Кюретаж и забременяване след това - тема 78

Момичета, при мен първият цикъл след К беше на 30-ти ден. Сега обаче следващият цикъл закъснява, вече 38 ден и нищо. Чудя се на какво може да се дължи това и какво да правя, започвам да се притеснявам. Някоя от вас имала ли е такъв проблем?

Днес професор Кременски ми отговори 🤗 И ме успокои някак и ми вдъхна доверие .
Ох момичета ние този месец ще подновим опитите за бебче 🤗 , ще си следя овулацията ииии дано другия месец да има радост ❤ , стискайте ми палци 🤗

Една, при мен първият мц след А дойде някъде към 35 ден. След това ми беше с нормална продължителност. Но по принцип знам, че могат да се получат някакви такива аномалии като при теб. Явно хормоните още не са се подредили съвсем. Можеш за твое успокоение да минеш през лекаря си за консултация. ❤

Хулиганче, радвам се за М. Знаеш ли, че миналата година точно ден преди Великден ми дойде и на мен първият мц след А и то на 35-36 ден от А. Какво съвпадение, а? Помня как му се радвах като малко дете, сигурно и ти си така! Прегръдки

Зара, аз още си чакам отговора от него. Но това, че ти е отговорил ме обнадеждава, че и до моето писмо може скоро да стигне. Колко време мина откакто си му писала?

CatGirl на 27.03 писах на професора но той поради здравословни причини неможал веднага да ми отговори
Ох момичета дано другия месец имаме великденско чудо и радост 🤞🤞🤞

Христос воскресе, момичета!
Желая здраве на вас и семействата ви и нека скоро всяка една от нас гушне рожбата си ❤🍀

Здравейте, момичета. Христос воскресе и дано да Ви закриля и да помогне да се сбъднат най-съкровените ви мечти!
Искам да ви попитам как се справяте с очакването? Знам че сигурно задавам банален въпрос, но след К повече от 7 месеца не ми се получават нещата и...вече започвам да се отчайвам. Моля ви, дайте ми кураж...Добре че е този форум, че вече съвсем загубих доверие в здравната ни система, а и не само...

аз не се справям, очаквам го вече година и не става, отделно се оказаха някои проблеми, които преди това не съм ги имала. Сякаш А промени всичко, и Ц също. Смених лекари, никой нищо не казва, нито предприема, уж само следи и си плащам и нищо. Сега пак се проваля месеца заради празниците. Не си само ти така, ако това е утеха.

Христос Воскресе, момичета! Мир в душите и любов в сърцата на всички. И нека в дните на тези светли празници всички се зарадваме с хубави емоции.
Роза и при мен напоследък отчаянието е повече от куража, посрещнах празника в Ц. Дано да минава този период по-бързо, не трябва да губим вяра 🙏🏼

Момичета, някоя от вас има ли отзиви за доц. Карагьозова от Майчин дом? Проф. Кременски ме насочва към нея.

Аз бях започнала да губа търпение, понеже 6 месеца след А не се получаваха нещата, като имате предвид, че ни дадоха зелена светлина още след първия Ц. На 7я месец пак видях двете чертички, но за кратко, оказа се биохимична. Днес ми свърши Ц, с който реално се изчистих. Пуснах тромбофилия миналата седмица и с нея реално започвам по-сериозно да следя нещата. До края на седмицата очаквам резултати и ако няма нищо тук продължавам с изследванията. Не губи кураж и време, а започвайте да търсите причините. Явно това е начина. Успех на всички и дано скоро гушкаме мечтаните бебоци!

Да се включа и аз по темата с чакането.
Момичета, намерете си нещо да ви отвлича ума и да не се фиксирате само в бебеправенето - започнете да спортувате или си намерете някакво хоби. Не позволявайте животът ви да се превърне в чакане от Ц до О и от О до Ц. Това ще ви срине съвсем психиката, а за тази нашата борба се иска здрава психика. Зная, че усилията на всяка една от нас ще се увенчаят с успех рано или късно! 😘

Естелка ❤ Благодаря, че намина да ни вдъхнеш кураж ❤ Как сте вие?

