъжа ти от другия край, както се казва. Не толкова за бебето, колкото да го подпиташ какво не е наред, има ли нещо, което го притеснява. Не е редно така да реагира, разбира се, но пък е много рано да горите мостовете помежду си. Ако имате доверен близък роднина/приятел, може също да пробва да поговори с него.

Vanesa40, радвам се,че се чувстваш по-добре с взетото решение! Подкрепям каквото ти написаха момичетата преди мен. Мисли си за бебето и не се тревожи ненужно! 

# 136
  • Мнения: 11 126
pum_pall - не знам какво става. Първо беше, ако си имаме още 1 дете; после беше реши какво ще правиш  с бебето, аз не искам; сега е - аз не искам повече деца.
Скоро ще изпадна в нервна криза. Едвам издържам. Каква е причината, къде сбърках, какво става? - незнам?
Някои може ли да ми каже как стои въпроса с болничните и бреемнност, защото с първите 2 работих до последно, но сега мисля да изляза в болничен, с оглед и че с ММ сме в един офис,  просто не мога да издържам. Непрекъснато напират сълзи, не мога да се съсредоточа, напрегнато ми е. Много ли пада майчинството с болничния?


това с 180-те дни не е вярно. Удължават ги я с комисия, я с 3 дена престой в болница - истински или неистински. И мен ме принудиха веднага щом установих, че съм бременна с второто, да изляза в болнични до края. Така че, няма ограничения за броя на дните.
За парите - какво да ти кажа, ако сте в един офис, може би твоят мъж ти е работодател. Не виждам смисъл да ти увеличава заплатата - ако семейният бюджет плаща осигуровките. Но - предвид положението ви - може би да опиташ да го накараш да ти увелич заплатата, върху която те осигурява. Не е кой знае колко много увеличеният доход - защото се гледат 3 години назад, не 6 месеца - ама пак е нещо

# 137
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
pum_pall - не знам какво става. Първо беше, ако си имаме още 1 дете; после беше реши какво ще правиш  с бебето, аз не искам; сега е - аз не искам повече деца.
Скоро ще изпадна в нервна криза. Едвам издържам. Каква е причината, къде сбърках, какво става? - незнам?
Някои може ли да ми каже как стои въпроса с болничните и бреемнност, защото с първите 2 работих до последно, но сега мисля да изляза в болничен, с оглед и че с ММ сме в един офис,  просто не мога да издържам. Непрекъснато напират сълзи, не мога да се съсредоточа, напрегнато ми е. Много ли пада майчинството с болничния?


това с 180-те дни не е вярно. Удължават ги я с комисия, я с 3 дена престой в болница - истински или неистински. И мен ме принудиха веднага щом установих, че съм бременна с второто, да изляза в болнични до края. Така че, няма ограничения за броя на дните.
За парите - какво да ти кажа, ако сте в един офис, може би твоят мъж ти е работодател. Не виждам смисъл да ти увеличава заплатата - ако семейният бюджет плаща осигуровките. Но - предвид положението ви - може би да опиташ да го накараш да ти увелич заплатата, върху която те осигурява. Не е кой знае колко много увеличеният доход - защото се гледат 3 години назад, не 6 месеца - ама пак е нещо
Тогава се чудя - нали си официално бременна след като се запишеш на ЖК. На какво основание издават болничните преди това? Аз също бях с комисии, но те казаха, че наистина има ограничение 🤔 за приемане в болница не знам как стоят нещата..

# 138
  • Мнения: 11 126
е, ти се записваш на ЖК в началото на третия месец. А мамето вече е горе-долу там, значи ще е ОК

# 139
  • Мнения: 24
rumka833 - ММ не ми е работодател. Дълга история, но по стечение на обстоятелствата от 6 год работим в една и съща фирма. Имаме и наша обща фирма, но не се осигурявам в нея. Положението за преговори за заплата е критично в момента защото работим в чуждестранна фирма, а в момента търгове, поръчки са спряни и нямаме работа в БГ. Осигурявам се на сравнително добри парички за БГ.
А за болничния АГ-то ме пита дали искам да излизам дажа вчера, като бях на консултация.  Каза, че се вмествам в 180 дни преди 45 дневния.

