разочарование от приятелка

И каква е целта на темата? Да сравниш нашите разочарования с твоите... и?

не просто ми е интересно , а моите си ги знам няма какво да ги сравнявам .Имам познати с които са постъпили по същия начин като с мен.Интересно ми е хората как се държат с хора на които уж държат и се кълнат, че са им приятели

но ако мислите че темата е тъпа не коментирайте

Бих те попитала какво се е случило, но в същото време не те съветвам да споделяш тук. Ще получиш куп упреци, безброй насмешки... Темата не е тъпа, но едва ли някой ще пише.

Темата не е тъпа сама по себе си, но така зададена не подтиква към споделяне на личен опит.
Струва ми се, че авторката е афектирана към момента на публикуване, бих препоръчала и да редактира, ако има желание за развитие на темата.

Не са ме разочаровали, защото нямам такова нещо като BFF. Имала съм в прогимназията, ама беше детска работа. После осъзнах, че е най-добре да си бъдеш сам най-добър приятел, а останалите да са ти добри познати.

Темата звучи като въпрос от лексикон в 4 клас.

По класическия начин..
Преспа с БНД-то.
После по още по-класическия начин,аз простих.След което бях обвинена,че не съм никаква приятелка,а егоистка,която мисли само за себе си..Опитах,да се пошегувам,че ,"как,няма такова нещо,не съм егоист,ето и саламчето си поделих с теб"..Ама не вързА дикиш и "безценното" ни приятелство потъна отново в забвение..До тази година,на Прошки дойде отново прошка да иска,аз пак "простих",ама този път учтиво помолих да ми забрави адреса..Тва жени на по 42 години.."Приятелството" ни е от училищния чин..Почти 30 години.
Абе класика в жанра.

Попълних лексикона 

По принцип истински приятелки имам само две, разбираме се прекрасно и до момента не сме се разочаровали една от друга. Преди няколко години обаче имах още една, живеехме в чужбина, тя имаше огромно желание също да дойде и аз нали съм добра душа отворих дома си за нея, докато си стъпе на краката беше на моята и на приятеля ми тогава издръжка, сметки и т.н., за нищо не сме и искали пари, дори и бях дала на заем. След като си намери работа и квартира "приятелството" ни приключи. Спря да ме търси, не ми вдигаше телефона, дори не ми каза къде работи и живее и така, стана ми ясно каква е работата. Веднъж се засякохме на летището и тъкмо мислех да и кажа, че парите съм ги прежалила, сумата не беше голяма все пак, но поне да не се прави, че не ме познава, ако има малко уважение към това, което направих за нея, но уви, като ме видя се изстреля с 220. От тогава страня от използвачки, защото в повечето случаи като се прибера в България много такива ми се лепват заради пари, все едно съм някоя кредитна институция
Приятелството е като диамант, среща се рядко, струва скъпо, а фалшификатите са ужасно много - любим цитат!

Нямам. И ми е спокойно и ведро. Виж добри познати имам доста.

Вече съм малко дърта за "разочарования, предателства и забивания на нож в гърба", на дневен ред са стандартните разминавания и натрупване на различия, водещи до раздалечаване без караници и драма. Принципно не очаквам нищо сериозно от приятелите си освен да ни е приятно заедно.

Имам само една приятелка. С нея бяхме в основното, после в гимназията. След това животът ни раздели, тъй като тя замина в чужбина. Това обаче не ни пречи на отношенията. Виждаме се веднъж годишно - или тя идва в България, или се срещаме някъде по света.
Имала съм разочарования от уж приятели, но се научих вече да не давам толкова много на хора, които не заслужават. Всички определям като познати вече. Всеки си гледа собствения интерес и гледа само на него да му е удобно. Хора зачерквам много лесно от живота си. Не ми трябват консуматори и егоисти.

След разочарования от две, които ги имах за сравнително близки, вече много внимавам кого слагам в категорията приятели. Реално май са останали само 2-3 и се радвам, че ги имам.

То тук човек само да попита нещо и веднага го захапват защо пита, какво него лично го интересува и вечния въпрос за смисъла на темата  

2-3 приятелки (общо през годините) са ме разочаровали. Едната пише във форума и няма да описвам, тя сигурно знае защо, ако ме познава наистина. При всички случаи показвам разочарованието си, кое не ми е приятно, кое ме е огорчило.

даже има едни две убавици дето все се заяждат какви теми пускам.като са им тъпи не знам защо ги четат.

