В безизходица

  • 8 626
  • 60
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 8 045
Заблуждаваш се, че обичаш двамата еднакво. Невъзможно е.
Единият ти е удобен, другият ти е тръпка, защото е скрита връзка, забранена и пр.
Човек трябва да прави изборите си в живота с разума, а не с органи, намиращи се по-надолу.
За мен и двамата не стават, защото спрямо първия си се издънила. Засега те иска, защото е в конкурентен режим. Осъзнае ли, че е останал единствен, може и да обърне палачинката.
Вторият и той ще те потърпи, накрая ще те разкара в момента, в който му писне или срещне някоя по-интересна от теб.

# 31
  • Мнения: 5 508
Авторке, защо избягваш въоросите и не отговаряш на тях?

# 32
  • Мнения: 1 886
Класика в жанра - тръпката е заличила любовта, която може би някога си изпитвала към приятеля си. Не смятам, че имаш нормално бъдеще с който и да е от двамата. Единия човек вече ще си има едно на ум за теб (сегашния ти партньор) и някой ден може ти да се окажеш на негово място, докато другият ти дава нещо ново и интересно, но как те приема обвързана, какво имате общо помежду си?
Няма да коментирам, че за 8 години наистина ми се струва, че е редно да си чула поне предложение да заживеете заедно самостоятелно или нещо годеж, малка сватба, каквото и да е за напредване във връзката.
В крайна сметка заблуждаваш всички и най-много себе си. Бях в такава ситуация и напуснах сериозния си приятел след еднократна забежка в чужбина. С разликата, че не обичах приятеля си вече след 3 години изгубени, но на следващия ден му признах и като се прибрах в БГ стегнах багажа и хайде всеки по пътя си.
Ако имаш достойнство, ако уважаваш себе си и партньора си, а не забежката си, остави човека да се лута сам, а ти си тръгни сама по новия път. Само така ще разбереш сама какво търсиш и то у един човек.

# 33
  • Мнения: X
Ами ти семейство спокойно си можела да имаш толкоз години. Но поради някакви причини, този човек, с когото живеете 8 години, още ти е само приятел. Явно сте го карали по инерция с него. Новият, не знам защо си мисля, че в момента, в който се разделиш с другия, ще спре да ти говори за семейство. Не знам колко луд трябва да е някой мъж, че да ти предлага такова нещо при такава очевидна неготовност от твоя страна да преминеш на такъв етап. Това за мен са приказки от 1001 нощ. Обикновено ги разказват мъже, притеснени, че ще бъдат отрязани или вече отрязани такива - ах, ти ми би шута, а аз щях да ти предлагам! И дечица щях да ти направя, нали съм добра душа Simple Smile)) Да си ги гледкаш и да си спомняш за мен. Или пък мъже, които лежат на тая кълка, че ти така и няма да се решиш и всичко ще си остане само едни красиви думи.
Човек, който има сериозни намерения, не би се задоволил да ти бъде тайния любовник, докато ти си приспиваш съвестта с другия. Този въпросния жених, щом досега една връзка като за свят не е имал, познай пък как веднага ще коленичи с годежния пръстен.

# 34
  • Мнения: 30 802
...някои хора са построили комунизма - Kitchen Bitch и емоционален тампон у дома, любовник навън, тя - само кариера, никакви битовизми:) ама няма акъл да е дискретна и да има от всичко наведнъж.

Само да предупредя да внимават със смартфоните, Гугъл знае всичко за всички:) с тия чатове си пишете неизтриваема история, с локации.

Последна редакция: вт, 03 апр 2018, 13:27 от The Siren of Titan

# 35
  • Мнения: 522
много обичам и двамата и държа на тях, това ми пречи да направя конкретен избор
Ти си оплетена и нямаш представа какво щастие и свобода да се измъкнеш от ситуацията.

Казвам ти, ако ще избереш един от двамата - 100% ще съмняваш и ще съжеляваш после. Променяйки живот тотално - е друга история

# 36
  • Мнения: 433
Ти имаш нужда от професионален съвет. Да зарежеш осем години сигурност и да се хвърлиш в неизвестното за мен лично е голяма глупост. Осем години са достатъчни, за да прецениш един човек А щом казваш, че не можеш без него не разбирам защо искаш да разруриш тези осем години. Ами, ако онзи е някой темерут който ще те зареже на първата година, ами ако върти още няколко заспи като тебе... че и даже е по-възрастен- стар коцкар от провинцията

# 37
  • Мнения: 12 958
Щом си потърсила щастие другаде, значи нещо не ти достига в сегашната връзка. Какво е то? Може ли "старата" връзка да ти го осигури? Има ли шанс за това, ако говорите и му обясниш какво не ти достига? Ако не може да ти осигури това, което ти липсва, значи няма смисъл да си губите времето взаимно.
След като все още държиш на него, значи може и да има шанс да се оправят нещата.
А новият приятел наистина не изглежда сериозно.

# 38
  • Мнения: 151
8 години без каквото и да било развитие - брак, деца е чиста загуба на време. Сигурно сте като брат и сестра и то доста отдавна. Новият звучи несериозен. Стой си при стария и или правете нещо вече след 8 години габаркане или се оглеждай за някой свестен, сериозен мъж.