# 140
  • Мнения: 11 126
ясно. Ами не знам какво да те посъветвам тогава. Малко почивка може би ще се отрази добре и на двама ви. Ако работата не върви добре, и бизнесът не е ваш - на твоят съпруг няма да му е фатално да си я смени. Все пак, е женен за теб, не за нея. Застоят в работата се отразява много зле на човек персонално, а от там и на близките му

# 141
  • Мнения: 75
Благодаря ти, мама на суит кидс! Но...., успокоението сякаш беше за няколко дена и пак се хвърлих в мрачни мисли за неясното бъдеще - години, финанси , други 3 малки деца ... С радост и копнеж започнах плановете за това дете, а след факта такъв стрес ме е обзел и страх, че пак зациклих... Свкаш буца е заседнала в гърлото ми от притеснения. Дано само това не се отрази на развитието на бебето, че тогава не ми се мисли вече.
Явно ми трябва повече топлина, повече кураж от ММ. Той все ми казва, че няма да се остави , че нещата ще са наред финансов занапред. Но годините му не са в негов плюс и колкото човек застарява, толкова по- малко е търсен като капацитет. А и не можем да променим факта с годините, които остават до пенсия. А сега се мисли за после. Ама то това “сега” аз трябваше да го помисля от много преди. Изказите за и против късното родителство също не ме окуражават, така е, не можем да отречем истината.
Не зная, прищевка ли беше от моя страна за #4 ?! Не , не мисля. Нямах основателна причина да искам още едно дете, но го поисках. Горкото ми, как ще се чувства с по- възрастни родители един ден, ако оцелее всичките ми терзания сега....

Найтшедоу, колко е разноцветен животът?! Ти се дерзаеш, че твоят съпруг не иска бебето, а аз се дерзая какво бъдеще ще му осигурим на това бебе...
Не се предавай на нагласите на твоя мъж, смятам, че самият той в един момент ще бъде благодарен, че не си го послушала.

# 142
  • Варна
  • Мнения: 6 019
nihtshadow, когато забременях с третото дете всички бяха против. Майка ми направо ме попита кога ще го махам, а мъжът ми каза, че съм луда. Аз обаче реших, че няма да махна детето и ще го родя. От както съм омъжена не съм работила. Не че сме добре финансово, напротив с минимален доход сме, но така се стекоха нещата. Мъжът ми каза да си вземам парцалите и да си отивам в Русе. Аз съм русенка, а живеем в неговото жилище във Варна. Аз обаче след като си взех решението въобще не съм му обръщала внимание, защото каквото и да кажеше и да направеше нямаше да го махна. Изкарах много тежка бременност с висок риск за проблеми с детето и му треперах през цялото време. Наслушах се на какво ли не. Особено, че сама съм си избрала кръста, че като не съм искала да ми е трудно да съм го била махнала и др. подобни. Това го разправяше до скоро. Сега детето е на 6г. Влязла му е така под кожата, че го върти на пръста си. Неща, които не би направил никога нито за мен, нито за двете по-големи деца за нея скача веднага. Аз обаче го знаех, че много обича деца и че като се роди детето и особено като поотрасне малко и ще омекне.

Ванеса, третото дете родих на 40, а мъжът ми беше на 50. Не ставаме по-млади, но и нито за миг не съжалявам, че взех това решение. Е малко ме е яд, че трудно намирам място за почивка на толкова хора за малко пари, ама това е бял кахър.

# 143
  • Мнения: 75
Силна жена си, ти, Деспина! Поздравления за борбения ти дух и мотивация! Така е, човек не трябва много- много да му мисли за далечното бъдеще напред, да го смята от всички страни, че това или онова.

# 144
  • Мнения: 75
Найтшедоу, как си? Силно се надвивам ситуацията вече да се е пооталожила и съпругът ти вече да си е променил становището в положителна насока!

