С хора които ме натоварват не ми се говори. И хора които не са го изпитали няма как да разберат.
- Публикувана: 31 март 2018, 10:56 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2018, 12:44 ч.
Загубихте ли приятели заради болестта?
И хора които не са го изпитали няма как да разберат.
Вярно е, в такъв момент хората не знаят как да се държат и се отдръпват.
Но и аз не знаех в началото как да се държа. Първо исках да говоря за болеста. Вярно е, че хората не знаят много, самата дума рак за повечето означава присъда. После започнах да избягвам темата. Не искам да виждам страха в очите им, паниката им, смачква ме. Сега предпочитам да се държат с мен все едно нищо ми няма, не искам да си припомням през 5 минути за болеста, дори на никой не споделям, знаят само най-близките ми. Жива съм, ходя на работа, гледам си детето, нищо не ме боли значи всичко е наред. А колко ще продължи е божа работа.
Но и аз не знаех в началото как да се държа. Първо исках да говоря за болеста. Вярно е, че хората не знаят много, самата дума рак за повечето означава присъда. После започнах да избягвам темата. Не искам да виждам страха в очите им, паниката им, смачква ме. Сега предпочитам да се държат с мен все едно нищо ми няма, не искам да си припомням през 5 минути за болеста, дори на никой не споделям, знаят само най-близките ми. Жива съм, ходя на работа, гледам си детето, нищо не ме боли значи всичко е наред. А колко ще продължи е божа работа.
Доста детински и егоистични са тези оправдания. По-скоро ми звучи като " Няма да се обадя, имам си достатъчно проблеми , за да ме натоварват с техните". Толкова ли е трудно да кажеш на човека нещо от сорта :
Трябва да се бориш!
Вярвам в теб!
Ние имаме нужда от теб!
Можеш да го направиш и аз ще ти помогна
! Пребори я тази гад, дай ѝ да разбере!
и още, и още...
А не, че вече е късно или , че докторите са смотани и т.н. Просто е! Оправданието, че не знаеш как да се държиш, само показва плиткоумие, защото това не се учи в училище, а е въпрос на зрялост, интелигентност и емпатия. Като не си информиран, ами информирай се , а не чакай болният и неговите близки да трябва да ти обясняват, защото това ги натоварва допълнително. Съжалявам за грубия тон, но в такива случаи, емоционалното състояние на човек е жизненоважно за справяне с болестта и подобни изказвания ме изкарват от нерви.
Трябва да се бориш!
Вярвам в теб!
Ние имаме нужда от теб!
Можеш да го направиш и аз ще ти помогна
! Пребори я тази гад, дай ѝ да разбере!
и още, и още...
А не, че вече е късно или , че докторите са смотани и т.н. Просто е! Оправданието, че не знаеш как да се държиш, само показва плиткоумие, защото това не се учи в училище, а е въпрос на зрялост, интелигентност и емпатия. Като не си информиран, ами информирай се , а не чакай болният и неговите близки да трябва да ти обясняват, защото това ги натоварва допълнително. Съжалявам за грубия тон, но в такива случаи, емоционалното състояние на човек е жизненоважно за справяне с болестта и подобни изказвания ме изкарват от нерви.
Доста детински и егоистични са тези оправдания. По-скоро ми звучи като " Няма да се обадя, имам си достатъчно проблеми , за да ме натоварват с техните". Толкова ли е трудно да кажеш на човека нещо от сорта :
Трябва да се бориш!
Вярвам в теб!
Ние имаме нужда от теб!
Можеш да го направиш и аз ще ти помогна
! Пребори я тази гад, дай ѝ да разбере!
и още, и още...
А не, че вече е късно или , че докторите са смотани и т.н. Просто е! Оправданието, че не знаеш как да се държиш, само показва плиткоумие, защото това не се учи в училище, а е въпрос на зрялост, интелигентност и емпатия. Като не си информиран, ами информирай се , а не чакай болният и неговите близки да трябва да ти обясняват, защото това ги натоварва допълнително. Съжалявам за грубия тон, но в такива случаи, емоционалното състояние на човек е жизненоважно за справяне с болестта и подобни изказвания ме изкарват от нерви.
Трябва да се бориш!
Вярвам в теб!
Ние имаме нужда от теб!
Можеш да го направиш и аз ще ти помогна
! Пребори я тази гад, дай ѝ да разбере!