Имам две истински приятелки, досега не са ме разочаровали, но и аз внимавам с какви хора се сприятелявам

Добре, ами тези, които си нямат под ръка близка приятелка или повечето са забравили за тях? Тези, които винаги търсят приятелките си за кафе, разходка, гости у дома и които канят, а другите обещават и дори не се обаждат? Много такива момичета сами си тръгнага от живота ми, но от друга страна ми е криво, че нямам толкова близка приятелка, с която да мога да си кажа всичко. Има само една и с нея имаме доста различия, но пък винаги е насреща за мен, въпреки че сама не се сеща, че съществувам. В общи линии много познати и малко приятели, а и приятелството се основава на интереси. С моите интереси ми е трудно да установя приятелство - обожавам да чета книги, ходя редовно на фитнес, не слушам чалга и не излизам на дискотека, но пък харесвам електронна музика и бих отишла на Amsterdam Dance Event.. Разочаровали са ме най-много с това, че пребита от работа се прибирам в 2 сутринта и една приятелка тогава ме пита защо не съм й купила цигари.. нещо толкова малко, но останало в съзнанието ми. Другите предателства са традиционни, като дори са ме крали докато спя. Поне не съм се карала с приятелка за мъж, но пък за пари ... Едно добро приятелство приключи заради това, че аз като беден студент поисках за приятелка на най-добрата ми приятелка да си плати написването на задача по финанси с цели 15! лева... И след това едно приятелство приключи, като аз излязох егоист, използвач и неблагодарен човек.
Изводът е, че ще ми е драго да си намеря приятелки от Варна, с които да се запознаем и да излизаме, но повечето дами са с деца, а аз още не съм и избягвам такива компании.

По тия неща много си приличаме с тебе

Никога не съм била разочарована от приятелка.
На коли и на приятелства ми върви

С най-добрата ми приятелка нещо се разминаваме напоследък. Така ни завъртя живота, че се наложи тя да се върне в провинцията и започна живота си отначало. По-странното е, че сме на еднакъв етап от живота си-майчинство и втори деца и при двете, но нейното е от втори мъж. Усещам някаква завист по доста точки..и съм решила да прекратя постоянния контакт, който е най-вече по фейсбук и телефон. Само за клюки и надцакване.., не виждам смисъл от такова приятелство. От доста време го обмислям, дори ми е болно, че така се получава, но в крайна сметка все повече се убеждавам,че женско приятелство няма

Мисля, че с такъв приятел врагове не ти трябват.

На различни етапи от живота ми съм се разделяла с "приятелки", сега и аз като повечето тук предпочитам да имам добри познати.  
А най-добрия начин човек да не се разочарова е като няма очаквания!

Двете ми най-запомнящи се:
1 Най-близката ми приятелка тогава, беше ми повече от сестра, собственоръчно ме отряза и спря да ми говори, защото се загаджих с момче, отхвърлено от нейна позната. Логиката и до ден днешен ми се губи.
2 Моя близка (далеч не колкото първата) спря да ме търси и да си вдига телефона, когато й споделих че ще напускаме страната. Не го очаквах. В последствие, години по-късно, възстановихме контакт чрез фейсбук, но не сме близки.
Не приемам такива неща тежко. От типа хора съм дето режат и се хвърлят в битка, не от тези дето страдат безутешно.

При мен мина времето на "най-добри приятелки",отдавна нямам такива и останаха само добри познати.В миналото обаче бях много разочарована от две такива.Едната се хвана тайно с тогавашния ми приятел.Разбира се,вината не беше само в нея и все пак...
На другата мъжа й ми скрой номер и ме излъга с едни пари,при което тя,разбира се застана на негова страна.Исках въпреки всичко да запазя добри отношения с нея,но тя не пожела. Та така...Уроци от "най-добри приятели" !!
Има я и завистта ,и надцакването,вечните състезания /както четох по-нагоре/,колкото по-малко споделям...по-добре !!

Имах 3,сега остана само една.
Другите 2,с които приключихме вземане даване:
1.Бяхме студентки ,тя се влюби в някакъв боклук,за който всички знаеха какъв женкар е.Той ме намерил в една социална мрежа и ми писа мръсотии.Не му отговорих,само и казах на следващия ден що за човек има до нея и да го оставя,докато не я е наранил.
Тя побесня и до ден днешен не ми  е"простила" и аз не знам даже какво...
2.Познаваме се от детската градина,бяхме неразделни.Тя се омъжи за някакъв надут пуяк ,който не харесваше хора,които не са "от неговия сой" и малко по малко ни отчужди.Сега се поздравяваме като се видим,но чисто формално.
За това загубено приятелство много съжалявам.

С третото момиче сме все още неразделни.В 2 града сме,но няма нито един ден,в който поне да не си пишем или чуем.
Истината е,че времето е едно сито за добрите и истински приятели.
За мен човек без приятел е загубен,защото роднини и познати винаги ще имаме,но приятелството е нещо безценно!