Здравейте отново и от мен.. първо- Христос Воскресе! Пожелавам на всички ви много здраве, както на вас, така и на вашите близки, много сили и търпение по пътя към съкровеното ви желание и нека то да се сбъдне в най-скоро време.
На мен днес ми дойде... на 32 ден след медикаментозния аборт, като по часовник без ден закъснение. Не знам хубаво ли е ..  лошо ли е, но дори не е болезнен, което за мен е изключителна рядкост.
Кат е дала някои доста добри съвети как да премине човек по-леко през периода на чакане и борба..за жалост казани от личен опит. Лично при мен нещо просто се пречупи след втория А и някак..напълно противно на очакванията, като че ли се поуспокойх, приех нещата..не че съм се примирила, но просто започнах да живея и да не мисля кога, дали ще е скоро, дали някога ще стане, а просто да се наслаждавам на момента сега и да се радвам на това , което имам- малко, хубаво, лошо .. то си е мое... Не ме разбирайте погрешно по никакъв начин не съм се отказала от това да имам детенце, но не мога да си причиня още 7 месеца или повече съществуване с постоянни искания да видя двете чертички и да износя детето ни

Хера, така е, права си, но сигурно си млада,ако времето те притиска няма да мислиш така.  Давам зор и то много, защото годините вървят

aDream, права си..не мога да кажа, че съм притисната от възрастта си. Надявам се, че ще ме разбереш правилно, а не просто като поредния човек , който не успява да разбере чувствата ти и усещането ти за безсилие, защото нещата не се получават... Но това да се чувстваш притисната и да се задушаваш от желанието, надеждата.. няма да помогне, само и единствено довежда до депресия (поне при мен е така) и лично според мен в теорията за стресирана яйцеклетка и съответно стресиране и на сперматозоида има нещо вярно..дали съм си го втълпила, защото при мен и двата пъти се получи в единствените месеци, в които не се будих всяка сутрин само и единствено с една мисъл и просто се успокоих и успях да овладея емоциите, като разбира се не спряхме с опитите или фоликументрии и всичките витамини...просто приемах нещата по философски. И сега продължавам да стреля към това спокойствие. Естествено не съм оставила нещата на случайността - ходим по изследвания, пием си хапчетата с приятеля ми, гледаме да водим сравнително по-здравословен начин на живот, но и двамата дишаме свободно.. даже , както вече казах, след втория аборт съм доста по-спокойно и си връщам радостта от малките неща в живота, а когато му дойде времето всичките тези положителни емоции от малките нещата, ще ги предам на детето си и се надявам .. и вярвам, че ще успея да го износя до край, а далимпреди това ще мина през ада от ново никой не знае, но ако се стигне до там искам да имам за какво да се хвана, за да мога отново да се изправя и да се боря за мечтата си. За това съм си забранила всички негативни мисли, емоции и мислите от сорта на сега можеше да гушкам своето 2 месец и бебе или сега можеше да съм към 4ти месец, защото те не ми помагат....
Дано да не съм ви отегчила или натоварила отново с мойте излеяния
Пожелавам ви хубави усмихнат почивен ден


И да допълня..aDream, при мен се получи точно след 7месеца пълно отчаяние...така че кой знае, може този месец да бъде вашият.. силно се надявам да е така и стискам палци за това.

Момичета, не ме разбирайте погрешно. Не съм седнала само това да мисля, да го превръщам във фикс идея, напротив  - ходя да спортувам, работя усилено, но въпреки това се чудя защо не се получава. Някои казват, че след като им е правен К, после са забременели много лесно, обаче...при мен вече минават месеци и не се получава. Изследвания правих, какво ли не, всичко уж е наред, всеки вдига рамене, обяснение никакво и така...Та се чудя вече какво да правя. Но по изследвания вече няма да ходя...Нямам сили...Не, не съм се примирила, но от изследванията, които си направих, отговор не получих, затова искам вече някакво спокойствие, че не издържам.