Ама как да не го правиш? Казала си й, че обеци за нея няма, защото тези са на кака й, а на теб ти се свиди да й купиш нейни. После дори си взела първите под предтекст, че щом за малката няма, няма как голямата да си ги носи ... И това при все, че обеците са подарени преди да си родила второто дете, т.е. си чакала поне няколко години за да му обясниш как тези не са нейни и не може да ги носи.
Не откривам да съм го казала... Както и никога не съм си позволила да говоря на децата си нещо против баба им, а, повярвай ми, имала съм поводи!
И не мисля, че нещо съм взела: "После дори си взела първите под предтекст, че щом за малката няма, няма как голямата да си ги носи ... " Прибрала, скрила, вдигнала- да, но взела не!
Чаках няколко години, но това, което чаках, беше децата сами да поискат да имат обеци, а не да обяснявам кой какво може и какво не може да носи. Ако това беше станало по-рано, бъди сигурна, че нямаше да чакам този и онзи да се сети, че аз имам две деца, а щях да купя каквото е необходимо и за двете.
Не й вменено, че трябва да купи, никак даже.
В моето семейство така е "пренаречена" за брат ми, който е по-малък от мен, едната от общо две златни монети (подарени и двете, следва да се посочи, от бабата свекърва). Но наистина не разбирам защо свеки се е държала, според разказаното, все едно има сливи в устата, иначе другото е ясно и се повтори около двадесет и пет пъти вече. 