- Публикувана: 28 март 2018, 13:32 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2018, 21:26 ч.
Третият човек
Ако в една връзка има уважение, преследване на общи цели и общ поглед към бъдещето, тогава една изневяра за разнообразие не е страшна.
Ако да, ок. Даже може да дадете подробности, защото мнозина приемат, че това е невъзможно. Опитът ви може да е полезен.
Ако не, ми се струва, че... няма как да знаете дали "не е страшна".
Да, случвало ми се е. Няма да влизам в прекалени подробности, само ще кажа че в началото като разбрах си затворих очите, защото исках да видя дали ще е нещо мимолетно и инцидентно и бях готова да си замълча и да отмина случката. Оказа се обаче, че нещата се развиха в посока паралелна връзка, и заради това се стигна до културна раздяла. Аз не съм ревнива, за мен чувството ревност е признак на глупост. Много съм толерантна и изключително търпелива спрямо близките си, за това съм склонна на компромис и съм готова за много неща да проявя разбиране, но това приключва в момента, в който другата страна започне да се отнася безотговорно към мен и да пренебрегва емоционалната и формалната ни връзка. Формална в смисъл, че сме семейство, независимо дали с подпис или без.
Със сестра (малък шлем) е по-гадно. С майка (среден шлем) е още по-гадно. Със сестра и майка (голям шлем) е най-гадно.
Мдааа...
Това със сестрата/братът май е доста разпространено. "Който има балдъза..." - няма да довършвам, че е мръсно. Ако в една връзка има уважение, преследване на общи цели и общ поглед към бъдещето, тогава една изневяра за разнообразие не е страшна.
Ако да, ок. Даже може да дадете подробности, защото мнозина приемат, че това е невъзможно. Опитът ви може да е полезен.
Ако не, ми се струва, че... няма как да знаете дали "не е страшна".
Да, случвало ми се е. ...... и бях готова да си замълча и да отмина случката.
Вие сте жената мечта за един огромен процент от мъжете. Процент над 80 със сигурност.
Добре бе Хорс и Нофелет, вие бихте ли простили на жените си и бихте ли отминали изневярата ?
По принцип не виня третия човек, НО.... понякога, точно като в моя случай, без да си търсил нищо, без да си го искал, без дори да си си помислял, че имаш нужда от нещо такова, се появява един човек, който иска от теб секс, сваля те по всички възможни линии и параграфи, постепенно ти става симпатичен и падаш в мрежите му. На това му викам аз "склоняване". Да, вярно, ти си този, който е виновен, че не си се осъзнал, освестил и отказал навреме, обаче ако този човек не си стоеше мирно, нямаше как да се стигне до там. Та може би, понякога и третия е виновен, ако е инициатор, обаче.
Към Анонимен -На теб като не са ти слаби ангелите колкото и да ти свалят звезди, няма да се вържеш .
Даааа. Ама трябва да ги заграбим по-бързо, че са дефицит такива - ако изобщо ги има.
Злодеида, може ли и аз да се наредя за един такъв? 
Защо изобщо има две еднакви теми ?
Добре бе Хорс и Нофелет, вие бихте ли простили на жените си и бихте ли отминали изневярата ?
Ако да - то вие сте мъже за малък процент от жените, в частност за мене.
Добре бе Хорс и Нофелет, вие бихте ли простили на жените си и бихте ли отминали изневярата ?
Ако да - то вие сте мъже за малък процент от жените, в частност за мене.
Защо изобщо има две еднакви теми ?
Добре бе Хорс и Нофелет, вие бихте ли простили на жените си и бихте ли отминали изневярата ?
Ако да - то вие сте мъже за малък процент от жените, в частност за мене.
Добре бе Хорс и Нофелет, вие бихте ли простили на жените си и бихте ли отминали изневярата ?
Ако да - то вие сте мъже за малък процент от жените, в частност за мене.
Един мъж никога не прави плочки само за една жена ... да си знаете
За последно съм изпитвала ревност на 20 години може би, когато нямах още ум в главата и бях с акъла на объркана тийнейджърка. В момента и от много години вече съм на мнение, че ревността е присъща на ограничените хора. Никой не притежава партньора си. Връзка се гради с разбиране, толерантност, откровеност, откритост, добронамереност, грижа и ангажираност спрямо другия, а не с чувство за собственичество, скандали, подтисничество, хитрост, манипулация и т.н. действия, които ревнивите хора неминуемо проявяват.
Вие прощавала ли сте изневяра за разнообразие или говорите по принцип? Щото нали... имаше един виц за разликата между "по принцип" и "де факто"
Не, не ми се е налагало, защото нямам информация мъжът до мен да ми е изневерявал, не съм се и съмнявала. И аз също не съм изневерявала.
Изключвам един бивш, който ми призна че е изневерявал, но беше доста след като се разделихме, аз вече не хранех никакви чувства и очаквания към него.
Дали да се прости и възможно ли е изобщо - ами зависи от хората във връзката и техните чувства.
Като казваме "разнообразие", нали нямаме предвид да разнообразиш пържолата с кебапчета, а говорим за един водовъртеж от емоции, болки, колебания, борба със себе си заради привличането към някой друг.
Виждам, че има въпрос към мен, само дето аз никъде не съм казвал, че мечтая за прощаваща жена. Казах, че 80% от мъжете мечтаят. Аз смятам, че разсмърди ли се една изневяра, нещата са прецакани тотално и завинаги и нищо никога не може да е същото. Аз самият никога не бих си простил, ако съм ѝ причинил "изневяра за разнообразие". Какво значение има дали някой друг ще ти прости, ако самият ти не можеш на себе си?