Доста са ме разочаровали. Една,която никога не се обажда,все чака аз да я търся. Бяхме близки в гимназията,на мен ми е приятно с нея и сега,обаче тя си е такава-все да я търсят,не се обажда,не пита как си. Като се видим говори само за себе си.
Имам две най-добри приятелки,но с едната сме се карали за момче(гимназиална история), простила съм й(но съм си върнала с лихвите) до ден днешен сме много близки. Но да ви кажа честно все повече се убеждавам,че няма истински приятели. Всеки ме е разочаровал с нещо. И гледам вече да не се раздавам и задълбавам много.
И друга приятелка имам-на един чин седяхме,неразделни. Сега дори не ме търси като си идва,а си идва често. Всичко е на ниво фейсбук комуникация. Това ме дразни много. Но съм го приела. Хората се отдалечават. И това е. Не се натягам никъде. Който иска ще ме потърси. С много момичета,които съм имала за приятелки съм приключвала близки отношения,по една или друга причина. Приемам нещата философски-явно не е трябвало да са в живота ми.

Темата вероятно е продиктувана от нещо. Едва ли е пусната ей така.

Аз също споделям колкото се може по-малко на уж приятелките. Виждам, че не им става приятно като ходим на почивка в чужбина да речем, и просто не споделям. Виждат във Фейсбук снимки и после питат Ама защо не каза, ама колко ви излезе почивката?
Няма да питат какво сме видяли, как сме изкарали, а колко струва? Що за тъпотия..

Една сравнително добра приятелка ме разочарова, като изведнъж се отдалечи и започна да ми намира кусури.
Истината е, че се пропи, започна да има съвсем други интереси, но не ми беше нужно да хвърля цялата вина за отношенията върху мен.
Сигурнп съм имала кусури, но реалната причина беше, че поехме по различни пътища.
Тя после се взе в ръце, за което се радвам, защото като цяло е добър човек, но едвам се поздравяваме.

Друга пък умря, без да ми каже.

Мене в тая (и не само) тема много ме трият, но тук съм длъжен просто.
Не може да е вярно, цитираното.


Съчувствам. На мен също ми се случи. Два пъти. Всъщност не на мен 

Няма приятели.Има само познати.Това ме е научил животът.

Аз също имах приятелка от училищните години, с която бях изключително близка, кумувах на сватбата и и кръстих децата и. Затова ми беше изключително болно, когато след дадени пари от моя мъж на нейния, които не бяха върнати, тя отказа да се ангажира във връщането на парите. Доста прозаично но живоат учи.
Сега вече имаме отношения на далечни познати, поздравяваме се за празници и събития и по улиците и това е. Доста време ми отне да я преживея, но оттогава не влагам никакви чувства и емоции към познатите си.

От у- ще имам една, но тя пропада бавно и славно.Поддържам дистанцирано поведение, защото ме търси.Другата се запали по йога и т.н. и не се сеща за мен, раздаличихме се и идейно.Третата е в чужбина и се виждаме два пъти годишно, но е най - добре, защото пак сме близки, без някой да навлиза прекалено в личното пространство на другия.
Една имам много близка, в офиса се запознахме и вече над 15 години, сме много близки.Чуваме се непрекъснато и си помагаме.Не мисля че може да ме разочарова.Нито аз нея.Тя е кръстница и на детето ми.

Приятелите ми се броят на пръстите на едната ръка. Всички останали са ми просто познати, с които съм на ''Здравей!/Здрасти!''. По принцип съм общителна личност и нямам проблем с нагаждането според ситуацията, дали ще е смяна на работа, местожителство, ново хоби и т.н., но от друга страна трудно допускам някого толкова близо до себе си, че да ме опознае. Преди половин година получих поредното разочарование в лицето на жена, която се пишеше за една от най-близките ми приятелки, израснали сме от бебета заедно, после бяхме в едно училище, един клас, стояхме на един чин, знам най-мръсните й тайни, както се казва, но просто ей така от нищото спря да ме търси, да ми пише, да се обажда  (допускам, че може би заради последната й изцепка се отдръпна, за това, че ми сподели нещо, което е свързано с нейния приятел и понеже сега нещата им потръгнаха..може би я е страх да не разбере той къде, с кого и какви ги е вършила, макар че не съм такъв тип, а и аз с него се нямам).  Няколко пъти й предложих да излезем, да се видим и си оставаше с ''Да, ще ти звънна''. Не си спомням да съм я обидила с нещо, не съм говорила и зад гърба й, реална причина няма, но..тя си знае. Вече не е в ''списъка'' ми с приятели. Не съм обидена, ни най-малко. Като я видя я поздравявам, но само това. Хубавото на времето е, че ти дава възможност да отсееш истинското от фалшивото и..така.

Колкото по-възрастна ставам, толкова повече усещам, че съм си самодостатъчна.,
Не съм саможивляк, но разбрах, че вечни приятелства няма.
Сега имам 2 приятелки. Живеем в един град. С едната си говорим дълго по телефона, но рядко се виждаме. С другата често излизаме на разходка, по магазините или се шляем бе цел и посока. С нея ми е най-добре.
А изобщо не ми пречи да си се шляя и сама или пък сама да седна някъде за една минерална вода, защото не пия кафе.