и още, и още...
А не, че вече е късно или , че докторите са смотани и т.н. Просто е! Оправданието, че не знаеш как да се държиш, само показва плиткоумие, защото това не се учи в училище, а е въпрос на зрялост, интелигентност и емпатия. Като не си информиран, ами информирай се , а не чакай болният и неговите близки да трябва да ти обясняват, защото това ги натоварва допълнително. Съжалявам за грубия тон, но в такива случаи, емоционалното състояние на човек е жизненоважно за справяне с болестта и подобни изказвания ме изкарват от нерви.
Понякога и : Здравей как си?, върши работа. Дори и да не говорите за болестта, дори просто някой да ти се усмихне и да знаеш, че не си сам на света. Това, че не знаят как да реагират не го вярвам, просто душите ни изсъхват и все повече оскотяваме хората.
Не съм преминавала лично или чрез приятели и роднини през борба с рака. Но няма как да не си задавам въпроси, какво би било, ако..?
Приятелите могат да помогнат само с физическа помощ, или познават някой доктор, или с връзки тук-таме, какво друго могат да направят? Нито знаят механизма на лечение, нито някакви подробности за точно вашата болест, нито са лекари. Въобще разговорите на тази тема са натоварващи и за самия болен. Те лекарите много често не знаят кое как да лекуват, камо ли с приятели да се обсъжда лечението. Аз си мисля, че не бих искала да обсъждам такива неща с хора, които не им е до главата това, и освен да ми разправят едикойси как се оправил, или какво пил, или как умрял, нищо друго не могат да кажат. Или пък постоянно да ме питат как е положението и да се страхуват от отговора ми. И какво да им кажа- ми зле е, ще се мре. (ако това е истината). И как се очаква от тези приятели да реагират? Не знам, много е сложно и за двете страни. Аз си мисля, че семейството има по-голяма роля в грижите и лечението за болния, отколкото приятелите. Е там вече, ако не получаваш подкрепа и разбиране, си е проблем.
Приятелите могат да помогнат само с физическа помощ, или познават някой доктор, или с връзки тук-таме, какво друго могат да направят? Нито знаят механизма на лечение, нито някакви подробности за точно вашата болест, нито са лекари. Въобще разговорите на тази тема са натоварващи и за самия болен. Те лекарите много често не знаят кое как да лекуват, камо ли с приятели да се обсъжда лечението. Аз си мисля, че не бих искала да обсъждам такива неща с хора, които не им е до главата това, и освен да ми разправят едикойси как се оправил, или какво пил, или как умрял, нищо друго не могат да кажат. Или пък постоянно да ме питат как е положението и да се страхуват от отговора ми. И какво да им кажа- ми зле е, ще се мре. (ако това е истината). И как се очаква от тези приятели да реагират? Не знам, много е сложно и за двете страни. Аз си мисля, че семейството има по-голяма роля в грижите и лечението за болния, отколкото приятелите. Е там вече, ако не получаваш подкрепа и разбиране, си е проблем.
Доста детински и егоистични са тези оправдания. По-скоро ми звучи като " Няма да се обадя, имам си достатъчно проблеми , за да ме натоварват с техните". Толкова ли е трудно да кажеш на човека нещо от сорта :
Трябва да се бориш!
Вярвам в теб!
Ние имаме нужда от теб!
Можеш да го направиш и аз ще ти помогна
! Пребори я тази гад, дай ѝ да разбере!
и още, и още...
А не, че вече е късно или , че докторите са смотани и т.н. Просто е! Оправданието, че не знаеш как да се държиш, само показва плиткоумие, защото това не се учи в училище, а е въпрос на зрялост, интелигентност и емпатия. Като не си информиран, ами информирай се , а не чакай болният и неговите близки да трябва да ти обясняват, защото това ги натоварва допълнително. Съжалявам за грубия тон, но в такива случаи, емоционалното състояние на човек е жизненоважно за справяне с болестта и подобни изказвания ме изкарват от нерви.
Трябва да се бориш!
Вярвам в теб!
Ние имаме нужда от теб!
Можеш да го направиш и аз ще ти помогна
! Пребори я тази гад, дай ѝ да разбере!
и още, и още...
