Октомврийчето пюрета иска вече, порасна малкото човече - Тема 7

И бебка падна на плочките днес. Рева за секунди, според мен от уплахата.

вчера ради падна за 3ти път. Нищо не я спасява, нито възглавници, нито нищо. Като съм в стаята не мърда, изляза ли - става като пуканка явно...

Малдини я подкрепям за ADD. Детето трябва да прави, каквото прави, без да има фон - ТВ или музика. Ако яде, яде, ако играе, играе, ако гледа тв, да гледа ТВ. Но не да пише домашно, докато яде, докато чати с някой - примерно. Това не е мултитаскинг, защото намалява качеството на свършената работа, ако изобщо я довърши. Давам пример със себе си, защото съм отгледана с телевизор - не мога дори да изчистя, ако не говоря с някой по телефона или не гледам сериал. Не мога да гледам сериали, дори един епизод, ако не върша друго нещо - не сгъвам и т.н. В резултат върша всичко двойно по-бавно. В университета големи проблеми имах - като сядах да уча, правех всичко друго междувременно, защото просто и една страница не можех да прочета, без нещо да ме разсее. Това не е нормално, болест на нашето време е и се иска много старание, за да се излезе от тоя кръг.

Как да обвинявам майка ми, като работеше от 8 до 8, събота и неделя се превиваше от работа, а баща ми беше отпуска един-уикенд в месеца. Не я виня, никой не виня като цяло, защото всеки се оправя както може. Но не е добър навик да се изгражда, ежедневието ти да минава под някакъв шум/фон и т.н. и това е мнението ми, което не налагам и повтарям, не съдя, ако някой не го спазва, защото е много трудно и всеки от нас ежедневно се сблъсква с хиляди избори и задачи. Майки сме, но сме и хора.

Съгласна съм Joony, с теб и аз цял живот съм имала тел в стаята и сега трудно живея без теб дори за фон. Обаче с децата по някой път се получава така че нарушаване принцупите си, доста често децата имат една възраст в която отказват да ядат, за целия ден са вкусили по 2 хапки от каквото и да им даваш, тогава правиш се на клоун, слушал съветите на аверите майки и лекари да го оставиш да огладнее и ще прояде, на 5 тия ден вече си в паника защото детето е изцяло общо една купчина за 5 дена от нещо и с учудване откриваш че като пуснеш детско то изведнъж изяжда цяла купа пред очите ти. Друг пример, започва да се тръшка и изпада в истерия а ти си посредата на приятна вечеря с гости или приятели, пак пробваш всичко, приключваш вечерята и си казваш всичко за детето, на 10 туя път в който си поканил гости или си излезнал с приятели и си чул само първите 5 минутки от разговора,даваш телефон и а учудване виждал че детето се успокоява и ти най накрая имашедна нормална 1 часова среща с приятел...и така нататък и така нататък...

Така е, Ема, разбирам за какво става дума. Затова казвам, всеки си знае какво му е и се оправя както може. А и на всеки му се отразява различно. Иначе и аз като забременях много неща си обещавах. Ама ето, не я извеждам всеки ден, не правим упражнения и масажи всеки ден, киндируто още не съм го правила, каня се от 2 месеца да я заведа. Така че ми е ясно, че всички искаме най-доброто за децата си, но практиката е по-различна.

Вчера дебнах Алекс цял ден. Май нищо му няам на детето.  Аз все си мислех, че моето дете Няма да падне, ама ей на.
Пускам и аз песнички и клипчета, но той проявяав повече интерес към телефона или лаптопа, отколкото към това, което върви по тях. ТВ, ако работи, го гледам АЗ.
А оттук нататък, като искам нещо да свърша, ще го слагам в креватчето, дори и да не е доволен..ааа, обаче май и там скоро няма да е безопасно, ако не сваля нивото, че се оптива да се хваща за решетките и да се надига!
 

Не мога да разбера какъв е тоя зор детето всеки ден да е навън по незнам си колко часа, особено в София. Като сме на вилата, сме по цял ден навън и го оставям да си спи в градината, ама в София хич не съм приритала да тръмбовам с часове на мръсния въздух. Разхождаме се, докато ни е приятно на мен и на кучето. После се прибираме. Бебо всякак е доволен.

По въпроса с екраните - струва ми се, че децата изискват доста по-малко внимание, когато имат връстничета, с които да си играят, или братя/сестри с малка разлика. Нямам спомен майка ми да се е оплаквала, че нищо не може да свърши заради мен и брат ми.