# 39
  • Мнения: 574
Аз съм за вторият. Първият вече е бита карта. След осем години, щом нищо не се е случило като развитие, значи няма да я бъде тая.
Ако вторият е готов да живеете заедно, обаче не след време, а сега, заминавай при него.
Аз не разбрах, кое не му е сериозното на втория? Сам е, иска да е с нея, накарал я е да скъса с приятеля си. Какво повече от това?
Скрит текст:
Ако вторият е и по-добър в леглото, два пъти ЗА

# 40
  • Мнения: 522
8 години без каквото и да било развитие - брак, деца е чиста загуба на време.
Не всеки иска да се ожени/омъже и да направят децата. Има хора, койта искат да живеят без тях. Нормално е

# 41
  • Мнения: 3
И двамата с приятеля ми искаме деца. Просто решихме да не бързаме, а първо да живеем заедно и да се опознаем достатъчно добре. Лично моето разбиране за нещата е, че искам здраво семейство и не бих се ангажирала с дете, докато не съм сигурна, че това е човекът за мен, с когото искам да прекарам живота си. Не че за който и да е брак има гаранция, че ще продължи вечно, разбира се, но според мен е важно да познаваш истински  партньора си. Сигурно не изглежда така, предвид ситуацията ми в момента, но за мен семейството е нещо свещено и искам да имам истинско такова, което няма да се разпадне след година или две, затова определено държа доколкото е възможно да съм сигурна в избора си и в човека до себе си.

# 42
  • София
  • Мнения: 12 810
И двамата с приятеля ми искаме деца. Просто решихме да не бързаме, а първо да живеем заедно и да се опознаем достатъчно добре. Лично моето разбиране за нещата е, че искам здраво семейство и не бих се ангажирала с дете, докато не съм сигурна, че това е човекът за мен, с когото искам да прекарам живота си. Не че за който и да е брак има гаранция, че ще продължи вечно, разбира се, но според мен е важно да познаваш истински  партньора си. Сигурно не изглежда така, предвид ситуацията ми в момента, но за мен семейството е нещо свещено и искам да имам истинско такова, което няма да се разпадне след година или две, затова определено държа доколкото е възможно да съм сигурна в избора си и в човека до себе си.
Като се появят деца хората се променят, та и 20 години да живееш с приятеля ти няма да имаш никаква предста нито каква ще бъдеш ти като родиш, нито той. Това принципно. Иначе, също принципно, и ти си права, но да поживееш с някого е етап, а 8 години са си цял брак, даже повечето не изкарват толкова. Пък и щом си влюбена в друг то работата е ясна, явно титулярния приятел може да ти е братче, но не и любим. Ако си влюбена в него няма да се влюбиш и в още един.

# 43
  • Мнения: 1 770
Това е идентична история с тази на бившия ми мъж...Трябва да разбереш първо, че "безизходицата"си я създаваш ти! Разбери, че не можеш да имаш всичко на този свят, а още повече НЕ МОЖЕШ ДА СИ ПОЗВОЛЯВАШ ДА НАРАНЯВАШ ХОРАТА! Моят съвет е да прекратиш връзка и с двамата и да започнеш на чисто. Нищо никога няма да е същото, когото и от двамата да избереш. Знам, всеки иска перфектния мъж, и ти виждаш този твой "перфектен" , като комбинация между двамата, но това е НЕВЪЗМОЖНО!
Моя бивш също се влюби в друга, и казваше че ни обича и двете..😁Известно време се лута между мен и нея и не можеше да "избере".. Аз не издържах и пожелах той да се изнесе. После той не посмя да бъде с другата...не знам от срам, вина ли, кой знае, но тя също пожела да спрат всякаква комуникация и така накрая той остана сам...
Успех ти желая и се опитай да се поставиш на мястото на другия. Как би се почувствала, ако ти си един от тях двамата? Помисли и направи промяна в живота си! Ти лъжеш най-вече себе си....

# 44
  • ☀️София / London🌂
  • Мнения: 3 449
И двамата с приятеля ми искаме деца. Просто решихме да не бързаме, а първо да живеем заедно и да се опознаем достатъчно добре. Лично моето разбиране за нещата е, че искам здраво семейство и не бих се ангажирала с дете, докато не съм сигурна, че това е човекът за мен, с когото искам да прекарам живота си. Не че за който и да е брак има гаранция, че ще продължи вечно, разбира се, но според мен е важно да познаваш истински  партньора си. Сигурно не изглежда така, предвид ситуацията ми в момента, но за мен семейството е нещо свещено и искам да имам истинско такова, което няма да се разпадне след година или две, затова определено държа доколкото е възможно да съм сигурна в избора си и в човека до себе си.
Хубаво на думи, но действията ти говорят съвсем друго.
Ако след 8 години все още не си сигурна, че това е човека с когото искаш семейство и деца, безмислено е да губиш и неговото и своето време. Той не е човекът. Не става ясно какви точно са ви проблемите, но вместо да се опиташ да ги оправите, да вложиш време и усилия в тази 8 годишна връзка, да обсъдите какво не е наред и да се опитате да продължите заедно напред,  направо си минала на следващия.
И новият не става- човек съгласен на неангажираща връзка, голи обещания за общо бъдеще , но не точно сега , а след време.

Общи условия

Активация на акаунт