А не, че вече е късно или , че докторите са смотани и т.н. Просто е! Оправданието, че не знаеш как да се държиш, само показва плиткоумие, защото това не се учи в училище, а е въпрос на зрялост, интелигентност и емпатия. Като не си информиран, ами информирай се , а не чакай болният и неговите близки да трябва да ти обясняват, защото това ги натоварва допълнително. Съжалявам за грубия тон, но в такива случаи, емоционалното състояние на човек е жизненоважно за справяне с болестта и подобни изказвания ме изкарват от нерви.
Напълно съм съгласна. Като е твой приятел, трябва да те познава доста добре и да знае как да те подкрепи и успокои. Не мога да оправдая такива хора, когато най-много имаш нужда от приятелите си, те започват да те избягват и накрая да не искат да имат нищо общо с тебе. Как ще се почувства човек? На него му е тежко, че е узнал за болестта си и се бори с нея, а отгоре на това да му разбият и сърцето, че тези, които е мислил, че са негови близки приятели, го предадоха и разочароваха!
Доста детински и егоистични са тези оправдания. По-скоро ми звучи като " Няма да се обадя, имам си достатъчно проблеми , за да ме натоварват с техните". Толкова ли е трудно да кажеш на човека нещо от сорта :
Трябва да се бориш!
Вярвам в теб!
Ние имаме нужда от теб!
Можеш да го направиш и аз ще ти помогна
! Пребори я тази гад, дай ѝ да разбере!
и още, и още...
А не, че вече е късно или , че докторите са смотани и т.н. Просто е! Оправданието, че не знаеш как да се държиш, само показва плиткоумие, защото това не се учи в училище, а е въпрос на зрялост, интелигентност и емпатия. Като не си информиран, ами информирай се , а не чакай болният и неговите близки да трябва да ти обясняват, защото това ги натоварва допълнително. Съжалявам за грубия тон, но в такива случаи, емоционалното състояние на човек е жизненоважно за справяне с болестта и подобни изказвания ме изкарват от нерви.
Трябва да се бориш!
Вярвам в теб!
Ние имаме нужда от теб!
Можеш да го направиш и аз ще ти помогна
! Пребори я тази гад, дай ѝ да разбере!
и още, и още...
А не, че вече е късно или , че докторите са смотани и т.н. Просто е! Оправданието, че не знаеш как да се държиш, само показва плиткоумие, защото това не се учи в училище, а е въпрос на зрялост, интелигентност и емпатия. Като не си информиран, ами информирай се , а не чакай болният и неговите близки да трябва да ти обясняват, защото това ги натоварва допълнително. Съжалявам за грубия тон, но в такива случаи, емоционалното състояние на човек е жизненоважно за справяне с болестта и подобни изказвания ме изкарват от нерви.
Сега, когато и аз се боря с проклетата болест, оценявам и ми сгряват душата разни дребни и ежедневни нещица, кото получавам от приятелите си - като само едно "Здрасти! Искаш ли да разходим кучетата заедно? / Имаш ли сили да слезеш до кафето, или аз да мина при теб? / Отивам до магазина, искаш ли нещо? / Събираме се на кафе приятелки, да дойда ли да те взема и теб? / Ще правя поръчка за .... от едикъде си, ти ще искаш ли нещо?" И Т.Н. И Т.Н. Вчера една приятелка и съфорумка ме разби с бодро изказване "Дръж се яко и му разкажи играта! Този рак просто не знае с кого си има работа и не е случил на човек!" Смях се до сълзи
и ми развесели и душата, и деня. Обичам те Дарче!Не нужно човек да е завършил някаква специална философия, за да може просто да общува и даде едно рамо на емоционална подкрепа в бедата, а повярвайте, "бедата" е най-ужасното нещо, което може да ти се случи, по-страшно е само загубата на дете, т.е., човек просто да бъде малко от малко емоционално интелигентен. Всеки ден благодаря на Бога за добрите хора, които имам за близки и приятели и познати и които са винаги до мен, когато трябва. И разбира се, винаги и аз ще бъда до тях, когато те имат нужда от подкрепа. Другите, стесняващите се и незнаещите, просто не са приятели, какво да им се сърдим.
Еее Няма смисъл не се сърди. Хората се такива, научи се да не очакваш нищо от тях, за да не си разочарована. Истината е, че всеки се свива от страх и не знае как да се държи. И аз бях много разочароваха, компания от 20 човека, години се събирахме, но накрая се покриха. Истината е, че повечето приятели са за маса, за повече не ги търси.
