разочарование от приятелка

Имам две истински приятелки, досега не са ме разочаровали, но и аз внимавам с какви хора се сприятелявам

Добре, ами тези, които си нямат под ръка близка приятелка или повечето са забравили за тях? Тези, които винаги търсят приятелките си за кафе, разходка, гости у дома и които канят, а другите обещават и дори не се обаждат? Много такива момичета сами си тръгнага от живота ми, но от друга страна ми е криво, че нямам толкова близка приятелка, с която да мога да си кажа всичко. Има само една и с нея имаме доста различия, но пък винаги е насреща за мен, въпреки че сама не се сеща, че съществувам. В общи линии много познати и малко приятели, а и приятелството се основава на интереси. С моите интереси ми е трудно да установя приятелство - обожавам да чета книги, ходя редовно на фитнес, не слушам чалга и не излизам на дискотека, но пък харесвам електронна музика и бих отишла на Amsterdam Dance Event.. Разочаровали са ме най-много с това, че пребита от работа се прибирам в 2 сутринта и една приятелка тогава ме пита защо не съм й купила цигари.. нещо толкова малко, но останало в съзнанието ми. Другите предателства са традиционни, като дори са ме крали докато спя. Поне не съм се карала с приятелка за мъж, но пък за пари ... Едно добро приятелство приключи заради това, че аз като беден студент поисках за приятелка на най-добрата ми приятелка да си плати написването на задача по финанси с цели 15! лева... И след това едно приятелство приключи, като аз излязох егоист, използвач и неблагодарен човек.
Изводът е, че ще ми е драго да си намеря приятелки от Варна, с които да се запознаем и да излизаме, но повечето дами са с деца, а аз още не съм и избягвам такива компании.

По тия неща много си приличаме с тебе

Никога не съм била разочарована от приятелка.
На коли и на приятелства ми върви

С най-добрата ми приятелка нещо се разминаваме напоследък. Така ни завъртя живота, че се наложи тя да се върне в провинцията и започна живота си отначало. По-странното е, че сме на еднакъв етап от живота си-майчинство и втори деца и при двете, но нейното е от втори мъж. Усещам някаква завист по доста точки..и съм решила да прекратя постоянния контакт, който е най-вече по фейсбук и телефон. Само за клюки и надцакване.., не виждам смисъл от такова приятелство. От доста време го обмислям, дори ми е болно, че така се получава, но в крайна сметка все повече се убеждавам,че женско приятелство няма

Мисля, че с такъв приятел врагове не ти трябват.

На различни етапи от живота ми съм се разделяла с "приятелки", сега и аз като повечето тук предпочитам да имам добри познати.  
А най-добрия начин човек да не се разочарова е като няма очаквания!

Двете ми най-запомнящи се:
1 Най-близката ми приятелка тогава, беше ми повече от сестра, собственоръчно ме отряза и спря да ми говори, защото се загаджих с момче, отхвърлено от нейна позната. Логиката и до ден днешен ми се губи.
2 Моя близка (далеч не колкото първата) спря да ме търси и да си вдига телефона, когато й споделих че ще напускаме страната. Не го очаквах. В последствие, години по-късно, възстановихме контакт чрез фейсбук, но не сме близки.
Не приемам такива неща тежко. От типа хора съм дето режат и се хвърлят в битка, не от тези дето страдат безутешно.

При мен мина времето на "най-добри приятелки",отдавна нямам такива и останаха само добри познати.В миналото обаче бях много разочарована от две такива.Едната се хвана тайно с тогавашния ми приятел.Разбира се,вината не беше само в нея и все пак...
На другата мъжа й ми скрой номер и ме излъга с едни пари,при което тя,разбира се застана на негова страна.Исках въпреки всичко да запазя добри отношения с нея,но тя не пожела. Та така...Уроци от "най-добри приятели" !!
Има я и завистта ,и надцакването,вечните състезания /както четох по-нагоре/,колкото по-малко споделям...по-добре !!

Имах 3,сега остана само една.
Другите 2,с които приключихме вземане даване:
1.Бяхме студентки ,тя се влюби в някакъв боклук,за който всички знаеха какъв женкар е.Той ме намерил в една социална мрежа и ми писа мръсотии.Не му отговорих,само и казах на следващия ден що за човек има до нея и да го оставя,докато не я е наранил.
Тя побесня и до ден днешен не ми  е"простила" и аз не знам даже какво...
2.Познаваме се от детската градина,бяхме неразделни.Тя се омъжи за някакъв надут пуяк ,който не харесваше хора,които не са "от неговия сой" и малко по малко ни отчужди.Сега се поздравяваме като се видим,но чисто формално.
За това загубено приятелство много съжалявам.

С третото момиче сме все още неразделни.В 2 града сме,но няма нито един ден,в който поне да не си пишем или чуем.
Истината е,че времето е едно сито за добрите и истински приятели.
За мен човек без приятел е загубен,защото роднини и познати винаги ще имаме,но приятелството е нещо безценно!

Доста са ме разочаровали. Една,която никога не се обажда,все чака аз да я търся. Бяхме близки в гимназията,на мен ми е приятно с нея и сега,обаче тя си е такава-все да я търсят,не се обажда,не пита как си. Като се видим говори само за себе си.
Имам две най-добри приятелки,но с едната сме се карали за момче(гимназиална история), простила съм й(но съм си върнала с лихвите) до ден днешен сме много близки. Но да ви кажа честно все повече се убеждавам,че няма истински приятели. Всеки ме е разочаровал с нещо. И гледам вече да не се раздавам и задълбавам много.
И друга приятелка имам-на един чин седяхме,неразделни. Сега дори не ме търси като си идва,а си идва често. Всичко е на ниво фейсбук комуникация. Това ме дразни много. Но съм го приела. Хората се отдалечават. И това е. Не се натягам никъде. Който иска ще ме потърси. С много момичета,които съм имала за приятелки съм приключвала близки отношения,по една или друга причина. Приемам нещата философски-явно не е трябвало да са в живота ми.

Темата вероятно е продиктувана от нещо. Едва ли е пусната ей така.

Аз също споделям колкото се може по-малко на уж приятелките. Виждам, че не им става приятно като ходим на почивка в чужбина да речем, и просто не споделям. Виждат във Фейсбук снимки и после питат Ама защо не каза, ама колко ви излезе почивката?
Няма да питат какво сме видяли, как сме изкарали, а колко струва? Що за тъпотия..

Една сравнително добра приятелка ме разочарова, като изведнъж се отдалечи и започна да ми намира кусури.
Истината е, че се пропи, започна да има съвсем други интереси, но не ми беше нужно да хвърля цялата вина за отношенията върху мен.
Сигурнп съм имала кусури, но реалната причина беше, че поехме по различни пътища.
Тя после се взе в ръце, за което се радвам, защото като цяло е добър човек, но едвам се поздравяваме.

Друга пък умря, без да ми каже.

Мене в тая (и не само) тема много ме трият, но тук съм длъжен просто.
Не може да е вярно, цитираното.


Съчувствам. На мен също ми се случи. Два пъти. Всъщност не на мен 

Няма приятели.Има само познати.Това ме е научил животът.