Мен ми вадят душата всеки ден да я извеждам, дори ми звънят да ме проверяват :Д абсурдно беше, когато бяхме в Сухата река, където, не знам знаете ли, е като в Мордор пролет и есен - мъгла и мъгла, въздухът определено е мръсен. Тук в Овча купел пък е по-чист, ама ако ви кажа, че още имаме неразопаковани пликове и кашони, на ММ миналата седмица му мина държавния изпит...излизаме, но далеч не всеки ден. А те ми обясняват и като вали дъжд да е навън, какво й пречи, викам - мен ми пречи дъждът, щом питате:Д А бе разбираме се някак. Иначе като има слънце, ако нещо пречи да излезем - със шезлонга на балкона и така

Аз пък ако не вали всеки ден излизам с нея. Ако трябва да излизаме само на чист въздух ще излезем 2 пъти в месеца на планина и то на препълнената Витоша. И за детето е добре да гледа, да изучава външния свят и за мен да се раздвижа и разсея. Детето ми е приоритет, всичко друго от домакинството е след него. За мен е важно тя да е здрава и да се чувства добре, а разходките по паркове и се отразяват страхотно. Вчярй бяхме 4 часа навън. Навън я храних, пазарувах, разходихме се яко. Аз обачам да се движа, не мога по цял ден вкъщи на печката и мивката.

Излизането е добре най-вече за майките. Ако се бях затворила зимата дОма, да съм изфирясала. Да не говорим колко ме улесни - лесно заспиване, дълъг сън, поне една драма дневно ми се спестяваше. Отделно - слушах книжки, лафче с дружки, кеф. А вече за съжаление не спи повече от 40 мин. навън и то ако е тихо около нея.

Аз за таблетите съм с крайно мнение. Да, спести ми доста нерви и ми даде възможност и за срещи с приятели, и за спокойно пътуване. Обаче толкова пречи на училището, и толкова повече усилия хвърлих в първи и втори клас, че нещата не само се компенсираха, но и през носа ми излязоха. Защото ходИ накарай едно дете да прочете книжка ако има достъп до таблет. И като го спрях, ела виж как се увлича да чете до сред нощ, как започва да се осмисля текст с разбиране, как текстовите задачи по математика вече не са на индиански и как от сричане се става от най-бързите по четене в класа. Е, вярно на Power point само след един слайд с моя помощ направи цяла презентация и скри на баща си шапката, но има доста по-важни неща за мен.

Аз всеки ден излизам, ама ако съм по задачи - без нея. Може би това, че сме без кола играе някаква роля, аз в градския изобщо не мисля да я качвам скоро. Така смърди, не мерси. С Ради са ни лежерните излизания, парк, разходка до градинката, аз чета и така. В мола и на пазар не го броя излизане изобщо. Ама ходя до уни, до работа или нещо от рода, я оставям на тати вкъщи.

.

Аз със сигурност не излизам заради "чистия" въздух в София, а просто защото малкия му е интересно, бера му цветчета, пипаме дърветата, листата, оглежда, вижда кучета, други бебета, хора, малко слънце, тичащи дечица, забавлява се. Вкъщи седи и обикаля леглото от единия до другия край, дъвче едни и същи играчки, лежи по килама и така. А и аз се чувствам доста по заредена когато съм излезнала, видяла съм се с приятели, полафила съм, пила съм кафенце в приятна компания, смяла съм се и така.
Poppy, толкова съм убедена че ще се окажеш права че нямам думи колко ти вярвам, просто едно е да прекарваш деня си с дете на примерно 6-7 години и съвсем друго е с дете между 1 и 6 години, тогава може да му отвлечеш вниманието за много повече време, може да играете на игри тип не се сърди човече и на него да не му писна на 3-тата минута. Но естествено всяко нещо с възрастта си, едно нещо което помага в дадена възраст в един момент пречи в друга, това ми е пределно ясно.
Наще майки на дали се оплакват защото едно време времената са били съвсем други, основната задача на една майка е била да готви, чисти и да си гледа децата. Сори обаче аз работя като вол, и правя отделно всички други неща, възприятията за живот и разбиранията са ми различни. Не че мойта майка не е работила ужасно много , но да кажем че по "нейно" време това е било по-скоро изключение...Не е правилно да се сравняват времената, всяко време си е различно и за него, същата е историята както си говорихме за храната едно време е било различно, сега е друго. Ако живеем с мисълта как е било в миналото ще ни е много тежко в настоящето...

Майка ми е превеждала учебници още първите месеци след раждането на брат ми и през цялото ми осъзнато детство е работила. Не е била по майчинство. Хич не и било по-лесно.

да извинявай, коментара ми изобщо не беше конкретно насочен към майка ти, говоря образно и цялостно, но като се замисля така излезна. 

Някой беше питал за пюре тиквичка.Аз дадох готово пюре тиквичка+картоф от ДМ-ските.Доста е гъсто обаче и се наложи да го разреждам с АМ.
Момичета,като сте цял ден навън как сменяте памперсите на дечковците?Аз имам голямо желание в това хубаво време да сме повече време навън,но с това захранване моят ака по 4-5 пъти на ден и свърши ли работата като ревне трябва веднага да се прибираме,не търпи.