# 145
  • Мнения: 1 770
Как сте момичета? Браво Деспина! 💜Децата ни лекуват и подмладяват! 😘😘😘
Ванеса и Найт шадоу, успех и прегръдки и на вас! 🌟

# 146
  • Мнения: 1 439
Здравейте смели мами.Много обичам да ви чета.Някоя от вас ходи ли на първия национален събор на многодетните семейства?Аз случайно разбрах за него и въпреки че сме от Русе,а той беше в София,ходихме.Беше хубаво,но много малко семейства имаше,поне според мен.
По темата с бебетата,на 22 декември родих третото си дете ,а април разбрах,че съм бременна.Разликата щеше да е една година ,но и каката е малка-на две.Махнах го, против аборта съм и ме успокоява единствено мисълта,че беше много в началото бременността,на два дни закъснение.Мъжът ми каза,че каквото аз реша,но че няма да може да се нарадваме на сегашното бебе.Мен пък ме притесняваше реакцията на родителите ми,защото имаме някои проблеми с ММ.Миналата година страдах,защото имах мисед,много трудно го преживях,а една година по-късно правих аборт по желание.Яд ме е,че не се пазихме и че се наложи да правя аборт.Искаме и двамата още едно дете,но поне на годинка като стане малкия.Е,пазим се вече,но след дъжд качулка.Но не страдам,щом вземе човек решение,следва го.

# 147
  • Мнения: 24
Здравей, Vanesa 40! Благодаря, добре съм. Бях си взела 1 седмица отпуск покрай завършването на дъщеря ми и 1 юни и почти не съм сядала на компютъра. Не смея да се похваля, но да кажем, че нещата вървят на добре относно бебо.
Благодаря на всички мами за разбирането и за подкрепата!
Бъдете здрави, щастливи и се обичайте!

# 148
  • Sofia
  • Мнения: 3 495
Здравейте, мами!
Аз също не съм ви писала отдавна, но имаше толкова неща в последно време, които да уредя, че исках да дочакам спокойствие. Тази година, март месец, решихме с ММ, че искаме още едно бебе. Не мога дори да си обясня как дойде това решение, след като след третото сме се заричали и двамата. Много трудна, палава и енергична. Ама туй то - като започне да става човече и на нас взе да ни се иска още една душичка 😇
Е, не стана първия месец, но вече съм бременна в 8 седмица и живот и здраве, януари месец, ще гушнем номер 4 👨‍👩‍👧‍👦
Радваме се много, казахме на най-близките, тъй като се наложи да напусна работа и да започна да се осигурявам при баща ми Simple Smile всички, които ни познават се радват, защото знаят колко се кефим на децата и как живота ни се върти винаги около тях. Лошо ми е, гади ми се, обаче е поносимо засега..Миналият понеделник чух сърчице и вече се наслаждавам на мисълта, че съм бременна и че ще мина отново през всички емоции..
След две момчета и едно момиче нямам претенции и за пол, само да е живо и здраво! Стискайте ми палци всичко да е наред, само вие можете да ме разберете напълно Simple Smile

# 149
  • София
  • Мнения: 6 762
Vanesa40 - към момента не съм споделила с никого. Говорих само с АГ-то си. Тя ми е проследявала и другите 2 бременности и по принцип ходя при нея за прегледи ит.н..  ММ да го заведа на семеен консултант трябва да е с пушка зад врата - той е против тези неща. Никога не е бил такъв и затова и нямам обяснение какво става. Даже той толкова много искаше второ дете, а мен ме беше страх по ред причини и все отлагах. Шокът за мен е огромен!
mama Barba - дълбоко се надявам всичко да е лош период. Затова и стискам зъби и си поплаквам самичка нощем. Едно човече, малко и беззащитно не може да е прчината за краха на семейството ни. Та то е част и от него!
Виж, нямате ли някой роднина, близък, приятел да отиде да обърше 2 шамара на мъжа ти и да се освести? Ама аз сериозно, дори и да не го натупа физически, има нужда ми се струва някой по-зрял мъж да го вкара в пътя, защото май се мисли на много велик и току така решава съдби в момента на още 4 души край него. Освен, че ти страдаш, косвено страдат и вече 3-те дечица.

До преди това какъв е бил като съпруг, баща, мъж в семейството? Проблеми имахте ли? Имаш ли някакви съмнения към него, защото това крайно отношение... Разбирам шок, притеснение, но не вижда ли, че това разрушава семейството му?

Бъди силна и знай, че изобщо не е малко това, че запази живота на малкото човече! А пък един ден всеки ще си отговаря за постъпките...

Общи условия

Активация на акаунт